Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 168
гр.
Пловдив, 23.05.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в
открито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа
докладваното от съдията Костадинова в.т.
дело № 201/2019 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 611 от 28.11.2018
година, постановено по т. дело №
607/2017 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдена
Застрахователна компания „Д.З.” АД, ЕИК .., да заплати на С.Н.К., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в умерени душевни и физически болки и
страдания, вследствие травма на гръдния кош, причинена при ПТП на 17.06.2016 г.
в гр. П., при което Р. А. М. - водач на
лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ., с ЕГН **********, е отнела предимството и е
блъснала управлявания от С.К. лек автомобил „.“, рег.№ .., с което е нарушила
правилата за движение по чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и
за което са съставени АУАН № 499402/17.06.2016 г. и е издадено НП № 16-1030-002228/2016
г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 273 лв.– такси и
разноски по съдебното производство, съразмерно с уважената част от иска, като
до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв.
е отхвърлен предявения иск.
Осъден е С.Н.К., ЕГН **********,
да заплати на Застрахователна компания „Д.З.” АД, ЕИК .., на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Осъдена е Застрахователна компания „Д.З.” АД, ЕИК ..,
да заплати на адв. В.М. ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата във връзка с Наредба №
1/2004 г. за мин. размери на адв. възнаграждения сумата 580 лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената
част от иска.
Срещу така постановеното решение
в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от „Д.З.“ АД с искане за постановяване на ново
по същество, с което да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 5000 лева и да се присъди законна лихва върху това
обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 429 от КЗ, като се присъдят на
жалбоподателя и разноски за първата и въззивната инстанция съобразно изхода на
спора. Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност на решението
в обжалваната част. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
че в този размер следва да се включи само обезщетението за установените леки
телесни повреди в областта на гръден кош и на двете колене, но без да се
вземат предвид психо-емоционалните травми на пострадалия, за които не са
изложени обстоятелства в исковата молба, както и претърпяната операция на
коляното, за която не било установено да е във връзка с контузиите при
процесното ПТП. По отношение на началния
момент, от който е присъдена законната лихва върху обезщетението, се поддържа,
че той не е съобразен с императивната разпоредба на чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ.
С въззивната жалба не са
направени нови доказателства искания.
Ищецът в първоинстанционното
производство С.Н.К. е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. В нея се поддържа незаконосъобразност поради нарушаване на принципа за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че е налице
несъответствие на размера на присъденото
обезщетение с описаните в исковата молба и установени по делото болки и страдания, включително гръдна травма и контузия на левия долен крайник, довела до
извършването на оперативна интервенция на лявото коляно с последващо
затруднение на движението и рехабилитация. Искането е да се отмени решението в
обжалваната с насрещната въззивна жалба част и да се постанови ново по
същество, с което да се присъди пълния претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
С насрещната въззивна жалба също
не са направени нови доказателствени искания.
Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба, събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са процесуално допустими,
подадени са от лица, имащи правен
интерес да обжалват, а именно от ответника по предявения иск срещу решението в
осъдителната му част и от ищеца срещу решението в отхвърлителната част. При
подаването на въззивната жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК, а
насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл.
269 от ГПК намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По същество съдът намира
следното:
С представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява, че ищецът
С.Н.К. е сезирал ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди при ПТП, станало на 17.06.2016 година, причинено от
Р. А. М. при управлението на лек
автомобил „Ф. П.“ с рег № ..,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Застрахователната претенция е с вх. № *********/23.06.2016 година. От представеното с исковата молба
писмо с изх. № ********* от 26.09.2016 година се установява,
че до заплащане на обезщетение от застрахователя по застрахователната претенция на ищеца по реда, предвиден в чл. 380 от КЗ не се е
стигнало, поради несъгласие на ищеца с предложения размер на обезщетението –
350 лева. При положение, че ищецът не е получил
сума от застрахователя по заведената от
него застрахователна претенция,
предявеният пред съда иск е допустим съгласно изискванията на чл. 498 ал. 3 от КЗ.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по
въведените с въззивната жалба и с насрещната въззивна жалба оплаквания,
посочени по- горе. Те се свеждат до това за какви точно неимуществени
вреди претендира обезщетение ищецът,
респ. кои от тях са включени в предмета на предявения иск, кои са установени
със събраните доказателства и какъв е справедливия размер на обезщетението за
претендираните и установени неимуществени вреди.
Между страните са безспорни, а и
от събраните по делото доказателства се установяват следните обстоятелства,
имащи значение за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения срещу
него пряк иск:
Първото от тях е наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество за автомобила, с който
е причинено ПТП, станало на 17.06.2016 година, а именно лек автомобил марка Ф.
П.с рег. № ., управляван от Р. А. М..
По делото
е установено, че ПТП, при което е
пострадал ищецът, се дължи на
противоправното и виновно поведение на Р. М. – водача на застрахования
автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Не са въведени
от ответника и не са установени обстоятелства, свързани със съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Н.К.. От представения с
исковата молба протокол за ПТП № 442 от
17.06.2016 година, съставен от ОД на МВР – П., който представлява официален свидетелстващ
документ, ползващ се със задължителна
материална доказателствена сила и който не е оспорен от ответника, се
установява, че до ПТП се е стигнало в резултат на допуснати от Р. М. нарушения
на правилата за движение, изразяващи се в това, че при ляв завой тя е отнела
предимството и е ударила с автомобила си
движещия се в насрещното платно направо лек автомобил .. И с рег. №
., управляван от ищеца С.К..
Ударът между двата автомобила е между
предната лява част на автомобила, управляван от Р. М. и предната част на автомобила на ищеца. Вследствие на този удар автомобилът на ищеца се е отклонил и се е
ударил в спрял на светофара трети автомобил марка М. с рег. № ., управляван от
Х. С..
Освен от протокола за ПТП този
механизъм на настъпване на ПТП и противоправното поведение на Р.М. са
установени от приетата пред първата инстанция и неоспорена автотехническа
експертиза, както и от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели Р. М.и Х. С..
Освен горните обстоятелства,
който са от значение за ангажиране на отговорността на застрахователя, е
необходимо по делото да е установено настъпването на претендираните от ищеца с исковата молба болки и страдания, които да
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
В протокола за ПТП е отразено, че при него са пострадали три лица, сред които е и ищецът
С.К., който е с контузия на гръден кош и коляно. При извършения преглед в
лечебно заведение в деня на ПТП е установено, че ищецът има болки в гръдния кош
и коляното, като са му предписани покой, аналгетици и студени компреси и при
нужда – нова консултация/ лист за преглед на пациент в КДБ/СО на стр. 10 от
първоинстанционното дело и допълнителен лист на стр. 13/. С исковата молба е
представена медицинска документация, от която се установява, че през периода от
09.08.2016 година до 12.08.2016 година ищецът е бил на болнично лечение, при
което е извършена хирургическа интервенция – операция на лява колянна става
- менисцектомия, поради дегенеративна
лезия на медиален диск в заден рог. В епикризата, издадена от УМБАЛ „К.“ – град
П./ стр. 7 от първоинстанционното дело/ е отразено, че операцията се е наложила
поради болки и ограничени движения в лявото коляно, като по данни от самия
пациент той претърпял травма, при която усукал и ударил коляното си месец преди
операцията. В епикризата е вписано, че диагнозата е Т93.3 - последици от
изкълчване, навяхване или разтягане на долен крайник. По делото са представени
два болнични листа / стр. 8 и 9/, от които е видно, че след операцията ищецът е
бил в отпуск по болест за периода от 09.08.2016 година до 11.10.2016 година.
Освен физическите увреждания,
причинени на ищеца, описани в обсъдените по-горе доказателства, по делото на
стр. 11 е приложен амбулаторен лист от 23.01.2017 година, от който е видно, че
на ищеца е изписана терапия с медикаменти поради оплаквания от напрежение,
тревожност от месец юни след ПТП, с интензивна паническа атака. Посочено е, че
започнатото лечение с хедонин не е дало
ефект, че състоянието му се е влошило, започнал да се самонаблюдава, не
спял, не се хранил, на моменти бил дезорганизиран, страхувал се от всички,
шофирал само на по-близки разстояние.
По делото са събрани и гласни доказателства за
болките и страданията на ищеца след процесното ПТП. Става дума за показанията
на свидетелката Д. К. – негова съпруга. От показанията на тази свидетелка се
установява, че след ПТП ищецът е бил с травми
- охлузвания и болки в гръдния кош, както и с болки и отоци в двете
колене, по-силни в коляното, на което по-късно била извършена операция.
Свидетелката обяснява, че ищецът е посетил лекар от УМБАЛ „К.“ заради
болките в коленете след катастрофата. Лекарят му казал, че е необходима
операция. Ищецът настоявал да бъде опериран от познат лекар от УМБАЛ „К.“, на
когото имал доверие. Поради извършван ремонт в клиниката се наложило той да
изчака приключването му и след това бил опериран, като през периода от катастрофата до операцията приемал
обезболяващи лекарства. След операцията се наложило ищецът да остане на легло
около месец, не можел да ходи, имал болки, наложило се да се вади вода от
коляното му, не можел да кляка , куцал дълго време и се държал за различни
предмети при придвижването си . Тази свидетелка установява, че преди ПТП ищецът
е бил автобояджия, а след това се е наложило да преустанови работата си за
известно време докато оздравее. Тя установява също, че освен физическите болки
ищецът има и психически страдания, изразяващи се в страх от шофиране, от това,
че отново може да се случи нещо лошо, поради което те потърсили помощ от
психиатър, който му предписал антидепресанти за период от шест месеца.
Приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза е възложена
и изготвена на база на писмените доказателства, съдържащи се по делото,
които бяха обсъдени от съда по-горе и възпроизвежда тяхното съдържание. Вещото
лице е посочило, че в материалите по делото липсва медицинска документация,
отразяваща извършените контролни прегледи при травматолог и проведените
изследвания през периода от ПТП – 17.06.2016 година до установяване на травмата
в областта на левия вътрешен мениск с последвалата оперативна интервенция на
10.08.2016 година, поради което не може да бъде дадено категорично становище
относно причинно-следствената връзка между тях. В съдебно заседание вещото лице
е посочило, че възстановителният период след такава операция може да трае три –
четири – пет месеца.
При тези доказателства съдът
намира, че може да се направи извод за наличие на причинна връзка между ПТП,
при което ищецът е ударил коленете си, което е установено от протокола за ПТП и
медицинската документация за извършените първоначални медицински прегледи и
последвалата хирургична интервенция на едното коляно. Няма основание да не
бъдат ценени показанията на свидетелката Д. К.. Тези показанията не се
опровергават от останалите събраните по делото доказателства. Действително липсват медицински документи за
извършени прегледи през периода от ПТП до 09.08.2016 година. Липсата им обаче
не е основание да се игнорират показанията на свидетелката К.. Тази свидетелка
в качеството си на съпруга на ищеца има най-преки впечатления за начина, по
който той се е чувствал след катастрофата, за неговите болки и страдания.
Обстоятелството, че тя е негова съпруга, би имало значение при наличие и на
други доказателства, които са в противоречие с нейните показания. В тази
хипотеза действително би могла да се вземе предвид евентуалната тяхната
заинтересованост. В случая обаче не са представени доказателства, опровергаващи
показанията на тази свидетелка за
начина, по който се е чувствал ищеца и за причината, поради която операцията на
удареното при катастрофата коляно е отложена за известно време – до 10.08.2016
година. Липсата на писмени доказателства не може да бъде приравнена на наличие
на доказателства, противоречащи на показанията на свидетелката Д.К.. Напротив,
нейните показания са в пълно съответствие с наличните медицински документи,
които съдът обсъди подробно по-горе.
Що се отнася до отразяването в
епикризата, че по данни на самия ищец, дадени при постъпването му в болницата
на 09.08.2016 година, е претърпял
травма преди месец, то не опровергава изводите за наличие на
причинна връзка между удара на коляното при ПТП и извършената хирургична операция. Не става
дума за точно фиксиран момент, в който е претърпяна травмата, а за
приблизително посочен период. При това положение и при обсъдените по-горе
доказателства, както и при липсата на твърдения и доказателства за претърпени
други травми в периода между ПТП и извършената операция на 10.08.2016 година,
следва да се приеме, че лезията на вътрешния мениск на лявата колянна става и
последвалата оперативна интервенция са в причинна връзка с процесното ПТП и с
получената при него травма на коленете на ищеца, по-конкретно на лявото му
коляно.
Нараняванията по гръдния кош на
ищеца са установени с обсъдените доказателства и не се оспорват от ответника.
По данни от съдебно-медицинската експертиза болките от тези наранявания са
отшумели за период от около две-три седмици.
Що се отнася до психическите
травми за ищеца в резултат на ПТП, съдът не споделя доводите във въззивната
жалба, че за тях не следва да се присъжда обезщетение, тъй като в исковата
молба, с която е сезиран съда, не е посочено ищецът да е претърпял такива. Още
с исковата молба е посочено, че освен физическите болки, свързани с травмата на
гръдния кош и коленете, след ПТП ищецът
е изпитвал неудобства и страх. Към
исковата молба е приложен и обсъдения по-горе амбулаторен лист, отразяващ
психическите му страдания и предприетото лечение за тях. Поради
това съдът счита, че при определяне на общия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид както физическите болки и
страдания, включващи нараняването на гръдния кош и коленете, включително
операцията на лявата колянна става, така и негативните психически преживявания
на ищеца, подробно описани в амбулаторния лист и показанията на
свидетелката К..
Съобразявайки вида на
установените по делото травми,
интензитета и продължителността на болките и страданията, промяната в начина
на живот на ищеца,
включително в трудовата му заетост до
отшумяване на травмата в коляното, както и психическите травми, наложили
лечение с антидепресанти за продължителен период от време от около шест месеца
и неотшумелия и до момента страх и притеснение от шофиране, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.
52 от ЗЗД е 25 000 лева.
Първоинстанционното решение в
обжалваната осъдителна част, с която е присъдено обезщетение в размер на 5000
лева следва да бъде потвърдено. Що се отнася до решението в отхвърлителната му
част, което е предмет на обжалване с насрещната въззивна жалба, същото следва
да бъде отменено в частта за разликата от 5000 лева до 25 000 лева и
следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което на ищеца се
присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева,
наред с присъдените с първоинстанционното решение 5000 лева, или в общ размер
от 25 000 лева. В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата от 25 000 лева до претендираните
30 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Основателна е жалбата
на „Д.З.“ АД и в частта, касаеща
началния момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 429 ал. 3 във
връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2
от Кодекса за застраховане урежда по императивен начин въпроса за
дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според
чл. 429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на
23.06.2016 година / писмото на стр. 15/. По делото не се твърди и не е
установено от ищеца застрахователят да е уведомен за ПТП в по-ранен момент. По
тези съображения съдът намира, че
началният момент, от който застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетението за забава е не датата на настъпване на застрахователното събитие
– 17.06.2016 година, както е приел първоинстанционния съд, а датата 23.06.2016
година. Първоинстанционното решение в частта,
с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 17.06.2016 година до 23.06.2016 година следва да бъде
отменено.
Съобразявайки изхода на спора,
съдът следва да разпредели и отговорността на страните по делото за разноските
в процеса.
Следва да се отбележи, че искане
за присъждане на разноски за въззивната инстанция не е направено от ищеца С.К. нито с
подадената насрещна въззивна жалба, нито в проведеното открито съдебно
заседание, поради което такива не следва да му се присъждат. Направените от
„Д.З.“ АД разноски пред въззивната инстанция, като се има предвид, че искането
за тяхното присъждане е направено още с въззивната жалба, включват 100 лева
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултско
възнаграждение се дължи съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК, като неговият размер се
определя по реда на чл. 37 ал. 1 от
Закона за правната помощ в размерите, посочени
в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лева на основание
чл. 25 ал. 1 от НЗПП. Така общият размер
на разноските за въззивната инстанция става 400 лева. С оглед изхода на спора
С.К. следва да бъде осъден да заплати на „Д.З.“ АД разноски за въззивната
инстанция в размер на 66,67 лева.
Първоинстанционното решение в
частта за разноските също следва да бъде съобразено с крайния изход на спора.
Направените от ищеца разноски
пред първата инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане,
включващи държавна такса и възнаграждения за вещи лица и свидетели, е 1642
лева. От тях с оглед изхода на спора
ответникът следва да му заплати 1368,33 лева. С първоинстанционното решение са
присъдени 273 лева, като с настоящото решение следва да бъдат присъдени
допълнително 1095,33 лева разноски за първата инстанция в полза на ищеца. С
оглед изхода на спора следва да бъде завишен и размера на присъденото на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца –
адвокат В.М.. Общият размер на адвокатското възнаграждение за първата
инстанция, дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е 1430 лева. От тях с оглед изхода на спора адвокат М. има
право на 1191,67 лева. При присъдени с първоинстанционното решение 580 лева, с
настоящото решение съдът следва да осъди ответника да заплати на адвокат М.
допълнително възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер
на 611,67 лева.
С оглед изхода на спора
присъдените с първоинстанционното решение разноски в полза на ответника „Д.З.“
АД следва да бъдат намалени. Разноските
за първата инстанция включват само юрисконсултско възнаграждение от 450 лева,
определено съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл. 25 ал. 2 от НЗПП. С оглед изхода на спора, респ. с оглед
отхвърлената част от иска, ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 75 лева. Първоинстанционното
решение в частта, с която му е присъдено такова в размера над 75 до присъдените
250 лева следва да бъде отменено.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 611 от 28.11.2018 година, постановено по т. дело №
607/2017 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- в частта, с която е отхвърлен иска
на С.Н.К., ЕГН **********, против „Д.З.” АД, ЕИК .., за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдените с първоинстанционното решение размер от 5000 лева до
25000 лева;
-в частта, с която е присъдена законната лихва върху обезщетението
от 5000 лева за периода от 17.06.2016
година до 23.06.2016 година;
-в частта, с която е осъден
С.Н.К., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК., юрисконсултско възнаграждение за
първата инстанция съразмерно с
отхвърлената част от иска в размера над
дължимите 75 лева до 250 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК ., да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително
сумата от 20 000 лева / или общо 25 000 лева наред с присъдените
с първоинстанционното решение 5 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при ПТП, станало на 17.06.2016 г. в гр. П., причинено от Р. А. М. при управлението на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ .., с ЕГН
**********, който автомобил е застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „Д.З.“ АД, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.06.2016 година до
окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 611 от 28.11.2018 година, постановено по т. дело №
607/2017 година по описа на Окръжен съд – Пловдив В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК .., да заплати на С.Н.К., ЕГН **********, допълнително разноски за
първата инстанция съобразно уважената част от иска в размер на 1095,33 лева /
или общо 1368,33 лева наред с присъдените с първоинстанционното решение 273
лева/.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД, ЕИК.., да заплати на адв. В.М.,***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата във връзка с чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, от
611,67 лева / или общо 1191,67 лева наред с присъдените с първоинстанционното
решение 580 лева/.
ОСЪЖДА С.Н.К.,
ЕГН **********, да заплати на „Д.З.” АД,
ЕИК .., разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от иска, в
размер на 66,67 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.