№ 2374
гр. С., 11.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря Д.Т.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110122608 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 117886/28.04.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 19.01.2023г. по ч.гр.д. № 70733/2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. №
248691/07.09.2023г. на СРС, Молба, вх. № 297747/24.10.2023г. на СРС, и Молба, вх. №
326290/15.11.2023г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. В. И. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „***********“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
"**********", бл. 329, вх. Б, ет. 2, ап. 29, аб. № **********, както следва:
1115,06 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.12.2022г.) до
окончателното им изплащане;
204,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-06.12.2022г.;
29,73 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2019г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (23.12.2022г.) до окончателното им изплащане;
6,34 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019г.-06.12.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била
1
заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите
условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. И.М. / юрк. Д.К..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. В. И. чрез адв. В. Т. - АК-С., е подала
Отговор, вх. № 215533/28.07.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че ответницата е собственица на имота, но оспорва, че тя дължи
суми във връзка с доставка на топлинна енергия до него. Абонатният ú номер бил друг -
**********, а начислените суми по аб. № 275474 касаели друг имот. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. Исковете за лихви били недоказани по основание и
размер. Оспорва се претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се
представлява от адв. Р. / адв. Т.. В съдебното заседание, проведено на 06.02.2024г. адв. Т.
уточнява, че оспорванията от стана на ответницата са единствено по отношение
погасяването на задълженията по давност, като не оспорват, че ответницата е собственица,
както и не спорят за количествата.
Третото лице – помагач „**********“ ЕООД не е взело отношение по предявените
искове, като за насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител. „********“ АД не е страна по делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните
по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори, че ответницата в рамките на процесния период е
собственица на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**********", бл. 329, вх. Б, ет.
2, ап. 29, както и относно количеството доставена топлинна енергия и начислените в тази
връзка суми /л. 105/.
При това положение спорът по делото се концентрира относно това дали вземанията
са погасени по давност.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и
2
при отчитане на периода, през който давността е била спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 2020г.) са вземанията за
главница за топлинна енергия (418,64 лева) отнасящи се за м.05-м.12.2019г. При това
положение остава дължима главница за топлинна енергия от 696,42 лева. За тази сума
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За горницата над 696,42 лева
до пълния му предявен размер от 1115,06 лева и за периода м.05.2019г.-м.12.2019г.
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК и при отчитане на периода, през който давността е била
спряна по силата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИПОРНПП и §13 ПРЗ на ЗИДЗЗдр, обн. ДВ, бр.
44 от 2020г.) са вземанията за главница за дялово разпределение (3,14 лева) отнасящи се за
м.11-м.12.2019г. При това положение остава дължима главница за дялово
разпределение от 26,59 лева. За тази сума предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен. За горницата над 26,59 лева до пълния му предявен размер от 29,73 лева и
за периода м.11.2019г.-м.12.2019г. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Вземайки предвид представените по делото писмени доказателства за начислени и
дължими суми и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, отчитайки погасените по давност
суми, че дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 127,42
лева, за която сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне.
Лихвата за забава върху главниците за дялово разпределение възлиза на 5,53 лева, за която
сума искът е основателен, а за горницата над нея искът подлежи на отхвърляне.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответницата в качеството ú на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответницата, които своевременно са заявили претенции в тази насока, като са
представени и списъци по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
В полза на ищеца и съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 48,70 лева, в която сума е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база от 50,00 лева.
На ответницата не следва да се присъждат разноски за заповедното производство.
Съгласно ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 1, само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. В заповедното производство длъжницата-ответница е възложила правната си
защита на Еднолично адвокатско дружество „В. Т.“, съответно на адв. В. Т. и адв. Р. Р..
Уговорен е хонорар от 400,00 лева, платим по банков път, като изрично в договора е
посочено, че клиентът дава право на представител на адвокатското съдружие да внесе
дължимото адвокатско възнаграждение по банковата сметка на същото с цел избягване на
начисляването на банкови такси. Видно от представената на л. 20 от заповедното
производство разписка, в полза на адвокатското дружество са внесени за хонорар 100,00
лева, като това е сторено лично от адвокат В. В. Т.. За тази услуга са начислени и събрани
съответни такси от търговеца, предоставящ платежната услуга. Както съдът нееднократно е
имал възможност да отбележи по повод подобна практика за "плащане" на адвокатския
хонорар, липсва каквото и да е основание да се приеме, че той реално е заплатен от
3
длъжницата, тъй като фактически е налице внасяне на сума от адвокат в адвокатското
съдружие/дружество или негов сътрудник в сметка на същото. Стига се практически до
положение, при което адвокатът сам заплаща собствения си хонорар. Действително
съществува възможност трето за делото лице, дори и адвокат на страна по него, да заплати
разноски по делото, които в последствие да бъдат присъдени в полза на страната, от името
на която те са сторени. Вътрешните отношения между заплатилия сумата и страната ще се
уредят допълнително помежду им. В случая става дума обаче само за тези разноски, които
са насочени към обезпечаване на образуването и хода на делото и събирането на
доказателства по него – държавни такси, депозити за експертизи и свидетели и т.н. Когато
адвокатът сам заплати собствения си хонорар, като го внесе по сметка на
съдружието/дружеството, в което участва, реално е налице оказана безплатна адвокатска
помощ на доверителя. За подобни случаи законодателят е предвидил специален ред за
определяне и присъждане на евентуално възнаграждение на адвоката – 38 ЗАдв, при това
само при изрична уговорка за безплатна адвокатска помощ и своевременно заявено искане
по делото в тази насока. Такива по производството не са налице. В подкрепа на горното е и
практиката на Софийския градски съд - Определение № 6263/23.04.2020г. по ч.гр.д. №
2595/2020г. на СГС, ГО, ІІІ-В състав. Описаната ситуация е житейски неприемлива и
юридически необоснована, тъй като процесуалният представител на страната практически
заплаща сам на себе си възнаграждение, след което претендира възстановяването на това
възнаграждение от другата страна по делото. Затова подобно искане по своето естество
съставлява и злоупотреба с процесуални права (така изрично Определение №
267099/16.04.2021г. по ч.гр.д. № 3672/2021г. на СГС, ГО, ІІ-Д възз.с-в.). Не бива да се
пропуска и обстоятелството, че, въпреки че в договора е посочена специална цел на
усложненото плащане на хонорар, а именно - избягване на заплащането на банкови такси,
такива все пак са заплатени, видно от вносните бележки. Представената на л. 19 от
заповедното производство „разписка“ не разколебава този извод. Със същата длъжницата е
декларирала, че е оставила на адв. Т. сумата от 102,05 лева, за да бъде преведена от нейно
име и за нейна сметка по банковата сметка на адвокатското дружество, като отново остава
неясно как по този начин се осъществява целта на този сложен механизъм на плащане – да
се избегнат банковите такси, при положение че длъжницата се твърди да е оставила пари и
за тях. А и по дефиниция разписката се издава от получателя на сумата и на платеца, като
само тогава служи за доказване на плащане. Плащащият сумата не може сам на себе си да
издаде разписка за плащането и тази „разписка“ има единствено значението на изявление на
страна по делото в нейна полза – че е платила адвокатски хонорар, което няма
доказателствена стойност за този факт.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното исково производство в размер на 172,37 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база от
100,00 лева.
Ответницата не е доказала сторени разноски в първоинстанционното исково
производство.
Доколкото ответницата е защитавана безплатно от адв. В. Т. и адв. Р. Р. по договор,
сключен с адв. Т. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в полза на адв. Т. следва да се присъди
хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С оглед естеството на спора и защитавания по него
материален интерес съответстващият хонорар възлиза на 435,52 лева от които, съобразно
изхода от спора, в полза на адв. Т. следва да се присъдят 160,43 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. И., ЕГН **********, от град С., дължи
на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**********", бл. 329, вх.
Б, ет. 2, ап. 29, аб. № **********, както следва:
696,42 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.01.2020г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.12.2022г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над
696,42 лева до пълния му предявен размер от 1115,06 лева и за периода
м.05.2019г.-м.12.2019г.;
127,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-06.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 127,42 лева до пълния му предявен размер от 204,02 лева;
26,59 лева за главница за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (23.12.2022г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 26,59 лева до пълния му
предявен размер от 29,73 лева и за периода м.11.2019г.-м.12.2019г.;
5,53 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.12.2019г.-06.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 5,53 лева до пълния му предявен размер от 6,34 лева.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 48,70
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 70733/2022г. на
СРС), както и сумата от 172,37 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. 22608/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
на адв. В. В. Т. – АК-С. , личен № ***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от
160,43 лева, представляваща възнаграждение за предоставена на ответницата Д. В. И.
безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното производство (гр.д. № 22608/2023г. на
СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5