Р Е Ш Е Н И Е
№ 186 17.07.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 571 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.Ш.А. ***, чрез адв. В. Ч. от АК – Хасково срещу Наказателно постановление № 20-1253-000781 от 02.06.2020 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила, като са изброени конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и отправени възражения за некоректно посочване на мястото на извършване на нарушението и посока на движение на превозното средство. В санкционния акт пък, имало недопустимо препращане към съдържанието на съставения АУАН, вместо да се изложат конкретни твърдения, в това число и за периода на калибриране на техническото средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на контролиращите съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността ѝ, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 25.05.2020 г. в около 22:48 часа в град Хасково, свидетелите Б.С.Д. и П.А.П., полицейски служители в РУ на МВР – Хасково при обход на района със служебен автомобил на МВР, обозначен със съответните отличителни знаци, възприели движение на лек автомобил марка „***”, модел „**“, с регистрационен номер ***. В изпълнение на служебните си задължения като част от автопатрул, без да губят визуален контакт с посоченото превозно средство, го последвали и с подаване на звуков и светлинен сигнал спрели за извършване на проверка движещия се вече по ул. „Крали Марко“ в посока ул. „Панорама“ лек автомобил. При извършване на проверката бил повикан и патрул на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково, като след пристигане на място, свид. Ж.К.И. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково поканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7510 с № ARBA - 0065, преминало последваща проверка, видно от представената и приета като писмено доказателство Справка, рег. № 3286р – 18234 от 27.04.2020 г. с валидност 6 месеца. При извършване на проверката с техническото средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.17 на хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0051488, в който било отбелязано впоследствие, че не била взета кръвна проба, а водачът на превозното средство вписал в него, че приема показанията на техническото средство.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя М.Ш.А., посочен като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 25.05.2020 г. в негово присъствие от свид. Ж.К.И. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 212128 за нарушение по чл 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, без да впише в него конкретни обяснения или възражения в съответната предвидена графа, а само, че има възражения. Такива обаче, не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, с отбелязване на факта, че н е била взета кръвна проба от водача и наказанието се налагало за употреба на алкохол в издишания от водача въздух с техническото средство, описано в АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б.С.Д., П.А.П. и Ж.К.И. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административното нарушение в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя за нарушения по чл. 42, т. и т. 4 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. В акта са описано достатъчно ясно всички признаци от състава на нарушение, характеризиращи го от обективна страна, като предвид спецификата на изпълнителното деяние – управление на МПС и установеното негово движение, логически и фактически номер на сграда, отбелязване на километър и друга точка за ориентир не е необходимо да бъдат вписвани, след като лаконично, но достатъчно ясно е посочено населеното място, улицата и посоката на движение, като възраженията в тази насока следва да бъдат приети за изцяло несъстоятелни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят М.Ш.А. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „***“, с регистрационен номер ***, след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.17 на хиляда. Техническото средство е годно, след като е преминало последваща проверка и доказателства за това за процесния период са ангажирани от наказващия орган съобразно разпределението на доказателствената тежест, като и това възражение, релевирано в подадената жалба се явява изцяло неоснователно
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2, вр. чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр. причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно, предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административнонаказателната му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по административен ред по т. 1, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 до 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният всъщност не отрича, а така също се потвърждава недвусмислено и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта – 1.17 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва да даде кръвна проба за изследване, след като не е предприело необходимото да съдейства за вземането на кръв и извършването на лабораторно изследване за определяне концентрацията на алкохол и всъщност е вписало изявление, че приема показанията на техническото средство.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1.17 на хиляда, независимо от липсата на съставен Протокол по чл. 8, ал. 5 от Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като са събрани достатъчно годни доказателства в тази насока, включително и за последваща проверка за годността на използваното от контролните органи техническо средство.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели, че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „**”, модел „**“, с регистрационен номер *** при извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв. Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в нормата размери глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
По изложените съображения, подадената жалба срещу наказателното постановление в частта, предмет на съдебен контрол се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление в същата част, като правилно и законосъобразно – потвърдено. С оглед изхода на спора, въпреки предвидената възможност за това в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, не би могло да бъде уважено по същество искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, още повече, че липсват и доказателства такива въобще да са били направени в хода на съдебното производство, като изричен диспозитив за отхвърляне на искането в тези случаи не се дължи.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-000781 от 02.06.2020 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.