№ 20868
гр. София, 16.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110117896 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на С. И. Т. срещу „К-МО” АД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД
вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.02.2016 г. между него, в качеството на заемополучател,
и ответника, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит
№ 611424, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде на
заемополучателя сума в размер на 1600 лв., а заемополучателят се е задължил да върне
същата, ведно с договорна лихва в размер на 480,62 лв., т.е. договореният общ размер
на всички плащания е 2080,62 лв. Изложени са подробни доводи, че договора за кредит
противоречи на добрите нрави и е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.7, т.
9, т. 10 и т. 11 и чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди се, че
ищецът е платил по договора следните суми: 250 лв. – на 16.03.2016 г., 1889,52 лв. – на
06.04.2016 г., като кредита е предсрочно погасен на посочената дата. Сочи, че в
началото на 2020 г. е поискал от ответника справка какви суми са начислявани по
договора за кредит, като от последния е отказано издаването на такава. Поддържа, че е
получил електронно писмо от ответника, с което го уведомява, че при подаване на
заявлението за сключване на договор за кредит е избрал кредита да бъде обезпечен с
договор за поръчителство от трето, избрано от ответника юридическо лице, както и че
е подписал договор с него, като се е съгласил да заплаща месечно възнаграждение в
размер на 111,71 лв. Ищецът оспорва да е подписал договор с подобно съдържание и
поддържа, че и ответника не разполага с такъв. Съобразно изложеното се иска
процесния договор за потребителски кредит № ..../.... г. да бъде прогласен за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
на 539,52 лв., представляваща разлика между общо платената сума по договора за
кредит и предоставената главница в размер на 1600 лв. Претендира разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Заявява, че няма претенции за парични вземания към ищеца. Поддържа, че таксата на
поръчител не е включван в ГПР. Сочи, че общият сбор на главница и договорна лихва
по процесния договор за кредит е в размер на 2080,62 лв., а платената от ищеца сума е
в размер на 2139,52 лв. Предвид изложеното, при условията на евентуалност,
поддържа, че исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателна за сумата в размер на 58,90 лв. Претендира разноски и оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на такива с твърдения, че не е дал повод за
завеждане на делото. Депозирана от ответника е и писмена защита, в която са
изложени доводи за неоснователност на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.
23 ЗПК:
По предявения установителен за прогласяване нищожността на процесния
договор за кредит № ..../.... г., в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, че договорът е нищожен на заявените в исковата молба основания.
В процесния случай между страните не е спорно и от представените
доказателства – договор за потребителски кредит и приложение № 1 – погасителен
план, към него /л. 5 и сл. от делото/, се установява, че между тях е сключен договор за
паричен потребителски кредит № ..../.... г., съгласно който ищецът е получил заемна
сума в размер на 1 600 лв. със задължение да я върне, като плати и договорна лихва в
размер на общо 480,62 лв. Уговорено е сумата в общ разммер на 2 080,62 лв. /1600 лв.
– главница + 480,62 лв. – лихва/ да бъде върната на 18 равни месечни вноски в срок до
31.07.2017 г.
След анализ на договорните клаузи на обсъждания договор за кредит, съдът
намира, че съдържанието на същия е в съответствие с императивните изисквания на
ЗПК. Противно на изложеното в исковата молба, размерът на годишния процент на
разходите и на общата сума, дължима от кредитополучателя, са посочени в
погасителния план, съставляващ неразделна част от довора, съгласно чл. 2, ал. 1 от
него. Посочен е и фиксиран лихвен процент. Предвид изложеното, съдът намира, че
към датата на сключване на договора за ищецa е била налице яснота относно
финансовата тежест, която поема чрез сключването на оспорения договор за
потребителски кредит, като е обезпечена възможността му да извърши обоснована
преценка относно общ размер на задължението, което произтича от договора за
потребителски кредит. Страните са постигнали съгласие за условията за издължаване
на кредита, размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, дължими
ежемесечно, включително в погасителяния план е посочено, какъв размер от
главницата и договорната лихва се погасява с плащането на всяка ежемесечна
погасителна вноска.
От ищецът не е доказано наличието на твърдения от него „разход за поръчител”,
който да е свързан с договора за кредит и да е платен от него с извършените плащания
по него, т.е. не се доказа твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. По аргумент от чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
2
които основава своите искания, като в процесния случай това не се установява да е
сторено. По делото не е представен договор за поръчителство, сключен с трето лице,
за обезпечаване на вземания по процесния договор за кредит. Не се установява и
възнаграждението за твърдяното поръчителство да е събрано от ответника с платените
вноски по договора за кредит. Съществено е, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за
кредит /л. 5 от делото/, предоставянето на обезпечение не е предвидено като условие за
сключване на договора за кредит, като и в погасителния план няма данни да са
предвидени плащания по същия, а безпротиворечиво е посочено, че с ежемесечните
погасителни вноски се погасяват вземания за главница и договорна лихва. Не се
установява да е налице и твърдяното противорение с добрите нрави.
В обобщение, поради изложените съображения, предявеният установителен иск
за прогласяване на договора за потребителски кредит от 10.02.2016 г. за нищожен е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Типичен случай на начална липса на основание е налице в
случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз
основа на нищожна клауза от договор, в който смисъл са разясненията, дадени в т. 1 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС. Следователно,
за основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на получаване на
процесната сума от ответника въз основа на сочения за недействителен от него договор
за кредит. При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да
докаже, че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума,
съответно за задържане на полученото.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по процесния договор за
потребителски кредит ищеца е извършил плащания в общ размер на 2 139,52 лв., както
следва: 250 лв. – на 16.03.2016 г. и 1889,52 лв. – на 06.04.2016 г.
По делото се не се установи процесният договор за потребителски кредит №
..../.... г. да е нищожен или недействителен, поради което съдът намира, че е доказано
по делото, че е налице валидно правно основание за извършените плащания от ищеца
по него до сумата в размер на 2 080,62 лв. /1600 лв. – главница + 480,62 лв. – лихва/,
връщането на която сума е предвидно в Приложение № 1 към договора за кредит /л. 6-
гръб и л. 7 от делото/, съдържанието на което не е оспорено от ищеца.
Не е изяснен по делото въпросът на какво правно основание е платена сумата в
размер на 58,90 лв., представляваща разлика между подлежащата на връщане от ищеца
сума по договора в общ размер на 2 80,62 лв. и платената от него сума в общ размер на
2 139,52 лв. От ответника по делото не се доказа наличието на правно значимо
основание за задържането на същата, съобразно дадените от съда указания с
определение № 27898/09.08.2023 г. / л. 34 и сл. от делото/. Предвид изложеното,
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата в размер на 58,90 лв. – платена без основание сума от ищеца на
ответника, и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер на вземането от 539,52
лв.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца разноски в размер на 33,75 лв., съобразно уважената част от предявената искова
претенция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати на
ответника сума в размер на 267,45 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град ....., срещу
„К-МО” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град ......”, установителен
иск с правно основание чл. 26 ЗЗД вр. 22 вр. чл. 23 ЗПК за прогласяване за нищожен на
сключен между страните договор за потребителски кредит № ..../.... г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „К-МО” АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: град ......”, да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: град ....., сума в размер на 58,90 лв., представляваща недължимо платена от
ищеца сума по сключения между страните договор за потребителски кредит № ..../.... г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба –
18.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 58,90 лв. до пълния предявен размер от 539,52 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К-МО” АД, ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: град ......”, да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град
....., сума в размер на 33,75 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважаната част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: град ....., да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на „К-МО” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град
......”, сума в размер на 267,45 лв., представляваща разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4