Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 05.02.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на пети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като се запозна с т. дело № 220 по описа
на СГС, ТО за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.К.Б. и И.К.Б., с която се иска от съда да
прогласи за нищожен, евентуално да отмени публикувания списък с вписване
20210128083219 /неправилно наречено в исковата молба заявление 20210128083219,
тъй като в Търговския регистър липсва такъв номер заявление, а има отразено
вписване на обявяване под този номер/ в ЗТРЮЛНЦ и да даде указания за
представяне на решение на ОС, съгласно чл. 20, б. „м“ от дружествения договор
на „О.А.“ ООД. Така заявеният иск е предявен срещу „Б.л.ц.С.“ АД, по чиято
партида в Търговския регистър е обявен описания в исковата молба списък с
допълнителни въпроси, които да бъдат включени в дневния ред на свиканото за
15.02.2021 ОСА на ответника.
Правният си интерес от предявяване на иска
извеждат от обстоятелството, че са съдружници в „О.А.“ ООД, което дружество е
акционер в ответното другжество. Посочват, че формулираните в обявения списък
въпроси са от името на „О.А.“ ОО, а няма валидно взето решение на ОС на
дружеството, поради което поддържат, че списъкът е нищожно вписано
обстоятелство.
Настоящият
съдебен състав намира, че заявеният от Бележкови иск, във връзка с който е
образувано настоящето производство е процесуално недопустим. Съображенията за
този извод на съдията-докладчик са следните:
Чрез
иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ заинтересуваното лице,
което не е участвувало в охранително производство, би могло да установи
порочността на вписаното с охранителния акт обстоятелство. В случая не се атакува като
порочно извършено по партидата на ответника вписване на обстоятелство, а се
иска прогласяване нищожността на извършено по заявление образец Г1 обявяване на
документ, което не е годен предмет на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. В ЗТРРЮЛНЦ е проведено
разграничение между действията, които могат да са предмет на регистърното
производство, а именно: вписване, заличаване и обявяване. Затова разпоредбата
на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда предявяване на иск единствено по
отношение на вписването, не може да бъде тълкувана разширително и да се приеме,
че предмет на предвидения в нормата иск може да бъде и обявяване на заявен със
заявление Г1 акт.
Освен
това, съгласно разпоредбата на
чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ,
искът може да предяви само
лице, което има правен интерес от търсеното установяване. Правният интерес от предявяване
на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е налице, ако
искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното
обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. В процесния случай, съдът намира, че за ищците
не е налице такъв правен интерес. Ищците не са акционери в ответното
дружество и не са лица, чието
правно положение е засегнато от обявения по партидата на ответника акт, тъй като самото обявяване на този акт по никакъв начин не се отразяват върху някакво тяхно субективно материално право или задължение.
Предполагаемият икономически интерес /за какъвто излагат твърдения ищците/ не е равнозначен на правен интерес от
предявяване на установителния иск, за наличието на който Съдът следи служебно.
Предвид обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време
на цялото производство, то при
констатираната й липса предявеният иск се
явява недопустим и на
това основание.
Предвид
изложеното исковата молба
следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК. Съгласно определение
на САС № 3188/27.09.2016 г., по ч.гр.д. № 4011/2016 г., нормите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, уреждащи
различни хипотези на процедиране при недопустим иск – първата при нередовност
на исковата молба /редовната ИМ е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска/, а втората – за други хипотези на недопустимост, не
изискват задължителна поредност на визираните в нормите процесуалните действия.
При положение, че искът е недопустим в хипотезите на чл. 130 ГПК е безпредметно
да се отстраняват неговите нередовности по реда на чл. 129 ГПК. Затова и при
констатирана от съда недопустимост на иска по чл. 130 от ГПК е ненужно да се
дават указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, а исковата молба следва да
бъде директно върната по чл. 130 от ГПК.
Предвид
извода на съда за недопустимост на иска, следва да се остави без уважение и
заявеното в исковата молба искане за обезпечаването му. За пълнота следва да се
отбележи още, че заявената от ищците обезпечителна мярка „ спиране на
провеждането на ОСА на 15.02.2021 г. до приключване на т.д. № 176/2021 г. по
описа на СГС и забрана на А.Б.да гласува на ОСА на 15.02.2021 г. от името на „О.А.“
ООД“ е недопустима и неподходяща по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р А
З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание чл.
130, изр. 1 ГПК, исковата молба с вх. № 274542/04.02.2021 г., във връзка с
която е образувано т. дело № 220/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по предявения с
нея иск съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
заявеното в исковата молба искане по чл. 389 от ГПК.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищците, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: