РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.17 ЗЗДН.
Предмет на подадената от М. П. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. Ж.Д. от ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 506/29.04.2022г. по гр.д.
№ 846/2022г. по описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният
съд е уважил молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие,
подадена от Г. Й. В. с ЕГН ********** срещу М. П. В. с ЕГН **********, с
правно основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, като спрямо въззивника е
наложил мярката за защита, посочена в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
С обжалвания първоинстанционен акт, предмет на настоящото производство,
съдът на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН е наложил на въззивника и глоба в размер
на 200 /двеста/ лв., на основание ал.4, като на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН, е
издал и заповед за защита /Заповед № 6/29.04.2022г./.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение. Наведени са доводи /оплаквания/ за необоснованост и неправилност
на първоинстанционното решение, както и за нарушения на материалния
закон. Въззивната страна твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички нейни съображения, неправилно е преценил събраните по делото
доказателства, което е обусловило постановяването на неправилен по своята
правна същност, съдебен акт. Поддържа, че приложената като писмено
доказателство в производството, декларация от пострадалото лице по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, не може да обуслови приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3
1
ЗЗДН, тъй като по делото са налице доказателства, опровергаващи
съдържанието на така подадената декларация. Твърди се, че акт на домашно
насилие от страна на въззивника спрямо въззиваемата не е бил осъществен,
като са налице доказателства в тази насока, които първоинстанционният съд
не е обсъдил.
Претендира се и присъждане на сторените по настоящото производство,
разноски и пред двете съдебни инстанции.
Препис от жалбата, на основание чл.17, ал.1 ЗЗДН, е връчен на другата
страна на 13.05.2022г., която в законоустановения срок, е подала отговор на
въззивната жалба.
Въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Поддържа, че така постановеното Решение №
506/29.04.2022г. по гр.д. № 846/2022г. по описа на РС - Велико Търново, е
правилно и законосъобразно. Излага съображения за наличието на обективна
преценка на фактите от първоинстанционния съд, обусловила правилния
правен извод за наличието на осъществен акт на домашно насилие по см. на
чл.2, ал.1 ЗЗДН, спрямо въззиваемата. С оглед на гореизложеното, отправя
искане за потвърждаване в цялост на постановения първоинстанционен
съдебен акт.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и с редовно
упълномощения си представител - адв. К.. Същата от името на своята
доверителка, заявява, че поддържа изцяло съображенията, изложени в
отговора на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно
е анализирал събраните писмени и гласни доказателства и в тази връзка, актът
му следва да бъде изцяло потвърден. Претендира присъждане на разноски в
полза въззиваемата страна, като представя и списък на разноските по чл.80
ГПК.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
М. П. В. и молителката Г. Й. В., живеели във фактическо съпружеско
съжителство от около петнадесет години. Двамата обитавали съвместно
съсобственото им жилище, находящо се в гр. Велико Търново, на ул. “...” № .,
вх.., ет.., ап... На 28.03.2022г., след продължителна употреба на алкохол, М.
П. В. нападнал физически молителката, като я изблъскал на леглото в
спалнята на жилището, което двамата обитавали и се опитал да замахне към
нея с малка “брадвичка”. Молителката успяла да отнеме от ръцете му
брадвичката и я захвърлила през отворената врата на терасата, където по-
късно същата вещ била установена от пристигналите на място на подадения
сигнал, служители на РУ на МВР - Велико Търново. По - късно същата
/молителката/ успяла да позвъни по телефона на своята дъщеря - св. П., която
пристигнала своевременно и двете позвънили на телефон 112.
2
Междувременно успяла да събере част от багажа си от жилището, като през
това време М.В. я блъскал, дърпал и ругаел както нея, така и дъщеря й. След
като успели да напуснат жилището, молителката и дъщеря й, както и св. Т.,
били установени пред входа на жилището от пристигналите след подадения
сигнал, служители на МВР. Последните се опитали да установят въззивника,
но същият се бил заключил в жилището и служителите на МВР не успели да
влязат.
Горните обстоятелства се установяват от подадената от молителката Г. Й. В.
- декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Така подадената декларация съдържа
подробно описание на фактически осъщественото от страна на въззивника
поведение, спрямо молителката. Подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
обуславя вероятностния правен извод за осъществен спрямо молителката от
страна на лицето М. П. В., акт на домашно насилие по см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
По отношение на доводите на въззивната страна, касаещи доказателствената
стойност на подадената, ведно с молбата за защита, декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, настоящата съдебна инстанция намира, че същите са неоснователни и
последната е годна да послужи като писмено доказателство, относно
посочените в нея факти в хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН.
С оглед изхода на настоящото производство, както и обстоятелството, че
страната, в чиято полза е постановен настоящият съдебен акт, е отправила
изрично искане за присъждане на сторените в рамките на разглеждане на
делото пред настоящата съдебна инстанция, разноски, както и с оглед това, че
същата е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален
представител, като за доказване извършването на разноските си, е
представила писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено, че уговореното между страните адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой, съдът намира, че на основание
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди в полза на въззиваемата
страна, сумата от 200 лв. /двеста лева/, съставляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.
Предвид горното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 506/29.04.2022г. по гр.д. № 846/2022г. по
описа на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е приел, че
спрямо Г. Й. В. с ЕГН **********, е осъществен акт на домашно насилие по
см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН, от лицето М. П. В. с ЕГН **********, като е наложил
на последния мярката за защита, посочена в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1
ЗЗДН, и е издал заповед за защита в полза на молителката /Заповед №
6/29.04.2022г./
ОСЪЖДА М. П. В. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на Г. Й. В. с ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/,
съставляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата
3
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се
връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4