№ 30353
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110119362 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. П. Н. против „Ф.........“ ЕООД.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост
на предявената установителна искова претенция поради съединяването ѝ с осъдителна
такава, което съдът намира за неоснователно, доколкото двете искови претенции имат
различен предмет, а именно първата е за прогласяване нищожността на процесния договор,
а втората за осъждане на ответното дружество да заплати процесната сума като дадена без
основание.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да
представи доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за погасени вноски
по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги следва да бъде оставено без уважение
като ненеобходимо, доколкото има поставен въпрос към съдебно-счетоводна експертиза за
размера и датата на плащане на всяка погасителна вноска по кредита.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „........“ АД със седалище и адрес,
посочени в исковата молба, като трето лице – помагач на страна на ищеца.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф.........“ ЕООД в едноседмичен срок да
представи копие от договора, погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за погасени вноски
по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „........“ АД в едноседмичен срок да
представи договор за паричен заем № 4179310, както и прилежащите към него погасителен
план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за издаване на съдебно
1
удостоверение, доколкото със същото се цели установяването на нерелевантни за спора
факти.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”........... тел. **********,
специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.11.2023 г. от 09:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
В. П. Н. е предявила срещу „Ф.........“ ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване
нищожността на Договор за поръчителство от 17.03.2021 г., както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 50
лева, предявена като част от вземане в общ размер на 300 лева, недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство от 17.03.2021 г., ведно със законната лихва от 11.04.2023
г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 17.03.2021 г. е сключила договор за паричен заем № ..... с
„........“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да отпусне заем в
размер на 600 лева с вид на погасителна вноска - месечна, като размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция.
Поръчителите следвало да отговарят на определени условия. На същата дата бил сключен и
договор за предоставяне на поръчителство № ....., по силата на който ответникът поел
задължение да обезпечи пред „........" АД задълженията на ищцата. Въз основа на сключения
договор за поръчителство ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по договора
за кредит. Съгласно договора за поръчителство възнаграждението се дължало в полза на
поръчителя „Ф........." ЕООД, като „........" АД единствено било овластено да приеме
плащането. Ищцата твърди, че е погасила изцяло задълженията си по процесния договор.
Сочи, че „........" АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружеството, поради
което счита, че двете дружества са свързани лица. Развива подробни съображения, че чл. 4
от договора за кредит представлява неравноправна клауза, доколкото изискванията относно
възможните обезпечения на практика са неосъществими и не оставяли друг избор на
потребителя, освен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен
действително прилаганият ГПР, тъй като не било ясно по какъв начин е формиран, както и
поради това, че в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че
самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, както и
че срещу заплащането на възнаграждението по него не е получила каквато и да било услуга.
Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения
за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на
добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за поръчителство се цели
2
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В заключение счита, че със сключването
на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение
с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне
на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това, че сумата,
която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по
отпуснатия заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск се оспорва. Сочи се, че ответното дружество е вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това в
качеството си на търговец ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за
обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да
получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да протИ.речи на добрите
нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на
договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в какво се изразява протИ.речието с
добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като с процесния договор твърди, че е поел задължение, което е изпълнил, сключвайки
договор за поръчителство. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем ищецът е
имал и други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото
основният предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите
да се извършват безвъзмездно.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
недействителността на процесния договор за поръчителство.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал.
4 ЗПК при сключването на договора за кредит, както и че договорът е индивидуално
договорен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че е платил процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането ѝ.
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ...../17.03.2021
г. между страните по делото.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
3
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4