РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 850/9.5.2023г.
гр. Пловдив, 09.05.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,
в открито заседание на двадесет и пети април, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 537 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на
НАП-Пловдив против Решение № 83 от 16.01.2023 г., постановено по АНД № 4266 по
описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХ н.с., с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 618161-F619801/13.12.2021г.
на зам.директора на ТД на НАП Пловдив, с което на "ТЕТА“ ООД е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 537,08 лева за
нарушение на чл. 182,ал.2, вр.с. ал.1,вр. с чл.124,ал.5 от ЗДДС.
Касационния жалбоподател ТД на НАП Пловдив моли
за отмяна на решението на районния съд, поради неправилност и
незаконосъобразност и за потвърждаване на НП. Твърди,че съдът неправилно е направил
правните си изводи въз основа на установените факти. Излага подробни съображения относно факта на
извършване на нарушението и законосъобразността на обжалваното НП. Претендира разноски.
Ответникът „ТЕТА“ООД, чрез процесуалния си
представител адвокат Ш., оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното
решение. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Административен
съд - Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление /НП/ № 618161-F619801/13.12.2021г. на
зам.директора на ТД на НАП Пловдив, с което на "ТЕТА“ ООД е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 537,08 лева за
нарушение на чл. 182,ал.2, вр.с. ал.1,вр. с чл.124,ал.5 от ЗДДС.
Установено е в хода на въззивното
производство от фактическа страна, че санкционираното дружество не е отразило в
дневника за покупките си за данъчен период м.08.2020г. издадено от доставчик
„ЗИВ“ЕООД кредитно известие към фактура № **********/29.07.2020г. Известието е
отразено от задълженото лице със закъснение в дневник за покупките и в
справката декларация за данъчен период м.09.2020г.
За да отмени НП, районният съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не е изследван моментът
на получаване на кредитното известие. Установено е,че същото било получено на
03.09.2020г.,но получателят бил платил и сумата по него,като за дружеството се създала
невярна представа,че има задължение за плащане,а не за приспадане. Грешката се
установила едва на 17.09.2020г.,когато бил изтекъл срокът за подаване на
информацията по чл.124,ал.5 от ЗДДС. След това, по инициатива на самото
санкционирано лице кредитното известие било отразено и коригиран данъкът за
внасяне. Мотивирано е,че ощетяване на фиска няма,а грешката при обработката на
информация не е отчетена от административнонаказващия орган.
Решението е правилно.
Мотивите и изводите на районния съд се споделят
от касационната инстанция и на основание чл.221,ал.2 от АПК съдът препраща към
тях.
Посочената в АУАН и НП като нарушена
законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице
е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на
които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че
задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени
кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в
случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието. Задължение
на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето
на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата
на получаване на кредитното известие. В тези актове единствено общо е цитирана
законовата разпоредба – "не е отразило", но не е установено
получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.
Обективното задължение за отразяване на
КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни
документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено
и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. Получаването на
кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде
установено от АНО.
От друга страна, факта на отразяване на кредитното
известие в последващ данъчен период по инициатива на наказаното лице и на коригиране на данъка за внасяне, като краен
резултат, в случая води до липса на ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в
размер по-малък от дължимия, а само до несвоевременност на ползване на данъчен
кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС,
съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва
да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено,
неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
С оглед на гореизложеното, като е
отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Решението е правилно и в частта за
разноските, които по размер са съобразени с Наредба № 1/2004г.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени
на ответника по касационната жалба. Възражение за прекомерност не е направено, поради
което разноските следва да се присъдят в пълен размер според представените за
това доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 83 от 16.01.2023 г., постановено по АНД № 4266 по описа за 2022 г. на Районен
съд Пловдив, ХХ н.с.,
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да
заплати на „ТЕТА“ ООД, ЕИК ********* сумата от 450 /четиристотин и петдесет/
лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: