№ 2015
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330204724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003849/15.06.2022г. на
Началника на Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на И. Ц. А. ЕГН
********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
20лв. и „отнемане на 8 контролни точки“ за извършено нарушение по чл.6 т.1
от Закона за движение по пътищата, както и две наказания „ГЛОБА“ в размер
на по 20лева за извършени административни нарушения на чл.139 ал.2 т.2 и
т.4 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И. Ц. А. чрез пълномощника си по делото адв. П. счита
издадения на обжалвания административен акт за необоснован и
незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна- ОДМВР - гр. Пловдив не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против А. за това, че на
1
04.05.2022г. около 10.55часа в гр. Пловдив, на ул. „Света Петка“ кръстовище
с бул. „Княгиня Мария Луиза“, като водач на лек автомобил „Дачия Сандеро”
с ДК № ..... посока на движение изток: 1. Не спира на пътен знак Б-2-стоп; 2.
МПС не е оборудване с светлоотразителна жилетка; 3. МПС не е оборудвано с
аптека.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № GА654456/04.05.2022г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Р. К. С. изцяло
поддържа отразените в същия констатации и заявява, че при движение зад
автомобила на жалбоподателя – таксиметров такъв, на У-образното
кръстовище на ул. „Света Петка“ с бул. „Княгиня Мария Луиза“ същият не
спрял на намиращият се там знак СТОП, а само намалил скоростта, след
което завил надясно, оставил клиент и му била извършена проверка. В хода на
същата се констатирало и липсващо оборудване в автомобила – аптечка и
светлоотразителна жилетка.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от
страна на И. Ц. А. административни нарушения на чл. 139 ал.2 т.2 и т.4 от
Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен
извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя и останаилте
свидетели по делото, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
заповеди, справка за нарушител от региона.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направената в АУАН констатации в тази насока. Тоест следва
да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган за липса на аптечка и светлоотразителна жилетка в
момента на проверката у жалбоподателя, не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата за движение по пътищата и по-
конкретно горепосочените текстове от ЗДвП.
От друга страна съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства
2
относно първото вменено нарушение, тъй като изричната норма на чл.6 т.1
ЗДвП е обща и не регламентира какво поведение следва да има участникът в
движението на пътен знак от категорията Б-2. Такова поведение е предписано
в разпоредбата на чл. 46 ал.2 от ППЗДВП. Според цитираната разпоредба
пътен знак Б2 указва на водачите па пътни превозни средства, че са длъжни
да спрат на „стоп-линията", очертана е пътна маркировка, или ако няма
такава - на линията на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство". Нормата па ма. 46, ал. 2 от ППЗДВП не вменява задължение на
водачите на пътни превозни средства да спрат на пътен знак Б2, а им вменява
задължение да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава на линията, на която е поставен знакът. Такова описание
обаче според, двете алтернативи на разпоредбата чл. 46 ал.2 от ППЗДВП
липсва при описание на нарушението от фактическа страна. Това прави
административно-наказателното обвинение необосновано. Това накърнява
правото на защита на санкционираното лице изразяващо се в това да разбере в
пълнота фактите свързани с повдигнатото му обвинение. В наказателното
постановление не е посочен нормативния акт, който вменява задължение на
участниците в движението да спрат на стоп – линията, очертана е пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията на която е поставен знакът.
Приложима е специалната разпоредба па 46. ал. 2 от ППЗДВП. В конкретния
случай липсва каквото и да е посочване на конкретна правна норма, която
регулира правилата за движение при наличието на пътен знак Б2, което
означава, че на жалбоподателя А. не са надлежно предявени правните рамки
на административното обвинение.
В случая административно наказващия орган не е изпълнил задължението си
да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на
точната разпоредба, която е нарушена или посочването само па бланкетната
норма е винаги съществено процесуално нарушение и заши а правото на
зашита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Още повече, че
изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и не могат да се
извличат по тълкувателен път. Тоест неправилно лицето е било наказано по
цитирания текст в АУАН и НП.
3
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-
003849/15.06.2022г. на Началника на Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, в
частта с която на И. Ц. А. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 20лв. и „отнемане на 8 контролни точки“ за
извършено нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата, следва
да бъде ОТМЕНЕНО.
В останалата му част същото Наказателно постановление, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
По делото не се твърдят, а при извършената служебна проверка от страна
на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – частична
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на И. Ц. А. ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща направените разноски по делото.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-003849/15.06.2022г. на
Началника на Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, в частта с която на И. Ц. А.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 20лв. и „отнемане на 8 контролни точки“ за извършено нарушение по чл.6
т.1 от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
003849/15.06.2022г. на Началника на Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на И. Ц. А. ЕГН **********
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
4
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5