№ 163403
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...................
като разгледа докладваното от ................... Частно гражданско дело №
20241110159826 по описа за 2024 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ................... срещу Ц. Д. Б. с ЕГН: ********** за
сумата от 1 300,00 лева (хиляда и триста лева), представляваща главница по
Договор за паричен заем № 729730 от 31.08.2022 г., ведно със законната
лихва от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 241,34 лева
(двеста четиридесет и един лева и 34 стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 21.06.2023 г., сумата
от 462,67 лева (четиристотин шестдесет и два лева и 67 стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2022 г. до 01.09.2024 г.,
сумата от 1 202,61 лева (хиляда двеста и два лева и 61 стотинки),
представляваща компенсаторна неустойка за периода от 31.08.2022 г. до
21.06.2023 г., сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева),
представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава на 10.11.2024 г.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
компенсаторна неустойка и неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за
заем, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество
описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да
се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
1
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по
този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в
размер на 25 % от главницата, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33,
ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната
лихва.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за
сумата от 52, 18 лв. (30, 55 лв. държавна такса и 21, 63 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ..................., ЕИК ................. срещу Ц. Д. Б. с ЕГН: ********** В
ЧАСТТА сумата от 1 202,61 лева (хиляда двеста и два лева и 61 стотинки),
представляваща компенсаторна неустойка за периода от 31.08.2022 г. до
21.06.2023 г., сумата от 325,00 лева (триста двадесет и пет лева),
представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем, както и
за направените по делото разноски в размер на 52, 18 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2