№ 69
гр. Свиленград, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100458 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от М. К. Д., действаща като майка и
законен представител на малолетното дете К.К. Г.а, с която е предявен срещу К. Т. Г. иск с
правно основание чл.150 от СК.
В исковата молба се твърди, че М. К. Д. и К. Т. Г. били в граждански брак, който бил
прекратен с Решение № 128/ 02.09.2014г. по гр.дело № 469/2014г. по описа на Районен съд –
Тетевен. Съгласно съдебното решение упражняването на родителските права по отношение
на малолетното им детето К.К. Г.а били предоставени на майката, а бащата бил осъден да
плаща издръжка за детето в размер на 120,00 лв. месечно, считано от 01.04.2014г.
След развода майката и детето живели в с.М............., в наследствена къща, в която
имало всичко необходимо за него. За отглеждането и възпитанието на детето се грижила
изцяло майката. Майката работила в МВР и получавала средномесечно възнаграждение
малко над минималната работна заплата за страната.
От определяне на издръжката на детето до сега било изминало много време и трайно
се били завишили нуждите му от храна, облекло, уроци и други. Същевременно,
присъдената издръжка вече не била в минималния размер по чл.142, ал.2 от СК. Освен
обичайните за възрастта на детето нужди, то имало и допълнителни такива, свързани с
обучението му. През учебната 2021/2022 година то било прието в професионална гимназия
по ветеринарна медицина в град Стара Загора, което налагало допълнителни разходи, в това
число закупуване на лаптоп, необходим й за онлайн обучение.
От друга страна, ответникът бил във възможност да заплаща търсената издръжка, тъй
като работил и получавал добро трудово възнаграждение, а и нямал задължения за издръжка
към други лица.
Предвид изложеното, ищецът иска от съда да измени размера на присъдената й
месечна издръжка от 120,00 лева, така че да осъди ответника – бащата К. Т. Г. да й заплаща
1
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от завеждането на исковата молба в съда
до настъпване на законоустановени причини за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва
иска по размер. Посочва в отговора, че бил в невъзможност да предоставя месечна издръжка
за детето в търсения размер, тъй като не работил на постоянен трудов договор, не
реализирал добри доходи, така, както се твърдяло в исковата молба. Твърди, че работил на
почасова работа по строежи, за което получавал по 20,00 лева, така че доходът му за месец
бил в размер на 400,00 лева и едва успявал да преживява с тази парична сума. Освен това,
бил регистриран в Бюрото по труда в град Тетевен. Не възразява да заплаща издръжка на
детето в размер на 170,00 лева месечно, което било максимално възможно за него.
Съдът, след като прецени становищата и възраженията на страните, и съобрази
събраните по делото доказателства, установи следното:
Между страните не се спори и Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че малолетното дете К.К. Г.а е родена по време на брака на М. К.
Д. и К. Т. Г., който е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 469/2014г. по описа
на Районен съд – Тетевен, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката. Безспорно е и обстоятелството, че със същото съдебно
решение, считано от 01.04.2014г., по отношение на детето е определена издръжка в размер
на 120,00 лева месечно. Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени
доказателства.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства, релевантни към увеличената нужда на
детето от издръжка и възможностите на родителите да му предоставят такава – показанията
на свидетеля Анна Кирилова Г.а, леля на детето (сестра на майката). От свидетелските
показания се установява изложената в молбата фактическа обстановка. Същите са подкрепят
от представените от ищеца писмени доказателства, поради което и съобразно чл.172 от ГПК
съдът ги кредитира с доверие.
Видно от представената от ответника Служебна бележка от Дирекция „Бюро по
труда“ към Агенция по заетостта, той е регистриран като безработен на 12.07.2021г., като
преди това е бил регистриран като такъв в периода 19.04.2017г. – 16.10.2017г. Същият е
представил и саморъчно написана и подписана декларация, с която е декларирал, че не
работи по трудово правоотношение и не получава „регулярни“ доходи, не притежава МПС и
недвижими имоти.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение от ОД на МВР – Хасково,
майката работи в МВР и получава средно-месечен доход в размер на 1003,32 лв.
По делото е постъпил и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Свиленград, видно от който към момента на изготвянето му
(30.07.2021г.) основни грижи за отглеждане и възпитание на детето полага майката. Видно
от доклада, за детето са осигурени много добри в комунално-битово и хигиенно отношение
условия за живот в дома на бабата по майчина линия. Посочено е, че детето е силно
привързано към своята майка, която го дарява с обич и внимание, но не контактува с баща
си. Социалните работници са провели разговор с бащата, при който последният е потвърдил,
че не осъществява контакти с детето, но е заявил, че занапред ще се старае да поддържа
добри отношения с бившата си съпруга, както и да осъществява редовни контакти с дъщеря
си. В доклада се прави заключение, че в настоящата му семейна среда потребностите на
детето са задоволени адекватно от майката, предвид възрастта му, като не са установени
рискови фактори за развитието им.
С оглед така установеното, Съдът достигна до следните превни изводи:
2
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК,
те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Съгласно алинея втора
на чл.142 от СК, минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“. При действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери, а с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-
висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът
на доходите на всеки от родителите, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка, както и съответните увеличени нужди на детето.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото
производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в
обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето
издръжка. Същата е присъдена преди около седем години, като за този период от време е
налице естествена промяна в нуждите на детето, предвид нарастване на възрастта му. Освен
това, съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е
трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около седем години
средства. В случая трябва да се има и предвид безспорния факт, че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. Отделно от това, определеният преди седем години
размер на издръжката вече е под минималния за страната такъв (чл.142, ал.2 от СК) и само
на това основание следва да бъде увеличен.
В случая, освен присъщите за съответната възраст потребности, се установи по
делото, че детето Катерина има допълнителни такива, свързани с обучението му в
специализирана гимназия в друг град. В тази връзка се налагат по-високи разходите за
транспорт, общежитие, храна, учебни помагала.
Относно доходите на родителите се установи, майката реализира доход над
установения за страната минимален размер, а бащата не работи и няма доходи. Регистриран
е обаче в Дирекция „Бюро по труда“ след получаване на преписа от исковата молба и
предстои да получава обезщетение за безработица. Липсват доказателства родителите да
полагат грижи или да имат задължения за издръжка на друго малолетно дете.
С оглед липсата на други данни, съдът приема, че бащата на детето е млад, здрав и в
трудоспособна възраст, поради което е на мнение, че същият е в състояние да реализира
месечен доход в размер поне на минималния за страната такъв. Полагането на грижи за
детето от страна на ответника, извън определената издръжка, е препоръчително и желателно
при положение, че бащата има желание и възможности да полага такива.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът
намира, на базата на събраните доказателства, че детето Катерина има нужда да получава, а
двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около
350 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за
допълнителните му разходи, свързани с обучението. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за
него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 185 лева месечна
3
издръжка за детето си, а останалите 165 лева следва да се поемат от майката, която полага
грижи за фактическото отглеждане на детето.
Предвид изложеното, искът за увеличение на издръжката се явяват основателен за
сумата 185 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.06.2021г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
поради което и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над уважената част от
иска до пълния претендиран размер от 200 лева, съдът намира, че искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи окончателна държавна такса по
предявения иск върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на сумата 93,60 лева.
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени съразмерно на
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направените от ищеца разноски се
установиха в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, от които ще му се пресъди
сумата 277,50 лв. - съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на определената с Решение № 128 от
02.09.2014г. по гр. дело № 469/ 2014 г. по описа на Районен съд – Тетевен месечна
издръжка, дължима от К. Т. Г., с ЕГН **********, на малолетното дете К.К. Г.а, с ЕГН
**********, представлявано от своята майка и законен представител М. К. Д., с ЕГН
**********, като УВЕЛИЧАВА месечната издръжка от 120,00 лв. на 185,00 лв., считано от
11.06.2021г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа
(края на текущия месец) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 185,00 лева до пълния предявен размер от 200,00 лева.
ОСЪЖДА К. Т. Г., с ЕГН **********, да заплати на малолетното дете К.К. Г.а, с ЕГН
**********, представлявано от своята майка и законен представител М. К. Д., с ЕГН
**********, сумата 277,50 лв. (двеста седемдесет и седем лева и 50 ст.) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА К. Т. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 93,60 лева (деветдесет и три лева и 60
ст.), представляваща дължима държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4