Р Е Ш Е Н И Е № 69

гр. Сливен, 19.04.2018  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и шести март

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                   и с участието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от                   съдията           административно  дело №  385  по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 61/18.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, в който по отношение на „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД е определена такса за водовземане от подземни води по разрешителни №№  31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 88 842,56 лева и дължима лихва за периода на забава общо в размер на 40 291, 87 лева..

В жалбата се твърди, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е вследствие на превратно упражняване на власт. Счита, че административният орган е допуснал груби съществени нарушения на административно процесуалните  и процедурните правила регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са довели до формиране на незаконосъобразен извод в обжалвания административен акт. Счита, че този административен акт е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счита, че дружеството не може да бъде длъжник и не дължи посочените парични задължения изцяло. Счита, че липсва законно регламентирано материално-правно основание за възникване в тежест на дружеството на установените в него задължения. Административният орган не е съобразил и приложил института на погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез п. си п. а.Р. подържа жалбата. Твърди, че директорът на басейновата дирекция е следвало да уведоми титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, сметката, по която следва да бъде платена и срокът за заплащането й, като след това уведомление вземането ставало изискуемо и ликвидно, т.е. подлежащо на изпълнение. Според тарифите действали през периода, било посочено, че такси се плащат в единия случай до 31 януари на следваща година, а в другия случай до 31 март на следващата година. Те били подзаконови нормативни актове и при противоречие със закона, каквото на пръв поглед очевидно било налице, административният орган е следвало да приложи закона. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 г. и 2011 г., както и за допуснати процесуални нарушения, тъй като ото поканата за доброволно изпълнение не ставало ясно, дали е покана за доброволно изпълнение или уведомление по чл.25 от АПК.

Ответникът по жалба - Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез п. си с. ю. Д. Б. оспорва жалбата. Моля съда, да отхвърли същата и да остави в сила издадения АУПДВ. Твърди, че жалбата е недоказана и неправилна.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С разрешително № 31510119/10.12.2008 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, гр. Сливен е предоставено правото на водовземане на  подземни води, чрез 3 бр. тръбни кладенци и 4 бр. шахтови кладенци, северно от с. Мечкарево, в лявата тераса на р. Тунджа, община Сливен, област Сливен, представляващо Водоснабдителна система „Мечкарево" I - ва група „Лява тераса", с обект на водоснабдяване: питейно битовото водоснабдяване на гр. Сливен, общ. Сливен, област Сливен. Цел или цели на ползване на водата: Питейно - битови нужди, с разпределение на разрешеното водно количество годишно до 3 311 280,00 м /год., с краен срок на действие на разрешителното - 10.12.2033 г.

С разрешително № 31510120/10.12.2008 г., издадено от Директора на басейнова дирекция „Източнобеломорски район", на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, гр. Сливен е предоставено правото на водовземане на  подземни води, чрез 4 бр. тръбни кладенци и 2 бр. шахтови кладенци, северозападно от с. Мечкарево, в дясната тераса на р. Тунджа, община Сливен, област Сливен, представляваща Водоснабдителна система „Мечкарево" II - pa група „Дясна тераса", с обект на водоснабдяване: питейно битовото водоснабдяване на гр. Сливен, общ. Сливен, област Сливен. Цел или цели на ползване на водата: Питейно-битови нужди, с разпределение на разрешеното водно количество, годишно до 1 892 160,00 м /год., с краен срок на действие на разрешителното - 10.12.2033 г.

С разрешително № 31510121/10.12.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", на „Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД, гр. Сливен е предоставено правото на водовземане на  подземни води, чрез тръбен кладенец и 6 бр. шахтови кладенци, югозападно от кв. „Речица", в дясната тераса на р. Тунджа, в землището на село Ковачите, община Сливен, област Сливен, представляваща Водоснабдителна система „Мечкарево" III - та група „Разсадника", с обект на водоснабдяване: питейно битовото водоснабдяване на гр. Сливен, общ. Сливен, област Сливен. Цел или цели на ползване на водата: Питейно - битови нужди, с разпределение на разрешеното водно количество, годишно до 2 838 240,00 м3/год., с краен срок на действие на разрешителното - 10.12.2033 г.

За измерването на отнетите и подадени водни маси при ПС "Мечкарево II" са монтирани разходомери на двата тръбопровода подаващи водите от подземните водоизточници от ВС "„Мечкарево" I - ва група „Лява тераса" и ВС „Мечкарево" II - ра група „Дясна тераса". За измерването и отчитането на отнетите водни маси от ВС „Мечкарево" I-ва група „Лява тераса" на левия тръбопровод е монтиран разходомер тип "Взлет". Отнетите водни маси от ВС „Мечкарево" III - та група „Разсадника" се присъединяват по тръбопровода на ВС "„Мечкарево" I - ва група „Лява тераса" и се измерват общо от измервателното устройство за ВС "Мечкарево - лява тераса". За измерването и отчитането на отнетите водни маси от ВС „Мечкарево" II - ра група „Дясна тераса", на десния тръбопровод е монтиран разходомер тип "Взлет".

Видно от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Сливен през 2010 г., в частта относно с-ма Мечкарево, подадената вода за цялата 2010 г. е 886833 м3. (л.50 от делото)   

Съгласно справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Сливен през 2011 г., в частта относно с-ма Мечкарево, подадената вода за цялата 2011 г. е 644057 м3. (л.58 от делото)   

С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510119/10.12.2008 г., че иззетото количество вода през 2012 г., Мечкарево, I-група, лява тераса е 1498775 м3. (л.48 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив)   

С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510119/10.12.2008 г., че иззетото количество вода през 2013 г., гр.Сливен е 725133 м3. (л.49 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив)

С декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510119/10.12.2008  г., че иззетото количество вода през 2014 г., ВС Мечкарево е 520844 м3. (л.50 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив) .

С декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510119/10.12.2008 г., че иззетото количество вода през 2015 г., ВС Мечкарево е 116444 м3. (л.51 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив).

С декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 31510119/10.12.2008 г., че иззетото количество вода през 2016 г., ВС Мечкарево е 50042 м3. (л.52 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив).

С констативен протокол № СЛ457 от 26.07.2017 г. съставен от и. А. Г. и Д. Т. – г. е. в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив (л.45-47 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив) е обективирана проверка по документи във връзка с разрешителни №№  31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г.   В протокола е посочена, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както следва:

През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси по трите разрешителни възлизат на 886833 м3. Дължимата годишна такса за този периода се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 886833 м3 = 17736,66 лв.

През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси възлизат на 644057 м3. Дължимата годишна такса за 2011 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 644057 м3 = 12881,14 лв.

За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:

През отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. отнетите и използваните водни маси по трите разрешителни съгласно годишната справка възлизат на 1498775 м3. Дължимата годишна такса за 2012 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 1498775 м3 = 29975,50 лв.

През отчетния период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. съгласно представената годишна справка, използваните водни маси за 2013 г. възлизат на 725133 м3. Дължимата годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т= Е х W= 0,02 лв/м3 х 725133 = 14502,66 лв.

През отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка възлизат на 530844 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 530844 м3 - 10416,88 лв.

През отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка възлизат на 116444 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г. възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 116444 м3 = 2328,88 лв.

През отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. отнетите и използваните водни маси съгласно годишната справка възлизат на 50042 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на : Т=Е х W- 0,02 лв/м3 х 50042 м3 = 1000,84 лв.

Проверяващите са приели, че количество вода за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е идентично с посоченото в представените декларации по чл. 194б от ЗВ отнасяща се за водно количество по трите разрешителни, но в тези декларации е посочено само разрешително №  31510119/10.12.2008 г.

От обясненията на пълномощника на ответника става ясно, че констативен протокол № СЛ 457/26.07.2017 г. е съставен, като с. на БДИБР Т. не е присъствала на мястото, където е била другата с. Г. Двете са работили в реално време в информационната система  на дирекцията, и са съставили тези документи, като са поддържали връзка по телефона.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-17 от 27.07.2017 г. Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването и, задължението си по чл.194, ал. 1, т. 1, б „б" от Закона за водите, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води, както следва по разрешителни №№  31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г.  издадени от Директора на БДИБР на „ВиК“ ООД гр.Сливен за правото на водовземане подземни води, с обект водоснабдяване: питейно-битово водоснабдяване на гр.Сливен,  за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., в размер на 88 842,56 лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В покана е включено и уведомление по чл.26 от АПК, че при незаплащане на дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.

Тази покана, заедно с констативен протокол № СЛ 457/26.07.2017 г. е връчена на оспорващия с известие за доставяне на 31.07.2017 г. (л.20 от дело № 2727/2017 г. на АдмС Пловдив).

С оспорения АУПДВ № 61/18.08.2017 г., издаден от директора на БД ИБР, е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр.Сливен по горепосочените разрешителни, а именно за дължима такса за водовземане от подземни води по разрешителни №№  31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г.  издадени от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за периода от 01.01.2010 до 31.12.2016 г., главница 88 842,56 лева, ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 40 291,87 лева до 18.08.2017 г.. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посочените разрешителни.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че задълженията за лихви върху определените с АУПДВ № 61/18.08.2017 г., главни задължения са в общ размер 39539,77 лв. Според вещото лице разликата в изчисляването на лихвите се дължи на обстоятелството, че в АУПД същите са изчислени за годишен период от 365 дни, а следвало годишния период да е от 360 дни. По отношение лихвата за задължението за 2010 г. било изчислена от 01.01.2011 г., а следвало да се изчисли от 01.02.2011 г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 24.08.2017 г., а жалбата е подадена по пощата на 07.09.2017 г.. Подадена е от лице непосредствен адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси. В този смисъл жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК:

По основателността на жалбата:

Жалбата е частично основателна.

Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредба на чл. 195 б от ЗВ, съгласно която компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за неизплатените такси по този закон е директорът на съответната Басейнова дирекция. Таксите, размера на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал.1, т.1 б."б" от ЗВ за осъществено ползване на воден обект с цел водовземане на подземни води.

Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал.1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година.

При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б ал.2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е налице съществени разминавания в сумите. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Не са представени от жалбоподателя данни за други намерени или изчислени стойности, в това число и на база норма за потребление. Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ  водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни освен тези установени от служителите на БД ИБР в констативен протокол № СЛ 457/26.07.2017 г. въз основа на информацията предоставена от оспорващия.

Съгласно чл. 194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал.2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ.

В този смисъл е неуспешно възражението на жалбоподателя относно истинността на констативен протокол № СЛ 457/26.07.2017 г. за посочените количества вода. Както бе посочено по-горе именно титуляра на разрешителното за водоползване следва да измерва и води отчет за ползваното количество вода и да информира съответната басейнова дирекция. В случай, че жалбоподателя разполага с информация за различно количество ползвана вода от установената от контролните органи, то следваше да представи същата по делото. В тежест на страната е да установи благоприятните за нея факт и тъй като това не беше сторено, то съдът следва да приеме, че посоченото от административния орган количество вода е правилно установено. Не беше установено и антидатирането на горепосочения констативен протокол, доколкото същия е съставен при съвместната работа на служителите на БД ИБР в информационната среда на службата. Този констативен протокол е съществувал към момента на изпращане на  поканата за доброволно изпълнение изх.№ ПО-02-17 от 27.07.2017 г., тъй като е приложен към нея и следователно е съществувал преди издаването на оспорения АУПДВ.

Неоснователни са изложените в оспорващия съображения относно началния момент, от който се дължи таксата и законната лихва за забава. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а според чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване от 2011 г. таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2010 г. – 01.02.2011 г., а за периода 2011- 2016 г. - 01.04 на съответната следваща година. (чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания), като в случая началния момент на дължимите лихви е определен законосъобразно.

Според тезата на оспорващия задължението за заплащане на такса и съответно и за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директорът на басейнова дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В горепосочените тарифи е определен начина на изчисляване на таксите за водоползване, използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директорът на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението.

Задължението за такса за водоползване, с оглед на чл. 194 ал.1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. Това са качеството на субекта водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване по смисъла на чл. 48  ЗВ, наличието на обект ползването на води или воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ и наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката.

За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл.194 ал.1 ЗВ законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за такса неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за такса.

Както бе посочено по-горе размерът на дължимите такси за водоползване се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната БД за ползваното количество вода, но пълното или неточно неизпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл. 195в ал.1 ЗВ, който установява, че невнесените в срок такси, по закона, се събират заедно с лихвите и разноски от НАП.

Фактът, че разпоредбата на чл. 194б  ал. 4 ЗВ установява задължение на директорът на басейнова дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията. Този акт имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.

С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл.194б ал.4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директора на съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията (В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително Решение № 1755 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 109/2016 г., VII о., Решение № 9518 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2008 г., I о., Решение № 16853 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о.,)

Този извод следва и от разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ, според която актът  за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В тази разпоредба не е посочено както основание за издаването на акта, изпращане на съответно уведомление по чл.194б ал.4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В случая разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са съставени  констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.

Във връзка с възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията към 2010 година и 2011 година, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.), действаща и относима към разглежданите периоди, таксите по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за водовземане не по-късно от 31 януари на следващата година, т.е. давностният срок за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., респ. за задълженията от 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г.

От представените от ответника доказателства се установява, че на 21.02.2011 г. между БД ИБР и "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр. Сливен е подписано споразумение, според което дължимата към 31.01.2011 г. таксата за правото на водовземане за 2010 г. ще бъде изплатена на месечни вноски през календарната 2011 г.. С вх.№ КД-05-1724 от 07.06. 2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който е разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г., в размер на 1269401 лв., като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски  по 97450 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения представляват разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172. ал.1 т.3 от ДОПК давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.

Ето защо следва да се приеме, че давността за задължението за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този протокол. В този смисъл давността за това задължение би изтекла в средата на 2018 г.

Що се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.

Съставянето и предявяването на АУПДВ № 61/18.08.2017 г. е прекъснало горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност. От друга стлана не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка задълженията за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност.

По отношение възражението за неправилно определени лихви на задълженията за такси за съответните години, по делото се установи от назначената експертиза, че неправилно е изчислена лихвата за задължението за такси за 2010 г., като същото е изчислено за период от 01.01.2011 г. до 18.08.2017 г., а не от падежа на задължението 01.02.2011 г. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година. Следователно за задължението за такси за 2010 г. оспорващия е изпаднал в забава от 01.02.2011 г., от който момент следва да се начисли и законната лихва.

За останалите години експерта е приел, че лихвите са неправилно изчислени, тъй като лихвата е определена за 365 дни, а не при дневен размер 1/360 от годишния лихвен процент. Този извод на експерта е необоснован.  Съгласно Член единствен ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.) МС на РБ е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В ал.3 от същия текст на нормативния акт е посочено, че лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Според ал.2 на тази правна норма дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1.

Систематичното тълкуване на правилата за определяне на законната лихва дават основание да се направи извода, че правната норма разграничава годишен размер на законната лихва и дневен размер на законната лихва. Логичния извод при това разрешение на закона, е че дневния размер на законната лихва е приложим за периоди по-малки от една година, докато за периоди които изпълват една година следва да се приложи размера на годишната лихва по Член единствен ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г., като се съобрази ОЛП на БНБ за съответното полугодие. Никъде обаче не е посочено, че полугодието се състои от 180 дни. В този смисъл следва да се приеме, че то се състои от действителните календарни дни. Ето защо извода на вещото лице, че годишния размера на законната лихва следва да се изчисли на база 360 дни е необоснован, поради което съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част.

Според служебно извършените от съда изчисление на дължимата законна лихва върху главниците на задълженията за такси за съответните години, според лихвения калкулатор на НАП, те съответстват на отразените в оспорения административен акт. Тези изчисления не са опровергани от събраните по делото доказателства, поради което съдът счита възражението за неправилно изчислени лихви за неоснователно, с изключение на това за задължението за 2010 г.. За отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. таксата за правото на водоползване възлиза на 17736,66 лв., като законната лихва върху тази сума за периода от  01.02.2011 г. до 18.08.2017 г., възлиза на 11854,22 лв. изчислена според лихвения калкулатор на НАП. Следователно общото задължение за лихви върху главницата от 88842,56 лв. по оспорения АУПДВ е 40 136,39 лв., а не както е приел административния орган 40 291,87 лв. В този смисъл за сумата от 155.49 лв. неправилно начислена лихва за задължението за 2010 г. жалбата се явява основателна и в тази част оспорения административен акт следва да бъде отменен.

Предвид този изход на делото, оспорващия има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата (4835,60 лв. : 129134,43 = 0,037 лв. х 155,49 лв. = 5,75 лв.) и съгласно представения списък на разноските (лист 146), които следва да бъдат заплатени от Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район.

Ответника по оспорването не е правил искания за разноски.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 61 от 18.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, с който на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ***, е определена такса за водовземане по разрешителни №№  31510119/10.12.2008 г., 31510120/10.12.2008 г. и № 31510121/10.12.2008 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 88 842,56 лева и дължима лихва за периода на забава общо в размер на 40 291, 87 лева., В ЧАСТТА в която е определена лихва за забава общо над 40 136,39 лв., за периода от падежа на всяко от задълженията до 18.08.2017 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОТХВЪРЛЯ жалбата "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК *** срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно вземане № 61 от 18.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, да заплати на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“6-те септември“ № 27 ЕИК ***, сумата от 5,75 лв.(пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: