Решение по дело №3097/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 18.09.2019 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав     

                                                                

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3097 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК от Н.В.В. против “М.К.” ЕООД, ЕИК********, за прекратяване на ответното дружество с оглед принудителното изпълнение върху дружествени дялове, притежавани от длъжника Г.А.А.- едноличен собственик на капитала на ответното дружество, предприето по изпълнително дело № 20167870400237 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

Ищецът твърди, че e кредитор на Г.А.А.- едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Последният е длъжник по изпълнителното дело за сумата от 10 539,65 лева, включваща главница, съдебни и деловодни разноски и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Ищецът твърди, че е наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове от капитала на ответното дружество. Твърди, че е овластен от съдебния изпълнител да заведе иск на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на дружеството. Претендира разноски по делото.

Ответникът “М.К.” ЕООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала Г.А.А., подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 25.04.2016 г. по гр.д. № 15916/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав, не е влязла в сила, като не е изтекъл и срокът за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК. Сочи, че ще подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, след което следвало да се даде едномесечен срок на кредитора за предявяване на иск съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК, а това било основание за прекратяване на настоящото производство, тъй като ако същото се развие и искът за прекратяване на ответното дружество бъде уважен, това ще доведе до непоправими вреди за ответника. Сочи, че преди това не е знаел за образуването на изпълнителното дело и издадената заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че е нарушена процедурата за връчване на книжата от съдебния изпълнител. Излага доводи, че не дължи сумата, посочена от ищеца в настоящото производство.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че съдебният изпълнител е спазил действащата процедура по връчване на съобщенията и книжата по изпълнителното дело. Сочи, че запорното съобщение за налагане на запор върху дяловете от капитала на “М.К.” ЕООД, притежавани от длъжника, придружено с призовка за доброволно изпълнение, са връчени на вписания в Търговския регистър адрес на ответното дружество. Сочи, че останалите възражения на ответника са неотносими към предмета на настоящото производство, тъй като касаят заповедното производство.

В дадения срок ответникът “М.К.” ЕООД не депозира допълнителен отговор. 

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Представено е от ищеца и прието като доказателство по делото Постановление с изх. № 01284/10.07.2017 г. по изпълнително дело № 20167870400237 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е овластил взискателя Н.В.В. да предяви пред Софийски градски съд иск за прекратяване на търговско дружество “М.К.” ЕООД.

Съгласно представено удостоверение от съдебния изпълнител, изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.04.2016 г., издаден по гр.д. № 15916/2016 г. по описа на Софийски районен съд, със страни: Н.В.В. - взискател и на Г.А.А.– длъжник, като задължението е в размер на сумата от 7 350 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2016 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 838,46 лева за периода от 01.02.2015 г. до 16.03.2016 г., съдебни разноски в размер на 653,77 лева, изпълнителни разноски в размер на 734 лева, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 963,42 лева.

Представено е от ищеца и запорно съобщение за налагане на запор върху притежаваните от длъжника Г.А.А.5 (пет) броя дружествени дялове с номинална стойност от 10 (десет) лева всеки от тях от капитала на “М.К.” ЕООД.

Представени са от ответното дружество покана за доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело, както и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 15916/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав.

Представено е от ответника и възражение по чл. 414 от ГПК с вх. № 3011651/31.01.2018 г., подадено от Г.А.А.срещу заповедта за изпълнение. Представен е също запис на заповед, издаден на 09.02.2013 г. от Г.А.А.в полза на Н.В.В..

Представени са от ищеца документи от изпълнителното дело.

С Решение от 31.03.2019 г. по гр.д. № 23494/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, удостоверено за влязло в сила на 25.04.2019 г., е признато за установено по предявените положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 535 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.А.А.дължи на Н.В.В. сумата от 7 350 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от 09.02.2013 г., платим без протест и разноски с дата на плащане 31.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК – 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 838,46 лева за изтекла мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2015 г. до 16.03.2016 г., и е осъден Г.А.А.да заплати на Н.В.В. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 307,52 лева, представляваща общият размер на сторените в исковото и заповедното производство разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения.

От служебна справка в Търговски регистър се установява, че в полза на ищеца под вписване № 20170328141010 (на 28.03.2017 г.) е вписан запор върху дружествения дял, притежаван от длъжника от Г.А.А.в капитала на ответното дружество “М.К.” ЕООД. Вписаният запор е с номер по ред на запора 002. Същият не е заличен към приключването на съдебното дирене по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, какъвто е настоящият случай, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

Основната цел на цитираната разпоредба е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

За да бъде уважен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК следва да бъдат установени при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав: наличие на вземане на ищеца по висящо изпълнително производство; наложен запор върху всички дружествени дялове в ответното дружество, притежавани от длъжника в изпълнителното производство; овластяване на взискателя от страна на съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл. 517 от ГПК; вземането на ищеца да не е погасено независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

В Решение № 76/10.07.2014 г. по т.д. № 2163/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О. и Решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието, че абсолютна предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК (разпоредба, аналогична на чл. 398б, ал. 3 от ГПК – отм.) е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство, стойност на дружествения му дял, както и наличие на изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви този иск в указания от закона срок. Това е така и при иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК, какъвто е разглежданият случай.

В случая от представените по делото доказателства се установява, че ищецът-взискател е насочил изпълнението по образуваното против длъжника Г.А.А.изпълнително дело срещу дружествените дялове от капитала на ответното дружество “М.К.” ЕООД, както и че наложеният запор в полза на взискателя – настоящ ищец е вписан в Търговския регистър на 28.03.2017 г. и не е заличен.

От значение за настоящото производство по иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК не е обстоятелството дали е подадено възражение по чл. 414 или по чл. 414а от ГПК от длъжника по изпълнителното дело срещу заповедта за изпълнение. Релевантно за производството е изхода от предявен от ищеца взискател срещу длъжника по изпълнителното дело иск за установяване на вземането – предмет на принудителното изпълнение, доколкото предпоставка за допустимост на иска е установяването на наличие на вземане на ищеца по висящо изпълнително производство, както беше посочено по-горе.

В случая с влязло в сила решение от 31.03.2019 г. по гр.д. № 23494/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74 състав, е признато за установено вземането на ищеца срещу длъжника Г.А.А., което е предмет на принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело№ 20167870400237 по описа на ЧСИ М.Д.. Няма данни същото да е погасено. Следователно налице е непогасено вземане в полза на ищеца по висящо изпълнително производство, поради което настоящият състав намира, че е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на предявения от Н.В.В. конститутивен иск за прекратяване на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК.

С нарочно Постановление на ЧСИ М.Д. по изпълнително дело № 20167870400237 взискателят Н.В.В. е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.

Макар че вписаният в полза на ищеца запор е втори по ред върху дружествените дялове от капитала на ответното дружество, съдът намира, че това обстоятелство не е от определящо значение в производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК. От анализа на разпоредбите на чл. 517, ал. 1-4 от ГПК може да се направи извод, че съдебният изпълнител овластява този взискател, който е направил изявление за това, като законът не въвежда изискване за спазване на поредността на вписването на запорите (така в Решение № 31/25.04.2012 г. по т.д. № 93/2012 г. по описа на Апелативен съд - Бургас).

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи доказателства за погасяване дълга на длъжника Г.А.А.към ищеца. Поради това съдът приема, че не са налице обстоятелствата, които да осуетят уважаването на предявения иск.

При така установеното, съдът намира, че искът за прекратяване на ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК бъде постановено прекратяването на ответното дружество “М.К.” ЕООД. Прекратяването следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши производство по ликвидация на дружеството.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер на 380 лева, от които 80 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в представения договор за правна защита и съдействие като платено в брой и следва да се приеме, че са налице доказателства за плащането му съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК “М.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.А.А..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “М.К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.В.В., ЕГН **********,***, офис 9, сумата от 380 лева (триста и осемдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :