Решение по дело №3898/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2016 г. (в сила от 10 юли 2017 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20151100103898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

                            Р      Е      Ш    Е      Н     И     Е

 

 

                               гр.София, 11.11.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                   СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

        и при секретаря А.М. изслуша докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 3 898 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 110 700 евро.

 

        Ищецът  Р.У.М., чрез процесуален представител – адв. И.Н. излага в исковата молба, че  е предоставил в заем на ответника сумата от 110 700 евро по силата на договор, сключен на 18.04.2011 г. Ответникът се е задължил да върне сумата до 31.12.2011 г., но същият не сторил това. Тези факти и обстоятелства обуславяли правния интерес на ищцовата страна от сезиране на съда с исковата претенция с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да му върне исковата сума в размер на 110 700 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

        Ответникът Х.А. Б.Г. – Д., редовно уведомен, не заявява становище по предявения иск.

        СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-19 състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        По делото е представен договор от 18.04.2011 г., сключен между Р.У.М., като заемодател, и Х.А. Б.Г. - Д., като заемополучател, като заемодателят се задължава да предостави на заемополучателя сумата от 110 700 евро, а заемополучателят се задължава да я върне, съобразно условията на договора до 31.12.2011 г. /т.3 от договора/. Постигнато е съгласие сумата да се предостави с един транш изцяло в срок до 5 дни от подписване на договора /т.2 от договора/.

По делото е представено бордеро за плащане от 20.04.2011 г. на за сумата от 110 700 евро с наредител Р.У.М. и бенефициент – Х. Г. Д..

        При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Между страните по настоящия спор е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем. Страните са постигнали съгласие предаването на сумата да стане по банков път, на един транш. Дефинитивно договорът за заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за действителност. Задължението по него възниква по силата на постигането на съгласие и на предаването на сумата. Представеното по делото писмено доказателство – платежно бордеро, мотивира у настоящия съдебен състав извод, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора като е предал заемната сума по начина, уговорен в него, предвид което е изпълнил задължението.

Договорът за заем, като двустранна правна сделка поражда права и задължения и за двете страни, като заемателят е длъжен да върне заетата сума. Страните са уговорили срок и начин на изпълнение на задължението – до 31.12.2011 г. В доказателствена тежест на ответната страна, съгласно нормата на чл.154 ГПК е да докаже, че на падежа е престирала дължимия резултат, т.е. че на падежа е изплатила изцяло или отчасти претендираната сума. В исковия процес ответната страна не ангажира доказателства за точно изпълнение на своето договорно задължение, поради което съдът следва да приеме, че за ищеца са възникнали целените с предявяването на иска с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД благоприятни правни последици.

        С оглед на така изложените правни доводи и съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е  основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

        При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата  17 344, 39 лв. – разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

 

        Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, I-19  състав

 

                        Р              Е             Ш            И:

 

        ОСЪЖДА Х.А. Б.Г. – Д., роден на *** г., с адрес: Р.И., гр. К., Н., Й., Б.Х. да заплати на Р.У.М., роден на *** г., с паспорт № *******, издаден на ******* г., със съдебен адрес:*** сумата от 110 700 евро /сто и десет хиляди и седемстотин/ на основание чл.240 ал.1 ЗЗД, дължима по договор от 18.04.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 17 344, 39  лв. – разноски.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.

 

                                                СЪДИЯ: