П Р О Т О К
О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД НО,
5-ти състав
На двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Виктор
Иванов
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№2056 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 14,55 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Е.М.А. - р.пр., доведен от Затвора –
София, се явява.
Явява се адв.П.Г.,
определена от САК за служебен защитник на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Не
искам да отлагаме делото. Адвоката ми не се явява - адв.М.П.. Не съм я упълномощил, но трябваше да дойде. Нямам против адв.Г. да ме
защитава.
АДВ.Г.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да
поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер
на защитата, изявленията на осъдения и адв.Г. и на осн. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения Е.М.А..
НАЗНАЧАВА адв.Г.от САК за
служебен защитник на осъдения Е.М.А..
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява Д.М.- мл.юрисконсулт, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора –
София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г.: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да
се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
Е.М.А. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: с.Бреница, общ.Тутракан, ул.“********неженен,
без образование в РБългария /по негови данни до
17 годишен в Белгия/, с ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
АДВ.Г.: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР М.: Няма
да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да
правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР М.:
Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на
изтърпяване на наказанието спрямо осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания. Да се приеме представеното доказателство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР М.:Считам
молбата за неоснователна.
АДВ.Г.: Поддържам
молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени
за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да
уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А.. Считам, че от събраните по делото доказателства и от днес докладваната
молба се установява, че е налице първата предпоставка относно условното
предсрочно освобождаване, а именно лицето е изтърпяло повече от една трета от
наложеното му наказание. По отношение на втората предпоставка, моля да имате
предвид, че по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ същият
е полагал труд по трудово правоотношение, поради което считам, че са налице
данни за поправяне на осъденото лице и моля да уважите жалбата.
ИНСПЕКТОР М.:
Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата
на лишения от свобода А.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като
счита, че такива доказателства не са налице. Лишеният от свобода е наказван два
пъти за допуснати дисциплинарни нарушения. Освен това му е дадена възможност да
работи и да се поправи чрез труд, но същият е отказал да работи и по този начин
не е дал достатъчно доказателства за поправяне. Има множество проблемни зони,
установени в началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към
момента и по които няма снижение на точките в тях. Оценките на рисковете са
непроменени от първоначалните стойности. С оглед на изложеното, моля да се има
предвид, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени в
своята цялост. Моля да не уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също
считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които
администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод,
че към момента А.
не се е поправил, с което отсъства задължителна
предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване.
Считам, че не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения.За него е
изготвен доклад от ИСДВР към Затвора - София, в който се сочи, че същият в
момента изтърпява наказание 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“, като
предстои да изтърпи и друго наказание в размер на 2 /две/ години „Лишаване от
свобода“. Първото наказание е почти към неговия край, доколкото това би дало
възможност за постигната първата предпоставка от закона по отношение на
изтърпяната част от наказанието. Същевременно от същия този доклад са налице
данни за липса на втората изискуема от закона предпоставка, а именно на
постигнатите цели от наказанието, поправката в поведението на осъдения до
такава степен, че да му даде възможност в условията на лишаване от свобода той
да пребивава безпроблемно, без да извършва други противоправни деяния. Белег за
това е оценката на риска от рецидив за обществото, който е посочен като висок,
както и в изготвената справка се твърди, че в проблемните зони, установени в
началото на пробационната дейност са актуални и към този момент и работата
следва да продължи, а рисковете от рецидив към обществото и рецидив са с
непроменени първоначални стойности. Поради това считам, че към настоящия момент
молбата следва да бъде оставена без уважение, най-малкото последващото
наказание, което той има да търпи предполага, че той няма да бъде извън местата
за лишаване от свобода, а просто ще
изтърпи и последващото наказание.
ОСЪДЕНИЯТ: Аз се бях разбрал, защото наказанията ми бяха
първоначално и после се смени отрядната и тя се държеше грубо с мен. Тя ми беше
обещала да ми даде някаква работа, ако издържа две години и имам похвали, да ме
изкара вънка на работа. Аз бях два месеца и половина там. Имам похвали от
„Г.М.Димитров“. Нямал съм никакви проблеми. Напуснах работа, защото г-жа
Страхилова ми беше обещала, че ще ме изкара навън на работа и това не се случи.
Искам съда да ме пусне, защото съжалявам много за това, което се случи. Тогава
съм бил малък и съм бил по-глупав. Знам, че имам да търпя още една присъда.
Искам да си гледам детето навън и без повече проблеми да си стъпя на краката
вече.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен, за да си
гледам семейството. Аз като влезнах бях непълнолетен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
остатъка на наказанието му.
В съдебно
заседание осъденото лице и служебният му защитник поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице
законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на А..
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата
администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода А. е неоснователна, в каквато насока
подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е
реализирано напълно поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият А. моли за
уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти
състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият Е.М.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: с.Бреница, общ.Тутракан, ул.“********неженен,
без образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият А. *** на 04.02.2019г. с начало 10.05.2017г. за изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода“ от 4
/четири/ години по влязъл в сила съдебен акт
по НЧД№904/19г. по описа на СГС, НО, 27-ти с-в, с
което е приета на осн. чл.457, ал.3 от НПК за изпълнение Присъда
№2017/3100 от 31.10.2017г. на Първоинстанционен съд - Източна Фландрия,
отделение Гент, Специален съдебен състав за разглеждане на дела на лица
ненавършили пълнолетие, Кралство Белгия, изм. с Решение №7/45/2018г. на Апелативен
съд гр.Гент, 15 А състав, Кралство Белгия, влязла в сила на
16.04.2018г., с
която А. е осъден за престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 и по чл. 150, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК на РБ. След изтърпяването на това наказание, А. ще изтърпява наказание от 2 /две/ години „Лишаване от свобода“,
определено по НЧД№904/19г. на
СГС, квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1, по чл.214,
ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.213а, ал.2, т.4 от НК на РБ. Зачетено е изтърпяното в чуждата държава наказание от 2 /две/ година и 2 /два/ месеца.
Според съдържанието на справката
от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 29.06.2020г.,
лишеният от свобода А. е търпял фактически 3 /три/ години, 1 /един/ месец и 19 /деветнадесет/ дни
с остатък от 9 /девет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни, т.е налице е първата
материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да
е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е
изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото
досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално
определения „общ“ режим, считано от 04.02.2019г. като след 23.05.2019г. е настанен в ЗООТ „Казичане“.
Същият е извършвал дисциплинарни
нарушения - за притежание на марихуана, за което е дисциплинарното наказан с наказание „Лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“ въз основа на Заповед №116/28.06.2019г. на началника на
Затвора - София. Въз основа на Заповед №381/21.10.2019г. на началника на
Затвора - София е отнета в полза на държавата намерена наразрешена за държане в
затворническото общежитие вещ - 1бр. USB памет,
за което със Заповед
№159/15.10.2019г. е дисциплинарно наказан с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и
хигиената за срок от седем дни“. Не е награждаван по време на престоя
си.
Работил е като общ работник в ОСИН - Г.М.Димитров
/Заповед №9/10.01.2020г./, отменена със Заповед №48 от 17.03.2020г.,
издадена по негово желание. По
време на престоя в затвора в Белгия е работил 4 месеца като „хранещ”.
С оглед изясняване наличието на
втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно
становище от началника на затвора по повод молбата на лишения от свобода за
условно предсрочно освобождаване. Същото се базира на непроменените от
първоначалните стойности на риска от вреди за обществото и
рецидив, актуалност на констатираните в
началото на престоя проблемни зони, по които работата трябва да продължи.
В обобщение е отразено липса на изпълнение на прогресивната пенитенциарна система като отделно от
това осъденият има и
наложено дисциплинарно
наказание.
Отрицателно е и
становището на и.д.началник на ЗООТ „Казичане“, където се
намира понастоящем осъденият. Според това лице, въпреки формално наличните предпоставки, при този лишен от свобода, наказанието „Лишаване от
свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия перид от
време, тъй като оценката на риска от рецидив е с високи стойности - 82т., подобно на риска от вреди за обществото. Наблегнато е на
обстоятелството, че лишеният
от свобода не осъзнава извършеното деяние и не разбира мотивите за криминалното
си поведение, не е възприел социално-приемливи модели на поведение. Все още не
е налице мотивация за промяна. В заключение е отбелязано и че лишеният от свобода е и дисциплинарно
наказван.
Сред материалите по делото е
приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената
от осъдения молба. В документа са обективирано, че лишеният от свобода е с под средното ниво на нтелект, със
съответен социално-комуникативен репертоар, но е
адаптивен, манипулативен, противоречив и с преобладаваща нелидерска нагласа.
Обърнато е внимание на липсата на
спад в риска от рецидив от 82т. - високи нива, подобно на риска от сериозни вреди за обществото - също висок. С оглед отчетените проблемни зони е очертано, че осъденият е пасивен по отношение на участието му в организирани
групови мероприятия. Прието е, че въпреки твърденията на осъдения, че приема
вината за извършеното правонарушение, не изпитва такава и съжаление към
жертвата на престъплението, смята присъдата за завишена и несправедлива, т.е не
осъзнава напълно вредата, която е нанесъл на обществото. Посочено е, че се наблюдава желание за промяна на криминалното
си поведение, но като цяло е социално желателно,
не умее адекватно да разпределя бюджета си, разчита на подкрепа от близки. Същият се
определя като манипулативен, с хищнически и паразитен начин на живот, с безразсъдно и рисково поведение като лесно се влияе от криминално обкръжение, поради ранната криминализация. Счетено е, че осъденият не разпознава
проблеми си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не
осъзнава последствията от криминалното си поведени; липсва дългосрочно
целеполагане.
Наблегнато на множестото
проблемни зони - настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението, въпреки че има данни отчасти да
приема вината си, но без да изпитва вина и съжаление спрямо жертвата на
престъплението, криминално минало, заради сериозно
обремененото въпреки възрастта му криминално минало, образование и обучение, заради липсата на образование и неграмотността, трудова
заетост - липсват
изградени трудови навици, управление на финансите
и доходите - липса на
постоянна трудова заетост, поради което и разчита на
финансова подкрепа от близките си и на доходи от престъпна дейност, злоупотреба с алкохол, който повлиява негативно върху поведението му, междуличностни проблеми,
въпреки комуникативността,
има дефицити в разбирането и зачитането на правата на околните; не са изключени
агресивни прояви след употреба на алкохол и умения за
мислене - неспособност
да разпознава проблемите си; дефицити в уменията за разрешаването им;
импулсивност, склонност към безразсъдно поведение.
С оглед
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС,
е отчетен известен процес на поправяне, доколкото не е участва в конфликти, но не се включва
в организирани мероприятия, не работи /преустановил работа по собствена инициатива/Подчертано е и извършеното
дисциплинарно наказание. В заключение е прието, че
осъденият все още не завършил корекционният процес по отчетените зоните с дефицити, насочени към
мобилизиране и развитие на умения за сомоконтрол, обогатяване на поведенчески
репертоар със социално-приемливи модели на поведение, извършването на постоянна
трудова заетост, придобиване на умения за справяне с житейските проблеми.
По делото е постъпил и препланиран план на присъдата, в който е обсъдено, че при осъдения има частична мотивиция за
промяна на криминалното поведение, но като цяло е чисто формално и не се доказва от поведението му в затвора до сега.
Зоните, по които следва да се работи са тези, които са получили висока или средна
оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение
или сериозните вреди са: нагласи, трудова заетост, умения за мислене, начин
на живот и обкръжение, междуличностни
проблеми като са поставени конкретни цели и задачи.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока по делото са
приобщени данни, че осъденият А. не работи към момента, извършвал е дисциплинарни нарушения /не е реабилитиран
заради последното такова/, и не е награждаван. Липсват и данни за проявена
агресия или конфликти с други затворници, или със затворническата
администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има добросъвестно
поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и само въз основа
на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата не може да бъде
установено, че е налице такава положителна промяна. В случая обаче дори и това
изискване не е съблюдавано, тъй като А. е наказван за притежание на нерагламентирани вещи, не е
награждаван и не работи.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС,
доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения
по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения А., по чиято молба е искането от условно
предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани
материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в
местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още високи нива за
риск от рецидив и от вреди към обществото, поради което и в остатъка от време,
който А.
следва да пребивава
в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй
като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и
превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към
мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол,
обогатяване на поведенчески репертоар със социално-приемливи модели на
поведение, извършването на постоянна трудова заетост, придобиване на умения за
справяне с житейските проблеми. Не може да не се отчетат и вземат предвид при определяне на крайното
решение на съда и налагането на дисциплинарни наказания, още повече че не е и
награждаван и е пасивен по
отношение на участието му в организирани групови мероприятия, не изпитва вина и
съжаление към жертвата на престъплението, смята присъдата за завишена и
несправедлива, т.е не осъзнава напълно вредата, която е нанесъл на обществото.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения
следва да се игнорират всякакви криминални
прояви, безразсъдното и рисково поведение, да се прекратят социалните контакти с криминогенната
среда на осъдения. Следва осъденият да повиши инициативността си
към участие в общи мероприятия, ведно с полагането на труд и
обучение, за да се осъзнаят напълно факторите, довели до постъпването му в
затвора и по този начин да бъде пълноценен родител. Следва да намери социално-приемливи разрешения на проблемите си, да осъзнае
последствията от криминалното си поведени и да си постави по-дълогсрочни цели.
Следва да се изпълнят или поне да напредне изпълнението на целите и
задачите по зоните с най-висока степен на риск - настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението, криминално минало, образование
и обучение, трудова заетост, управление на финансите, злоупотреба с алкохол,
междуличностни проблеми и умения за
мислене.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са
работили с А.
в този период –
психолози, инспектори и т.н., отчитат не само високия риск от рецидив и за
вреди към обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и
наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на
наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се
дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата
администрация и служителите, работили и работещи с А., като ги приема поради това за
достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно
поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.
В случая, изводимо
от всички изготвени документи за осъдения все още спрямо него не се е формирала
блатоприятна прогноза за развитие, а напротив - не само, че е дисциплинарно
наказван, но не е и награждаван, не са променени и точките от риска за рецидив
за изтеклия период отвреме. Липсват достатъчно доказателства, които могат да се изведат от проверими
данни за поправяне на осъдения по смисъла на цитираното все още актуално ППл на
ВС. Както беше посочено и по-горе за обратното говорят не само наложеното
дисциплинарно наказание, но и липсата на намаляване на рисковете от рецидив и
от вреди за обществото, множеството проблемни зони и т.н. Само за отбелязване
накрая е и че лицето следва да търпи още едно наказание на база на приетата за
изпълнение присъда на чуждия съд.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е.М.А. /със снета самоличност/ за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода А.,*** и СГП.
Препис от
настоящия протокол да се издаде на служебния защитник за представянето му пред
НБПрП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:..........................................