В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1920 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх.№24503/15.08.2019г. депозирана от от В.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез процесуалния представител адв.А.Д. против Решение №1492 от 18.04.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№11639/2018г., четвърти гр.с., в частта с която квотите при които е допуснат до делба недвижим имот, представляващ: дворно място, съставлаващо ПИ с идентификатор 56784.518.416, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 год. на ИД на АГКК - парцел 1-448 ,от кв. 34-нов, стар-номер – 104, с площ от 374 - /триста седемдесет и четири/ кв.м. по плана на гр. Пловдив при съседи по нот.акт: ул. „ Б.", ул. „П. К.“ парцел IV – 455.456.457, а по скица: 56784.518.423, 56784.518.422, 56784.518.417, 56784.1345 и 56784.518.1346 са: 3/4 идеални части за В.Д.И. и 1/4 идеална част за Държавата, както и в частта, с която е осъдена Държавата, чрез Министерство на Регионално Развитие и Благоустройство – гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19 да заплаща на В.Д.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,85 лева, месечен наем за разпределената й за ползване част от съсобствените имоти. В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт в обжалваната част, по съображения подробно изложени в същата. Иска се съдът да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това допусне до делба дворно място, съставлаващо ПИ с идентификатор 56784.518.416, по КК и КР, при квоти 13/16 идеални части за съделителката В.И. и 3/16идеални части за Държавата, съответно и измени присъденото обезщетение съобразно претендираните квоти.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Т. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно, по съображения изложени в отговора.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В.Д.И., против Държавата за допускане до делба на съсобствен недвижим имот, представляващ: - апартамент № 1 /едно/, находящ се в гр. П., *** с идентификатор 56784.518-416.1.13 съгласно Схема № 15-362803/06.06.2018 год. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 год. на ИД на АГКК със застроена площ от 86.42 кв.м. / осемдесет и шест цяло и четиридесет и две стотни / кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно с мазе № 1 /едно/ със застроена площ 7.84 / седем цяло и осемдесет и четири стотни / кв.м, заедно с таванско помещение № 1 /едно/ със застроена площ 12.46 заедно с 12.47 /дванадесет цяло и четиридесет и седем процента/ ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, както и на дворното място, съставлаващо ПИ с идентификатор 56784.518.416, съгласно Скица на ПИ № 15-362813/06.06.2018 год. по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 год. на ИД на АГКК - парцел 1-448 / първи за имот пл. номер четиристотин четиридесет и осем /от кв. 34/ тридисет и четири /-нов, стар-номер - 104 /сто и четири/ с площ от 374 - /триста седемдесет и четири/ кв.м. по плана на гр. Пловдив. Ищцата иска и разпределяне на правото на собственост на основание чл. 344 от ГПК като се предостави ползването на имота на ответника, а на нея се определи заплащане на обезщетение.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата, в качеството ѝ на наследник по закон на Д. и Г. И. е придобила по реституция по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ - 3/4 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, деактувани със Заповед № ОА-974/25.06.2991 год. на Кмета на Община Пловдив, а на осн. чл.2 ал.1 т.1 от ЗОСОИ - Заповед № 846/18.05.2002 год. и Заповед № 42/24.01.2003 год. и двете на Областен Управител на Пловдивска област е придобила 11.65 % ид.ч. от описания по-горе апартамент и 1/16 ид.ч. от същото дворно място. Съсобственик на останалите 88.35 % ид.ч. от жилищен имот и на 3/16 ид.ч. от дворното място - е Държавата.

Ответникът не оспорва, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518-416.1.13, при квоти: 11.65 % ид. части за ищцата и 88,35 % ид. части за ответника, оспорва претенцията на ищцата, че е собственик на 13/16 ид. части от дворно място, съставляващо обект с идентификатор 56784.518.416, а останалите 3/16 ид. част - на държавата. Твърди, че ищцата е собственик единствено на 3/4 идеални части от дворното място, като собствеността и касае единствено реституираната част от имота, но не и тази, която не можела да се възстанови реално, доколкото е продадена на трето лице или застроена.

Първоинстанционният съд е допуснал до делба процесния апартамент и дворно място, съставляващо обект с идентификатор 56784.518.416, като е приел, че страните са съсобственици при квоти 1165/100 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.416.1.13 и 3/4 ид. части от поземления имот с идентификатор 56784.518.416 - за В.Д.И. и 8835/100 ид. части от самостоятелния обект и 1/4 ид. част от поземления имот - за Държавата.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно отново да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Държавата, в качеството си на съсобственик на дворното място, представляващо поземления имот с идентификатор 56784.518.416, не оспорва собствеността на ищцата върху 3/4 идеални части от същото, като спорът пред настоящата инстанция се свежда единствено до претенцията на ищцата върху 1/16 идеална част от дворното място.

Установява от събраните по делото доказателства, че праводателите на ищцата Д. и Ю. Т. И. са придобили на 19.03.1930г. по силата на покупко-продажба, обективирана в НА № ***, том 3, дело № *** г., собствеността върху дворно място с площ от 360,50 кв. м. с постройки върху него, по отношение на което няма спор, че е идентично с процесния недвижим имот.

С Решение от 25.08.1948 г. на Комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС; МП № 31/06.04.1949 г.; АДС № 1464/22.08.1985 г. - 3/4идеални части от поземления имот са отчуждени през 1948 г. в полза на Държавата, за които е съставен Акт за държавна собственост през 1985 г. От приетата по делото молба от 24.03.1959 г./л.85 от делото на ПРС/, последвалата кореспонденция между Д. И. и ГНС отдел „Благоустройство“ гр.Пловдив/ л.86-88 от делото на ПРС/ и протокол от 01.06.1959 г., се установява, че в качеството си на собственик на 1/4 идеална част от дворното място, през 1959 г. Д. И.с оглед получаване на обезщетение, е поискал оценка от ГНС на притежаваната от него част от дворното място, предвид неговото застрояване с жилищен блок от КЕЧ.

Установява се по безспорен начин от събраните писмени доказателства, а и няма спор между страните, че останалите 3/4 идеални части от дворното място собственост на Д. И. са отчуждени в полза на Държавата, като съответно през 1992г. са отписани от актовите книги за държавни имоти и са възстановени на наследниците на Д. И.: съответно К. И., В.И., Д. И., Д. И., Г. И.-В. След извършена доброволна делба през 1993г. между наследниците на Д. И., през 1998г. по силата на наследство и доброволна делба, ищцата е призната за собственик на 3/4 идеални части части от процесното дворно място, обективирано в Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №92 том 16 н.д.№4625/1998г..

Спорните 1/6 идеални части от процесното дворно място, ищцата претендира на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОСОИ, които последната твърди, че са и признати със Заповед № 846/18.05.2002 г. и заповед № 42/24.01.2003 г. на Областния управител на гр. Пловдив.

Както бе посочено по-горе, 3/4 идеални части от процесния имот ищцата е придобила на основание наследство и реституция по реда на ЗВСОНИ, като безспорно останалата 1/4 идеална част от дворното място, която не е могла да бъде възстановена - е подлежала на обезщетяване по ЗОСОИ, във връзка с което са издадени и съответно Заповед № 846/18.05.2002 г. и заповед № 42/24.01.2003 г. на Областния управител на гр. Пловдив. Не се установява обаче от съдържанието на приетите по делото заповеди на Областния управител претендираното право на собственост на ищцата върху 1/6 идеална част от процесното дворно място.

Съгласно Заповед №846/18.05.2002г. на Областния управител на гр.Пловдив, собствеността, която констатира Нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** том 16 н.д.№***г., касае само реституираната част от имота, но не и тази, която не може да бъде възстановена реално, поради това, че е продадена на трети лица /избите/ или е застроена /част от дворното място/ и която поради тази причина подлежи на обезщетение по ЗОСОИ. Предвид на това, в заповедта е изрично посочено, че на обезщетение по ЗОСОИ подлежи продадените избени помещения и за застроената част от имота след отчуждаването му. Съгласно последващата Заповед №42 от 24.01.2003г. Областния управител на гр.Пловдив, издадена във връзка с предходната заповед - се признава правото на обезщетение чрез съсобственост в квоти 11.56% от апартамента, ведно с таванско помещение, изба, съответните общи части от сградата и правото на строеж, в изчислението на които е отчетена и 1/4 от незастроеното към момента на отчуждаване дворно място с площ то 194.57кв.м.

Доколкото безспорно е установено по делото от събраните писмени доказателства, че 1/4 идеална част от процесното дворно място е предоставено на КЕЧ за застрояване, което мероприятие е реализирано, за което собственикът Д. И.към 1959 г. е бил обезщетен за притежаваните от него права на собственост върху тази 1/4 идеална част от дворното място, то настоящият съдебен състав приема, че признатите от областния управител със заповедите от 2002 г. и 2003 г. права на ищцата върху самостоятелния обект- апартамент № 1, в гр. П., ул. *** с идентификатор 56784.518-416.1.13, обезщетяват по реда на ЗОСОИ правото на собственост на ищцата върху тази 1/4идеална част от имота, която не би могла реално да се възстанови, поради това че е продадена на трети лице или е застроена.

Предвид изложеното съдът приема, че ищцата се легитимира като собственик единствено на 3/4 ид. части от поземления имот с идентификатор 56784.518.416, като останалата 1/4 идеална част е собственост на Държавата. В този смисъл наведените в жалбата доводи, касаещо претенцията на ищцата относно собствеността и върху 1/16 идеална част от дворното място, се явяват неоснователни и като такава следва да бъдат оставени без уважение.

Не следва да бъде измени присъденото обезщетение на ищцата за ползването на процесното дворно място от другия съделител, доколкото от една страна - делбата на дворното място е допусната при правилно определени от първоинстанционния съд квоти за съделителите, а от друга – размера е правилно изчислен, като е съобразен със заключението на вещото лице и квотите на страните.

Гореизложеното обосновава извода, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден в обжалваната част.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1492 от 18.04.2019г. на ПРС, постановено по гр.д.№11639/2018г., четвърти гр.с., в обжалваната част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	1442
Дата:	4 декември 2019 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20195300501920
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	15 август 2019 г.

Решение по дело №1920/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА