№ 118
гр. Плевен , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104096 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от *** с ЕИК *** против Р. Й. П. с ЕГН
********** и Ж.П. П.а с ЕГН **********.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от договор за
потребителски паричен кредит № ***, одобрен на 7.06.2016 г. и сключен на
8.06.2016 г. между Р. Й. П. в качеството на Кредитополучател и Ж.П. П.а като
Поръчител, двамата от една страна и *** - от друга. Твърди се, че с факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверил, че му бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил бил екземпляр от Общите й условия, запознат бил с тях и
безусловно ги приемал. Излага се, че при условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът бил предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 50000,00 лева,
която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова
1
сметка, на 08.06.2016г. Съгласно сключения договор страните били
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита възлизал на
51500,00 лв., представляващи сбор от чистата стойност на кредита 50000,00
лв. и такса за разглеждане на кредита 1500,00 лв., като таксата за разглеждане
на кредита Кредитополучателят се задължил да заплати на Кредитора на 120
броя равни части, които били включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Страните постигнали съгласие Кредитополучателят да
бъде включен в Групова застраховка, по която била Договорена
застрахователна премия в размер на 2214,00 лв., за което Кредитополучателят
подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия
била разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати
на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна
премия на съответния падеж на погасителната вноска се предоставял
едномесечен гратисен период, в който ако не се извърши плащане по
застрахователната премия застрахователното покритие се прекратявало
автоматично, предвид което за периода считано от 21.09.2018 г. по
задължението не били начислявани месечни застрахователни премии. Твърди
се, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил
неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план
размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Излага се, че съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока
на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния
размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора
за кредит, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 23 537,76 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
2
кредит бил в размер на 77251,76 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 643,76 лева, като първата погасителна вноска била дължима
на 21.06.2016 г., а последната била с падеж на 21.05.2026 г., съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Излага се, че съгласно чл. 13 от Общите условия, при които ***
предоставял потребителски кредити, с подписването на договора за кредит
ответницата Ж.П. П.а, в качеството на Поръчител поела задължение към ***
да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички настоящи и бъдещи,
условни и безусловни задължения на потребителя, които възниквали по
силата на Общите условия, като Поръчителят декларирал, че бил запознат с
Общите условия и поемал задължение, в качеството си на поръчител да
осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя
произтичащи от Общите условия и от договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 1943,74 лв. за
периода от 21.03.2018 г. до 12.03.2020г. Кредитополучателят не бил
заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасена възлизала на 16405,38 лв., с която били погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 8968,44 лв., главница: 6821,99 лв., застрахователна
премия: 498,15 лв. и лихва за забава 116,80 лв.
Твърди се, че на 19.11.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори били сключени между ***, с ЕИК *** и *** с ЕИК ***, по
силата на които вземането на ***, произтичащо от процесния договор, било
прехвърлено в собственост на ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
3
разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано
в Приложение 1 от 19.11.2018г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.11.2018 г.
Навеждат се доводи, че в чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, *** в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което *** имала изрично
пълномощно от ***. В изпълнение на поетите договорни задължения и
изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на *** с Изх. № *** и
уведомление с изх. № *** Уведомлението било изпратено чрез *** с
известие за доставяне. И двете писма били върнати в цялост, тъй като
останали непотърсени от получателя. До поръчителя било изпратено и
уведомление за цесия с изх. № *** от страна на ***, чрез *** с известие за
доставяне. Писмото било получено лично от *** П.а на 09.10.2019 г. Към
исковата молба също се прилагали заверени копия от уведомленията за
извършената цесия от страна на ***, които да бъдат връчени на ответниците,
ведно е исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се, че непогасените вземания, произтичащи от процесния
договор възлизали на следните суми: главница в размер на 12882,47 лв.;
възнаградителна лихва в размер на 2658,09 лв. за периода от 21.03.2018 г. до
19.11.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение за
забава в размер на 1202,51 лева, начислено за периода от 9.11.2019 г. до
12.03.2020 г. или сума в общ размер на 12203,94 лева, както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Същите били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по ч.гр.д.*** била издадена съответна заповед за
изпълнение, но на кредитора било указано от заповедния съд, че може да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответниците Р. Й. П. и Ж.П.
П.адължат дължат при условията на солидарна отговорност на „***“ ЕАД, с
ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадена срещу тях Заповед за
4
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. *** по описа на РС-***, а
именно: 7602,11 лв. - частично претендирана сума по договор за
потребителски паричен кредит № *** представляващи главница по 23 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.03.2018 г. до
21.01.2020 г.; 2658,09 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 21.03.2018 г. до 19.11.2018 г.; 1943,74 лв., представляващи обезщетение за
забава за периода от 21.03.2018 г. до 12.03.2020 г., законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга
Ответниците са депозирали писмен отговор, чрез пълномощник, с който
оспорват предявените искове. Релевират доводи за недействителност на
процесния договор, поради неизпълнение на задължителните изисквания за
съдържанието му, съгласно чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 от ЗПК. Навеждат се
и доводи, че кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем от кредитора.
С молба от 04.02.2021г. ищецът е уточнил, че претенцията за главница,
която е била заявена и в заповедното производство и се претендира за
установяване в настоящото, е в размер на 7 602,11лв., дължима за периода от
21.03.2018г. до 19.11.2018г., като в обстоятелствената част била допусната
техническа грешка при посочване на главница в размер на 12 882,47лв.
С влязло в законна сила определение №3205 от 23.12.2020г. е
прекратено производството по делото по отношение на ответницата Ж.П. П.а
и е продължило за разглеждане на исковете срещу ответника Р. Й. П..
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете срещу ответника Р.П. са предявени в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.***,
поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от представения препис на Договор за потребителски
паричен кредит №*** от 08.06.2016г., сключен между ***, в качеството на
5
кредитор и ответника Р. Й. П., в качеството на кредитополучател, както и
Ж.П. П.а, в качеството на поръчител, че по силата на това съглашение
кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 50 000лв.
Страните уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на 1
500лв. и застраховка към кредита с обща застрахователна премия в размер на
2 214лв., платими като част от определените месечни вноски.
Видно е от писменото съглашение, че страните по него са уговорили
плаваща възнаградителна лиха при условия, регламентирани в чл.6 от Общи
условия, представляващи част от оформеното писмено съглашение и като
такива, подписани на всяка своя страница от кредитополучателя. Според
уговореното договорната лихва е следвало да се формира от тримесечния
СОФИБОР плюс фиксирана надбавка в размер на 7,85%. Видно е от
основните клаузи на договора, съдържащи се на първата му страница,
размерът на възнаградителната лихва към датата на възникване на
правоотношението – 08.06.2016г., е бил 23 537,76лв., разпределен на месечни
вноски с посочен размер на всяка от тях и падеж в погасителния план, също
представляващ неразделна част от съглашението и подписан от длъжника. Не
се твърди и не се установява този размер на възнаградителната лихва да е бил
изменян през процесния период от време.
Отбелязан е на първа страница от съглашението годишния процент на
разходите в размер на 9,76%.
Установява се също така от процесния договор, че страните са
уговорили срок на връщане на кредита на 120 месечни вноски за периода от
21.07.2017г. до 21.06.2027г. при посочени размер, падеж и елементи на
вноската в погасителния план. В чл.3, ал.2 от представляващите неразделна
част от договора Общи условия също са посочени съставляващите вноската
елементи.
Видно е още, че в чл.12, ал.1 от ОУ към договора страните са
постигнали съгласие, че в случай на забава в плащанията на дължимите суми
ще бъде дължимо от кредитополучателя обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
6
просрочената дължима главница.
Според обективираното в чл.12, ал.2 от ОУ, страните са уговорили
право в полза на кредитора да прекрати едностранно кредитното
правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит
за предсрочно изискуеми в пълен размер при посочени хипотези, сред които
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни
вноски, при условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от датата на падежа.
От изслушаното в о.с.з. на 05.02.2020г. заключение по допуснатата ССЕ
се установява, че кредитора е предоставил заемната сума от 50 000лв. на
кредитополучателя, като я е превел по негова банкова сметка на 08.06.2016г.
Установява се също така, че ответника е внесъл по договора суми в общ
размер на 16 331,58 лв., с която са били погасени вноски с падежи от
21.06.2016г. до 21.05.2018г. частично, застраховки по 18,45лв. месечно за
периода от 21.06.2016г. до 21.04.2018г., както и 116,80 лв. лихви за просрочие
към 19.11.2018 г. (датата на цедиране на задълженията). Установява се още,
че непогасени са останали вноски с падежи от 21.05.2018г. до края на срока
на договора и размерът на непогасената главница по всяка една от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.05.2018г.
(първата непогасена вноска) до 21.01.2020 г. се изчислява в общ размер на 6
231,33 лв., а размерът на непогасената договорна лихва за периода от
21.06.2018г. до 19.11.2018г. се изчислява на 2 658,09 лв. Видно е още от
експертното заключение, че размерът на лихвата за забавено плащане на
непогасените вноски за главница и договорна лихва за периода от
21.06.2018г. до 12.03.2020г. се изчислява на 1 246,50 лв.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от
20.12.2016г., индивидуален договор за цесия от 19.11.2018г. и препис-
извлечение от Приложение №1 към него, че заемодателя *** е прехвърлил на
ищеца „***” АД вземанията, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит. Представено е и писмено потвърждение от цедента за
7
извършената цесия.
От представените преписи на пълномощни, изходящи от *** с *** и №
***, се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „***” да
уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били
цедирани с рамковия договор от 20.12.2016г. и индивидуалния договор от
19.11.2018г.
Видно е от приложените преписи на уведомителни писма, изходящи от
ищеца на 23.11.2018г. и 30.09.2018г., че с тях е било предприето уведомяване
на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит. Същите съдържат уведомление от цедента,
чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе пълномощно от ***.
Съдът намира, че с тези изявления цесионера е упражнил правото на
кредитора за обявяване на предсрочна изискумост на всички вземания по
договора за кредит, доколкото е посочен общия им размер, каквото право
кредитодатела и съответно
Видно е, че уведомителното писмо е било връчено на 09.10.2019г. чрез
съпругата на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответника Р.П., в качеството на
заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за
потребителски паричен кредит от 08.06.2016г.
Ответникът е релевирал в писмения си отговор възражения за
недействителност на кредитния договор, поради неизпълнение на
задължителните изисквания за съдържанието му, съгласно чл.11, ал.1, т.7-12
и 20, ал.2 от ЗПК, като в хода на производството по делото и по същество на
спора е конкретизиал възражението си, позовавайки се на нарушение на
правилата по чл.11, ал.1, т.9а и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК договорът за
8
кредит трябва да съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл.33а от ЗПК.
Съдът намира, че процесния договор съдържа необходимата и
разяснена в достатъчна степен методика за изчисляване на лихвения процент.
Установи се отобективираното на първа страница от обсъдения договор и
закрепеното в чл.6 от представляващите неразделна част от договора общи
условия, че страните са постигнали съгласие годишният лихвен процент за
съответния период на олихвяване на главницата да се определя на база два
компонента. Първият от тях е надбавка, която е фиксирана като размер за
целия лихвен период – посочена на 7,85%. Другият компонент, който
участва във формирането на годишния лихвен процент е пазарен лихвен
индекс. Той е променлива величина и е равен на конкретно посочен индекс –
тримесечния Софибор, който към момента на сключване на договора е бил
0,14%. При сумиране на фиксираната надбавка и размера на тримесечния
Софибор към посочената дата (7,85% +0,14%) се изчислява размера на ГЛП
към датата на подписване на договора – 7,99%, както изрично е посочено. В
чл.6 от ОУ подробно е описана методиката на изменение на ГЛП и кое
изменение на тримесечния Софибор предпоставя изменение на лихвения
процент. Размерът на този втори компонент е извън контрола на банката и по
този начин основанието за едностранно изменение на ГЛП не зависи от
волята на търговеца. Неговото увеличаване с повече от 0,25 процентни пункта
(основанието за изменение съгласно чл.6, ал.2) е обстоятелство, което е
известно и може лесно да бъде проверено и от потребителя – фиксира се в
посочения чл.6, ал.1, б.“б“ от ОУ час и се публикува на изрично посочената в
същата клауза страница.
Съгласно разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК при сключване на
договора следва се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера
на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
9
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Договорът трябва съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая страните са уговорили, че годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 9,76 %, като последният се формира от посочените в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на
договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при
формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. По така изложените
правни съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било
допуснато соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер
по чл.19, ал.4 от ЗПК.
С оглед горното, съдът намира, че не е налице соченото от ищеца
основание за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит по чл. 22 ЗПК във вр. с 11, ал. 1, т.9а и т. 10 ЗПК. Налице са и
10
останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание на
договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Предвидена е и възможността на кредитополучателя
да се откаже от кредита в определен срок.
Установи се от обсъденото експертно заключение по допуснатата ССЕ,
че ответника е внесъл по договора суми в общ размер на 16 331,58 лв., с която
са били погасени вноски с падежи от 21.06.2016г. до 21.05.2018г. частично,
застраховки по 18,45лв. месечно за периода от 21.06.2016г. до 21.04.2018г.,
както и 116,80 лв. лихви за просрочие към 19.11.2018 г. (датата на цедиране
на задълженията). Установи се също така, че за процесния период, въведен
още със заявлението в заповедното производство – от 21.03.2018г. до
21.01.2020г. са останали непогасени вноските по главницата с падежни дати
от 21.05.2018г. до 21.01.2020 г., изчислявани в общ размер на 6 231,33 лв.
Вноските с падежни дати от 21.03.2018г. до 21.05.2018г. са били погасени с
извършените от длъжника плащания.
Установи се още от експертното заключение, че непогасена е останала
договорна лихва за периода от 21.06.2018г. до 19.11.2018г. в размер на 2
658,09 лв.
Стана ясно също така от експертното заключение, че размерът на
лихвата за забавено плащане на непогасените вноски за главница и договорна
лихва за периода от 21.06.2018г. до 12.03.2020г. се изчислява на 1 246,50 лв.
При това вещото лице е съобразило размера на установената от него като
дължима главница от 6 231,33лв.
Установи се, че вземанията, произтичащи от процесния са били
цедирани на ищеца и цесията е била редовно съобщена на длъжника по
правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 6 231,33 лв., представляваща
непогасена главница за периода от 21.05.2018г. до 21.01.2020 г.; за сумата от
2 658,09лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.06.2018г. до
19.11.2018г. и за сумата от 1 246,50лв., представляваща обезщетение за забава
11
за периода от 21.06.2018г. до 12.03.2020г. и като такава следва да бъде
уважена, респективно се признае за установено съществуването на тази част
от присъдените в заповедното производство вземания.
Исковата претенция в останалата част, както следва: до пълния
претендиран размер на главницата от 7 602,11лв. и за период на дължимост на
същата от 21.03.2018г. до 21.05.2018г.; за период на дължимост на
възнаградителна лихва от 21.03.2018г. до 21.06.2018г. и до пълния
претендиран размер на обезщетение за забава от 1 943,74лв. и за период на
дължимост на същото от 21.03.2018г. до 12.03.2020г. исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени
в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. Поради това е неоснователно възражението на ответника, че е
недопустимо произнасяне и по разноските в заповедното производство, т.к. е
издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение. Както
приема ВКС в посоченото ТР изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 244,08 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 294,08лв.
От тях ответника дължи сумата от 244,09лв., съразмерно частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 244,08лв., за вещо лице в размер на 260лв. и за юрисконсултско
12
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 604,08лв. Съразмерно уважената
част от иска, ответника му дължи разноски в размер на 501,39лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 1 000лв. и с оглед изхода на спора
ответника му дължи част от тези разноски в размер на 170лв.
При съобразяване на горното, за исковото производство след
компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 331,39лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Р. Й. П. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** следните суми: сумата от 6 231,33 лв.,
представляваща главница за периода от 21.05.2018г. до 21.01.2020 г.; сумата
от 2 658,09лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.06.2018г. до 19.11.2018г. и сумата от 1 246,50лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.06.2018г. до 12.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
представляващи част от вземанията, за които издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2020г. по ч.гр.д. *** по
описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяне съществуването на
вземанията до пълния претендиран размер на главницата от 7 602,11лв. и за
период на дължимост на същата от 21.03.2018г. до 21.05.2018г.; за период на
дължимост на възнаградителна лихва от 21.03.2018г. до 21.06.2018г. и до
пълния претендиран размер на обезщетение за забава от 1 943,74лв. и за
период на дължимост на същото от 21.03.2018г. до 12.03.2020г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Й. П. с ЕГН **********,
от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
13
управление ***,следните суми: сумата от 244,09лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 331,39лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважената и
отхвърлена част от иска и по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14