№ 3842
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503938 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 144551 от 18.06.2019 г. поправено с Решение №
20215325/24.11.2021 г. по гр.д. № 39843/2017 г. по описа на СРС, 142 с-в е признато за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл.422 от ГПК, чл.155 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че
Т. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********, дължат на Т.С.“ ЕАД с ЕИК
****, всеки един сумата от 1477,01 лв.-главница за потребена ТЕ за периода от
01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 23.02.2017 г. до
изплащане вземането, лихва за забава в размер на 205,76 лв. за периода от 03.03.2014 г.
до 15.02.2017 г., за които суми и издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
11147/2017г. по описа на 142 ри с-в на СРС.
Решението е постановено при участието на „Н.И. ООД като трето лице-помагач,
страната на ищеца.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Т. В. В.
с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост. Неправилно съдът приел, че дължи суми за потребена ТЕ за посочения
период, тъй като не е съобразил извършени плащания. Заявява, че насочените срещу
1
него претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца. В подадена молба от 18.03.2021 г. излага доводи за неоснователност
на жалбата. Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно в
обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота – апартамент № 4,
находящ се в гр.София, ж.к.**** с аб.№ 59760; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ. Приел е, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия за исковия период, тъй като
ответникът, като съсобственик на имота е "клиент" на топлинна енергия за-битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Решението е правилно.
Спорно в проведеното производство е дали ответникът е клиент за потребената в
имота с аб.№ 59760, ТЕ за битови нужди за исковия период.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че по
силата на договор за доброволна делба от 26.07.1994 г. ответникът Т. В. В. е получил в
2
дял заедно със сестра си И. В. В. недвижимия имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр.София, ж.к.****.
Установява се, че за описания имот е открита партида при ищеца с аб.№ 59760
на името на Т. В. В., който до 16.11.1999 г. е притежавал право на ползване върху
имота, когато с декларация с нотариална заверка на подписа се е отказал от учреденото
му вещно право на ползване. Потребените в имота количества ТЕ възлизащи на сумата
2954.02лв. за периода м.01.2014г. - м.07.2016 г. са установени в производството чрез
приетите пред първата инстанция съдебни експертизи – СТЕ и ССчЕ, които се
основават на представените по делото от ищеца и подпомагащата страна писмени
документи и извършените справки в двете дружества. Настоящият състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК констатациите на приетите пред СРС съдебни
експертизи.
Доводите на ответника за допуснато нарушение на материалния закон, съдът
намира за неоснователни. В производството е установено, че ответникът е собственик
на ½ ид.ч. от имота, за който са доставяни количества ТЕ възлизащи на посочената
стойност. Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и
топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието
"потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на
топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна
на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява
възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия.
В проведеното производство се установява, че титуляр на партидата за аб. №
3
226943 в рамките на исковия период е ответника като собственик на ½ ид.ч. от имота.
Доводите на въззивника, че е погасил задълженията си за потребена ТЕ в имота
за посочения период, чрез плащане, съдът намира за недоказани и неоснователни. Чрез
събраните в производството доказателства и констатациите на приетата ССчЕ се
установява, че задължението в размер на 1477.01 лв. – главница за потребена ТЕ в
имота за времето от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. не е погасено чрез плащане.Такива
доказателства въззивникът – ответник не е ангажирал пред първата и настоящата
въззивна инстанция, поради което с оглед правилата за разпределение на
доказателствена тежест в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/ направеното възражение за
погасяване следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144551 от 18.06.2019 г. поправено с Решение №
20215325/24.11.2021 г. по гр.д. № 39843/2017 г. по описа на СРС, 142 с-в, В ЧАСТТА, с
която е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл.422 от ГПК, чл.155 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т. В. В., ЕГН ********** и И. В. В., ЕГН **********, дължи на
Т.С.“ ЕАД с ЕИК ****, сумата от 1477,01 лв.-главница за потребена ТЕ за периода от
01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 23.02.2017 г. до
изплащане вземането, лихва за забава в размер на 205,76 лв. за периода от 03.03.2014 г.
до 15.02.2017 г., за които суми и издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
11147/2017г. по описа на 142 ри с-в на СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.И. ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4