№ 112
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20225000500221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 48/17.02.2022 г. ,постановено по
гр.д.405/2021г. по описа на ОС – Хасково ,в частта в която ОД на МВР Х. е
осъден да заплати на Г. ГР. Г. обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди ,претърпени от незаконно обвинение с акт за
констатиране на дребно хулиганство по реда на УБДХ ,по което е оправдан.
Жалбоподателят ОД на МВР Х. счита решението в тази му обжалвана част за
неправилно и заявява искане същото да бъде отменено и исковете на Г.
изцяло отхвърлени. Предмет на въззивно обжалване е и същото решение в
частта ,в която исковете на Г. са отхвърлени над уважените размери до
пълните им предявени такива.Жалбоподателят Г. ГР. Г. счита решението в
тази му обжалвана част за неправилно и заявява искане същото да бъде
отменено и предявените от него искове – изцяло уважени.Претендира
разноски.
Отговори по въззивните жалби не са постъпили.
Контролираща страна АП- П. счита решението в частта ,в която
1
исковете на Г. са уважени за незаконосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Гр.д.405 / 21г. по описа на ОС – Хасково е образувано по искова молба
от Г. ГР. Г. против ОД на МВР - Х. за осъждане последния да му заплати
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. ,които е
претърпял от незаконосъобразно обвинение в извършване на
противообществена проява по реда на УБДХ,,както и сумата от 1 400 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски
хонорар,за което обвинение е оправдан с решение по НАХД 110 /2021г. по
описа на РС – Димитровград.
С решението ,предмет на обжалване съдът е уважил частично тези
искове – в размер на 300 лв. – за първия и 600лв. – за втория иск като до
пълните им предявени размери ги е отхвърлил.
Настоящето производство е въззивно такова ,в което съдът следи
служебно за валидността и допустимостта на атакуваното решение , а по
отношение неговата правилност е обвързан от оплакванията във въззивната
жалба.
При тази служебна проверка съдът констатира ,че обжалваното
решение е валидно ,но недопустимо по следните съображения :
Предмет на повдигнатия пред съда спор е търсено от ищеца
обезщетение за вреди – имуществени и неимуществено, в резултат на
образуваното и проведено производство по УБДХ ,по което впоследствие е
оправдан с влязло в сала решение.В правната теория и в съдебната практика е
възприето разбирането ,че наказанието по посочения указ „задържане в
поделенията на МВР „ притежава всички белези на административно
наказание.Дребното хулиганство няма престъпен характер ,а съставлява
административно нарушение ,за което се предвижда административно
наказание. Обстоятелството ,че съдът е този ,който налага административното
наказание или оправдава лицето ,не променя същността на
административното нарушение и наказание и на реализиране на
административно – наказателната отговорност ,която на общо основание си
остава административна дейност.Казаното не е в противоречие с ТР 3
/22.12.2015 г. ,постановено по т.д.3 /2015 г. на ОСНК ,на което се е позовал
2
ОС – Хасково при преценка на правната квалификация на претендираните
права .В това решение наистина е прието ,че производството по УБДХ
съставлява наказателно производство ,но такова по смисъла на чл.4 §1 от
Протокол № 7 към ЕКЗПЧ и в този смисъл е прието ,че влязлото в сила
решение на съда ,постановено по реда на УБДХ е пречка за търсене на
наказателна отговорност за виновното лице за същото деяние ,ако то
съдържа признаците на престъплението хулиганство по смисъла на НК.Така
приетото не променя обстоятелството ,че по националното право
отговорността за дребно хулиганство е административно наказателна ,
реализирането й става по административен ред в рамките на нарочно
административно наказателно производство ,уредено в УБДХ , а наложеното
административно наказание по този ред не се счита за осъждане и не се
вписва в бюрата съдимост . Гореизложеното сочи ,че наложеното
административно наказание по реда на посочения Указ не попада в
изчерпателно изброените хипотези на чл.2 от ЗОДОВ ,чиито обхват не може
да бъде разширяван по пътя на тълкуването ,а попада в приложното поле на
чл.1 от ЗОДОВ,при което положение и на основание чл.1 ал.2 от този закон
искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ ,какъвто е настоящия се разглеждат по преда на
АПК.
С оглед на казаното и доколкото подведомствеността на спора на
гражданския съд касае неговата допустимост ,то настоящият състав приема
,че така предявените от Г. искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са недопустими
като предявени пред гражданския съд,тъй като следва да бъдат разгледани от
Административен съд по реда на АПК.При това положение решението
,постановено по съществото на повдигнатия спор и предмет на въззивно
обжалване се явява недопустимо и следва като такова да се обезсили
,производството по делото да се прекрати и същото да се изпрати на
компетентния да разгледа спора Административен съд – Хасково.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 48/17.02.2022 г. ,постановено по
гр.д.405/2021г. по описа на ОС – Хасково .
3
ПРЕКРАТЯВА производството по в.грд.221/2022 г. по описа на АС-
Пловдив
След влизане в сила на настоящето решение делото да се изпрати на
Административен съд – Хасково по компетентност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4