Р Е Ш Е Н И Е №  550

гр.Видин, 04.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря  Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 3047 по описа  за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД – София, чрез ю.к. Десислава Александрова против А.Г.М. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с  чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 04.04.2014г.  е сключен договор за потребителски кредит  PLUS -10666146 между ответника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД за сумата от 6000.00 лева, която е отпусната на кредитополучателя. Съгласно договореното, същият е следвало да върне главницата ведно с възнаградителната лихва, представляваща печалба на кредитора, която възнаградителна лихва е  в размер на 711.60 лева. Страните са били договорили връщането да е на 24 месечни вноски. Според ищеца датата на последната погасителна вноска е 20.04.2016г.  като ответникът е заплатил сумата от 4586.41 лева.  Ответникът  дължи възнаградителна лихва в размер на 69.84 лева за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2016г., както и лихва за забава в размер на 501.59 лева за периода от 25.09. 2015г. до 31.05.2018г.

На 20.12.2017г. е сключен договор за прехвърляне на парични задължения  /цесия/  на основание чл.  99 от ЗЗД между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД  и ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД. По силата на този договор и Приложение № 1 към него  вземането е прехвърлено на ищцовото дружество.

Поради неизпълнение на поетото от ответника задължение, се твърди, че същият дължи исковите суми.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2055.31 лева - главница, сумата от 69.84 лева - договорна лихва за периода от 20.05.2014г. – датата на първата вноска до 20.04.2016г. – датата на падеж, сумата от 501.59 лева –  лихва за забава за периода от 25.09.2015г.- датата на настъпване на забавата  до  31.05.2018г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответникът редовно уведомен не е подал отговор на исковата молба в законния месечен срок и не е взел становище по предявените искове. Редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК не се е явил в съдебно заседание.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, конституирано на основание чл. 218 от ГПК е заявило, че предявения иск от ищцовото дружество е основателен.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза,  приложено е ч.гр.д. № 1564/2018г. по описа на РС - Видин.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:

От представения по делото препис на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-10666146,  е видно, че на 04.04.2014год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 6000.00 лева със срок до 20.04.2016.. В договора е посочена и застрахователна премия в размер на 576.00 лева, такса за усвояване на кредита в размер на 60.00 лева, брой погасителни вноски – 24. Посочен е размерът на месечната погасителна вноска – 303.65 лева или обща стойност на плащанията 7287.60 лева при ГПР 12.13% и лихвен процент – 11.00%.

В чл. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят е дал своето съгласие от сумата, посочена в поле «общ размер на кредита», кредиторът да удържи  сумата от 2998.30 лева за пълното погасяване на задълженията по  договори № CREX-10281081 и CREX-10629718.

Посочено е също, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „ Директ Сървисис“ЕАД. Посочената сума в поле „застрахователна премия“,  е разделена на равен брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Според договореното, кредитополучателят заплаща такса усвояване на кредита и таксата се заплаща при усвояване на кредита като се удържа от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че  погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема  и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В чл. 5 е посочено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

В договора  е посочена банкова сметка ***.

На 20.12.2017г. между кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“, чиято правно организационна форма към онзи момент е била  ООД, е сключен договор  за продажба и прехвърляне на вземания. На същата дата е подписано Приложение № 1 към договора  на основание чл. 99 от ЗЗД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за кредит  PLUS -10666146, сключен  между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД   и ответника е прехвърлено в полза на  „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 20 от делото/.

Ищцовото дружество е  упълномощено с пълномощно от представителите на  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало  на 21.02.2019г., видно от отрязъка от съобщението.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 6000.00 лева. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 7 287.60 лева с първа вноска на 20.05.2014г. и последна вноска на 20.04.2016г. или общо 24 броя  вноски, всяка по 303.65 лева / главница и договорна лихва/.  Ответникът е  преустановил плащанията на 24.09.2015г.

Според съдебно –счетоводната експертиза,  така определената сума,  съгласно погасителния план се разпределя, както следва: главница от 6000 лева за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2016г., лихва по кредита в размер на 711.60 лева за периода от 20.05.2014г. до 20.04.2016г., главница застраховка на кредит 576.00 лева за периода 20.05.2014г. до 20.04.2016г.

Вещото лице е посочило че ответника е направил 17 вноски на стойност 5162.45 лева, с които са погасени:

 17 броя. вноски от главницата за 4112.29 лева със срок от 20.05.2014г. до 18.09.2015г.

17 броя вноски от главницата по застраховка за 408.40 лева със срок от 20.05.2014г. до 18.09.2015г.

17 броя вноски договорена лихва за 641.76 лева със срок от 20.05.2014г. до 18.09.2015г.

Според вещото лице е спазена поредността на погасяване на задължението по кредита като първо са погасени лихвите и накрая главницата. След направените плащания, остават неплатени, както следва: главница по кредита за периода от 20.10.2015г. до 20.04.2016г. в размер на 1887.71 лева, главница по застраховка за периода от 20.10.2015г. до 20.04.2016г. в размер на 167.60 лева, договорна лихва в размер на 69.84 лева за периода от 20.10.2015г. до 20.04.2016г. и лихва за забава на главницата за периода от 25.09.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 501.59 лева.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1564/2018г. по описа на ВРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора От заключението на вещото лице, се установява, че ответника е извършил 17 плащания, с които е погасил 17 месечни вноски  на стойност 5 162.45 лева за периода от 20.05.2014г. до 18.09.2015г. С тези вноски са погасени главница по договора за кредит, главница по застраховка и възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 1887.71 лева и не погасената главница по застраховката е в размер 167.60 лева или общо неплатената главница за целия период на кредита е в размер на  2055.31 лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от ответника.  Поради това тази претенция се явява основателна.

От договора е видно, че  между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва – 69.84 лева за периода от 20.10.2015г. до 20.04.2016г.  Тази претенция  също се явява основателна.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. В чл. 5 от договора е уговорено заплащане на обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната лихва  за периода на забавата. Според заключението на вещото лице,  лихвата за забава върху непогасената главница по кредита  за периода от 25.09.2015г. до 31.05.2018г. е в размер на 501.59 лева, поради което  и тази претенция ще следва да се уважи. 

По разноските.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 52.53 лева, ато се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

На ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса, в размер на 52.53 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на  100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 52.53 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 лева 

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***,   BIC: *** – банка „Юробанк България“АД.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от  Тервел Янчев Кънчев  сумата от 2055.31 лева – неплатена главница,  сумата от 69.84 лева - договорна лихва за периода от 20.05.2014г. – датата на първата вноска до 20.04.2016г. – датата на падеж, сумата от 501.59 лева –  лихва за забава за периода от 25.09.2015г.- датата на настъпване на забавата  до  31.05.2018г. по  сключен договор за потребителски кредит  PLUS -10666146  от 04.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2018г. до окончателното изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1191- РЗ от 11.06.2018г.  по ч.гр.д. № 1564/2018г. по описа на РС – Видин.

ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от  Тервел Янчев Кънчев  сумата в общ размер от 117.53 лева   – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от  Тервел Янчев Кънчев  сумата в общ размер на 152.53 лева – разноски в исковото производство.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е  IBAN: ***,   BIC: *** – банка „Юробанк България“АД.

Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ищеца  -  „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: