Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15
гр.
Перник, 01.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното съдебно заседание, проведено на осми
февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ШКОДРОВА
ИВЕТА ИВАНОВА
при секретаря Пенка Анкова и с участието
на прокурор Анита Джамалова, като разгледа докладваното от председателя ВНАХД № 5 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. Гл. ХХІ от НПК
С Решение № 889 от 13.12.2016 г., постановено по
НАХД № 02230/2016 г. по описа на П. районен съд, Наказателна колегия, I състав, В.И.Е. - обвиняем по досъдебно производство № 653/2016 г. по описа
на *** РУ „П.“ при ОД на МВР-П., пр. преписка № 2562/2016 г. по описа на Районна
прокуратура-П., е признат за виновен в това, че на *** г. за времето около
23:30 ч. - 23:55 ч. в ***, в района на ***, в условията на продължавано
престъпление, е извършил непристойни действия - извадил хладно оръжие - нож,
след което насочил пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабричен № ***
към група лица, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, както следва:
На *** г. около 23:30 ч. в ***, в района на ***,
извършил
непристойни действия - извадил хладно оръжие - нож към група
лица, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
На *** г. около 23:55 ч. в ***, в района на ***,
извършил непристойни действия - насочил пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти
калибър, с фабричен № *** към група лица, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал.
1 НК, обвиняемият В.И.Е. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на сумата от 1050 лв. На основание чл.
304 НПК същият е оправдан относно факти и обстоятелства, касаещи „огнестрелно
оръжие“.
С Решението, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК,
съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на технически неизправна и
негодна за стрелба пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабричен № ***,
собственост на обвиняемия и послужила за извършване на умишлено престъпление.
Постановено е, на основание чл. 112, вр. чл. 111,
ал. 1 НПК, връщане на обвиняемия на приобщените като веществени доказателства
по делото ловна пушка „Меркел“, 12-ти калибър, с фабричен № *** и ловна пушка
„Симсон“, 16-ти калибър, с фабричен № ***.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемият е
осъден да заплати в полза на *** РУ „П.“ при ОД на МВР-П. сумата от 58,10 лв.,
представляваща направени разноски в досъдебното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от обвиняемия В.Е., чрез защитника му адв. Г. Т., в която се отправя
искане същото да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Основните доводи са, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушения на материалния и процесуалния закон и неправилна преценка на
доказателствата. Излагат се съображения, че първоинстанционният съдебен акт се
основава единствено на предположения. Обвиняемият е бил длъжен да опровергава
последните, а също така е навеждал и оневиняващи доказателства, които са били
„подминати изцяло пренебрежително от Прокуратурата, а първоинстанционният съд
ги е оценил необосновано едностранно, в декларативен порядък“. Въведени са
твърдения и за извършено нарушение на
правото на защита на обвиняемия, доколкото същият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, но като продължавано такова,
без да му е предявено обвинение в този смисъл. Посочва се, че неправилно
районният съд е приложил нормата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като по делото
са представени писмени доказателства, от които по безспорен начин се
установява, че вещественото доказателство не е собственост на обвиняемия.
В разпоредителното заседание от 09.01.2017 г. въззивният съд е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага да бъдат събирани нови
доказателства.
В откритото съдебно заседание
пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Перник пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Защитникът на обвиняемия
- адв. Г. Т. поддържа подадената въззивна жалба, като посочва, че неправилно
доказателствената тежест в процеса е прехвърлена върху подзащитния му.
Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че обвиняемият не е доказал
твърдените увреждания, но същевременно не е взел предвид, че в хода на
досъдебното производство не е допуснато исканото от същия освидетелстване.
Твърди, че по делото са налице данни за предшестващи отношения между
подзащитния му Е. и част от компанията, което е основание да се приеме
наличието на личен мотив в поведението на обвиняемия. В обстоятелствената част
на постановлението, с което е предложено освобождаване от наказателна
отговорност, не се съдържа твърдение процесното деяние да е извършено при
условията на чл. 26 НК. Признавайки го за виновен в осъществяването на
продължавано престъпление, първоинстанционният съд е нарушил правото на защита
на обвиняемия. Налице е ексцес в обвинението и по отношение на едно от средствата
на извършване на деянието, определено в прокурорското постановление като
„огнестрелно оръжие“. По делото са налице и конкретни доказателства, че вещественото
доказателство - обезопасена пушка, чието отнемане в полза на Държавата е
постановено с обжалваното решение, не е собственост на обвиняемия. С тези
съображения се отправя искане за уважаване на депозираната жалба.
Обвиняемият В.Е.,
редовно призован, не се явява в производството пред въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд, в
настоящия си въззивен състав, като обсъди релевираните в жалбата доводи, както
и тези, изложени от страните в съдебното заседание, след анализ на
доказателствата по делото и извършена, на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на
правилността, обосноваността и справедливостта на обжалваното решение, намери
за установено следното:
Фактическата
обстановка по делото е подробно изяснена от първоинстанционния съд, след анализ
на хронологията на събитията на инкриминираната дата и цялостно изследване на
събрания доказателствен материал - гласните доказателствени средства, писмените
доказателства и експертното заключение. Установени са фактът на извършване на
процесното деяние и неговият характер, начинът на осъществяването му, конкретните
обстоятелства, при които е реализирано и авторството му.
Въззивният съд споделя
основните фактически изводи, обективирани в обжалваното решение, като след
самостоятелен анализ на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
В.И.Е. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес ***. Той е българин, с
българско гражданство, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
В ***, в района на ***,
разположено между два блока, се намира кафе ***. От другата страна на същата
улица ***, но № **, във вход „*“ е разположен търговски обект - магазин ***. В
същия блок, в ап. *, намиращ се на етаж *, живее обвиняемият В.Е..
На
*** г. свидетелят Д. Й. имал рожден ден, като решил да го празнува заедно със
свои приятели в кафе ***, където често се събирали. С тази цел той отишъл в
кафето около 19:00 ч. на същия ден, като последователно се събрала компания от
7-8 младежи, сред които били свидетелите Т. К., Й. В., Ж. Й., П. Т., А. Е. и Н.
З.. Рожденникът и приятелите му седнали във външната част на кафето,
разположена на тротоара, като ползвали три маси, подредени така, че образували
Г-образна форма. В най-крайната част, от външната страна на масата и срещу
вратата на кафето, седял свидетелят Т..
Към 22:00 ч., когато компанията от
празнуващи младежи още се намирала в кафето, на съседна маса в близост до тяхната,
облечен с камуфлажни дрехи, седял обвиняемият В.Е.. Първоначално заедно с него
имало още няколко мъже, с които той пиел бира, като говорел на висок глас. По-късно
вечерта, около 22:30 ч., тези мъже си тръгнали и Е. останал сам, като продължил
да пие бира.
Малко по-рано същата
вечер, преди 21:00 ч., св. И. И. пътувал с личния си автомобил в посока от ***
към ***. Минавайки по пътя на спирката видял своя познат - обвиняемия Е., който
чакал автобуса за ***. Свидетелят И. спрял автомобила и качил обвиняемия, като
заедно тръгнали към града. След като пристигнали на адреса, където живеел Е. - ***,
при магазин ***, св. И. продължил няколко метра по-надолу на улицата и спрял автомобила,
обвиняемият слязъл и си тръгнал.
Около 23:30 ч. обв. В.Е. все още бил в кафе ***,
когато се изправил от мястото си и тръгнал в посока към масата, където се
намирала компанията на св. Д. Й.. Обвиняемият не ходел стабилно, а залитал,
като се приближил към масата на празнуващите младежи и започнал да им говори
неразбираеми неща. Тогава Е. приближил св. П. Т., с когото не се познавали, и
тъй като същият все още бил седнал в най-външната част на масата застанал прав
до него. Поздравил св. Д. Й. за рождения му ден, а след това се обърнал към св.
Т. и го попитал дали продължава да си слага „*** гривни“, след което се
отдръпнал на 3-4 метра от масата. Свидетелят Т. поискал от обвиняемия да му
обясни какво означават думите му, но Е. му отвърнал да дойде при него в
тъмното, за да се разберат и го подканил с жестове. Т. обаче не отишъл. В този
момент обвиняемият извадил от дрехите си сгъваем нож, отворил острието му и
започнал да го размахва пред компанията на св. Д. Й.. На масата настанала
суматоха, приятелите на рожденика били силно уплашени, започнали да викат, помолили
Е. да прибере ножа. Свидетелите Ж. Й. и Д. Й., а след тях и П. Т. се изправили
от местата си и тръгнали към обвиняемия. Същият обаче избягал от кафето в
посока към магазин *** и изчезнал от погледите на компанията.
Свидетелят
Д. Й. и приятелите му се успокоили, като смятали, че инцидентът е приключил и
седнали отново на местата си. След около 20 минути, докато си говорели,
свидетелите забелязали, че обвиняемият В.Е. е застанал на отсрещната страна на
улицата, на ръба на тротоара, пред блок, боядисан в бяло, по начин, че фигурата
и лицето му се възприемали, като в ръцете си държал двуцевна ловна пушка марка
„ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабр. № ***. Вдигнал същата и я насочил
срещу свидетелите, като в този момент част от тях възприели шум от прищракване
на метал, което помислили за зареждане на пушката. Силно уплашени всички бързо
станали от масата и избягали към различни посоки. Някои влезли вътре в кафето,
други се скрили зад отсрещния блок, а трети зад ъгъла на блока, в който се
намирало кафето. Сред тях бил св. Ж. Й., който възприел как обвиняемият
започнал да се приближава с насочена към компанията пушка, като стигнал до
средата на улицата.
Свидетелят П. Т. излязъл
на улицата и тръгнал в посока на обв. Е., като се опитвал да го убеди да свали пушката,
но обвиняемият продължавал да я държи насочена насреща им, ходейки назад в
посока към магазин *** на отсрещния тротоар. По това време св. Т. К. позвънила
на телефонен номер 112, за да потърси помощ и съобщила за случилото се.
Сигналът бил предаден от оперативната дежурна част при ОД на МВР-П. на
свидетеля В. Б., който в съвместен автопатрул със свой колега веднага се
отправил към посоченото място - ***.
Междувременно св. Т.
отново се върнал при приятелите си, изпитвайки страх да не бъде прострелян от обвиняемия
Е., който се скрил зад блока на отсрещната страна.
Когато полицейските
служители - св. Б. и неговият колега пристигнали на място, на тротоара до блок
№ ** били застанали св. Д. Й. и неговите приятели, които при вида на патрулния
автомобил веднага отишли към него. Младежите били силно превъзбудени и
уплашени, като разказали случилото се по-рано вечерта. Междувременно
обвиняемият Е. вече бил избягал.
Полицейските
служители проверили посочения им от младежите блок, като място, където живеел
обвиняемия, но същият не се намирал във входа на първия етаж. Полицаите докладвали
за случая, като впоследствие било образувано и досъдебното производство по
делото.
На другия ден - ***
г., преди обяд, обвиняемият В.Е. бил на лов с приятеля си - св. А. В., когато
по телефона получил обаждане, че следва да занесе притежаваните от него ловни
пушки в служба КОС, гр. П..
Още същия ден
обвиняемият предал /с протокол за приемане/ на К. К. - служител при с. „К.о. с.“
при *** РУ, ОД на МВР-П.: Разрешение № ***, 1 бр. ловна гладкоцевна пушка
„Меркел“, 12-ти калибър, с фабр. № *** и 1 бр. ловна пушка „Симсон“, 16-ти
калибър, с фабр. № ***. Заверен препис
от протокола за приемане и заверено копие от разрешението са предадени на
разследващия орган.
На *** г. обв. Е.
предал доброволно на разследващия орган двуцевна ловна пушка - успоредка, марка
„ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабр. № ***, собственост на „БМВ“ ЕООД, гр.
С..
Така приетата
фактическа обстановка настоящата въззивна инстанция намира за установена по
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателствени
средства - показанията на свидетелите Т. К., Й. В., Ж. Й., В. Б., Д. Й., П. Т.,
А. Е., Н. З., И. И., А. В., обясненията на обвиняемия В.Е. (частично);
писмените доказателствени средства - протоколи за разпознаване на лица от ***
г.; писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от *** г., протокол
за доброволно предаване от *** г., протокол за приемане на ОБВВПИ от *** г.
/заверен препис/, характеристика, издадена от *** на с. Л., Констативен
протокол за деактивиране на огнестрелно оръжие /заверено копие/,
Съдебномедицинско удостоверение с изх. № *** г., справка за съдимост;
заключението по съдебно-балистичната експертиза и веществените доказателства -
технически неизправна и
негодна за стрелба пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабр. № ***,
ловна пушка „Меркел“, 12-ти калибър, с фабр. № *** и ловна пушка „Симсон“,
16-ти калибър, с фабр. № ***.
Съществените за
предмета на делото факти се установяват от показанията на свидетелите Т. К., Й.
В., Ж. Й., Д. Й., П. Т. и А. Е., които първоинстанционният съд правилно е
кредитирал като достоверни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалия
доказателствен материал. Свидетелите са категорични, а наред с това и
единодушни, че на инкриминираната дата *** г. обвиняемият В.Е. се е намирал в
кафе *** и без да е предизвикан, първо е обидил св. Т., след което е извадил
нож, размахвайки го срещу компанията, а връщайки се след известно време, е
насочил срещу тях пушка. Разказаното от свидетелите е с особено доказателствено
значение за процеса, тъй като дава информация относно конкретно предприетите от
подсъдимия действия, времето, мястото и обстановката на извършването на отделните
му прояви от момента на тяхното започване до преустановяването им. Свидетелите
пряко и непосредствено са възприели присъствието на обвиняемия в кафето, облеклото
му, обстоятелството, че първоначално е бил в компания, а впоследствие е останал
сам, идването му до тяхната маса, неразбираемите думи, отправени като цяло към
групата, заставането му в непосредствена близост до св. Т., обръщането към него
с обидни думи, изваждането на ножа, демонстративното му показване пред
свидетелите, последвалото излизане от заведението и повторното връщане след
около 20-30 минути, но този път с пушка в ръка, пряко насочена срещу
компанията. По отношение на всички тези обстоятелства между показанията на
свидетелите не съществува противоречие, което да е от естество да дискредитира
разказаното от тях. Налице са единствено несъществени несъответствия по
отношение на думите, които обвиняемият е отправил към св. Т., в момента, в
който се е обърнал към него с въпрос още ли слагаш /св. В. и св. Т. говорят за ***
гривни, св. Ж. Й. и св. Д. Й. за *** риза/. Въззивната инстанция намира, че показанията
на свидетелите трябва да бъдат ценени изцяло, тъй като се отличават с пълнота, хронологична подреденост и логичност на разказа,
като този извод не се разколебава от обстоятелството, че именно те са лицата,
по отношение на които обвиняемият е предприел процесните действия. Това
обстоятелство не води до извод за заинтересоваността на свидетелите, тъй като
техните показания не са изолирани такива, а в съответствие с останалия
доказателствен материал. Разказаното от тях се подкрепя и от показанията на св.
Н. З., която макар също да е празнувала с другите младежи и да е възприела
присъствието на обвиняемия в кафето, не е видяла непосредствено инкриминираните
му действия. Същата свидетелства, че обв. Е. се е приближил до масата на
компанията в момент, в който тя се е намирала встрани и е провеждала телефонен
разговор. Спомня си с категоричност, че тогава се говорело на висок тон, имало
е напрежение и е възприела възмущението на своите приятели относно извадения
нож. Впоследствие, св. З. не е възприела пряко как обвиняемият отново се е
върнал, този път с насочена срещу компанията пушка, но лично е видяла настъпилата
сред нейните приятели суматоха, нахълтването им кафето, укриването зад
блоковете, уплахата от това, че въпросният мъж с камуфлажни дрехи се е върнал и
се разхожда с пушка отвън. В подкрепа на показанията на тази група свидетели е
и разказаното от св. В. Б., който същата вечер е изпълнявал служебните си
задължения по опазване на обществения ред. Като полицейски служител в ***,
същият е изпратен на място по повод подадения сигнал от св. Т. К.. Лично е
възприел мястото, където го чакат 7-8 млади хора, обстоятелството, че те са
силно превъзбудени и уплашени. Именно на св. Б. тези младежи, сред които св. К., В., Й., Т., Е.
и З. за първи път са разказали за случилото им се малко по-рано вечерта. В този
момент всичко казано от тях е израз на спонтанната им реакция, на желанието да
споделят, без да обмислят какво ще говорят. Затова и възприятията на св. Б. в
пълна степен кореспондират с установеното от разпитаните младежи, което
изключва тяхната заинтересованост, предвид близките им, а дори приятелски
отношения помежду им.
Изводите относно
фактите по никакъв начин не се опровергават и от обясненията на обвиняемия, дадени
в производството пред първата инстанция и тези, обективирани в протокола за
предявяване на разследването от *** г. Последните са дадени от него пред
разследващ орган, в присъствието на защитника му и напълно доброволно, поради
което са част от доказателстата по делото, още повече, че разпоредбата на чл.
55 НПК дава възможност на лицето, привлечено в качеството на обвиняем да дава
обяснения, без да го ограничава в процесуалния момент, в който да бъде
осъществено това. Е. не отрича присъствието си в кафето през процесната вечер,
както и наличието на пререкания с младежите, но обяснява показването на „джобно
ножче“ с нанесените му преди това от част от компанията удари и причинените
вследствие от тях наранявания. Признава, че силно ядосан от факта, че е бил
подгонен от лицата към дома си, се е върнал с пушка, която обаче е обезопасена,
но отрича да е заплашвал конкретно някого с нея. Настоящата инстанция дава вяра
на разказаното от обвиняемия единствено по отношение на присъствието му в кафето
и на улицата през процесната вечер и носенето на пушка, но не и в частта, в
която твърди да е проворикан от компанията, да е удрян, да е носел джобно
ножче, да не е насочвал пушката към тях, като приема така разказаното за израз
на защитната му позиция в процеса, доколкото същото не само, че не следва, но с
категоричност се опровергава от събрания доказателствен материал. В частта, в
която В.Е. твърди, че през деня на процесната дата е бил на лов, а по-късно
след случилото се е отишъл на съдебен лекар, както и, че е предоставил ловното
си оръжие на с. „К.о. с.“ съдът също кредитира обясненията му, тъй като същите
са подкрепени от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на св. И. И.. Последният е закарал обвиняемия до мястото, където живее, преди Е.
да посети кафето. Следователно показанията на този свидетел не само не
опровергават, но потвърждават вече установеното от останалите гласни
доказателствени средства. Фактът, че по-рано през деня обвиняемият се е намирал
извън ***, на лов, не отрича присъствието му по-късно вечерта на
инкриминираното място, съответно извършването на процесните деяния.
По отношение доводите
на защитата за нанесени на обвиняемия удари и причинени телесни увреждания от
част от младежите, с което последните са предизвикали реакцията му, а стореното
от него е израз на защита, въззивният съд намира същите за неоснователни и
необосновани. Приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение констатира
извършения преглед на Е. на *** г., дни след инцидента, след като същият вече е
разпитан в качеството на свидетел и след като е потърсен от служба КОС за
предаване на притежаваните от него ловни пушки. Това обстоятелство поражда в
съда съмнение относно момента и начина на причиняване на уврежданията, описан
от обвиняемия при прегледа пред вещото лице. Предвид това се явяват неоснователни
и твърденията на защитата за допуснато процесуално нарушение поради липсата на
назначена по делото експертиза, съответно извършено освидетелстване, при които
да се установи състоянието на Е. и механизма на причиняване на нараняванията,
както и за неправилно прехвърляне на доказателствената тежест в процеса върху
него. Съдът не отрича конкретно констатираните от вещото лице увреждания върху
тялото на обвиняемия, както и възможността същите да са в резултат на описаните
действия - удари с ръце и крака, но не споделя довода, че те са нанеси от
компанията празнуващи младежи през процесната вечер, тъй като това обстоятелство
не се подкрепя от събраните доказателства. Дори разпитания по искане на
обвиняемия свидетел А. В., който е бил с него на другия ден - *** г. преди
обяд, не споменава Е. да е споделил за нанесени му увреждания предната вечер, съответно
за някакъв инцидент.
Обстоятелството, че
именно обвиняемият е лицето, извършило процесните деяния, се потвърждава и от установеното,
вследствие от разпознаването му от св. Й. В. и св. Д. Й..
Изясни се, че те пряко са възприели всички действия на обв. Е., били са в
непосредствена близост до него при приближаването му до тяхната маса, а
впоследствие при насочването на пушката, предвид осветеността и ясния фон на
мястото, където същият е застанал. Свидетелите с категоричност разпознават
лицето, което на *** г. в кафе *** е извадило нож, размахвайки го насреща им, а
по-късно е насочило пушка, по начин, създаващ впечатление, че същата може да
бъде използвана във всеки един момент. Въззивният съд не споделя довода на
защитата за опорочаване на тези процесуално-следствени действия с оглед
обстоятелството, че лицето, предявено за разпознаване, вече е познато за тях.
Фактът, че В.Е., като клиент на кафето, е виждан от св. Й. В. около четири пъти
и, че св. Д. Й. също случайно е възприемал няколко пъти присъствието му там, не
е равнозначен на познаване на Е. по начин, изключващ възможността същият да не
може да не бъде объркан при предявяването му със сходен на външен вид лица. Освен
това, фактът, че именно той е извършил процесните деяния, се доказа по
категоричен начин при анализа на останалите доказателства по делото.
По отношение на
използваните средства при реализиране на деянията - нож и пушка, съдът намира
същите за доказани, както от показанията на свидетелите, които пряко са ги възприели,
така и частично от обясненията на обвиняемия, доколкото същия говори за
бутафорна /обезопасена/ пушка, но и за „джобно ножче“, а не за нож, от
протокола за доброволно предаване от *** г. и от заключението на приетата по
делото съдебно-балистична експертиза. Последното съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обосновано, отговарящо на поставените задачи. Същото сочи, че
предоставения за изследване обект представлява двуцевна ловна пушка и оръжие,
макар да е технически неизправна и негодна за стрелба, поради което не е
огнестрелно такова. Вещото лице изяснява, че при заключване на цевите към
главата на оръжието, както и при заключване на полуложката към цевите се чуват
по-характерни звуци, което съответства на разказаното от свидетелите Т. К. и Д.
Й. за възприето изщракване на метал, от св. Ж. Й. за затваряне на пушката, а от
св. А. Е. за нейното изправяне.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, по същество съвпадаща с установеното от първоинстанционния
съд, правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че обвиняемият В.Е. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК, във връзка с чл. 26 НК.
От обективна страна
на *** г. в ***, в района на ***, обвиняемият В.Е. е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - първо около 23:30 ч. извадил хладно оръжие - нож, след което,
около 20 минути по-късно насочил пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър,
с фабричен № ***, към група лица.
Обвиняемият е
осъществил изпълнителното деянието на хулиганството посредством двете
последователни деяния, като с поведението си същият е изразил открито висока степен на неуважение към
личността на група младежи, засегнал е съществено приетите в обществото норми
на нормално човешко общуване и в този смисъл е проявил и явно неуважение към
обществото. По
делото липсват данни тези лица да са предизвикали с поведението си обвиняемия В.Е.,
тъкмо обратното - без никакъв повод същият се е приближил до тяхната маса,
започнал е да говори неразбираеми неща, обидил е св. П. Т., извадил е нож,
размахвайки го пред погледите на компанията, а впоследствие е дръзнал
демонстративно да насочи срещу тях пушка, за която свидетелите е нямало как да
знаят, че е технически неизправна и реално не може да възпроизведе изстрели. В
случая, за съставомерността на деянието по чл. 325, ал. 1 НК не е необходимо използваното
средство да е годно. Същевременно фактът, че не се касае за огнестрелно оръжие
е взет предвид от първоинстанционният съд, който с решението си е оправдал
обвиняемия за това обстоятелство, поради което не е налице твърдения от
защитата „ексцес“ в обвинението. Достатъчно е, че тази пушка, а малко преди нея
и нож, са били насочени към група от млади хора в момент, в който те не са
очаквали, без да са предизвикали подобно поведение. Страхът, предизвикан у
младежите, възприет и от полицейския служител - св. В. Б., настъпилата
суматоха, опитите им да се скрият, за да се предпазят от оръжието, публичното
място на извършване на деянията - в кафе, на улицата, използваните средства -
оръжия, в присъствието на група млади хора, дават основание да се приеме, че
обвиняемият грубо е нарушил общественият ред, изразяващ се в установените
обществени отношения, определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот, а с това е проявил и явно неуважение към обществото, за чието нормално
функциониране е установен този ред.
От субективна страна обвиняемият
е действал при вид и форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Всички действия на обвиняемия
са били насочени към нарушаване на обществения ред, незачитане на правилата за
нормално човешко общуване, изразяване на пълна незаинтересованост от другите
лица, демонстриране на готовност за предприемане на по-крайни действия -
насочване и размахване на оръжия.
Въззивният съд намира
за неоснователен доводът, изложен във въззивната жалба и поддържан от защитата
в откритото съдебно заседание относно несъставомерност на процесните деяния,
предвид наличието на личен мотив в действията на обвиняемия. По делото не се
доказа същият да е предизвикан чрез нанасяне на удари от страна на част от
групата младежи. Наред с това твърдението, че в обидните му думи спрямо св. П.
Т. се забелязва предишно познанство с това лице, съответно наличието на
предистория в отношенията с обвиняемия, е изцяло необосновано. Фактът, че
обвиняемият е казал „още ли слагаш“ не обуславя извод за предходно отношение
между двете лица, каквото свидетелят Т. отрича, а обвиняемият в разказаното и
обективирано в протокола за предявяване на разследването, също. От всички
доказателства по делото става ясно, че част от компанията познава В.Е. и той
тях, но по физиономия, с оглед посещаването на едно и също кафе - ***. Не са
налице данни за влошени взаимоотношения с когото и да е от компанията, които да
са мотивирали обвиняемия към съответното противоправно поведение. Дори тогава,
когато две лица се познават, това не означава непременно наличието на личен
мотив, изключващ хулиганските подбуди. Престъплението хулиганство не предполага
всякога засегнатите лица, спрямо които са извършени хулиганските действия, да
са непознати за дееца. Същественото в случая е, че цялостното държане на
обвиняемия през процесната вечер изключва подобна лична причина.
При анализа на
съставомерността на процесното престъпление, настоящата въззивна инстанция
намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за
едно престъпление, извършено при условията на продължавано такова.
По делото се доказа,
че обвиняемият е извършил две отделни деяния, представляващи елементи от едно
продължавано престъпление. Същият първоначално е извадил нож пред групата лица,
започнал е да го размахва пред погледите им, след което е избягал от кафето. С
това е осъществил първото деяние. Впоследствие, около 20 минути по-късно,
спрямо същите тези лица е насочил пушка и отново е избягал, с което е
реализирал второто деяние. Налице са две еднородни деяния, обединени в едно
престъпление - хулиганство по неговия основен състав. Последните са извършени
през непродължителен период от време - в рамките на 20 минути, при една и съща
обстановка - с оглед мястото на извършването им, насочеността на действията
спрямо едни и същи лица, използването на специфични средства при извършването
им и при еднородност на вината. Именно тази обективна и субективна връзка между
двете отделни хулигански прояви на обвиняемия дават основание същите да бъдат
приети и квалифицирани като едно престъпление, извършено при условията на чл. 26 НК.
Фактът,
че за първи път първоинстанционният съд с решението си признава подсъдимия за
виновен в извършването на продължавано престъпление, като обособява двете
отделни престъпни прояви, включени в състава му, не е основание да се приеме,
че е нарушено правото на защита на обвиняемия В.Е., с оглед въведеното във
въззивната жалба и поддържано в съдебното заседание от защитата твърдение за
допуснато съществено процесуално нарушение.
Въззивният съд
намира, че в действителност в настоящия процес именно мотивираното прокурорско
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност има процесуалната
функция да определи рамките на обвинението, а с това и предмета и пределите на
доказване в съдебното производство, по начин, гарантиращ обезпечаване правото
на обвиняемия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да
може да организира защитата си. Съдът е длъжен с решението си да посочи дали обвиняемият
е извършил именно посоченото в него престъпление.
Актът на държавното
обвинение, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящото
дело, сочи на извод, че съдържанието на обстоятелствената му част покрива
изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК /приложими по аналогия към мотивираното
постановление/. В него подробно и последователно са описани конкретно
извършените от обвиняемия действия с дължимото описание на поведението му, с
което същият е осъществил състава на инкриминираното престъпление - хулиганство,
определени са точно времето и мястото на отделните прояви. Изрично е описано,
че първоначално, около 23:30 ч. В.Е. се приближил към масата на група младежи,
обидил е св. Т. и е извадил нож, подканяйки св. с жест да се разберат в
тъмното, след което при заставане на част от свидетелите в изправено положение,
същият е избягал. Изяснено е, че 20-30
минути по-късно отново се е върнал, заставайки на отсрещната страна на улицата
и насочвайки спрямо същите лица пушка, като впоследствие същият започнал да се
оттегля назад, а по-късно изчезнал.
Съгласно разпоредбата
на чл. 55 НПК, първостепенно и неотменимо право на обвиняемия е да научи в
какво се обвинява и въз основа на какви факти и доказателства. Само след
изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в
наказателния процес и да се защити при провежданото съдебно разследване,
насочено именно към събиране на доказателства, подкрепящи и оборващи
повдигнатото обвинение, така както е отразено в мотивираното постановление. В същото
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия орган,
която е нужно да бъде формулирана по начин, че да определи предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление, със съответните
характеризиращи го обективни и субективни елементи и неговото авторство,
поставяйки рамката на доказателствения процес и правото на защита.
В настоящия случай, въпреки
че в мотивираното постановление престъплението не е квалифицирано като
продължавано, чрез конкретно посочване на отделните деяния, правото на защита
на обвиняемия не е нарушено, последният не е изненадан с решението на
първоинстанционния съд, тъй като фактите са останали непроменени, а същите единствено са обособени в
рамките на правната конструкция по чл. 26 НК. Обвиняемият В.Е. още от самото
начало на процеса е запознат, че обвинението срещу него е за престъпление
хулиганство, извършено чрез двете действия - изваждане на хладно оръжие - нож и
насочване на огнестрелно оръжие - пушка към група лица. Изготвеното
постановление изрично съдържа описание на тези действия по време, място,
обстановка на извършваното им и следователно с решението си първата инстанция
не въвежда нова и различна фактическа обстановка, по която обвиняемият да не е
могъл да се защити. Освен това, не е налице и влошаване на неговото положение,
тъй като в случая квалифицирането на престъплението като продължавано не е обусловило
налагането на по-тежкото наказание, в сравнение с разделното осъждане.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са налице
предпоставките по чл. 78а НК, като е признал обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение, но го е освободил от наказателна отговорност. Деецът
е бил пълнолетен към момента на извършване на деянието и към момента на
постановяване на решението, престъплението по чл. 325, ал. 1 НК е умишлено
такова, като за същото се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или с пробация, както и обществено порицание, обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел IV, Гл. VIII от Общата част на НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди.
При
индивидуализацията на наложеното наказание глоба правилно първата инстанция е
взела предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на обвиняемия и трудовата му ангажираност, а като отегчаващи такива
използваните средства при отделните прояви. Като отегчаващо обстоятелство
следва да бъде ценена и проявената упоритост в действията на обвиняемия и
насочеността им спрямо цяла група от лица. Законосъобразно наказанието е
определено в размер по-близък до минимума, при отчитане и на представените от
обвиняемия доказателства относно получаваното от него брутно трудово
възнаграждение. Същевременно за въззивния съд не съществува възможност за
увеличаване размера на наказанието, с оглед липсата на съответен протест по смисъла на чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК и
забраната за влошаване положението на обвиняемия.
Във връзка с
веществените доказателства по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че
неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.
„а“ по отношение на вещественото доказателство пушка с марка „ТОЗ“, модел „БМ“,
16-ти калибър, с фабричен № ***, технически неизправна и негодна за стрелба и е постановил
нейното отнемане в полза на Държавата. В действителност, същата е послужила за
извършване на умишлено престъпление, но не е налице другата кумулативно
установена предпоставка - да е собственост на обвиняемия. В приетия като
писмено доказателство по делото Констативен протокол /лист 42 от досъдебното
производство/, при деактивиране на огнестрелно оръжие - ловна пушка, 16-ти
калибър с фабр. № *** на ***г. е
отразено, че същата е собственост на ф. „БМВ“ ЕООД. Доколкото по делото няма
други данни относно настъпила промяна в собствеността след тази дата, следва да
се приеме, че не е доказано обвиняемият В.Е. да притежава правото на собственост
върху това оръжие. Вследствие от което, същото не може да бъде отнето в полза
на Държавата. Не са налице и основанията на чл.53 ал.2 б.“а“ от НК за отнемане
на това „оръжие“, тъй като, както бе посочено по-горе, същото съгласно
заключението по съдебно-балистичната експертиза е технически
неизправна и негодна за стрелба пушка, притежаването на която не е забранено. В
тази част решението следва да бъде отменено и постановено връщане на посочената
пушка на нейния собственик- ф. „БМВ“ ЕООД.
По отношение на
постановеното връщане на останалите веществени доказателства - ловна пушка „Меркел“,
12-ти калибър, с фабр. № *** и ловна пушка „Симсон“, 16-ти калибър, фабр. № ***,
доколкото същите не са послужили за извършване на процесното престъпление,
съдът намира решението за законосъобразно.
Правилно разноските
по делото в размер на сумата от 58,10 лв. за изготвената съдебно-балистична
експертиза в досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, са
възложени върху обвиняемия, като платими по сметката на съответния държавен
орган.
Предвид изложените съображения
и след извършване, на основание чл. 314 НПК, на цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговата отмяна. Същото обаче следва да бъде
изменено, като се отмени единствено в частта, в която съдът е постановил
отнемане в полза на Държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, на технически
неизправна и негодна за стрелба пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с
фабричен № *** - намираща се на съхранение в *** РУ при ОД на МВР-П., а в
останалата част като законосъобразно, обосновано и справедливо, същото следва
да бъде потвърдено.
По арг. от чл. 346 НПК
решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 889 от 13.12.2016 г., постановено по НАХД № 02230/2016 г.
по описа на П. районен съд, Наказателна колегия, I състав, като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ е постановено
отнемане в полза на Държавата на технически неизправна и негодна за стрелба
пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабричен № *** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Да се върне на собственика- ф. „БМВ“ ЕООД технически неизправна и
негодна за стрелба пушка марка „ТОЗ“, модел „БМ“, 16-ти калибър, с фабричен № ***
- намираща се на съхранение в *** РУ при ОД на МВР-П..
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.