РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Благоевград, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „СКАРАБЕЙ”ООД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на
управление: гр. Б. , *********, представлявано от В. К.-управител против Наказателно
постановление № 587422-F608307/14.07.2021 г. на И.Д Заместник директор на ТД НАП
София, с което за вменени 10 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС са наложени съответно 10 броя "имуществена
санкция", всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева за всяко едно от тях или общо в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че
при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Развиват се съображения, че в случая се касае за един данъчен период и
следователно за едно административно нарушение, извършено в този период, макари с
множество фактури, както и че в казуса е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като случая е маловажен. Сочи също, че предвид установената практика на Съда на ЕС,
наложената в случая санкция е в нарушение на принципа за пропорционалност, тъй като
надхвърля необходимото, с оглед постигане на законовите цели. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
адв.П., която ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и вземат становище по
същество, като моли НП да бъда отменено,излага доводи в писмено становище.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния
1
си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена от съда, като
неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно, излага доводи в
подкрепа на становището си, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Р.п. – Б., редовно уведомена, не ангажира представител и не взема становище по същество
на делото.
С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.02.2021г. свидетелят М., извършила проверка по документи на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице. В хода на извършена
проверка, възложена с резолюция за извършване на проверка № П-22000120180351-040 -
003/04.02.2021 г. е установено, че „Скарабей”ООД в качеството си на регистрирано и
задължено по ЗДДС е начислило данък върху добавената стойност в общ размер на 3850.15
лева за извършени доставки на услуги след законоустановения срок, като е издало данъчни
документи, но не е посочило издадените от него данъчни документи – фактури, в регистър
"Дневник за продажби" за данъчен период м. 10. 2020 г. и не е приключило размера на
данъка при определяне на резултата за данъчен период м. 10. 2020 г. в справка-декларация
по ЗДДС.
Проверката е установила, че през данъчен период 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. дружеството-
жалбоподател е извършило услуги с предмет на доставката – транспортни услуги, за което
са издадени фактури, както следва:
1. Фактура № **********/01.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 346,99 лева и
начислен ДДС в размер 469,40 лева.
2. Фактура № *********/01.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 210,08 лева и
начислев ДДС в размер 442,02 лева.
3. Фактура № *********/08.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 249,20 лева и
начислен ДДС в размер 449,84 лева.
4. Фактура № *********/12.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 210,08 лева и
начислен ДДС в размер 442,02 лева.
5. Фактура № *********/12.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 500,00 лева и начислен
ДДС в размер 100,00 лева.
6. Фактура № **********/15.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 249,20 лева и
начислен ДДС в размер 449,84 лева.
7. Фактура № *********/15.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 249,20 лева и
начислен ДДС в размер 449,84 лева.
8. Фактура № *********/16.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2 210,08 лева и
начислен ДДС в размер 442,02 лева.
9. Фактура № *********/16.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 483,30 лева и начислен
2
ДДС в размер 96,66 лева.
10. Фактура № **********/20.10.2020 г., с данъчна основа в размер на 2542.57 лева и
начислен ДДС в размер 508.51 лева
Тези констатации на проверяващите лица били отразени в протокол, като до дружеството –
жалбоподател била изпратена покана за съставяне на акт на електронния адрес на
дружеството, с получено потвърждение, като в указания рок не се явил представител,
поради което на 07.04.2021г. свидетеля К. М., в присъствието на свидетеля И., съставила на
„Скарабей”ООД, АУАН № F608307/07.04.2021 г. като констатациите били квалифицирани,
като нарушения на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Актът за установяване
на административно нарушение бил връчен на 11.05.2021г. на управителя на дружеството-
жалбоподател като не били отразени възражения, такива не постъпили и в
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, на 14.07.2021 г.,
И.Д. Заместник директора на Териториална дирекция на НАП София, като надлежно
упълномощен представител със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. издал атакуваното
Наказателно постановление № 587422-F608307/14.07.2021 г. на И.Д Заместник директор на
ТД НАП София, с което за вменени 10 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1, т.
2 и т. 3 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС са наложени съответно 10 броя
"имуществена санкция", всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева за всяко едно от тях или
общо в размер на 2000 /две хиляди/ лева.НП е връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател на 03.08.2021 г., като в законоустановения срок, на 06.08.2021 г. е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на свидетелят М.,
която е категорична, че при извършена проверка, дружеството в качеството си на
регистрирано и задължено по ЗДДС лице, което е доставчик на услуги, не е изпълнило
изискванията на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и не е начислило ДДС в законоустановения срок, като
не е посочило в регистър "дневник за продажбите" за съответния данъчен период издаден от
него данъчен документ и не е включило размера на данъка по доставката на услуга при
определяне на резултата в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период.
Това посочване и начисляване на ДДС е направено от дружеството-жалбоподател на по-
късен етап, вместо в 15-дневен срок след издаване на фактурите през м. октомври 2020 г.,
данъкът е включен за м. ноември 2020 г. За тези нарушения е съставила процесния акт.
Свидетеля И. установява, че АУАН е съставен след като жалбоподателят е поканен за това
.Чрез показанията на тази свидетелка се потвърждава и установеното от св.М., относно
констатираното при проверката и предприетите действия.
Установеното, посредством показанията на разпитаните свидетели се потвърждава от
приетите по делото писмени доказателства, а именно
Резолюция за проверка, Констативен протокол от проверката, счетоводни документи,
касателно описаните сделки и фактурирана търговска дейност на жалбоподателя, в това
3
число – справка-декларация за ДДС за процесните период и фактури, включително тези в
легализиран превод, протоколи, справки и дневници за продажбите на жалбоподателя.
Отразената в тях информация кореспондира с посочените дати на извършвани доставки,
стойност на услугите, данъчен период и дължим данък за периода, посочените и установени
и от проверяващите лица с акта за нарушение по казуса.
Представена е Заповед № ЗЦУ--1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с
която е делегирано правомощие на Директорите на дирекции и техните заместница към
НАП за издаване на НП по изрично посочените нарушения на ЗДДС, в това число и при
налагане на санкция по чл. 180 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по
делото свидетели и от приетите писмени доказателства. Гласните и писмените
доказателства, събрани в хода на делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователни и логични.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.М., инспектор по приходите, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля И.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и
4
аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от
жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Изложените аргументи за липса на ясно описание на нарушенията не могат да бъдат
споделени. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП е описано, кога и въз основа на
какво е прието, че е настъпило данъчно събитие, в какъв срок е следвало да се начисли
дължимия ДДС, кога е следвало да бъде включен в справка-декларация по ЗДДС.
Неизпълнението на процесните задължения за начисляване на на ДДС се реализира чрез
подаване на справка – декларация за ДДС за съответния данъчен период, поради което и
най-ранната дата на допускане на нарушението, съвпада с изтичането на крайния срок за
подаване на справка-декларация за данъчен период за м. октомври 2020 г., което е посочено
изрично както в АУАН, така и в НП. С даденото описание според настоящия съдебен
състав става ясно за нарушителят въз основа на какви факти е прието, че са осъществени
сочените в АУАН и НП административни нарушения, поради което и съдът счита че са
изпълнени законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и
на чл. 57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита на
жалбоподателят.
Не могат да бъдат споделени и възраженията за приложение чл.26 от НК. С разпоредбата
на чл. 18 от ЗАНН законодателят е предвидил, че когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като не са
поставени ограничения пред възможността на контролния, респ. на наказващия орган в един
акт за установяване на административно нарушение или в едно наказателно постановление,
да бъдат описани няколко еднакви по вид нарушения, стига всяко едно от тях да бъде
достатъчно конкретизирано. От друга страна институтът на продължаваното престъпление
по чл. 26 НК се явява неприложим по делата от административно-наказателен характер,
поради което на съответния нарушител при установяване извършването на различни
нарушения, следва да се наложи административно наказание за всяко от тях поотделно. В
тази връзка изложените доводи от дружеството-жалбоподател в противоположната насока се
явяват неоснователни.
На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството като нарушение на сочените в НП и АУАН законови
разпоредби на ЗДДС. Следва изрично да се отбележи, че като е прието, че невключването на
всяка отделна фактура в дневниците за покупки и продажби е осъществено отделно
нарушение правилно е приложен закона, тъй като с осъществяването на всяка доставка, в
5
която дружеството е страна е настъпило данъчно събитие и следователно е възникнало
задължение да се начисли ДДС и да отрази съответната фактура в дневниците си, които след
това да бъдат включени в справката декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. По
отношение на всички нарушения, за които е съставен АУАН се констатира, че касаят
данъчни събития, които е следвало да бъдат отразени в справката декларация за месец
октомври 2020 г. Всички те са били включени в справката декларация за месец ноември
2020 година, т. е. със закъснение. Тези факти са безспорно установени по делото и не са
спорни между страните.
В случая се установява, че дружеството жалбоподател действително е е имало доставки,
които доставки са били осъществени през месец отомври 2020 г. и съответно данъкът е
следвало да бъде начислен за този месец, съответно отразено в справка-декларация за този
месец, а фактурите в дневника за продажби за този месец. С оглед на това и действително се
установява, че е допуснато нарушение на посочените законови разпоредби на чл. 86, ал. 1, т.
2 и т. 3 от ЗДДС. Сочените правни норми установяват задълженията на данъчно
задълженото лице във връзка с начисляването на ДДС и правилно са приети за нарушени с
оглед горепосочените факти. В случая жалбоподателят се явява задължено лице по смисъла
на ЗДДС и платец на данък добавена стойност при извършване на облагаеми доставки.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -
доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5. В настоящия казус
не е налице хипотезата на посочените изключения. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от
ЗДДС регламентира задължението за регистрираното лице, за което данъкът е изискуем да
го начисли, като издаде в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред; да включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и да
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Преценката на фактите спрямо приложимият закон сочат на извода за доказаност на
нарушенията, допуснати от дружеството-жалбоподател, регистрирано и задължено по
ЗДДС, в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, както и събраните
писмени доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че след като по делото се установи по безспорен начин,
че през месец октомври 2020 г. дружеството – жалбоподател е издало фактури за доставки,
то е следвало да начисли данъка и отрази тези фактури в дневника за продажби в съответния
данъчен период и като сторил това в следващ период е осъществил нарушенията от
обективна страна, за всяка една доставка. / В този смисъл Решение, постановено по
кнахд№49/2020г. по описа на АС-Б./
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на ООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
6
След като правилно е квалифицирал процесните нарушения, на основание по чл. 180, ал. 3
от ЗДДС административнонаказващия орган е наложил имуществена санкция в размер на
по 200 лв. за всяко едно от констатираните нарушения. Събразно разпоредбата на чл. 180,
ал. 3 от ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в
срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.,
а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.
Административнонаказващият орган е съобразил при издаването на оспореното НП
цитираната норма, налагайки отделна имуществена санкция в законноустановения
минимум, съобразно санкционната норма на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, съобразявайки
привилигироващата за всяка една от всичките 10 броя фактури, респективно допуснатото
нарушение, свързана с начисляване на ДДС за дължимия период – м. октомври 2020 г.
Съдът намира, че в конкретния случай е неприложим чл.28 от ЗАНН. В случая
непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с данъчното
облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и
по - дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които те
се засягат. Същевременно според съдебния състав не може да се счита случаят за
маловажен, тъй като самите нарушения нито съвкупно, нито преценявани по отделно не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на такива
нарушения. При преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се отчете, че в
конкретния случай се касае до множество еднотипни нарушения, което цялостно завишава
обществената опасност на осъществените нарушения.
Неоснователно се явява и възражението за несъобразяване в случая на практиката на Съда
на ЕС, тъй като в конкретния случай с оглед множеството нарушения на ЗДДС и то само за
един данъчен период, не би могло да се приеме, че наложените санкции са прекомерни.
Именно множеството нарушения касаещи данъчния период октомври 2020 година, както и
установените от цялостната проверка на дружеството факти водят на този извод. С оглед на
това и направеното в тази връзка възражение следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложеното съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателното
постановление са спазени предвидените процесуално-правни и материално-правни
изисквания и същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното наказателно
постановление законосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, по аргумента
на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.189 ал.3 от НПК, то сторените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 108 лева следва да бъдат възложени на дружеството-
жалбоподател
По отношение направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско
7
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по
ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото продължи в две съдебно заседание, с разпит на
двама свидетели, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на минимума, а именно 80 /осемдесет лева./
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 587422-F608307/14.07.2021 г. на И.Д
Заместник директор на ТД НАП София, с което на „СКАРАБЕЙ”ООД, ЕИК: *********,със
седалище и адрес на управление: гр. Б. , *********, представлявано от В. К.-управител за
вменени 10 броя административни нарушения по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, на
основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС са наложени съответно 10 броя "имуществена санкция",
всяка в размер на по 200, 00 /двеста/ лева за всяко едно от тях или общо в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „СКАРАБЕЙ”ООД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. Б. ,
*********, представлявано от В. К.-управител да заплати на Районен съд – Б. сумата 108
(сто и осем лева) лева, представляващи направените в хода на съдебното производство
разноски, както и 5 (пет) лева държавна така за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „СКАРАБЕЙ”ООД, ЕИК: *********,със седалище и адрес на управление: гр. Б.
, *********, представлявано от В. К.-управител да заплати на ТД на НАП София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева./
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Б. в 14- дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8