РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300101161 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес-
гр. *****, ул. “*****“ №****, ет.*, ап.*, чрез пълномощника му адвокат К.П., .с която са предявени искове с
правно основание чл.439 от ГПК против Т. В. Б., с ЕГН ********** и адрес- гр. *****, ул. „*** ***“ №***, ет.*,
ап.** /с определение №1290/05.11.2021г. производството е прекратено по отношение на първоначалния ответник
Р. А. Т., ЕГН **********/.
В исковата молба /уточнена с молби от 28.05.2021г., 22.06.2021г., 19.07.2021г. и 06.08.2021г./ са
изложени обстоятелства, че против ищецa е заведено изпълнително дело № 20215530403009 по описа на ДСИ,
въз основа на изпълнител лист от дата 22.01.2021 г., издаден по гр. дело № 223/2006 г. по описа на РС – Чирпан.
Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2021 г. от Р. А. Т., ЕГН **********, действаща към онзи
момент като законен представител на непълнолетната си дъщеря Т. В. Б., като в хода на изпълнителното дело- на
дата 29.01.2021 г. Т.Б. е навършила пълнолетие. Ищецът оспорва вземанията- предмет на образуваното
изпълнително дело, а именно: главница в размер на 17 000 лв., представляваща дължима месечна издръжка за
периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г.; 6 156,45 лв.- лихви; 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и 1
931,26 лв.- разноски на взискателя. Твърди, че в разписка, издадена на 28.07.2014 г., Р.Т. признава, че В.Б. е
заплатил изцяло издръжката за двете им деца Т. и Б. за 2013 г. и 2014 г., възлизаща на сумата от 9 600 лв., а за
периода от 01.01.2015 г. до 23.01.2016 г. вземанията са погасени поради изтекла 5-годишна давност. Твърди се
още, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Б. е заплатил сумата от 7 200 лв.- дължима месечна издръжка, като вноските за
този период най-често са предавани на ръка на Р. Т или по разбирателство между бившите съпрузи – на Т. или Б.,
които от своя страна са ги предавали на майка си. Наред с горното, ищецът Б. посочва, че е извършил редица
други плащания: през декември 2017 г. е заплатил първа вноска за престоя на Т. в лятно езиково училище в****
на стойност 800 лв., а през май 2018 г. е заплатил втора вноска в размер на 950 лв.; през 2019 г. е заплатил по
банков път, чрез седем парични превода по сметка на Р.Т., сумите за издръжка на дъщеря им Т. в общ размер 1
550 лв.; отново през 2019 г. е заплатил стойността на едногодишно езиково обучение в **** на Т. чрез „****“ на
две вноски: на 01.04.2019 г. сумата от 2 000 лв. и на 03.05.2019 г. сумата от 4 750 лв.; през януари 2019 г. закупил
за своя сметка газова инсталация, която била монтирана в жилището, собственост на ответницата Т., намиращо се
на адрес: гр. *****, ул. „****“ № **, ет. *, ап. *, в размер на 3 116,29 лв., като Т. сама предложила на ищеца тази
стойност да бъде прихваната срещу текущите задължения за издръжка, които тя поема вместо него като
компенсация за газифицирането на дома й; на дата 23.01.2020 г. превел по банкова карта на дъщеря си Т. сума в
размер на 100 лв. Освен това, от 2017 г. насетне двете дъщери на ищеца са включени в телефонна група към
„Рутекс“ ООД /собственост и управлявано от Б./, като по този начин са минимизирани разходите за телефонни
услуги. Сумата, заплатена в тази връзка по отношение на Т., е в общ размер от 1 378,28 лв. В обобщение, ищецът
твърди, че през процесния период е заплатил лично на дъщеря си Т. или чрез нейната майка Р.Т., или чрез сестра
й Б. обща сума за издръжка, обучение, джобни, разходи за телефон и други в размер на над 40 000 лв. Оспорва
1
акцесорното задължение за лихва, начислена върху неплатена издръжка. Поддържа, че след като е изпълнил
задължението си за плащане на издръжка, а дори е налице и свръх изпълнение, то не дължи посочената сума по
издадения изпълнителен лист, конкретизирана в призовката за доброволно изпълнение, като не дължи и каквито и
да са разноски, сторени от взискателя.
Въз основа на всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Т. В. Б., ЕГН **********, че ищецът В. Г. Б., ЕГН **********, не дължи по
изпълнително дело 20215530403009 /преобразувано под №4112/2021 г. на ДСИ при РС-Пловдив/ сумата от 17 000
лв.- главница, представляваща неизплатена издръжка за периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г., сумата от
6 156,45 лв.- лихви върху главницата, сумата от 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 931,26
лв.- разноски на взискателя. Направено е и искане за присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
е изразено становище за неоснователност на исковете. Посочва се, че бракът между Р.Т. и В.Б. е прекратен по
взаимно съгласие с решение, постановено по гр. дело № 223 по описа за 2006 г. на РС – Чирпан. Съгласно
одобреното от съда споразумение, бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на всяко от двете деца по
200 лв. до 5-то число на текущия месец, която да предава на майката срещу разписка или пощенски запис, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от одобряване на споразумението до настъпване на
законни причини за изменението или прекратяването й. Твърди се, че размерът на издръжката не е увеличаван, а
след навършване на пълнолетие на децата и към момента те продължават средното си образование, като
издръжка от бащата не се търси. След 2014 г. ищецът не е заплащал суми за издръжка на Т.Б.. Плащанията на
такси за лятно езиково училище в ***** през 2017 г. и за едногодишно обучение в *****- 2018 г. не са плащания
за издръжка. Такова не представлява също сумата, заплатената на сдружение „****“, нито внесените суми по
банкова сметка на 13.09.2019 и 23.01.2020 г., тъй като са били поискани от Т. във връзка с престоя й в ***** за
мероприятия на място и за закупуване на подаръци за приемното семейство. Ищцовите твърдения във връзка с
газовата инсталация също нямат отношение към задължението за издръжка. Колкото до поемането на разходи за
телефонна услуга, се изтъква, че вземането за издръжка не може да се прехвърля върху трето лице. По
изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените от ищеца искове, като неоснователни.
Претендират се разноски. Допълнителни съображения са развити в писмени бележки на адвокат Г.- пълномощник
на ответницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Установява се от представеното решение №31/13.07.2006 г. на РС-Чирпан, постановено по гр. д.
№223/2006 г., че с това решение е прекратен сключеният в гр. **** на ******* г. с Акт №***/*** г. граждански
брак между Р. А. Т. и В. Г. Б.. С решението съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, според
което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца- Б. В.Б.а и Т. В. Б.
/ответник в настоящото производство/е предоставено на майката, а бащата се е задължил да заплаща на децата,
чрез тяхната майка и законен представител Р.Т., издръжка в размер на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от одобряване на споразумението до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването й, като издръжката е платима до 5-то число на текущия месец и се предава на
майката срещу разписка или пощенски запис.
Безспорно е между страните, че размерът на издръжката, определен със споразумението, одобрено с
решението по гр. д. № 223/2006 г., не е променян.
Установява се от приложеното заверено копие на изпълнително дело №3009/2021г. по описа на ДСИ при
РС- Стара Загора, преобразувано под №4112/2021 г. на ДСИ при РС-Пловдив /след отвод на ДСИ Раданова/, че на
22.01.2021г. по гр. д. № 223/2006 г. е издаден изпълнителен лист за възникналите вземания за издръжка, по силата
на който ищецът Б. е осъден да заплаща на децата Б. и Т., чрез тяхната майка и законен представител, месечна
издръжка в горепосочения размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
одобряването на споразумението до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на взискателя Т.Б., действаща лично като
непълнолетна и със съгласието на своята майка и законен представител, чрез упълномощения адвокат- адвокат Г.,
2
е образувано с разпореждане от 28.01.2021 г. изпълнително дело №3009/2021 г., като ДСИ е разпоредил да се
изпрати ПДИ до длъжника, изискал е справки, след което е постановил налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника, открити в посочените банки.
Видно от приложената покана за доброволно изпълнение, ищецът е поканен да заплати сумата от 17 000
лв.- главница, представляваща неизплатена издръжка за периода от 01.01.2014 г. до 28.01.2021 г., сумата от
6 156,45 лв.- лихви върху главницата, сумата от 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 931,26
лв.- такса по чл.53 от ТДТ по ГПК в полза на Районен съд-Стара Загора, като към датата на връчването на
поканата - 04.02.2021 г. общото задължение по изпълнителното дело възлиза в размер на 25 258, 21 лв.
По делото е приета разписка, подписана от Р. АТ. Т., с която същата признава, че на 28.07.2014 г. е
получила от ищеца Б. дължимата издръжка за двете деца- Т.и Б. за 2013 г. и 2014 г. в размер на 9 600 лв., съгласно
подписаното споразумение по бракоразводното дело.
От представените от ищеца вносни бележки и преводни нареждания се установява, че същият е
извършвал преводи на различни суми за детето Т., както следва: на 11.12.2017 г. е превел сума от 800 лв. с
получател- В. С. и посочено основание- лятно училище на Т.; на 11.05.2018 г.- е превел сумата от 900 лв. с
получател- В. С. и основание- лятно училище на Т.Б.; на 11.05.2018 г.- сума от 100 лв.- доплащане за лятно
училище на Т. и Б.; на 01.04.2019 г. е превел 2000 лв. на Сдружение „*****” по договор за престой в ***** на Т.;
на 03.05.2019 г.- сума от 4750 лв. с основание- втора вноска за престой на Т. в *****; на 13.09.2019 г. сума 130 лв.-
с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 04.10.2019 г.- сума 170 лв. - с получател Т. и основание-
превод по карта Т.; на 11.11.2019 г. - 400 лв. с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 21.11.2019 г.-
200 лв. с получател Т. и основание- превод по карта Т.; на 05.12.2019г. – 200 лв. с получател Р.Т. и основание-
превод по карта Т.; на 09. 12.2019 г. – 200 лв. с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; на 20.12.2019 г. -
250 лв.- с получател Р.Т. и основание- превод по карта Т.; 23.01.2019 г. - 100 лв. с получател Р.Т. и основание-
превод по карта Т..
Представени са и 29 бр. преводни нареждания, видно от които ищецът е превел по сметка на Б. Б. суми в
общ размер на 6 650 лв. за периода от 19.08.2018 г. –до 17.12.2020 г. с посочено основание- захранване на карта, а
също- вносна бележка от 11.12.2017 г. за платена сума от 800 лв. за лятно училище на Б. в *****; преводно
нареждане от 11.05.2018 г. за сума 900 лв.- с основание- лятно училище в *** за Б.; преводни нареждания от
03.05.2019 г. и 01.07.2019 г. за заплатени първа и втора вноски в размер от по 5750 лв. за престой на Б. в ***.
Приети са по делото платежни документи от 15.01.2019г. и 24.01.2019г., удостоверяващи направени от
ищеца разходи в размер на 3 116,29 лв. за закупуване на газова инсталация за жилището на Р.Т., които се явяват
неотносими към спорния предмет и затова следва да се обсъждат. Дори да е извършено прихващане на тази сума
от задължението за издръжка /със съгласието на Т./, то би се оказало нищожно и без значение за спора, доколкото
с разпоредбата на чл. 148 СК се забранява прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Представената от ищеца справка за платени суми в общ размер на 1378,38 лв., за периода 24.08.2017г.-
24.02.2021г., за телефонен номер *******, също няма отношение към предмета на делото, доколкото същата
съдържа само данни за плащания на ползвана услуга, извършени от трето за спора лице.
В подкрепа на твърденията на страните в исковата молба и отговора същите са представили електронна
кореспонденция.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност длъжникът по изпълни-телното производство да
оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По предявения отрицателен установителен иск, съобразно указаната с определението, постановено по
реда на чл.140 и чл.146 ГПК, доказателствена тежест, ищецът следва да докаже наличието на твърдените
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до изключване или погасяване на
спорното право - предмет на принудителното изпълнение.
По делото безспорно се установи, че на 22.01.2021 г. е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 223/2006
г. на РС- Чирпан, с който ищецът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер от по 200 лв. на
3
малолетните деца Т. и Б., чрез тяхната майка и законен представител- Р.Т., считано от одобряването на
споразумението между бившите вече съпрузи /13.07.2006г./ до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, както и че въз основа на този изпълнителен лист и по молба на ответницата Б. с вх.
№402/28.01.2021г. е образувано на 28.01.2021 г. изп. д. № 3009/2021 г., по което ищецът има качеството на
длъжник.
Не е формиран спор между страните по отношение на сочения от ищеца факт, че за 2014 г. е заплатена от
В.Б. дължимата издръжка за двете деца на тяхната майка и законен представител Р.Т.. Това обстоятелство е
изрично признато от последната в подписана от нея разписка от 28.07.2014 г., при което следва да се приеме, че
ищецът не дължи на ответницата Т.Б. месечна издръжка за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. в размер на 2 400
лв. /12 месеца х 200 лв./
Не е спорно и че част от процесното вземане- дължимата издръжка за периода от 01.01.2015г. до
28.01.2016г. е погасено по давност. По делото се установи, че родителските права върху роденото от брака дете Т.
са предоставени за упражняване от майката и същото е живяло при нея. При прекратяване на брака между
родителите погасителната давност не тече само между детето и родителя, на когото са предоставени
родителските права и който фактически ги упражнява. По отношение на другия родител, давността тече от
влизане в сила на съдебното решение относно родителските права. При наличие на съдебно признато вземане в
полза на детето срещу неупражняващия родителските права родител, правоотношението помежду им се
подчинява на общия режим на погасителната давност, като спрямо него не се прилага разпоредбата на чл.115,
ал.1, б. "а" от ЗЗД. Доколкото в случая задължението за плащане на издръжка е признато с влязло в сила съдебно
решение, то давностният срок е петгодишен – по арг. от чл.117, ал.2 ЗЗД и тече поотделно за всяка месечна
вноска, респ. - за всяко отделно неизпълнение на съдебно признато вземане. При наличните доказателства за
извършено плащане на задълженията за издръжка вкл. за м. декември 2014 г. /като част от издръжката е платена
авансово/, следва да се приеме, че е налице признание на дълга по смисъла на чл.116, ал.1, б."а" ЗЗД, което е
прекъснало давността, и след 31.12.2014г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Съгласно
чл. 116, ал.1,б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този
момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно
решение. В този смисъл, при позоваване от страна на длъжника на погасяване по давност на изпълнението на
дълга по решението, то съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, решението следва да бъде приведено в
изпълнение за времето от пет години назад от поискването на изпълнението. В случая изпълнителното
производство е започнало на 28.01.2021г., следователно, процесното вземане за издръжка за периода- 01.01.2015
г. – 28.01.2016 г. в размер на 2 600 лв., съотв. правото на принудителното му събиране, е погасено по давност.
Спори се между страните по въпроса плащал ли е ищецът дължимата месечна издръжка за останалия
исков период /28.01.2016 г. до 28.01.2021г./.
По отношение издръжката за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. ищецът е въвел твърдения, че изплатил такава в
общ размер на 7 200 лв., като вноските най-често са били предавани на майката на ръка или на децата, което се
установявало от водената между бившите съпрузи кореспонденция по месинджър. Същият обаче не успя да
установи, при условията на пълно и главно доказване, правопогасяващото си възражение – че е платил дължимата
за този период издръжка. Не се потвърждава от разменената кореспонденция между ищеца и майката на
ответницата /започнала на дата 07.04.2017г. / Б. да е плащал редовно и надлежно месечна издръжка за детето Т.
Липсват и представени писмени доказателства за плащането на издръжката по уговорения в споразумението
начин - чрез разписка или пощенски запис. Доколкото паричното задължение за издръжка, което ищецът оспорва,
е установено с писмен акт- споразумение между бившите съпрузи и влязлото в сила съдебно решение, с което
същото е одобрено, то свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, са били
недопустими за доказване погасяването на задължението, а и не е искано от страната изслушването на свидетели
за установяване на релевантни за спора факти. Доказа се единствено от представените платежни документи, че за
коментирания тригодишен период ищецът е превел на 11.12.2017 г. и 11.05.2018 г. на лицето В. С. суми в размер
на 800 лв. и 900 лв., като с оглед посоченото основание- за лятно училище на Т.Б., следва да се приеме, че сумите
нямат връзка със задължението за издръжка- предмет на принудително събиране. Ето защо, съдът счита, че за
периода м. февруари 2016 г.- м. декември 2018г. вкл. /за м. януари 2016г. вземането за издръжка е погасено/
исковата претенция остана недоказана и ищецът дължи сума в размер на 7 000 лв.
4
За 2019г. задължението за издръжка възлиза на 2 400 лв. По делото ищецът е представил преводни
нареждания за платена от него за 2019 г. сума в общ размер на 12 250 лв., като от нея: 6 750 лв. са за престой на
ответницата в ******; 1 550 лв. са извършените преводи в периода 13.09.2019г. - 20.12.2019г. по карта с титуляр
Р.Т.- с посочени основания- превод по карта на Т.; 3 950 лв. – са преводи в периода 19.08.2019г.- 20.12.2019г.- с
основание захранване на карта с титуляр Б. Б.. Доколкото се установява от приетата електронна кореспонденция
наличието на уговорки плащането на издръжката да се извършва освен чрез законния представител Т. и чрез
сестрата на ответницата- Б., то съдът намира, че съгл. чл.75 ал.1 и 2 ЗЗД следва да бъдат зачетени извършените
от бащата плащания като изпълнение на задължението му за издръжка, независимо че през някои от месеците е
налице плащане на суми в по-големи размери, а за други липса превод на суми. Основанието за плащане в
съставените документи не е оспорено от насрещната страна, нито е доказано от нея друго основание за плащане.
Посочено е само, че част от платените суми- 130 лв. са за билет за концерт на Б., 170лв.- не са получени от
ответницата, а 250 лв.- са за закупуване на подаръци, като 200 лв. са от ищеца и 50 лв.- от бабата на Т. При тези
данни и при липсата на доказателства, нито твърдения да е съществувало друго правоотношение между
родителите на ответницата или издръжките за децата да са били в различен размер, съдът приема, че ищецът е
заплатил дължимата за 2019г. издръжка, а доводите за системно и пълно неизпълнение на задължението през
въпросната година се явяват несъстоятелни. Дори при приспадане на сумите за подаръци и билет за концерт, с
останалите преводни документи се удостоверява изпълнение на задължението на ищеца за плащане издръжка на
ответницата и то в размер, значително надхвърлящ дължимия за този период. Тук следва да се отбележи, че съдът
няма основание да не съобрази участието на ищеца във финансирането на престоя на ответницата в******. Макар
да не е конкретно посочен този период от време /налични са данни от кореспонденцията, че същият включва и
периода м. август - м. декември 2019г./, доколкото през същия Т.Б. не е живяла съвместно със своята майка, се
налага извод, че платените суми от нейния баща са били предназначени за задоволяване на потребностите й и за
дейностите, в които е участвала, и че със сумите са покрити разноски на ответницата именно в изпълнение на
задължението за издръжка. С оглед изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за сумата
от 2 400 лева и за периода от м. януари 2019 г. –м. декември 2019 г. вкл.
За исковия период от 01.01.2020г. до 28.01.2021г. не са ангажирани от ищеца доказателства,
удостоверяващи извършване на плащания на издръжка за Т.Б.. Направен е от него един превод на сума в размер
на 100 лв. на 23.01.2020 г., като видно от разменената кореспонденция между страните на тази дата, сумата е
предоставена от бабата на ответницата за рождения й ден. При липсата на доказателства, че задължението за
издръжка е погасявано чрез плащане или по друг начин, следва да се приеме, че издръжката за горепосочения
период в размер на 2 600 лв. е дължима, а исковата претенция в тази й част- неоснователна.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на месечните вноски
за издръжка се явява основателен и доказан за сумата 7 400 лв., включваща: 2 400 лв.- главница за периода
01.01.2014 г.- 31.12.2014 г.; 2 600 лв.- издръжка за периода 01.01.2015 г.- 28.01.2016 г., и 2 400 лв.- издръжка за
периода 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г. За разликата над 7 400лв. до 17 000 лв. или за сумата 9 600 лв. /общ размер на
дължимата издръжка за периодите м. февруари 2016 г.- м. декември 2018 г. вкл. и 01.01.2020г. – 28.01.2021г./
искът е недоказан и подлежи на отхвърляне .
По отношение на предявения иск за недължимост на вземането за начислената законна лихва върху
главницата:
Претендираните месечни издръжки за периода 01.01.2014 г.- 28.01.2021 г. са в общ размер на 17 000 лв., а
лихвата за забава върху главните задължения към датата на образуване на изпълнителното производство е
определена от ДСИ в размер на 6 156,45 лв.
По делото се установи, че издръжката за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 2 400 лв. е
платена от ищеца на 28.07.2014 г., при което следва да се приеме, че последният дължи плащане на законната
лихва върху просрочените вноски за м. януари- м. юли 2014г. вкл. Изчислена на основание чл.162 ГПК с помощта
на електронен калкулатор, същата възлиза в размер на 970,20 лв. Не се дължи лихва за забава /в размер на
640,36лв./ върху вноските за издръжка за месеците август- декември 2014г. вкл., тъй като те са платени
предварително.
За периода 01.01.2015г.-28.01.2016г. се прие по-горе, че вземането за издръжка в размер на 2 600 лв. е
погасено по давност. Предвид на това и съгласно чл.119 ЗЗД, следва да се счита за погасено и вземането за
5
начислената върху вноските за издръжка законна лихва - предмет на принудителното изпълнение, което е в
размер на 1469,56лв.
Доколкото се установи, че за периода м. февруари 2016г.-м. декември 2018г. вкл. ищецът не е изпълнил
задължението си за издръжка, то същият дължи лихвата за забава върху всяка просрочена вноска за този период,
която възлиза в размер общо на 2 534,48 лв., съотв. 1019,72 лв.- лихва за забава върху неплатените издръжки за м.
февруари 2016г.-м. декември 2016г.; 879,06 лв.- за 2017г. и 635,70 лв.- за 2018г.
С оглед формирания извод за недължимост на издръжката за периода м.януари – м. декември 2019г.,
съдът намира, че с платените на ответницата суми, надхвърлящи по размер дължимата издръжка от 2 400 лв., е
погасено и плащането на лихвата за забава, която възлиза на 392,34 лв.
Ищецът дължи мораторната лихва и върху вземанията за издръжка за периода 01.01.2020г. – 28.01.2021г.,
доколкото не се доказа същият да е предоставял издръжка на ответницата в процесния период. Определена по
реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава върху всяка от просрочените вноски е общо 149,76 лв.
С оглед горното, предявеният иск за недължимост на начислената законна лихва върху месечните вноски
за издръжка за периода 01.01.2014 г.-28.01.2021 г. е основателен и ще се уважи за сумата 2 502,26 лв., а за
разликата над тази сума до пълния размер, посочен в поканата за доброволно изпълнение- 6 156,45 лв., следва да
се отхвърли.
По отношение предявения иск за недължимост на разноските, определени от СИ в принудителното
изпълнение, съотв. в размер на 170,50 лв.- разноски по изп. дело и 1 931,26 лв.- разноски на взискателя, съдът
намира, че производството по делото следва да се прекрати. Предмет на предявения отрицателен установителен
иск е оспореното от ищеца вземане по изпълнителния лист. А разноските, включени от съдебния изпълнител в
общата сума за принудително събиране, не са част от вземането по този изп. лист и пътят на защита срещу тях е
чрез жалба против действията на съдебния изпълнител, в случай че същите са неправилно определени, както се
твърди от ищеца. Ето защо, предявеният иск за приемане за установено, че ищецът не дължи горепосочените суми
съставляващи разноски по изпълнителното дело, се явява недопустим и производството по делото ще се прекрати
в тази му част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 945 лв., изчислени съобразно уважената част на исковете.
На основание чл.78, ал.3 и 4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Б.
разноски за производството в размер на 392 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес- гр. ****, ул. “***“ №**, ет.* ап.*че не
дължи на Т. В. Б., с ЕГН ********** и адрес- гр. *** ***, ул. „***“ №** ет.*, ап.*, сума в общ размер на 7 400
/седем хиляди и четиристотин/лв., включваща: сумата 2 400 лв., представляваща сбор от присъдена месечна
издръжка /по 200 лв. месечно/, за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г., като погасена чрез плащане; сумата от 2
600 лв., представляваща месечна издръжка за периода 01.01.2015 г.- 28.01.2016 г., като погасена по давност;
сумата 2 400 лв., представляваща сбор от присъдена месечна издръжка за периода 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г.,
като погасена чрез плащане, както и сумата 2 502,26 /две хиляди петстотин и два лв. и двадесет и шест ст./,
представляваща начислената законна лихва върху месечните издръжки за периодите 01.08.2014 г.- 31.12.2014 г.;
01.01.2015г.-28.01.2016г. и 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. №
223/2006 г. на РС- Чирпан и е образувано и. д. № 20215530403009 по описа на ДСИ при РС-Стара Загора,
преобразувано под №4112/2021 г. на ДСИ при РС- Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата за
разликата над 7 400 лв. до пълния предявен размер от 17 000 лв. или за сумата 9 600 лв., представляваща месечна
издръжка за периодите 01.02.2016 г.- 31.12.2018 г. и 01.01.2020г. – 28.01.2021г., както и иска за лихвата за забава
за разликата над 2 502,26 лв. до пълния размер- 6 156,45 лв.- начислената законна лихва върху просрочените
месечни вноски за издръжка за периодите- м. януари- м. юли 2014г. вкл.; м. февруари 2016 г.- м. декември 2018 г.
6
вкл. и 01.01.2020г. – 28.01.2021г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно предявения отрицателен установителен иск за
сумите 170,50 лв.- разноски по изпълнителното дело и 1 931,26 лв.- разноски на взискателя, като недопустимо.
ОСЪЖДА Т. В. Б., с ЕГН ********** и адрес- гр. ***, ул. „***“ №**, ет.*, ап.**, да заплати на В. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес- гр. ***, ул. “***“ №**, ет.*, ап.*, сума в размер на 945 /деветстотин четиридесет и
пет/ лв.- разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес- гр. ****, ул. “***“ №***, ет.*, ап.* да заплати на Т. В. Б., с
ЕГН ********** и адрес- гр. ***, ул. „***“ №**, ет*, ап.**, сумата от 392 /триста деветдесет и два/ лв.- разноски
за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението в частта, с която се прекратява производството по делото, има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд –
_______________________
Пловдив:
7