Р Е Ш Е Н И Е
Номер 64 30.06.2020
г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АНД № 153 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Т.И.М., ЕГН **********, адрес: ***, против наказателно постановление (НП)
№ 20-0375-000155 от 15.04.2020 г., издадено от **, на длъжност - Началник на РУ
към ОДМВР –
Стара Загора, РУ – Чирпан, упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на
Директора на ОДМВР, с което за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание с чл. 638, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят
Т.И.М., моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна РУ – Чирпан, моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С обжалваното НП
жалбоподателят Т.И.М.,
ЕГН ********** е бил санкциониран на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ („На
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се налага: имуществена
санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец“), във връзка с
чл. 461, т. 1 от КЗ („Задължителни застраховки са: "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А"
от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите“), за нарушение на
чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ („Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор“), изразяващо се в това, че на 06.04.2020 г. в
12.40 часа в гр. Чирпан на бул. „Георги Димитров“, до бензиностанция
„Лукойл“, в посока от изток на запад е управлявал товарен автомобил **,
собственост на „Синапс-71“ ЕООД, с Булстат *********, и като едноличен търговец
или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, не е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Фактическите констатации (на посочените дата и място за процесното превозно средство, регистрирано в страната, собственост на цитираното дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателя, се е констатирало от проверяващите органи, че не е била сключена задължителната застраховка "ГО"), отразени в обжалвания АУАН и възпроизведени в обстоятелствената част на обжалваното НП се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът намира същите за доказани, и няма да обсъжда събраните в тази насока доказателства.
От друга страна, при изследване на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението.
С наказателното
постановление административно-наказващият орган (АНО) е приел, че
административно-наказателната отговорност за допуснатото нарушение следва да се
понесе от физическото лице Т.И.М.. В същото време, при налагане на наказанието се
е позовал на разпоредбата на чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ, според която за нарушение по чл. 483, ал. 1 от КЗ на
юридическо лице или едноличен търговец се налага „имуществена санкция“ от 2000
лв. и е определил наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
Съобразно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.
В настоящото
производство е безспорно, че нарушител е юридическо лице „Синапс-71“ ЕООД, с ЕИК
*********, което е самостоятелен правен субект и като такъв е собственик на
процесното превозно средство - товарен автомобил товарен автомобил **. Както
беше посочено, с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е въведено
задължение за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Несъмнено, с израза „всяко лице” законодателя е имал предвид,
както физическите, така и юридическите лица и едноличните търговци. В подкрепа
на този извод и предвидената в санкционната норма на чл. 638, ал. 1 от КЗ,
алтернативност за налагане на административно наказание за това нарушение – „глоба“
за физическите лица и „имуществена санкция“ за юридическите лица и едноличните
търговци. Несъмнено, юридическите лица осъществяват своята дейност, в това
число изпълняват и нормативните си задължения, чрез органите, които ги
управляват и представляват. При липса обаче на изрична норма, която предвижда
отговорността на конкретно физическо лице от управленския състав на ЮЛ (напр. „отговорното
длъжностно лице”, предвидено в редица нормативни актове), следва да бъде
ангажирана отговорността на ЮЛ за конкретното нарушение.
При това положение,
жалбоподателя Т.И.М.,
макар и в качеството си на управител на юридическото лице, не е субект на
нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (В този смисъл Решение №
224/15.06.2018 г. по КАН дело № 206/18 г. по описа на Административен съд -
Стара Загора, Решение № 450/17.12.2018 г. КАН дело № 444/18 г. по описа Административен съд
- Стара Загора и др.).
На следващо място,
като е преценил да привлече към административнонаказателна отговорност
физическото лице Т.И.М.,
АНО неправилно му е наложил предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ наказание
- „имуществена санкция“, независимо, че в НП е посочено „глоба”. Както беше
цитирано по-горе, при съпоставка между т. 1 и т. 2 на ал. 1, на чл. 638 от КЗ е
видно, че законодателя е редуцирал отговорност за този вид нарушения с оглед
субекта, като за физически лица предвидил наказание „глоба” в размер на 250
лв., а за юридически лица и еднолични търговци – „имуществена санкция” от 2000
лв. Т.е., след като в нормативния акт е предвидено наказание „глоба”, то именно
това е наказанието, което може да бъде наложено на нарушител – физическо лице, след
като АНО е преценил, че то следва да понесе отговорността за нарушението (В
този смисъл Решение № 242/08.07.2019 г. по КАН дело № 220/19 г. по описа Административен
съд - Стара Загора и др.).
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 300 (триста)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено в брой,
удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и
съдействие (л. 23 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна (л. 10 от делото) е
неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., каквото е в
случая платеното адвокатско възнаграждение.
Поради това и с
оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение. Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление № 20-0375-000155 от 15.04.2020 г., издадено от **, на длъжност -
Началник на РУ към ОДМВР – Стара Загора, РУ – Чирпан, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Стара Загора да заплати на Т.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван
от адв. **от АК – Стара Загора, съдебен адрес:***, сумата от 300 (триста) лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от АПК, пред
Административен съд - Стара Загора, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено
ПРЕДСЕДАТЕЛ: