№ 71
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300500914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. Пловдив, бул. „***, чрез пълномощника й
адв. Е.А., против Решение №261551 от 04.12.2020г., постановено по гр.д.
№14155/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІV гр.с., с което по
иск на В. ИЛ. С. от гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“ №59,
ет.6, ап.22, ЕГН **********, е било отменено на основание чл.40, ал.1
от ЗУЕС решението по т.1 от дневния ред на проведеното на
27.06.2019г. Общо събрание на етажната собственост на сграда с
административен адрес гр. Пловдив, бул. „***. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната
му и отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по въззивната жалба- В. ИЛ. С. от гр. Пловдив,
бул. „***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Т.И.,
в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
1
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост, с който
ищецът В. ИЛ. С. иска отмяна като незаконосъобразно на решението по
т.1 от дневния ред на проведеното на 27.06.2019г. Общо събрание на
етажната собственост на сграда с административен адрес гр. Пловдив,
бул. „***, с което са били определени месечни такси за поддръжка и
управление на общите части за самостоятелните обекти на ет.1 в размер
на 11 лв. и за самостоятелните обекти от ет.2 до ет.10 в размер на 13
лв., както за обитаемите, така и за необитаемите имоти. От фактическа
страна по делото няма спор между страните, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че ищецът е собственик на два
самостоятелни обекта в сграда с административен адрес гр. Пловдив, бул.
„***, както и че на 27.06.2019г. е било проведено Общо събрание на
етажните собственици, на което е прието оспореното от ищеца решение
по т.1 от дневния ред.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
молбата за отмяна на решението на Общото събрание е подадена в
срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, тъй като по делото не се установява
същият да е започнал редовно да тече. По същество е приел същата за
основателна, тъй като ищецът не е бил редовно уведомен за Общото
събрание, а самото решение е прието в нарушение на разпоредбата на
чл.51 от ЗУЕС, определяща лицата, които следва да заплащат разходи за
поддръжка и управление на общите части. Приел е за основателни и
доводите на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.5
от ЗУЕС, тъй като в протокола от Общото събрание не е отразена волята
на етажните собственици, нито са положени техни подписи.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
2
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Исковата молба е подадена в срока по
чл.40, ал.2 от ЗУЕС, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства на ищеца да е било предоставено копие от протокола от
Общото събрание преди посочената от него дата 05.08.2019г., нито да му
е бил изпратен на посочените от него електронна поща и адрес в
страната. В случая по отношение на ищеца не са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбата на чл.16, ал.7, изр.4 от ЗУЕС, за което ще
бъдат изложени съображения по- долу. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснато при постановяването му
нарушение на императивна материалноправна норма, като въззивният съд
се произнесе по правния спор между страните.
С въззивната жалба се излагат доводи, че ищецът е бил редовно
уведомен за Общото събрание; че процесната сграда се намира в
жилищен комплекс от затворен тип, поради което било „нецелесъобразно“
приложението на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС, както и че протоколът
от Общото събрание е бил изготвен в съответствие със закона. Тези
доводи са неоснователни и не се споделят от настоящия състав на съда.
От фактическа страна по делото се установява от приложените
писмени доказателства, че с писмена молба от 28.12.2018г. ищецът е
уведомил дружеството- професионален домоуправител на сградата
„Ариете хоум“ ЕООД, че притежаваните от него апартаменти №17 и
№33 са необитаеми, като на същата дата в съответните страници от
книгата на етажните собственици, отнасящи се до посочените
апартаменти, на съответното място е вписан настоящия му адрес в
страната, а в горната част на страницата са вписани телефонния му
номер и адрес на електронна поща. От заключението на приетата по
делото съдебно- химическа експертиза се установява, че тези вписвания
са извършени със сходна химикална паста, поради което и в съответствие
с правилата на формалната логика е да се приеме, че са извършени
едновременно и на датата 28.12.2018г., посочена на гърба на съответната
страница. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от
3
ЗУЕС ищецът е следвало да бъде уведомен за Общото събрание чрез
изпращане на поканата на посочената от него електронна поща и адрес
в страната, което в случая не е било сторено, поради което следва да се
приеме, че ищецът не е бил редовно уведомен за същото.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че задължението за
уведомяване на ищеца е възникнало едва на 07.08.2019г., когато той
бил направил такова искане. Видно от разпоредбата на чл.13, ал.2 от
ЗУЕС, приложението й не е обусловено от някакво нарочно искане от
съответния собственик, а е свързано само с писмено уведомяване от
негова страна, че не ползва обекта си, и посочване на адрес, телефонен
номер и електронна поща, която информация в случая ищецът е
предоставил на 28.12.2018г. Ето защо ирелевантен за изхода на спора е
фактът, че на 07.08.2019г. ищецът е вписал в книгата изрично искане да
бъде уведомяван по имейл, тъй като това задължение за управителя на
етажната собственост е съществувало още от 28.12.2018г., когато
данните му са били попълнени в книгата. Съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.3 от ЗУЕС посочването в книгата на етажните собственици на
електронна поща на съответния собственик се извършва именно с цел
уведомяването му. По така изложените съображения следва да се приеме,
че ищецът не е бил редовно уведомен за свикването на Общото събрание,
с което е бил лишен от възможността да участва в него и да изрази
волята си при приемане на оспореното решение. При това положение и
предвид факта, че в протокола от Общото събрание не са посочени
идеалните части от общите части, които представляват присъствалите
лица и начина, по който са гласували, за което ще бъдат изложени
съображения по- долу, то допуснатото нарушение, свързано с
неуведомяването на ищеца, се явява основание за отмяна на приетото
решение по т.1 от дневния ред.
Не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба за
неприложимост на разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС, отнасяща се за
разходите за управление и поддържане на общите части в етажната
собственост, при преценката за законосъобразност на оспореното
решение на ОС. По делото не са били ангажирани доказателства
процесната сграда да се намира в жилищен комплекс от затворен тип по
4
смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, както и за управлението на общите
части в сградата да е бил сключен и вписан писмен договор с нотариална
заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти съгласно изискването на чл.2 от ЗУЕС. Предвид
горното за управлението на общите части е приложим режимът на
ЗУЕС и в частност разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, предвиждаща
че разходи за управление и поддържане на общите части не се заплащат
от собственик, ползвател или обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В
случая оспореното решение на ОС, предвиждащо дължимост на месечни
такси за управление и поддържане на общите части в сградата и от
собствениците на необитаеми обекти, е в противоречие с императивната
норма на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, поради което подлежи на отмяна и на
това основание.
Неоснователни са и възраженията в жалбата за липса на допуснати
нарушения при изготвяне на протокола от Общото събрание. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.5 протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата- "за", "против"
или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения. В настоящия случай в протокола и
приложения към него списък на присъствалите етажни собственици
/озаглавен също протокол/ не се съдържат идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, както и начина, по който са
гласували при приемане на оспореното решение, което е прието с 20
гласа „за“ и 1 глас „против“ от „самостоятелните обекти в сградата“.
Предвид горното не би могло да се приеме, че протоколът удостоверява
валидното приемане на оспореното решение, което също съставлява
основание за уважаване на предявения иск.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
5
С оглед изхода на делото и направеното от въззиваемата страна
искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261551 от 04.12.2020г., постановено по
гр.д. №14155/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХІV гр.с.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда в режим на етажна
собственост с адрес гр. Пловдив, бул. „***, представлявана от
управителя „Ариете хоум“ ЕООД, ЕИК *********, със законен
представител Г.С.О., да заплати на В. ИЛ. С. от гр. Пловдив, бул. „***,
ЕГН **********, сумата от 400 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6