Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 27.04.2016
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на шести април през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря С.С.,
като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1977 по описа за 2015
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за
развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК,обективно съединен с искове за упражняване на родителските права,
местоживеене на детето, издръжка и режим на лични отношения.
Ищцата
С.С.М. xxx твърди в исковата молба, че с ответника са сключили граждански брак
на 18.07.2007 г. в гр.Монтана. От брака си имат родено едно дете Сиана
Бориславова Борисова, родено на xxxг. Ищцата заявява, че с ответника са
разделени от м.06.2015г. и не поддържат контакти като съпрузи. Поддържа, че
ответника има проблеми с алкохола, употребява в големи количества, в такова
състояние става агресивен и конфликтен, започва да я заплашва и да й нанася
побои. Твърди, че пристрастеността на ответника към алкохола е причина за
ежедневните скандали, което наред с фактическата раздяла напълно отчуждило
съпрузите един от друг. Ищцата твърди, че от фактическата раздяла ответника не
е давал издръжка за детето Сиана, което останало да живее при нея.
Ищцата заявява, че в
брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради което моли
съдът да допусне развод по изключителна вина на ответника, да предостави
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете на нея,
както и определи местоживеене на детето при майката, а на ответника определен
обичайния режим на лични контакти, както и да бъде осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 500 лева, считано от датата на предявяване на
иска, както и да заплати сумата от 2 000 лева издръжка за минало време,
като претендира и направените деловодни разноски в размер, съгласно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът
Б.А.Б. xxx, в срока по чл.131 от ГПК, не представя писмен отговор на исковата
молба и не взема становище по предявените искове. По същество, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Съдът, след като ги прецени, съгласно правилото
на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото
са съпрузи, като бракът им е сключен на 18.07.2007г. в гр. Монтана, за което е
съставен акт за граждански брак №0112 от 18.07.2007г. От брака си имат родено
едно дете Сиана Бориславова Борисова, родена на xxxг. в гр.Монтана. И двете
страни живеят и работят в Р Германия, както към момента, така и към датата на
фактическата раздяла. Ищцата и ответника са разделени от м.06.2015г. и не
поддържат контакти като съпрузи. Ищцата заедно с детето Сиана напуснали
семейното жилище в Германия, а ответникът продължил да живее в него. Ищцата
заедно с детето живее на квартира в Германия. Ответникът имал проблеми с
алкохола, които особено се задълбочили в периода преди фактическата раздяла,
употребявал в големи количества концентрати, в такова състояние ставал
агресивен и конфликтен, започвал да заплашва и да нанася побои на ищцата. Пристрастеността
на ответника към алкохола е причина за ежедневните скандали, което наред с
фактическата раздяла напълно отчуждило съпрузите един от друг. От момента на фактическата
раздяла ответника не е давал средства и издръжка за детето Сиана, което
останало да живее при майката.
Тази фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства, така
и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Съпрузите не живеят заедно от близо година. Свидетелката
Василка Иванова М. дава показания, че „от година
и един-два месеца, откакто се е разделила със съпруга си Б. ".
В
същия смисъл са и показанията на свидетелката Елена Трифонова Серафимова: ,, Те
в момента не живеят заедно, от около година някога ".
На следващо място през по-голямата част от брака им ищцата С.М. е издържала
семейството, тъй като ответникът е отказвал да работи:
Василка
М. установи, че:
Б.Б. „не искаше да работи, тя сама работеше и
издържаше семейството. Той не работи от две години преди да замине за Германия
с нея, от тогава не работи. А преди това имаха пицария, там работеха двамата, и те фалираха, и
той си остана в къщи. "
След,
което категорично е отказвал да започне друга работа: „Моя
мъж му намираше работа на неколко пъти, той все отказваше... той не иска да работи ".
Пояснява, че семейството издържаше дъщеря ми и ние
родителите помагахме - носехме им храна, давахме им пари, плащахме им сметките, гледахме
детето ".
В
същия смисъл са и показанията на свидетелката Елена Серафимова: ,,Ние
се познаваме с нея от 2010 г., той тогава не работеше. С. работеше и издържаше
семейството ".
Установи си, че ответникът е алкохолик, което е и основната причина
за раздялата между страните:
Свидетелката
Василка Илиева М. установи, че:
-,,В България аз лично съм го забележила по 0.500 кг ракия
пиеше на ден - всеки ден ", а „Като замина за Германия там започна да пие
водка, защото не мирише... "
- Уточни, че по
време на престоя й в Германия, който е продължил 40 дена „аз като бех там пиеше
по шише водка на ден. Ходи в 11 часа, като стане сутрин изпива си кафето,
изпива чашата с водката, в 11 ходи - в 14 ч се връща, обеда, пак пие и у 17 ч
отива и у 11 нощта се връща
и допива бутилката”.
-„Не той не отрича пиянството си. Дъщеря ми му вика: „Иди се
лекувай, намали това пиене". И аз лично съм му казвала. Той каза „Аз съм
алкохолик и не мога да се откажа ". Той го казва лично това ".
-
Свидетелката дава показания, че ответника продължава да пие и отказва да
се лекува и към настоящия момент „Веднъж, когато беше
получил първото писмо за развода, той беше ходил там...и тя му казала - иди се
лекувай, откажи се от алкохола — той казал, че не може, без алкохол не може.
Това пиянство продължава и до момента ".
Под влияние на алкохола Б.Б. става агресивен, вдига скандали и нанася
побои на ищцата.
Свидетелката
Василка М. даде показания, че, когато
ответникът употребява алкохол „Като се напие, като му
отговори за нещо я биеше, говори грубо с нея ".
Категорично
заяви „Разделиха се заради пиене, побой - той си дава
парите за цигари и алкохол".
Свидетелката
Елена Трифонова Серафимова също заяви, че страните са се разделили заради
проблемите на ответника с алкохола: „Причината е алкохол и
скандали ", „Тормозеше
я, под въздействието на алкохола ставаше агресивен...Под въздействието на
алкохола той почва да става агресивен, намира причини за скандали”.
Даде
показания „Виждала съм я няколко пъти
посинена. "
Категорично
заяви „Да, съпругът й Б. я е биел "
Като
допълни, че „ Сега при пребиваването си в Германия
С. пак ми се оплаква, че продължава да пие, бие я поякога "
И двете свидетелки категорично
потвърдиха, че отказът на ответника да работи, постоянния му алкохолизъм и
побоите над ищцата са
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.
Свидетелката
Василка М. - „Проблеми имат, той не работеше,
пиеше, биеше я ".
Свидетелката
Елена Серафимова - „Проблемът при тях беше, че той не
работи и е отдаден на алкохола ".
Крайният
извод е, че крахът на брачната връзка между страните по делото се дължи изцяло на поведението на ответника, предвид което
сключеният между С.М. и Б.Б. брак следва да се прекрати с развод по вина на
последния.
Бракът, създава
определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен ,те не могат да се
считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи
усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и
доходи, да осигуряват благополучието на семейството и на децата и да живеят
съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ответникът не е положил
необходимите усилия за заздравяването на този брак.Във взаимоотношенията между
страните липсва разбирателство, взаимно уважение и доверие, и в този й вид
брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и
от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството,
както и за възпитанието и отглеждането на роденото от брака непълнолетно
дете.Отношението на ответника към ищцата, употребата на алкохол и в това
състояние отправените заплахи, побоите, в
крайна сметка са довели до фактическата раздяла между съпрузите.Поведението на
съпруга, ответник, е укоримо и представлява брачно провинение. Фактическата
раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал
от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството. При този
разбор на доказателствата у съда се формира категоричния извод, че вина за
разстройството на брака има ответникът Б.А.Б..
Непълнолетното
дете Сиана от момента на фактическата раздяла и към настоящия момент е при майката,
която полага и непосредствените грижи за неговото отглеждане, възпитание и
образование.
При решаване на
въпроса за предоставяне упражняването на родителските права следва да се има в
предвид следното - Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума
на ВС,като обобщава практиката по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне личните отношения
между родителите и децата,развива и подробни съображения относно
обстоятелствата,които следва де се имат предвид от съда, както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняване на родителските
права,така и при искане за тяхното изменяване.В Постановлението се сочи,че
решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата, на
единия родител,следва да се основава на първо място на интересите на
децата,преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски
качества;полагане грижи и умения за възпитание;подпомагане подготовката за
придобиване на знания,трудови навици др.;морални качества на родителя;социално
обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата;привързаност между деца и
родители;помощ на трети лица и др.Т.е. основният критерий са именно интересите
на децата,а не тези на родителите.Интересът на децата обаче не е някакво
субективно отношение,а обективна категория.Този интерес трябва да се преценява
от гледна точка на повелите на морала и правните принципи.Той не се свежда към
някакво тясно материално уреждане, а се състои в правилното физическо и духовно
развитие и социално формиране на детето.
И
двете разпитани по делото свидетелки дадоха показания, че след като ищцата се разделила с
ответника - Б.Б. през юни 2015 г., дъщеря им е останала да живее при майката - С.М.
в Германия, която изцяло е поела грижите по нейното отглеждане:
Свидетелката
Василка М. даде показания, че „В
момента С. живее в Германия с дъщеря си на квартира от година и един - два
месеца, откакто се е разделила със съпруга си Б. ".
Това
се потвърди и от свидетелката Елена Серафимова, която заяви, че „Детето живее при нея /има предвид С.М./
и са отделно от бащата”.
И
двете страни по делото работят и живеят в Германия.
В
хода на делото се установи, че за
детето е вредно и не е в негов интерес да живее при баща си.
Б.Б.
е алкохолик и проявява агресия пред очите на детето, което поведение го плаши,
травмира и оставя непоправими следи върху психиката му.
Това
се потвърди от показанията на свидетелката Василка Иванова М., която даде
показания, че „Като се напие...плашеше детето,
даже пред очите на детето я е биел по времето, когато са се карали ".
Същата
свидетелка уточни още, че „Когато се напие и почва
некакъв спор. детето плаче, дърпа майка си. Продължава да бие С. пред
детето."
Поведението
на бащата е неприемливо и може да повлияе пагубно върху мирогледа и психиката
на детето, като се има предвид крехката му възраст от едва 8 години, когато
тепърва се оформя светогледа и представата за това кое поведение е редно и
нередно.
Детето
е във възраст, в която приема за правилно поведението на своите родители и
отношенията в семейството са пример за поведението, което то ще избере в
бъдещите си социални контакти.
Бащата
не крие своите пороци от детето и насочва своята агресия и
върху
самото дете - това със сигурност не е поведение на един добър родител,
който следва да се грижи за детето си, да го обича и да общува с него с търпение,
а не биейки го.
По
този въпрос показания дава и свидетелката
Василка М., която заяви, че .Детето е споделяло с мен
за неговото пиянство, казвам му: „Бабо, що не кажеш на татко ти да престане да
пие". А то казва
„ Той бабо, ще ме бие и мене, бие мама, бие мене даже, когато ме целува мирише
на алкохол".
Предвид,
което бащата не само, че е неспособен да осигури една спокойна среда, в която
да отглежда дъщеря си, но и с поведението си създава опасност за нейното
нормално физическо и психическо развитие, което ще се отрази върху целия й
живот.
Освен
това детето е момиче и навлиза в деликатна възраст, в която все повече ще се
нуждае от съветите и помощта на майка си, свързани с израстването й като жена,
които няма как да получи от баща си.
Като съобрази
всичко изложено по-горе в мотивите,интереса ,възрастта и пола на детето, моралния
облик на двамата родители,социалната среда в която живеят последните, техните
възможности,имущество и доходи , и като обсъди всички изброени по-горе и
предвидени в закона предпоставки,които са от значение за отглеждане и възпитаване на дете, както и
писменото становище на Д “СП” гр.Монтана, съдът намира,че майката е тази, която
има възможност да полага максимално добри грижи за неговото отглеждане
и възпитание. Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е
за в бъдеще да живее при майка си, която ще полага ежедневните и непосредствени
грижи по неговото отглеждане и възпитание, като бащата да има право да го вижда
два пъти в месеца – всяка първа и трета събота и неделя от месеца и един месец
през годината, който да не съвпада с платения отпуск на майката. В тази насока
е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Монтана.
Децата имат необходимост да контактуват и с двамата си родители, тъй като това
са хората, на които може да разчита безусловно във всеки един момент и същите
да му оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна по този начин
бащата ще има възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание,
да знае за желанията, проблемите, заниманията и нуждите на своята дъщеря.
Съобразявайки възрастта на детето,
неговите нужди от храна, облекло, учебници и учебни пособия и други разходи във
връзка с неговото развитие, като личност и духовно израстване, както и
възможностите на двамата родители, като в тази насока е приложеното удостоверение № С
11 365832/10031/00006 от 02.06.2015 г. за брутни/нетни доходи на Б.А.Б. за май
2015 г. с превод на български език, от което е видно, че Б.Б.
е работоспособен - работи в пицария Щатмауер в Бруненщраце, Германия и получава
месечно възнаграждение в размер на 965.32 евро.
С
Определение от 21.01.2016 г. съдът задължи ответника Б.Б. да
представи удостоверение за доходите си за периода юни - ноември 2015 г.Такова
удостоверение по делото не беше представено.
Предвид горното,
на
основание чл. 190, ал. 2 ГПК във вр. чл. 161 ГПК съдът
приема за доказано, че през посочения период Б.Б. е получавал месечно
възнаграждение равно на месечното възнаграждение за месец май, а именно 965.32
евро или приблизително 1900 лева.
За издръжката и за отглеждане на
роденото от брака на
страните дете месечно са необходими в Германия немалко
средства - за храна,
облекло, редовно обучение.
Детето
живее в Германия, където стандартът на живот, съответно разходите за отглеждане
на едно дете са значително по-високи от установените за Република България.
Детето Сиана Борисова ходи освен на училище и на занималия,
за която както посочи бабата на детето се плаща
висока такса: „детето
сега ходи на занимална, там са много скъпи занималните”.
Предвид възможностите на ответника, с оглед
доходите му и нуждите на Сиана Борисова, една издръжка от 500 лева месечно за
единственото му дете е напълно съобразена с материалното състояние на бащата и
не би го затруднила, а от друга страна ще осигури нормални условия на живот,
необходими за развитието на детето, поради което ответника следва
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от
деня на предявяване на иска.
По предявения иск за издръжка за минало време, съдът намира следното:
И двете разпитани по делото свидетелки дадоха показания, че след като ищцата се е разделила с
ответника - Б.Б. през м. юни 2015 г., дъщеря
им е останала да живее при майката - С.М., която изцяло е поела грижите по
нейното отглеждане.
По
делото липсват доказателства ответникът да е плащал издръжка за детето пред
периода на фактическата им раздяла от юни 2015 г. до датата на образуване на
настоящото производство на 27.10.2015 г.
Напротив
от показанията на свидетелките се установи, че само ищцата е издържала цялото
семейство още по време на съвместното съжителство на страните, като
свидетелката Василка М. посочи, че Б.Б. дава парите си само за цигари и алкохол
„вместо да плаща квартира, детето сега ходи на занимална.
там са много скъпи занималните - той нема пари ".
Предвид горното
предявения иск за издръжка за минало време се явява основателен и доказан и ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лева
- издръжка за минало време - за периода от 4 месеца, считано от м.юли до м.октомври 2015 г.,
заедно с лихва за забава.
Ищцата не е направила искане за произнасяне относно ползването на семейното
жилище и относно фамилното име, поради което съдът не дължи такова.
Съобразно този изход на
делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен
съд-Монтана ДТ за допускане на развода в размер на 30.00лв. и 5.00 лв. ДТ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист,а ответникът по сметка на РС Монтана ДТ за допускане на развода в
размер на 30.00 лева, сумата от 800.00 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съобразно чл.329,
ал.1 ГПК на ответника следва да бъдат възложени и разноските, направени от
ищцата в размер на 626.13 лева, за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД между С.С.М. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и Б.А.Б. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и
ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 18.07.2007г. в гр.Монтана с акт №0112 от
18.07.2007г., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ВИНА за настъпилото
в брака дълбоко и непоправимо разстройство има ответника Б.А.Б..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето Сиана Бориславова
Борисова, ЕГН xxxxxxxxxx на майката С.С.М..
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Сиана Бориславова Борисова, ЕГН xxxxxxxxxx при майката С.С.М..
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на детето Сиана Борисова с бащата Б.А.Б. всяка първа и трета
събота и неделя от месеца по местоживеене на детето и един месец през годината,
който да не съвпада с платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б.А.Б. да
заплаща на С.С.М., като майка и законен представител на детето Сиана
Бориславова Борисова месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от
27.10.2015г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.А.Б. да
заплати на С.С.М., като майка и законен представител на детето Сиана
Бориславова Борисова издръжка за минало време в размер на 2 000 лева,
ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
ОСЪЖДА С.С.М. да
заплати по сметка на МРС държавна такса
30.00 лв. за допускане на развода и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Б.А.Б. да заплати по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 30.00 лв. за допускане на развода, ДТ в размер на 800.00 лева
ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5,00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Б.А.Б. да заплати на С.С.М. разноските по делото в размер на 626.13 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: