РЕШЕНИЕ
№ 3611
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110215188 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Албена Маринова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д.
№ 15188 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. К. К. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-011818 от 28.06.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
1
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните
предпоставки за издаване на НП, доколкото не е извършил вменените му нарушения,
поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка изразява
становище, че жалбата е подадена извън законоустановения срок и се явява
процесуално недопустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 14.06.2022 г. В. И. Н. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, в
присъствието на един свидетел съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 589250 за извършени на същата
дата нарушения по чл. 104а от ЗДвП, по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Съставеният АУАН бил предявен на нарушителя на същата дата, който го
приел, посочвайки, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не били депозирани.
Въз основа на съставения АУАН на 26.06.2022 г. Г В Б – началник група в ОПП-
СДВР, издала наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им –
чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно датата, мястото
и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, а словесното им описание
съответства на дадената им правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен
състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са
основание за отмяна на НП.
2
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 14.06.2022 г. около 11:41 ч. в гр. София жалбоподателят В. К. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № по бул. „Васил Левски“, с посока на
движение от ул. „Московска“ към ул. „Оборище“, без поставен обезопасителен колан,
при наличие на такова оборудване в автомобила, като по време на управление на
автомобила жалбоподателят използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на същия без участието на ръцете. Жалбоподателят бил забелязан от В.
Н. и св. С. С. – служители на СДВР, които го спрели за проверка. В хода на същата В.
К. не представил СУМПС и контролен талон към СУМПС, като за констатираните
нарушения на ЗДвП му бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка, съдебният състав прие за установена въз
основа на анализ на показанията на свидетеля С. С., както и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН /в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК/, който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите
в АУАН, напротив – разпитан в настоящото производство, св. С. е категоричен, че е
възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, че той е бил без
колан и е говорил по телефона, като с оглед на изминалото време и типичността на
ситуацията свидетелят няма спомени за отделни детайли от случилото се, но
потвърждава посочената в АУАН фактическа обстановка и показанията му са
достатъчно ясни и категорични относно основните обстоятелства, подлежащи на
доказване по делото. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради които свидетелят да се
счита за предубеден или заинтересован.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
В. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. За нарушаването на тази забрана от водача чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място по време на управление на
3
лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № жалбоподателят е използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал задължението си да не използва мобилен телефон по време на управление на
лекия автомобил, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му, но въпреки това не е изпълнил същото, като по време на
управление на процесното МПС е използвал мобилен телефон без такова устройство,
като е искал и целял това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
В. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в
разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без
поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се
установява в процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът
му да попада в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на
това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но
въпреки това не е изпълнил същото, като е управлявал МПС без да си сложи колана и е
искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
В. К. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. За нарушаването на
това задължение от водача, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП предвижда
наказание глоба в размер от 10 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач
на процесния лек автомобил не е носил в себе и не е представил при поискване от
служителите на СДВР свидетелство за управление на МПС и контролния талон към
него. По същество и самият жалбоподател не твърди, че е представил изисканите
документи, а единствено сочи лаконично в жалбата, че не е извършвал вменените му
нарушения. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят от обективна страна е
извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което е достатъчно ясно описано
и е правилно квалифицирано.
От субективна страна то е извършено от жалбоподателя при форма на вината на
вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да носи със
себе си определени документи, включително СУМПС и контролния талон към
СУМПС, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер – 10 лева, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираните нарушения не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение
настоящите нарушения разкриват типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-011818 от
28.06.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което
на В. К. К. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
5
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и пр. 2 му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6