Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от З. С. С., с [ЕГН], чрез адвокат Е. Й., срещу Решение № 21/29.01.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1487/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 311/06.12.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). С посоченото наказателно постановление на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 148, ал. 12 от ЗГ. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

З. С. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 1249/02.04.2024 г. адвокат Е. Й. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски в производството пред районния съд и в касационното производство.

Процесуалният представител по пълномощие на директора на РДГ – Кюстендил към ИАГ – юрисконсулт Й. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на З. С. е ангажирана за това, че на 05.10.2022 г. в землището на [населено място], община Невестино, област Кюстендил, териториален обхват на Държавно горско стопанство [община], в качеството си на собственик и ползвател на товарно превозно средство с рег. № [рег. номер], не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройство за дата 05.10.2022 г., като транспортирал дървесина на същата дата по превозен билет № 6669/00072/05102022/183618. С. З. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 311/15.11.2022 г. за нарушение по чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 148, ал. 12 от ЗГ. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил, по следните съображения:

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на З. С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на С..

Районният обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, с оглед на правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS), като редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11 – Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Според чл. 14б, ал. 1 от тази наредба товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), а съгласно чл. 14б, ал. 3 от същата собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството. За съставомерността на процесното деяние от обективна страна е необходимо да се установи, че на 05.10.2022 г. С. е бил собственик или ползвател на товарното превозно средство с рег. № [рег. номер]. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. В случая районният съд не е събрал доказателства за собственика и ползвателя (ако е вписан такъв) на процесния товарен автомобил към 05.10.2022 г. Неспазването на задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще отмени обжалваното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил. При новото разглеждане на делото районният съд следва да събере доказателства за собственика и ползвателя (в случай че е вписан такъв) на процесния товарен автомобил към 05.10.2022 г. и след това да формира самостоятелни изводи по съществото на спора.

По претенциите за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 21/29.01.2024 г., постановено по АНД № 1487/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.