Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.07.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори юли Година 2020
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 346 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.С.С. против
наказателно постановление № 007011/20.01.2020г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, като се сочат
съображения за това. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна чрез пълномощника
си юрисконсулт С.Г.моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като взема становище по изложените в жалбата възражения и излага допълнителни
аргументи.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 007011/20.01.2020г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София на нарушителя Д.С.С. е наложено на основание чл. 179, ал. 3, вр. с
чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на 300 лева за неизпълнение на
задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, представляващо административно нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
В наказателното постановление е
посочено, че на 07.08.2019г. в 10:05 часа Д.С.С. в качеството си на водач
управлявал ППС– л.а. марка: Ситроен, модел 3Х, с рег. № СТ 9414 ВВ, с обща
техническа допустима маса до 3,5 тона, по републикански път II-66, км 55+000, в посока към гр. Нова
Загора, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена
винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За посочения по-горе републикански път II-66 се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение 2 към т. 2 на решение №
959/31.12.2018г. на Министерския съвет за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна
инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение на републиканските пътища.
Към момента на проверката е установено,
че ППС с рег. № СТ 9414 ВВ няма заплатена винетна такса – направена е справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор MEU
031.
Впоследствие наказващият орган е
направил справка и в електронната система за събиране на пътни такси, която е
приложена към преписката.
В разписката към АУАН изрично е
посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в
14-дневен срок от връчването на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна
такса не е платена в дадения 14-дневен срок.
Наказващият орган е приел, че не са
налице условията за прилагане на чл. 28 ЗНН.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 007011 от 07.08.2019г, съставен от инспектор в Сектор
„Контрол и правоприлагане“, гр. Пловдив.
В АУАН е посочено, че на 07.08.2019г.
около 10:05 часа на републикански път II-66, км. 55+000 в посока гр. Нова Загора водачът Д.С.С.
управлява л.а. марка: Ситроен, модел: 3Х, с рег. № СТ 9414 ВВ, собственост на С.В.С.,
като не е заплатил винетна такса за управление по републиканската пътна мрежа –
категория 3 съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Към административнонаказателната
преписка е приложена справка от електронната система за събиране на пътни такси
/л. 26 от делото/, от която се установява, че за ППС с рег. № СТ 9414 ВВ няма
заплатени тол-продукти.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019г.,
заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019г.,
заповед № РД-11-1423/02.12.2019г., заповед № РД-11-1520/20.12.2019г.1 всички на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От показанията на свидетеля И.Д.З. /актосъставител/
и И.И.И. /свидетел по акта/ се установява фактическата обстановка описана в
АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и съответстват на събраните в хода на съдебното следствие
писмени доказателства.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
На първо място, съдът констатира, че е
налице разминаване между описаното нарушение в акта за установяване на
административно нарушение и съответно в наказателното постановление.
В АУАН е посочено, че на 07.08.2019г.
около 10:05 часа на републикански път II-66, км. 55+000 в посока гр. Нова Загора водачът Д.С.С.
управлявал л.а. марка: Ситроен, модел: 3Х, с рег. № СТ 9414 ВВ, собственост на С.В.С.,
като не е заплатил винетна такса за управление по републиканската пътна мрежа –
категория 3 съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата – нарушение на
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП.
Следователно според актосъставителя
водачът на ППС следва да заплати винетната такса, а съставът на
административното нарушение изисква водачът да управлява ППС, за което не е
заплатена винетна такса. Нещо повече съгласно чл. 10а, ал. 3 от Закона за
пътищата винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя, а не от
водача.
Съгласно чл.
42, т. 4 ЗАНН фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички
елементи от неговия състав, за да е ясно на лицето срещу което се води
административнонаказателното производство - с доказването на кои факти би
отрекъл основанието за носене на административнонаказателна отговорност. В това
се изразява същността на правото на защита.
В този смисъл е и решение
№ 228/26.06.2019г., постановено по КАНД № 219/2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Прави впечатление, че при издаване на
наказателното постановление наказващият орган вече е посочил, че става въпрос не
за управление на ППС, за което С. не е заплатил винетна такса, а за управление
за ППС, за което не е платена винетна такса. Съдът намира обаче, че такова
уточнение е недопустимо при издаването на наказателното постановление. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
съгласно която „наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. В случая обаче
нередовността на акта касае един от елементите на фактическия състав на
нарушението и е невъзможно санирането му да стане едва с наказателното
постановление.
На второ място, съдът констатира, че е
налице разминаване между посочените законови разпоредби, които са нарушени в акта
за установяване на административно нарушение и съответно тези, които са
посочени в наказателното постановление.
Актосъставителят е посочил, че е допуснато
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП. Същевременно наказващият орган е
посочил, че на нарушителя е наложена глоба за неизпълнение на задължение по чл.
139, ал. 6 ЗДвП, представляващо административно нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, т.е. в наказателното постановление нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Това ограничава правото на нарушителя
да разбере за какво точно му е повдигнато административнонаказателното
обвинение.
Отделно от това при даване на правната
квалификация на нарушението нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили
нормите към които препращат посочените от тях законови текстове.
В чл. 139, ал. 5 ЗДвП се прави
препратка към чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 ЗДвП -
към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Същевременно чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата препраща към чл. 10а, ал. 7 от същия закон, който от своя
страна съдържа три отделни точки.
Това обстоятелство следва да бъде
отразено и в АУАН, и в НП, като бъден направена съответната обвръзка при
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени – т.е. в случая става
въпрос за нарушение на чл. 139, ал. 5, вр. с ал. 6 ЗДвП, вр. с чл. 10, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 10а, ал. 7, т. 1 от Закона за пътищата, като санкционната
разпоредба, която отговаря на посочения състав е чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
С
оглед пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Ако констатираните от съда
разминавания между АУАН и НП, които касаят описанието на нарушението и дадената
му от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация не бъдат ценени
като съществени такива, които ограничават правото на защита на нарушителя, то
следва да се приеме, че жалбоподателят С. е осъществил състава на нарушението,
за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, тъй като действително
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че на
07.08.2019г. в 10:05 часа в качеството си на водач С. е управлявал ППС– л.а.
марка: Ситроен, модел 3Х, с рег. № СТ 9414 ВВ, с обща техническа допустима маса
до 3,5 тона, на републикански път II-66, км 55+000, в посока към гр. Нова Загора, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС не е заплатена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
По отношение на наложеното му
наказание – същото е правилно определено съобразно фиксирания от законодателя
размер от 300 лв.
По отношение приложението на чл. 28 ЗАНН в настоящия случай съдът споделя становището на наказващия орган, че не са
налице смекчаващи обстоятелства, които да определят нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно
постановление № 007011/20.01.2020г. на Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр. София, с което на нарушителя Д.С.С., ЕГН: ********** е наложено на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 ЗДвП наказание глоба в размер на
300 лева за неизпълнение на задължение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП, представляващо
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: