№ 1863
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Петър Ив. Минчев
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502072 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Г., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. Й., срещу решение № 19713 от
29.11.2023 г. по гр. дело № 200/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 36-
и състав, с което е признато за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗДД С. Г. дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД 3500,00 лева, представляваща част от дължима
главница, цялата в размер на 20369,79 лева, по договор за потребителски
кредит № 435561/23.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1062,56 лева –
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.12.2020 г. до
04.01.2022 г. и сумата от 454,03 лева – лихва за забава за периода от 21.12.2020
г. до 07.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18886/2022 г. по описа на СРС, 36-и
състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон. Договорът за потребителски кредит
бил недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Съдът следял служебно за нищожността
на сделките и без да има подобно възражение от насрещната страна. Искането
1
към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде
отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. К., е подала
отговор на въззивната жалба. Счита, че решението на СРС било правилно и
законосъобразно. Искането към СГС е то да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая искът се
основава на договор, сключен с потребител, поради което на основание чл. 7,
ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в него.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради
което е валиден и допустим.
В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения
и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.
272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства,
поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия
съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Твърдението, че процесният договор бил недействителен съгласно чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, е единственото конкретно възражение, направено в
жалбата. Съдът го обсъди, а в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3
ГПК извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит. СГС достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, които са дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи
условия. Условията за погасяване на кредита са регламентирани на стр. 1 от
договора и в погасителния план. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК информацията в
тях е представена на разбираем език. Страните са договорили размерът на
2
кредита (20369,79 лева), броят месечни вноски (121), общата дължима сума от
потребителя (28328,33 лева), приложимата лихвена конвенция (360 дни).
Възнаградителната лихва е договорена във фиксиран размер от 6,5 %.
Годишният процент на разходите е 6,7 %. Размерът на месечната вноска е
определен на 244,04 лева. Падежната дата е договорена да бъде 21 число от
месеца, а първата вноска следва да бъде платена на 21.12.2020 г.
Размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, са описани коректно в погасителния план. За всяка погасителна вноска
е ясно отразено каква част от главницата и каква част от догорената лихва
включва – колони „лихва“ и „изплатена част от главницата“. Виден е размерът
на оставащата част за плащане на заема и главницата по него – колони
„оставащи задължения“ и „оставаща част от главницата“.
Страните не са договорили различни лихвени проценти за целите на
погасяването на дълга. Ето защо съдът намери, че в процесния договор не е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което това възражение
в жалбата е неоснователно.
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.
143-148 от ЗЗП, които уреждат неравноправните клаузи в потребителските
договори. Настоящият състав е съгласен с преценката на първата инстанция,
че такива не се съдържат в разглеждания договор. Твърдения на
жалбоподателя в противна насока не са направени нито в жалбата, нито в хода
на производството пред районния съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение, а обжалваното решение е правилно и следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият. Такива не са поискани, поради което въззивният
съд не присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19713 от 29.11.2023 г. по гр. дело №
200/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 36-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4