О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№110

гр. Русе, 24.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                 ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – мл. съдия

като разгледа докладваното от мл. съдия Тодорова в.гр.дело № 9 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

         Постъпила е жалба от А.Д.В., ЕГН **********, чрез адв. Д.И., против Разпореждане от 29.11.2019 г. на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, по изп.дело № 20188320400242, с което е отказано да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на недвижими имоти на основание чл. 442 а ГПК.

         В жалбата се твърди, че с молба от 14.11.2019 г., депозирана по изпълнителното дело жалбоподателката е направила искане по чл. 443 от ГПК изпълнението да бъде насочено към друг притежаван от нея недвижим имот и да бъде вдигната наложената на 30.09.2019 г. възбрана върху притежавани от нея към онзи момент земеделски земи, тъй като същата се е разпоредила с имотите. За целта предложила принудителното изпълнение да бъде насочено срещу друго притежавано от длъжника имущество – недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна. С молба от 20.11.2019 г. жалбоподателката е направила искане по чл. 442 а, ал. 2 от ГПК да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на три поземлени имоти, индивидуализирани в жалбата и да бъдат отменени наложените възбрани. Твърди се, че съдебният изпълнител в нарушение на чл. 442 а от ГПК незаконосъобразно е постановил отказ да вдигне обезпеченията. Направено е искане за отмяна на обжалвания отказ.

         В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело Т.Ф.С., в което се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

         Постъпили са мотиви относно жалбата от  ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, с които се излагат съображения за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното действие не е сред лимитативно изброените в чл. 435 от ГПК. Наведени са доводи за неоснователност на жалбата.

         След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК лимитативно посочва подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от длъжника по делото, като в т. 2 е посочено насочването на изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г., постановено по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Отделното обжалване на действия, като запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. не е допустимо. Видно от съдържанието на депозираната жалба, жалбоподателят не се позовава на несеквестируемост, а обжалва насочването на изпълнение срещу процесните недвижими имоти поради несъразмерност на обезпечителните мерки, което е нарушение на разпоредбата на чл. 442а ГПК. Не е предвидено и самостоятелно обжалване на отказа на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки при възражение за несъразмерност по реда на чл. 442а, ал. 2 от ГПК. В случаите, когато съдебният изпълнител не е вдигнал навреме наложените запори и/или възбрани като е допуснал явна несъразмерност на обезпечителните мерки, той носи отговорност за вреди по чл. 441 ГПК. В томи смисъл са постановените множество определения, като: Определение № 2189 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3189/2018 г.; Определение № 3307 от 9.10.2019 г. на САС по в. гр. д. № 3325/2019 г.; Определение № 477 от 31.10.2018 г. на ПАС по в. ч. гр. д. № 526/2018 г.; Определение № 27738 от 25.11.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 13832/2019 г.; Определение № 2368 от 15.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2535/2019 г.

Казаното по-горе се отнася и относно съдебния контрол на правомощията на съдебния изпълнител по чл. 443 от ГПК. Според  чл. 443 от ГПК, длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, върху които съдебният изпълнител насочва изпълнението ако прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя. В тази хипотеза на замяна на обекта и начина на изпълнението законът не предвижда изрично преценката по целесъобразност на съдебния изпълнител да подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването.

Следователно, настоящата жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

         Така мотивиран, Русенският окръжен съд,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 29490/06.12.2019 г. на А.Д.В., ЕГН **********, чрез адв. Д.И., против Разпореждане от 29.11.2019 г. на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, по изп.дело № 20188320400242, с което е отказано да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на недвижими имоти на основание чл. 442 а ГПК.

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:

 

      Членове: