№ 8754
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110157703 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.05.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети
април две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Анелия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №57703 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.55, предл.1 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила по подсъдност от СГС искова молба от Д. ......,
чрез адв.М. М. от АК- гр.Бургас, с която са предявени осъдителни искове срещу сестра й Г.
М. за заплащане на следните суми: сума от общо 12 600 евро, представляваща обезщетение
1
за ползване на жилище, собственост на ищцата, находящо се в гр.........., за периода:
15.09.2019г.- 15.09.2022г., определено като месечен наем от 350 евро
и сума от 1 975,24 евро, представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.-
15.09.2022г. Твърди се, че ответницата е ползвала собствения на ищцата имот без правно
основание, поради което се иска заплащането на обезщетение за лишаване от правото й на
ползване върху имота. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Т.
П. от САК, с който се оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени
съображения за това. Претендират се разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
главница за частично основателен, а искът за мораторна лихва- за изцяло основателен,
поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на Нотариален акт за продажба на наедвижим
имот №.....г., том V, н.д. №...г. на Нотариус ......., рег. №... в НК, район на действие: СРС, с
който ищцата Д. ...... е придобила правото на собственост върху Апартамент №63, находящ
се в гр......
Представени са нотариална покана с удостоверени подписи от ищцата към
ответницата, връчена на 28.10.2013г., чрез ......., рег. №..... в НК, район на действие: СРС, с
която е даден 1- годишен срок от датата на получаване на поканата за доброволно предаване
на владението върху процесния имот и за заплащането на обезщетение от 300 евро за всеки
месец.
Представена е втора покана, връчена на ответницата на 10.09.2022г., с обратна
разписка, с която се приканва да освободи имота, както и да заплати обезщетения за
ползването му.
Видно от приемо- предавателен протокол от 15.09.2022г., ответницата предава на
ищцата владението върху горния имот, като е съставена от ответницата декларация от
същата дата за дължимостта на режийните до 30.09.2022г.
Към отговора на искова молба е приложен препис на Нотариален акт за собственост на
жилище от 1963г., находящо се в гр....... и удостоверение за наследници.
Проведени са разпити на трима свидетели- един на ищеца- ..... и двама на ответника-
дъщеря й ......
Свидетелят на ищеца описва предаването на владението на имота през м.09.2022г. и
влошеното му състояние.
Втората свидетелка твърди, че между страните е било налице устна договорка за
безвъзмездното ползва на имота от ответницата до навършването й на пълнолетие. Посочва,
че след напускането на имота от нея през лятото на 2015г., ответницата ползва 1 стая, кухня
и санитарни помещения. Твърди наличие на неуредени между страните взаимоотношения за
горния имот в гр.Бургас, който се ползва от ищцата.
Третият свидетел описва леки ремонтни дейности, които е извършвал в жилището и
дава описание на същото.
Прието е по делото заключение по съдебно- оценителна експертиза, което е дало
стойностите на средно месечните наемни възнаграждения за процесния период за целия
имот и за част от него, съобразно офертни цени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. При
2
неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между
отделните субекти следва да бъде възстановено като всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При
начална липса на основание може да се постави въпроса за съзнателното изпълнение на
нравствен дълг, с оглед на това, че страните по делото са близки роднини. Ако престацията е
извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание.
При изпълнение на морално задължения, липсва неоснователно обогатяване. Наличието на
близки отношения могат да доведат до извод за изпълнение на нравствен дълг. След
връчването на нотариалната покана от ищцата на ответницата отношенията им във връзка с
ползването на имота следва да се приемат за уреждани занапред на финансова основа. При
това положение възраженията на ответника за съществувала неформална уговорка за
безвъзмездното ползване на имота от ответницата не могат да бъдат приети. Ищцата е
заявила надлежно волята си, считано от м.10.2013г., да бъде освободен имота от ответницата
и за заплащането на обезщетение за ползването му. Процесният имот е изключителна
собственост на ищцата, поради което в отношенията им не намират приложение правилата
досежно съсобтвеността. С оглед на горното не може да намери приложение и разпоредбата
на чл.55, ал.2 от ЗЗД в процесния случай.
При началната липса на основание още при получаването на престацията липсва
валиден юридически факт, който да оправдае имущественото разместване. Последното е
налице не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му
средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава хипотезата се реализира когато
собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал
приходи от същата е правноирелевантно. Задължението да бъде обезщетен собственика
произтича от създадената възможност да се спести наема, който би се дължал за ползването,
като обедняването на собственика на вещта се съизмерява със същата сума - пазарният наем
за процесното имущество за съответния период. Видно от заключението по приетата
експертиза е, че за процесния период сборът на наемното възнаграждение възлиза на 12 009
евро. Възражението, че имотът не ползван изцяло от ответницата не може да бъде прието за
основателно. С оглед на горното исковата претенция за главница подлежи на уважаване до
сумата от общо 12 009 евро.
Съгласно ТР №5/2017г. на ОСГТК на ВКС, задължението за връщане на даденото при
начална липса на основание, в хипотеза на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД, е безсрочно –
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок
за изпълнение и такъв няма определен в закона. При неизпълнение на парични задължения,
законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора,
когато няма уговорен срок за изпълнение. За забава на длъжника по безсрочното задължение
е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД,
както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. При връщане на дадено
при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо,
вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от
момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата
допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок. В случая
покана е налице, съставена и връчена на ответницата преди процесния период. С оглед
справка в ел. калкулатор на НАП следва да се присъди обезщетение за забава в пълния
претендиран размер, изчислен върху средения месечен наем за имота съгласно приетото
заключение за всяка съответна година до датата на исковата молба.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
3
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е направил разноски за заплащането на
държавна такса по делото от 1 140,27 лв. и депозит за експертиза от 150 лв. Претендира и
адвокатски хонорар от общо 4 000 лв. в настоящото производство. Следва да бъде прието
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, като в полза на ищеца
следва да се признае такъв за сумата от 3 000 лв., съобразно приложимата наредба. С оглед
изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди сумата от общо 4 116,31 лв.
Ответната страна е направила разноски по делото за адвокатски хонорар от 2 000 лв. и за
депозит за експертиза от 150 лв. В нейна полза следва да се възложат разноски от 87,18 лв., с
оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: ......, да заплати на Д. В. ......, ЕГН: **********, следните
суми: сума в размер на 12 009 /дванадесет хиляди и девет/ евро, представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр.........., за периода: 15.09.2019г.-
15.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебното сезиране-
27.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сума от 1 975,24 /хиляда
деветстотин седемдесет и пет евро и двадесет и четири евроцента/ евро, представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2019г.- 15.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от 12 600
/дванадесет хиляди и шестстотин/ евро, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: ......, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Д. В. ......,
ЕГН: **********, сума в размер общо на 4 116,31 /четири хиляди сто и шестнадесет лева и
тридесет и една стотинки/ лв., представляваща дължими съдебно- деловодни разноски,
съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА Д. В. ......, ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
Д. В. ......, ЕГН: **********, сума в размер общо на 87,18 /осемдесет и седем лева и
осемнадесет стотинки/ лв., представляваща дължими съдебно- деловодни разноски,
съобразно отхвърления размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4