Решение по дело №651/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 427
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20224100500651
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Д.а
Членове:Любка Милкова

Явор Данаилов
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500651 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 788 от 05.07.2022г. по гр.д. № 2632/2021г. на ВТРС, съдът е осъдил В.
Г. П. с ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“***“ №***, да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № ********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А", клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, „Бизнес парк София”, сграда 14, сумата о т 9540,65лв. /девет хиляди петстотин
и четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки/- главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от
03.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба /09.09.2021г./ до окончателното изплащане, както и сумата от общо 1067,53 лв.
/хиляда шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направени от
ищеца разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част на исковите
претенции, като е отхвърлил иска за главница в частта за разликата над 9540,65 лв. до
пълния общ претендиран размер падежирала и предсрочно изискуема главница от 12962,57
лв. и иска за възнаградителна лихва в размер на 3033,40 лв., за периода 20.11.2018г. -
20.08.2021г., като неоснователни и недоказани.
Против решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена
въззивна жалба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, чрез
пълномощника му юрисконсулт П. П.. Счита решението за неправилно, като изводите на
1
съда за недействителност на договора за потребителски кредит били неправилни. Моли съда
да отмети решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника В. Г. П., чрез особения му
представител адвокат Р. Д.. Излагайки подробни съображения счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли.
От своя страна В. Г. П., чрез особения му представител адвокат Р. Д., подава въззивна
жалба против решението в частта, в която е уважен предявеният иск. Счита решението за
недопустимо и неправилно, тъй като липсвали доказателства за правосубестността на
дружеството кредитор, което било заличено от Търговския регистър, както и поради
допуснато от съда нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Счита за неправилни изводите на съда, че била настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията за главница по договора от 03.05.2017г. Моли съда да обезсили или евентуално
да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове.
Ответникът по тази жалба - "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. №
********* чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, не
изпраща отговор.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника по жалбата В. П. е
възникнало облигационно правоотношение по договор от 03.05.2017г. за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, по силата на
което кредиторът е поел задължение да предостави на П. заем в размер на 15000 лв., срещу
насрещно поето задължение за връщането му на 96 равни месечни вноски всяка по 282,27
лв. Уговорена е застрахователна премия от 5400 лв. и такса ангажимент 375 лв., като общата
стойност на плащанията е 27097.92 лв., а ГПР – 11.17%.
По силата на търговско преобразуване, кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД се е влял във френското дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс, вписано
в Парижки търговски регистър под № *********, като последното е регистрирало клон в
Република България - БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ, ЕИК
*********. С преобразуването на кредитора през 2018г., носител на процесните вземания е
станал правоприемника му - БНП Париба Пърсънъл Файненс, вписано в Парижки търговски
регистър под № ********* с регистриран клон в Република България - БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като за тези промени в организационната форма на
кредитора не е необходимо нарочно уведомяване на ответника.
Исковата молба е подадена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. №
2
********* в Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А", клон България с ЕИК *********, който е универсален правоприемник на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********. Поради това и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег. № ********* се явява процесуално легитимиран да
предяви исковите претенции. Към датата но подаване на исковата молба – 09.09.2021г., в
Търговския регистър е вписан "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България с ЕИК
*********. В този смисъл и възражението на особения представител за липсата на
правосубектност на кредитора по договора за заем е неоснователно.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че липсва
подробна разбивка по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в
каква част то представлява главница, лихви и др., респ. липсва информация, показваща с
всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява. Задължение на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не
само на целия размер на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. Това
противоречи на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план
следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези
плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи.
Констатира се и разминаването между предварително оповестената съществена за
потребителя преддоговорна информация и подписания договор, в нарушение на
разпоредбата на чл.19 от ЗПК. В стандартния формуляр, изискуем по чл. 5, ал.2 от ЗПК, не е
посочена информация за застраховането на кредитора за сметка на кредитополучателя, не е
попълнена графа за обезпечения, което означава че такива кредиторът не е изисквал. В
размера на общото задължение, съответстващо на общия брой равни месечни вноски,
посочени в т. 6 от част втора от формуляра – 27097.92 лв., е включено и допълнително
задължение по застрахователна премия в размер 5400 лв., която премия като стойност
възлиза на повече от 1/3 от стойността на получената в заем сума по договора за
потребителски паричен кредит. Явно е, че месечните вноски са отразени както във
формуляра за предварителна информация, така и в погасителния план по договора, в размер
включващ и премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че този
разход не е бил ясно обявен на длъжника в преддоговорния процес. Този начин на
оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19 ал.1 от ЗПК, тъй като
плащането на премията по застраховката не е отразено като разход при формиране на
оповестения ГПР от 11.17%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.
Дори и да е нормативно уреден застрахователен договор по чл.383 от КЗ, факт е, че
същия не е сключен самостоятелно, а премията по него е включена в ГПР по договора за
потребителски заем, без за това да е съответно уведомен кредитополучателя, съобразно
императивните разпоредби на чл.12, ал.1, т.9 от ЗПК, на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, относно
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и
на чл. 11, ал.1, т.11, по отношение на погасителния план, с указание как вноската се
разпределя за различните видове разходи. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като при това и с оглед разпоредбата
на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на ползваната сума, без да се
3
отчитат начислените въз основа на договора лихва, такси и премии чл. 23 от ЗПК.
От изслушаната по делото СИЕ, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, обосновано и пълно, се установява, че кредиторът е превел по сметка на В. Г.
П. сумата 14625 лв., след като от уговорената сума от 15000 лв. е приспадната сумата в
размер на 375 лева за такса ангажимент, като длъжникът П. е извършвал плащания по
кредита общо в размер на 5084,35 лева, и считано от 26.10.2018 година е преустановил
плащанията по договора.
Задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски паричен кредит от
03.05.2017г., са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка една от погасителните
вноски. С исковата си молба кредиторът е направил волеизявление за предсрочната
изискуемост и не непадежиралите към този момент вноски, поради което и предявяването
на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем. Така моментът на предсрочната изискуемост настъпва с получаването на преписа
от исковата молба, включително и чрез назначения му по делото особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответник е надлежно, ако е направено и на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици, тъй като особеният представител е овластен да приема материалноправни
изявления от страна на кредитора.
Предвид на изложените мотиви и по отношение размера на предявения иск, съдът
приема, че от общия размер на получения кредит от 14625 лв. следва да се приспаднат
плащанията направени от длъжника в размер на 5084,35 лв. и остатъка от 9540,65 лв. следва
да се присъди на кредитора по договора за потребителски кредит, като тази част съответства
на неизплатената част само от главницата от получения кредит, съобразявайки разпоредбата
на чл.23 от ЗПК. В останалата му част, искът за главница за разликата над 9540,65 лв. до
пълния общ претендиран размер падежирала и предсрочно изискуема главница от 12962,57
лв. и иска за договорна лихва в размер на 3033,40 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Поради изложените мотиви въззивните жалби на страните са неоснователни, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 788 от 05.07.2022г. по гр.д. № 2632/2021г. на Районен
съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4