Решение по дело №142/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20237210700142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   №112

гр. С., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: СЪДИЯ: Павлина Г.-Железова, при участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 142 по описа на съда за 2023 година, и,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Л.Б.В. *** против Заповед № ЗК 1173 от 17.07.2023 г. на Кмета на Община С., с която са предприети мерки по чл. 195 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за охраняване интересите на живущите в етажната собственост.

С посочената заповед ответникът е задължил заинтересованите лица в качествата на собственици, наематели и ползватели на съответните жилища, да предприемат мерки за рехабилитация на липсващата част от фасадната мазилка, която част е сериозен сигнал – индиция за предпоставки за евентуално бъдещо самосрутване на сградата.

От жалбата се извеждат оплаквания за нарушаване на материалния закон, тъй като според жалбоподателя Общината, която през 1976 г. е продала ведомствените процесни жилища (с изключение на две от тях), следва да извърши цитирания в оспорената заповед ремонт, а не собствениците, наемателите и ползватели на съответните жилища. В тази връзка, след като жилищният блок е приет с недовършено строителство, то собствениците - купили апартаментите, не са длъжни да довършват строителни работи, които не са направени при предаване на блока през 1976 г. В обобщение, обръща внимание, че „по вертикала – инвеститор, изпълнител, продавач и купувач “  нишката се къса и доколкото заинтересованите лица са купувачи, съответно продавачът, т.е. Община С., е този, който е длъжен, да довърши строителните работи.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите лица: И.Т.А.: В.Д.А.; В.Р.Ц.; Г.Р.Р.; П.С.Х.; В.С.Г.; Й.И.Й.; Й.В.Й.; А.Х.Г.; М.И.Г.; Д.Н.З.; С.М.Р.; Д.Н.Д.; М.Д.Д.; Н.К.Г.; Р.Д.Н.; Г.Н.П.; М.Й.П.; А.Х.А.; Б.Г.Д.-Б.; М.Й.Г.; С.К.Н. и К.Ф.К. считат жалбата за основателна и се придържат към становището на жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В деловодството на Община С. е било заведено писмо с №ВхК-6123/ 19.06.2023г. от ДНСК във връзка с образувана преписка по жалба от Л.Б.В.,***, относно липсваща стенна мазилка на част от западната фасада на жилищен блок *****, находящ се на адрес: гр. С., ул. *****.

В тази връзка от Комисията за освидетелстване на сгради и съоръжения - частна собственост, назначена със Заповед № ЗК-415/02.03.2021 г. на Кмета на Община С., е извършена проверка и оглед на място, при която се е установило, че поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 66425.501.8607 по КК и КР на гр. С. е общинска публична собственост, а сграда с идентификатор 66425.501.8607.1, жилищен блок ***** е частна колективна собственост със седем жилищни етажа. Резултатите от проверката били обективирани в протокол от 12.07.2023 г. (л. 39 и сл.) с констатации, че на част от западната фасада на жилищния блок, от кота терен до ниво /първа плоча/ видимо липсва фасадна мазилка - мита бучарда с площ около 12,48 кв. м. Консултативният орган към Общината е препоръчал на Кмета на Общината да се издаде заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, с която да задължи собствениците да извършат в определен срок необходимите дейности.

По делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че жилищният блок е бил приет от Държавна приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация с протокол от 27.11.1976 г. и съответно одобрен на 31.11.1976 г. от Председателя на Окръжен народен съвет-С..

В този протокол е отбелязано, че обектът се въвежда в действие с отметката, че стойността му е намалена поради цитираните по-горе компрометирано извършени дейности, а именно-процесните - лошо изпълнени строително-ремонтни работи по фасадата. (л.27)

В резултат на развилото се административно производство на 17.07.2023 г. е издадена оспорената Заповед № ЗК 1173 от 17.07.2023 г. на Кмета на Община С., с която са предприети мерки по чл. 195 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

По делото не се спори, че почти всички апартаменти, с изключение на два от тях, са ведомствени, т.е. построени от Общината за нуждите на ведомството й, и че тези апартаменти са продадени на лица, свързани с тази Община.

По делото не се спори, че Заповедта е съобщена по надлежния ред, в отговор на което едно от заинтересованите лица е упражнило правото си на жалба. В съдебното производство като заинтересовани лица са конуституирани и останалите участници в етажната собственост.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания акт, както и други такива относими към изясняване собствеността на сградата и състоянието на фасадата.

При така установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни. Оспорването е сторено в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспорената заповед. Ето защо същото е допустимо. Разгледано по същество оспорването е неоснователно поради следните съображения:

Предвид предоставената с нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ компетентност на Кмета на общината да издава заповеди за задължаване собственик да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строежи, които не се поддържат в добро състояние, както и при възникване на аварии или други обстоятелства, застрашаващи строежите с увреждане или разрушаване, то оспорената заповед се явява издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, която не се оспорва.

Заповедта е в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа фактически, и правни основания, които си кореспондират. От фактическа страна в нея е направено описание на процесната жилищна сграда и на компрометираната й фасада. Посочено е чия собственост е и е обективиран изводът, че предвид установеното състояние на фасадата, същата следва да се ремонтира като фасадната мазилка с площ от 12,48 кв.м. се поднови.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, представляващи основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.

Процесуалният ред за издаването на заповед по чл. 195 от ЗУТ е регламентиран в чл. 196 от същия закон. Съгласно ал. 1 на чл. 196, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на Общината, а според ал. 2 комисията действа служебно, или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа.

Преди издаването на заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, за което следва да им е дадена възможност.

По отношение материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства, вкл. от изготвения констативен протокол от 12.07.2023 г. се установява, че описаният в заповедта обект – жилищна сграда с компрометирана част от фасада, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

По делото не се спори, че процесният обект е с компрометирана част - видимо липсваща мазилка, с лошо изпълнена бучарда по фасадата. Следователно състоянието на сградата в тази част, е опасно за съществуването й. Задължението за поддържането на сградите в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, т.е. да поддържат имота в добро техническо състояние, обезпечаващо и опазващо живота и здравето на всички ползватели, е на собствениците, респ. на носителите на вещни права спрямо имотите. В тази връзка задължението за ремонт на процесния обект принадлежи на жалбоподателя и заинтересованите лица.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя и заинтересованите лице, че ремонтът следва да се поеме от Общината, в качеството й на продавач на жилищния блок, тъй като през 1976 г. същият е бил продаден с недостатъци.

На първо място, по делото не се спори и жалбоподателят се позовава на документите на приемателната комисия, че стойността на строителния обект към момента на продажбата през 1976 г., е била намалена поради недоброто изпълнение на строително-ремонтните работи. При това положение при закупуването на ведомствените жилища през различните периоди след въвеждането на обекта в експлоатация, този проблем вече е добил своя израз в намалената му стойност и продавачът не следва отново да отговаря за същия проблем. След придобиването на всеки конкретен жилищен обект всеки от собствениците, съобразно своята част в общите части на сградата, е задължен да участва със средства за извършване на строително-ремонтни работи по общата вещ, съставляваща етажна собственост. Както бе споменато по-горе, задължен да поддържа вещта си, е собственикът, респ. носителят на вещни права, дори фактическият ползвател на вещ, включена в общо цяло, независимо от облигационните си претенции за просрочени, предполагаеми вземания от продавача.

В обобщение, съдът намира, че оспорената заповед е материално законосъобразна.

Същата се явява и съответства на целта закона, а именно да се поправи и заздрави строеж, заплашен от повреждане или унищожаване.

Предвид това оспорената заповед се явява издадена при липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, а жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Б.В. *** против Заповед № ЗК 1173 от 17.07.2023 г. на Кмета на Община С., с която са предприети мерки по чл. 195 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за охраняване интересите на живущите в етажната собственост.

По делото като заинтересовани лица участват:

И.Т.А.: В.Д.А.; В.Р.Ц.; Г.Р.Р.; П.С.Х.; В.С.Г.; Й.И.Й.; Й.В.Й.; А.Х.Г.; М.И.Г.; Д.Н.З.; С.М.Р.; Д.Н.Д.; М.Д.Д.; Н.К.Г.; Р.Д.Н.; Г.Н.П.; М.Й.П.; А.Х.А.; Б.Г.Д.-Б.; М.Й.Г.; С.К.Н. и К.Ф.К.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: