Решение по дело №922/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК е и образувано по частна жалба на „А. – М.”Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Г. Д., ул.”П. Д.” № * насочена против Определение № 1113/25.03.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 128/2013 г. по описа на РС Г. Д..

Със същото първостепенният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение № 514/06.02.2013 г. и прекратил образуваното пред него гр.д. с посочения номер, поради фактът, че в едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК дружеството жалбоподател не е представило доказателства по делото, че е предявило иск в посочения срок, след постъпило възражение в хода на заповедното производство.

В жалбата се поддържа необоснованост на атакувания съдебен акт като се твърди, че дружеството жалбоподател е предявило положителен установителен иск за установяване на вземането си, присъдено в заповедното производство в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК – на 21.03.2013 г. и в доказателствените искания към исковата молба било направено такова за прилагане на ч.гр.д.№ 128/2013 г.

По предявения иск било образувано гр.д.№ 296/2013 г. по описа на РС Г. Д., който факт бил служебно известен на съда и следвало да се вземе от него предвид при постановяване на атакуваното определение.

По тези съображения като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Към частната жалба не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от лице, за което е налице правен интерес от атакуване на постановения съдебен акт – дружеството жалбоподател, заявител в заповедното производство е останало недоволно от атакуваното определение, с което издадената заповед за изпълнение на парично задължение е била обезсилена, а производството по делото - прекратено.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

По делото няма спор по факта, че след като ответникът в заповедното производство, образувано по заявление на дружеството жалбоподател, е подал възражение в срока по чл.414 ГПК и след постановяване на разпореждане № 665/19.02.2013 г. на РС Г. Д., с което на заявителя е указано, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и да представи доказателства за това по делото, такъв иск е бил предявен в рамките на едномесечния срок от получаване на цитираното разпореждане /на 21.03.2013 г./, но доказателства за това по ч.гр.д.№ 128/2013 г. заявителят – ищец не е представил.

При наличието на този безсъмнено установен факт правилен се явява изводът на районния съд, че след като заявителят-ищец не е изпълнил задължението си, вменено му изрично с нормата на чл.415, ал.1 ГПК, вкл. указано му и от съда в постановеното разпореждане от 19.02.2013 г. след предявяване на иска за установяване на вземането си да представи доказателства за това по ч.гр.д., то това му процесуално бездействие води до неблагоприятната за него последица издадената заповед за изпълнение да бъде обезсилена, а производството по делото – прекратено.

Този извод съответства изцяло на установеното от нормата на чл.415, ал.2 ГПК, че непредставянето на доказателства за предявяването на иска по реда на чл.415, ал.1 ГПК води до обезсилване на заповедта за изпълнение, вкл. и на изп.лист, издаден по реда на чл.418.

Както логическото и систематичното /във вр. с чл.415, ал.1 ГПК/, така и буквалното тълкуване на цитираната норма на чл.415, ал.2 ГПК водят на единствения извод, че дори в случай на предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК в установения преклузивен срок, непредставянето на доказателства пред съда по заповедното производство за това действие има за последица обезсилване на заповедта и прекратяване на заповедното производство.

Последното т.к. законът не е вменил в задължение на съда служебÝо да следи за предявяването на иска по чл.415, ал.1 ГПК, нито да събира доказателства за това.

Задължението за горното действащия процесуален кодекс е вменил на заявителя-ищец, като неговото неизпълнение води до неблагоприятните за него последици на чл.415, ал.2 ГПК.

В горната насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /вкл.291 ГПК.

Изложеното налага потвърждаване на атакуваното определение.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1113/25.03.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 128/2013 г. по описа на РС Г. Д..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: