Р Е Ш Е Н И Е
№ 1532 06.07.2020
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Жасмина Славова, като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№10 106 по
описа за 2019-а година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Х.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, уточнена с молба,
вх.№57728/16.12.2019 г., л.9, с която е предявила срещу ответника З.Д.З., ЕГН **********, адрес ***, иск
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата
от общо 10 622,70 лева, от която 9900 лева е главницата по сключен между
страните договор за паричен заем от 30.11.2018 г., сумата от 722,70 лева е неустойката
по чл.9 от договора, дължима за периода 31.05.2019 г. – 12.08.2019 г., за които
суми ищецът се е снабдил със заповед №3146 от 21.08.2019 г., издадена по
ч.гр.д.№6819/2019 г. по описа на БРС.
Твърди се в исковата
молба, че между страните съществува облигационна връзка по силата на сключен с
ответника договор за паричен пзаем, по силата на който
ищцата му предоставила в заем сумата от 9900 лева, която същият се задължил да
върне в срок до 31.05.2019 г. Твърди, че и до настоящия момент ответникът е в
забава по отношение на задължението си за плащане. Според изложените в исковата
молба твърдения, страните са уговорили в договора и неустойка в размер на 0,1 %
дневно, поради което и за неиздължената главница и неустойка, която към
12.08.2019 г. възлиза на сумата от 722,70 лева, ищцата се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№6819/2019
г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска
са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не
се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.К., който
поддържа иска и моли за постановяване на непресъствено решение.
В съдебно
заседание ответникът – редовно уведомен, не се представлява в съдебно
заседание.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и отправеното с исковата молба искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно нормата на чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата
предпоставка по чл.239, ал.1, т.1
от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно
заседание, връчена на ответника, на същият са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно
заседание. Ответникът е редовно уведомен и не е представил в законовия
едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е
ангажирал доказателства и не се е явил в първото по делото съдебно заседание,
като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие при
изрично указани му последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание.
Наред с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – вероятна
основателност на иска.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея писмени доказателства – Договор за паричен заем от
30.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите на Х.Г.Д.
и З.Д.З., извършена на 07.03.2019 г., неоспорени от
ответната страна, съдът с оглед възложената доказателствена тежест, прави
извод, че искът е вероятно основателен, т.е., че дължимите суми в посочените
размери са дължими като неплатени.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от
ГПК за уважаване на предявения установителен иск и постановяване на
неприсъствено решение, без съдебният акт да се мотивира по същество, съгласно
чл.239, ал.2 от ГПК, а именно за постановяване на неприсъствено
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от общо 10 622,70 лева, от която 9900 лева е главницата по
сключен между страните договор за паричен заем от 30.11.2018 г., сумата от
722,70 лева е неустойката по чл.9 от договора, дължима за периода 31.05.2019 г.
– 12.08.2019 г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед №3146 от 21.08.2019
г., издадена по ч.гр.д.№6819/2019 г. по описа на БРС.
Предвид
изхода от спора, молбата на ищеца с правно основание чл.78,
ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер на 1080,00 лева,
от които 230,00 лева за платена държавна такса в исковото производство и 850,00
лева – платен адвокатски хонорар, се явява основателна.
Мотивиран от горното и на основание чл.235
от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422
от ГПК, че З.Д.З., ЕГН
**********, адрес ***, дължи на Х.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата от общо 10 622,70
лева (десет хиляди шестстотин двадесет и два лева и седемдесет стотинки), от
която 9900 лева е главницата по сключен между страните договор за паричен заем
от 30.11.2018 г., сумата от 722,70 лева е неустойката по чл.9 от договора,
дължима за периода 31.05.2019 г. – 12.08.2019 г., за които суми има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №3146 от 21.08.2019 г. по
ч.гр.д.№6819/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА З.Д.З., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Х.Г.Д., ЕГН **********, адрес
***, съдебно- деловодни разноски в исковото производство в размер на 1080,00 лева (хиляда и осемдесет лева).
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК
настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.