Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. К., 15.06.2018 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

        Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

при секретар-протоколиста Д. М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 1039 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Предявен е иск с правно основание чл. 150 ал. 1, във вр. чл. 143  от  СК от П.М.С., ЕГН **********, баща и законен представител на Л.П.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. З. – САК за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка. Ищeцът твърди, че с Решение № 98 / 09.05.2012 г. постановено по гр. д. № 473 / 2012 г. по описа на РС – гр. К., влязло в законна сила на 09.05.2012 г., ответницата К.Р.А., ЕГН ********** е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лева на малолетното им дете Л.П.С., ЕГН **********. Същият сочи още, че оттогава е изминал значителен период от време, детето е пораснало, съответно пораснали са и неговите нужди и определената издръжка е недостатъчна. Ищецът твърди, че неговите доходи са от частния му бизнес, който към момента е в затруднение.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да увеличи дължимата от ответницата месечна издръжка за детето Л.П.С., ЕГН ********** от 90.00 / деветдесет / лева на 200.00 / двеста / лева, която да се заплаща чрез ищеца, който е баща и законен представител на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от завеждане на настоящия иск до настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски. 

 

    Ответницата в установения едномесечен срок е подала писмен отговор, в който оспорва изцяло посочените обстоятелства в така предявения иск. Същата твърди, че получава минимално трудово възнаграждение и че се грижи и за друго дете от друг брак, което е болно.

   На 07.12.2017 г. ответницата подава насрещна искова молба с вх. № 4641 от същата дата с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 150 ал. 1 от СК. В нея същата моли съдът да постанови решение, с което да предостави на нея родителските права над малолетното дете Л.П.С., ЕГН **********, като му бъде определен неограничен режим на лични отношения с баща му. Както и същият да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 120.00 / сто и двадесет/ лева, чрез неговата майка и законен представител.

В едномесечния срок ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като излага подробни аргументи. В отговора е направено и искане за увеличаване на така претендираната издръжка от 200.00 лева на 260.00 лева, което съдът намира за неоснователно. В първоначалната искова молба е посочено размерът на издръжката да бъде увеличен от 90.00 лева на 200.00 лева.  

На съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. З., САК, която поддържа така предявения иск и оспорва предявения насрещен иск.

        Ответникът редовно призован пред настоящата инстанция явява се лично и с упълномощения си защитник – адв. П. – САК, която оспорва така предявения иск и поддържа предявения насрещен иск.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно е от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 658 / 01.11.2006 г. от С. община, район „С.“, че детето Л.П.С. е роден на *** г., ЕГН **********.

        С решение № 98 от 09.05.2012 г., постановено по гр. д. № 473 / 2012 г. по описа на РС – гр. К., влязло в сила на 09.05.2012 г., ответницата по първоначалния иск К.Р.А., ЕГН ********** е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 / деветдесет / лева. Не е спорно и обстоятелството, че родителските права на роденото от брака дете са възложени на ищеца, като същият полага и постоянните грижи за неговото отглеждане и възпитание.

От приложената служебна бележка  № ИП - 754 / 25.10.2017 г. издадена от директора на Първо основно училище „В. Л.“ – гр. К. е видно, че детето  Л.П.С., ЕГН ********** е ученик в V клас.

          От показанията на самото дете Л.П.С., ЕГН ********** стана ясно, че той от бебе е при баща си и желае да продължи да живее с него. А отношенията на детето с майка му са добри.

          Съдът кредитира показанията на останалите свидетели М. А. Г., Г. С. Т. и Г. А. Н. от които се установява, че ищецът по първоначалия иск полага грижи на добър родител към детето, а отношенията на детето с майката са добри, въпреки че не го е завела на почивка. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. С. К., тъй като от доказателствата по делото се установи, че страда от параноидна шизофрения.

           От заключението на изслушаната по делото съдебно – психологична експертиза на в.л. З.М., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че липсват ясно изразени критерии за обсъждане на „Синдром на родителско отчуждение“. Детето Л. не отказва да се вижда с майка си, не проявява враждебност към членовете на семейството по майчина линия. Също така посочено е, че по време на изследването при Л., нито в директния разговор, нито в приложените методики се е отчело страх и опасения към баща му за изказано мнение и показано отношение към майката от негова страна. Според Л. причините за нежеланието му да общува с майка си към момента е усещането му за изоставеност и лишеност от общи преживявания и контакти. Посочено е още, че детето е успяло да изгради емоционална връзка и с двамата си родители. Но те трябва да променят начините си на общуване и взаимоотношения при променените условия на живот и отглеждане. От една страна е нужно бащата активно да подкрепи детето за възстановяване на близките отношения между него и майка му, а от друга страна майката трябва да покаже по – добър емоционален контрол в изказванията си и в общуването си с Л..

Ако родителите не променят начина си на общуване , има риск за бъдещото емоционално и личностно развитие на Л., още повече, че трябва да се има предвид и възрастта, в която се намира – предюношеството.    

           От приложения като доказателство към делото социален доклад изх. № СС / Д – СО – КБ / 2 – 001 / 26.03.2018 г. издаден от „ДСП“ – гр. К. е видно, че Л. има изградена емоционална връзка с баща си, чувства се сигурно и спокойно в дума си. По негови думи не желае да контактува с майка си. 

          От момента на определяне на размера на издръжката, която ответницата заплаща на детето Л.П.С., ЕГН **********  е изминал период от около 6 / шест / години, през който детето е пораснало и са се увеличили неговите потребности и нуждата от средства за неговото отглеждане, възпитаване и за задоволяване на физическите и духовните им потребности. Доходите на ответника през този период са се увеличили.

Видно от приложеното към отговора удостоверение, за периода от 05.2017 год. до 10.2017 год. майката на детето е получавала общо брутно възнаграждение в размер на 2 996.17 / две хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и седемнадесет стотинки /  лева.

Като доказателство към отговора е приложено Експертно решение № 1173 / 14.10.2016 г. от което е видно, че С. С. К. страда от параноидна шизофрения, за него ответницата твърди, че полага грижи.

Видно от удостоверение с изх. № 001 / 25.10.2017 год. за периода от 01.09.2016 год. до 31.08. 2017 год. бащата на детето има осигурителен доход 5 360.00 / пет хиляди триста и шестдесет / лева.

К.Р.А., ЕГН ********** е млад човек, в трудоспособна възраст, не са представени писмени доказателства, че страда от заболяване, което не й позволява да работи, че е трайно нетрудоспособна или са наложени ограничения, препятстващи я да полага някои категории труд. Поради това съдът намира, че тя е в състояние да реализира доходи, достатъчни за издръжката на малолетното си дете.

     Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е определено със съдебно решение от 2012 година. За изминалия период от повече от шест години безспорно са се изменили социално - икономическите условия в страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед възрастта, в която се намира в момента. Детето е ученик в пети клас през учебната 2017 / 2018 г. Значително е увеличен размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 250.00 / двеста и петдесет /  лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при баща си и същият полага ежедневни грижи за него. Поради това по - голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител. Съдът счита, че майката, с оглед нейните доходи, следва да осигурява 150.00 / сто и петдесет / лева месечна издръжка на детето, а останалите 100.00 лева следва да се поемат от бащата.

Настоящият съдебен състав намира, че майката ще положи нужните усилия да осигури присъдения, макар и малък размер на издръжка, предвид обстоятелството, че това е единственият й принос в отглеждането на детето.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

След като съдът се съобрази изцяло с желанието на детето Л.П.С., ЕГН ********** и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че предявеният насрещен иск с вх. № 4641 / 07.12.2017 г. от К.Р.А., ЕГН ********** против П.М.С., ЕГН ********** с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 150 ал. 1 от СК, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

        Ответникът К.Р.А., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху така присъдения размер на издръжката в размер на 86.40 / осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева в полза на държавата по сметка на Районен съд -  гр. Костинброд.

        Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 ал. 1 от СК размера на постановената по гр. д. № 473 / 2012 г. по описа на РС – гр. К., месечна издръжка, дължима от К.Р.А., ЕГН ********** в полза на детето Л.П.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.М.С., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 90.00 / деветдесет / лева на 150.00 / сто и петдесет / лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.11.2017 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявеният от 200.00 / двеста / лева месечно.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от К.Р.А., ЕГН ********** *** против П.М.С., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 150 ал. 1 от СК, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К.Р.А., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. К. сумата  от  86.40 / осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева за уваженият иск, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА К.Р.А., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.М.С., ЕГН **********, баща и законен представител на Л.П.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** направените съдебни разноски / не е приложен е списък по чл. 80 от ГПК / в размер на 350.00 / триста и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за обявяването му.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :