РЕШЕНИЕ
№ 1168
гр. Бургас, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120101864 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 415, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и
чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3,
сграда „Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от Цветан
Василев Мирчев, пълномощник Десислава Бонева Златева - юрисконсулт,
против Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: общ. Камено, ***
В исковата молба се сочи, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на обект, находящ се в
общ. Камено, село Черни връх, със заведена партида в базата данни с аб. №
711321.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, ответника притежавал качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение, като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-
страницата на водния оператор.
Отчитането на водомера на абоната за процесния период се
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
1
устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства.
Сочи се, че когато имало записване „без водомер“, количеството
консумирана вода била изчислена по реда на чл.39, ал.4, т.1 от Наредба №4.
Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирало и вода
от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били
присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството
питейна вода се разпределяло въз основа на отмета на централния водомер,
поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните
водомери. В това разпределение се включвало цялото количество доставена
вода до централния водомер.
Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни
фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени
описаните в исковата молба фактури общо за периода от 27.09.2021 г. до
25.09.2023 г., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка
една от тях. Върху тези суми ответницата дължала и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените
фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция в общ размер на 53, 93 лв., считано от 27.10.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба – 08.11.2023 г., както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
468, 95 лв., което задължение за главница е дължимо от ответницата по
издадени фактури от периода от 27.09.2021 година до 25.09.2023 година, с
отчетен период по фактури от 29.07.2021 година до 31.08.2023 година, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 53, 93 лева, дължимо за периода от 27.10.2021 г. до
датата на подаване на исковата молба – 08.11.2023 г., както и лихвата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното - изплащане на
задължението, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответницата, редовно уведомена на 04.04.2024г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Въпреки редовното си призоваване ответницата не се явява, нито не е
изпратила представител в съдебно заседание, като не е депозирала по делото
молба за разглеждането му в нейно отсъствие. Същевременно в писмено
становище, преди първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал
постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице
всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът
достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата (като за тези
2
последици е била уведомена с редовно връченото разпореждане № 3633 от
28.03.2024г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят
от представените писмени доказателства – фактура
№**********/27.09.2021г., фактура №**********/25.10.2021 г., фактура
№**********/25.11.2021 г., фактура №**********/22.12.2021 г., фактура
№**********/25.01.2022 г., фактура №**********/25.02.2022 г., фактура
№**********/25.03.2022 г., фактура №**********/26.04.2022 г., фактура
№**********/25.05.2022 г, фактура №**********/24.06.2022 г., фактура
№**********/25.07.2022 г., фактура №**********/25.08.2022 г., фактура
№**********/26.09.2022 г., фактура №**********/25.10.2022 г., фактура
№**********/25.11.2022 г., фактура №**********/22.12.2022 г., фактура
№**********/25.01.2023 г., фактура №**********/24.02.2023 г., фактура
№**********/24.03.2024 г., фактура №**********/25.04.2023 г., фактура
№**********/25.05.2023 г., фактура №**********/26.06.2023 г., фактура
№**********/25.07.2023 г., фактура №**********/25.08.2023 г., фактура
№**********/25.09.2023 г., заверено копие от електронно отчитане на
показанията на водомера, заявление за промяна на партида, извадка от
решения на КЕВР, заверено копие на Нотариален акт №89, том II, рег.№1653,
дело №410/1999 г., удостоверение за наследници, както и заверено копие на
протоколи за неосигуряване на достъп. Така описаните доказателства
установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на главница от 468,
95 лв., както и сумата от 53, 93 лв. – лихва за забава за периода 27.10.2021г. –
08.11.2023г.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата, поради
което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 75 лв. в
исковото производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса за
исковото производство. Следва да се присъдят още 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски,
които са в размер на 75 лв., тоест ответницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ищцовото дружество сумата от общо 250 лв.,
представляваща направените в заповедното и исковото производство съдебно
– деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че Д. А. К. от
***, общ.Камено, ЕГН - **********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални
панели и конструкции”, представлявано от Ганчо Тенев, сумата от 468.95 лв.
– сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен № 711321, за периода от 29.07.2021 год. до 31.08.2023 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 53.93 лв., начислена върху горната сума,
начиная от 27.10.2021 год. до 08.11.2023 год. и законната лихва, начиная от
подаване на заявлението – 17.11.2023 год. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед №3447 от 17.11.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6949/2023 г.
ОСЪЖДА Д. А. К. от ***, общ.Камено, ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал
Владимир Вазов” № 3, сграда “Метални панели и конструкции”,
представлявано от Ганчо Тенев, сумата от общо 250 /двеста и петдесет/ лв.,
представляваща направените в заповедното и исковото производство съдебно
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4