№
328
гр.
Бургас, 28.03.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, в
открито съдебно заседание на девети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа
докладваното от съдията Николова административно дело № 192 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр.
чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.
Образувано е по жалба на В.В.В., ЛНЧ **********,
с адрес: ***, *** против Решение № 1/03.01.2023 год. на зам. председателя на
Държавна агенция за бежанците /ДАБ/
при Министерския съвет/МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е
отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателят
счита оспорения акт за незаконосъобразен. Сочи, че полученото от него обаждане
по телефона от военното командване, за да сключи договор за служба в руската
армия, на което той отказал, според него по-вероятно е имало за цел да разбере
политическото му мнение по отношение на войната, а не да го призове като част
от частична военна мобилизация, тъй като последната е била обявена от
президента на Руската Федерация по-късно, като решението на ДАБ не оценява
обстоятелствата, изложени от него във връзка с искането му за предоставяне на
международна закрила, въз основа на политическо мнение по отношение на войната,
за което в Р. е налице наказателно преследване. Отделно от това сочи, че
частичната мобилизация не е приключила, тъй като мъжете продължават да
получават призовки, издадени именно въз основа на указа за частична
мобилизация, което предполага, че опасенията му, че след завръщането си в Р.
може да бъде принудително мобилизиран и изпратен на фронта, не могат да бъдат
безпочвени, необосновани и недоказани. Твърди и че молбата му не може да се
счита за неоснователна, поради факта, че е напуснал Р. преди издаването на
указа за частична мобилизация, като сочи че е напуснал Р. на 14.09.2022 год., а
частичната мобилизация е от 21.09.2022 год. Според жалбоподателя същият е
подходящ според критериите за частична мобилизация, тъй като има военна
специалност като преминал обучение във военната катедра към университета. Моли
за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за
постановяване на решение, с което да се предостави закрила по реда на ЗУБ.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа
сезиращата съда жалба. Сочи, че е на 38 години –
възраст, която подлежи на мобилизация, в случай на военни действия и се
опасява, че може да получи призовка за служба в армията, независимо, че
официално позицията на Кремъл е, че няма да се наложи допълнителна мобилизация.
Заявява, че има жена и дете, които са в Р.. Не ангажира допълнителни доказателства,
въпреки изрично указаната му от съда доказателствена тежест, относно доказване
на неговите твърдения относно хипотетичната възможност за мобилизацията му, в
случай на завръщане на територията на Руската федерация. Сочи, че не би искал
да участва в тези военни действия, против тази агресия е, а ако откажа да
участва, го очаква наказателната отговорност, която е затвор за около 10
години.
Ответникът - заместник председател на Държавна
агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на
оспорения административен акт, справка относно Руска Федерация и писмени
бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
На 05.10.2022 г. жалбоподателят В. подал молба вх.№ 428/05.10.2022
г. в Регистрационно -
приемателен център /РПЦ/ Бяла, ДАБ, за предоставяне на международна закрила,
където е регистриран като В. /фамилно/ В. /собствено/ В. /бащино/, от мъжки пол,
роден на *** год. в Киев, Украйна, гражданин на Руска федерация, етническа
принадлежност - руснак, вероизповедание: православен християнин, семейно
положение - женен, ЛНЧ **********. Личните му данни
били установени въз основа на представен национален паспорт с № *********.
По повод молбата за закрила директорът на РПЦ
Баня, ДАБ, на основание чл.58, ал.10 ЗУБ е поискал становище от Държавна
агенция „Национална сигурност“ /л.40 от делото/.
В писмо, рег. № М-24252/30.11.2022 год. е
отразено, че ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на
В.В.В. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ /л.30 от делото/.
На 02.11.2022 г. с жалбоподателя е проведено интервю в
присъствие на преводач, за което е съставен протокол рег.№УП 3197/02.11.2022 г. /л.32-34 от делото/. По време на интервюто В. е заявил, че на 14 септември 2022 година e напуснал Руска Федерация от град М., намиращ се
до Санкт Петербург
с автомобил за Грузия. На 15.09.2022 год. бил в Грузия, след което в Турция и
на 17.09.2022 год. в Република България. Напуснал е легално, с българска виза,
валидна за 3 години, до 2025 година. Бил със съпругата си, която си тръгнала, а
той останал. В. е посочил, че не е подавал молба за
международна закрила или друга форма на закрила в друга държава и че бил тръгнал със
своята съпруга на почивка в Р.България, но когато чрез интернет разбрал, че в
Руската федерация е започнала мобилизация, решил, че това е престъпление и подал
молба за закрила. Прекратили почивката си и неговата съпруга се върнала обратно
в страната им. В молбата си, чуждият гражданин пояснил, че с въвеждането на мобилизацията
са били „обявени закони”, които предвиждали дълги присъди, в случай на отказ от
мобилизация. Посочил, че не поддържа това незаконно нападение над друга страна
и има много роднини в Украйна. Съобщил и че в интернет прочел, че има организация
„Вагнер“, която взима хора от затвора и ги изпраща на фронта. Посочил, че не е
получавал повиквателна за мобилизация, защото когато започнала мобилизацията
вече е бил извън Р., но в началото на войната с Украйна получил обаждане по
телефона от военното командване, за да сключи договор за служба в руската армия,
на което той отказал. След това спрял да вдига на непознати номера и не знаел
дали са го търсили повторно. Към момента никой не го бил търсил и никой не е
ходил в дома му, където е неговата съпруга. Кандидатът споделил, че нямал
никакво доверие на властите в неговата страна, страхувал се, че можело да бъде
преследван и да го вземат да воюва в Украйна. Властите можело да му връчат
повиквателна за мобилизацията и за неявяване било възможно да заведат дело
срещу него за престъпление и да го пратят в затвора. Заявил също така, че до
този момент властите в Руската федерация не са го търсили и не са му пращали
призовка за мобилизацията, освен по телефона, когато са му предлагали да сключи
договор за служба в руската армия. В страната си нямал никакви проблеми,
работил като технически директор в частна фирма и в момента подал молба за
напускане, защото останал в Р.България и отпуската му свършила. Посочил, че се
чувало за спиране на мобилизацията, но неофициално държавата набирала хора.
Подал молба за закрила защото искал да запази живота си и хората,
които биха пострадали от неговите действия на фронта. Не искал да попадне в
затвора, а след поправката в националния кодекс на Руската федерация за отказ
от мобилизация най-малката присъда била 15 години. Не искал
да се върне в държавата си по произход, тъй като в страната имало беззаконие и
мислил, че ако се върне ще го мобилизират, а ако откаже, ще го пратят в
затвора, от където могат да го изпратят на фронта.
След проведеното интервю е изразено становище от
мл.експерт в РПЦ Баня, за отказ за предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут по молбата на В.В.В. /л.18 от делото/.
На 03.01.2023 г. заместник председателят на
Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е издал решение №
1, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ е отказал да се предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на В.В.В..
Административният орган е приел, че по отношение
на кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на статут на
бежанец по чл.8 от ЗУБ. Посочил е, че от материалите по преписката не може да се направи
извод за осъществено спрямо него преследване по
смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ - по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група. Спрямо него не е упражнявано
физическо насилие и не е бил обект на репресии поради тези причини от страна
на държавата или субект, към който държавата има отношение. От изложеното от него
не може да се направи извод, че ще бъде подложен на бъдещо такова. От проведеното
с чужденеца интервю е станало ясно, че официалната власт няма негативно отношение
към него. Административния орган се е спрял на факта, че В. е напуснал страната
си легално с автомобил, като повода да напусне Руската федерация била семейна
почивка в Република България, когато чрез интернет разбрал,
че е започнала мобилизация в Руската федерация. Посочил е, че е обявен край на мобилизацията
в Руската федерация, като е направен извод, че за молителя няма опасност да
бъде изпратен да воюва, ако се завърне в страната си на произход. Прието е, че
спрямо В. не е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ и
няма риск от бъдещо такова, поради което е обоснован извод, че молбата на
кандидата е неоснователна в частта й за предоставяне на статут на бежанец. В
решението са обсъдени и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗУБ, като в тази
връзка е отбелязано,
че установената фактическа обстановка не дава основания да
се приеме, че В. е бил принуден да напусне Руската федерация поради „реална
опасност от смъртно наказание или екзекуция" по чл.9, ал.1, т. 1 от ЗУБ.
Прието е, че кандидатът не прави релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУБ и е разгледана възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Обсъдени са представените по делото доказателства като е достигнато до извод,
че на територията на Руската федерация не е на лице широко мащабен въоръжен
конфликт, като дори и да се завърне в държавата си по произход, В. би могъл да води
нормален начин на живот. Посочено е, че молителят не е заявил член на
семейството му да има предоставен статут в Р.България, както и че руският
гражданин не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер,
нито посочва някоя от причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет
на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Решение №1 от 03.01.2023 г. на заместник
председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е съобщено на
жалбоподателя на 23.01.2023 г., като той е бил запознат със съдържанието му на
език, разбираем за него.
Жалбата
срещу Решението е подадена чрез административния орган на 01.02.2023 год.
По
делото е представена Справка вх. № МД-652/14.10.2022 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация;
спазване на човешките права; рискови групи; задължителна ли е военна служба в Р.;
подлежат ли на наказание тези, които отказват военна служба и какви наказания
им се налагат по техния Наказателен кодекс; ще бъдат ли взети за военна служба
лица, завръщащи се от чужбина (л.19 – 26).
В
хода на проведеното съдебно производство е представена Справка вх. № ЦУ-33/23.02.2023
г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно общото положение в страната
/Руската федерация/; характер и особености на военната служба в Р.; подлежат ли
на наказание лицата, които се отклонят/отказват от военна служба и какви
наказания се предвиждат и в каква степен те биват изпълнявани на практика;
каква руска армия участва във военните действия в Украйна; обявено ли е военно
положение или обща мобилизация на територията на Руска федерация.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.3 ЗУБ,
от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при
следните съображения:
На първо място, решение №1/03.01.2023 г. е издадено от компетентен орган -
зам.председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския
съвет/МС/, съобразно чл.52 ЗУБ и заповед № 03-15/03.05.2022 г. на председателя
на ЗУБ, МС /л.17 от делото/.
На второ място, решението е в предвидената
писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
На трето място, при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосноват неговата отмяна.
С В. е проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в
чл.63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с
което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да
търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или
хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил
всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по
произход.
Изискано е писмено становище от ДАНС по молбата
на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е било дадено
и взето предвид от административния орган преди произнасянето му в изпълнение
на изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. Спазен е и срокът, установен в чл.75,
ал.1 от ЗУБ за издаване на решението.
На следващо място, относно приложението на
материалния закон, съдът съобрази следното:
Основанията
за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец,
който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Според чл.8, ал.2 от ЗУБ, за предоставянето на статут по ал.1 е без значение обстоятелството
дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална
група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването.
Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята,
че чужденецът има такава принадлежност. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗУБ, субекти,
извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или
организации, които контролират държавата или значителна част от нейната
територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите,
посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат
да предоставят закрила срещу преследване. Според определението, дадено в чл.8, ал. 4 от ЗУБ, преследване
е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията
на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително
сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен
начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или
дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в
непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или
наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия,
когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на
деяние по чл.12, ал.1, т.1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина
на техния пол или срещу деца. В ал.6 на чл.8 от ЗУБ е
предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития,
настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на
дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че
тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или
ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена
единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Закрилата срещу
преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации,
включително международни организации, които контролират държавата или
значителна част от нейната територия, при условие че същите желаят и могат да
предложат ефективна закрила, до която чужденецът има достъп и която няма
временен характер /чл.8, ал.7 от ЗУБ/.
Наличието и
основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените
в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия
интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил,
че напуснал Р. легално с автомобил като повода да напусне Руската федерация
била семейна почивка в Република България. От изложената бежанска история на
жалбоподателя, обективирана в Протокол рег.№УП 3197/02.11.2022 г., не се установява
срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск
от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено
възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя
и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за
предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че
причината, поради която В. е напуснал държавата си по произход, не попада в
приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на
чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не
навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети
спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази
връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено
спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се
в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът
на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се
прецени като обоснован. Опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде
преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му
мнение по отношение на войната или ще бъде мобилизиран са само предположения,
които не се обосновават с доказателства.
В случая от
събраните по делото доказателства не се установява от една страна
жалбоподателят основателно да се страхува от преследване в държавата си по
произход, а от друга, това преследване да е по причина неговата раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение
по отношение на войната. Правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю, от негова страна не са изложени
обстоятелства, сочещи наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗУБ във връзка с чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Анализът на
заявените обстоятелства сочи, че твърденията на кандидата не попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ, тъй като от една страна не твърди да
изпитва страх поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група, а от друга, изтъкнатото като причина да напусне Р.,
не може да бъде квалифицирано като преследване на жалбоподателя по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, или като риск от
осъществяване на такова спрямо него. Персонално спрямо заявителя в страната му
по произход не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии,
въпреки отказа му на направено по телефона обаждане да сключи договор за служба
в руската армия, което той е възприел, според настоящите му твърдения, като
изразяване на политическо мнение по отношение на войната. По самите твърдения
на чужденеца, той не е имал проблеми с официалните власти в Р., нито с други
субекти по чл.8, ал.3 от ЗУБ.
Административният
орган е приложил правилно материално-правните разпоредби към фактическата
обстановка по случая. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервюто,
не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради
своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална
принадлежност, още повече, че същия не е напуснал страната непосредствено след
телефонното обаждане с предложение за сключване на договор с руската армия, а
много по-късно и то с цел почивка в Р.България. Не са налице и предпоставките
по чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, които биха били относими към твърденията на
жалбоподателя, тъй като не се установява той да е бил търсен за военна мобилизация,
вкл. и понастоящем, като самият жалбоподател изрично сочи, че към момента никой
не го е търсил и никой не е ходил в дома му, където е неговата съпруга. Не са
налице данни за конкретна заплаха срещу жалбоподателя, която да възбуди у него
основателни опасения от преследване, основани на причините – раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение
или убеждение, както е установил и административния орган.
Правилен е
изводът на административния орган, че причините за напускане на страната на
произход са извън предметния обхват на ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието с
оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл.8, ал.1 от ЗУБ за
предоставяне на бежански статут на чужденеца.
Не са
налице предпоставките на закона и по чл.9 от ЗУБ, за предоставяне на
хуманитарен статут на жалбоподателя. Законът изисква наличие на реална опасност
от тежки лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. По делото не
се съдържат доказателства, подкрепящи изводи в тази насока. От административния
орган са изложени законосъобразни мотиви относно липсата на законовите
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, съгласно който
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията
за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи
закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки
заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно чл.9, ал.2 от ЗУБ, субекти,
извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2.
партии или организации, които контролират държавата или значителна част от
нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че
субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат
или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.
След
преценка на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх. №
МД-652/14.10.2022 г. за Руската Федерация на Дирекция "Международна
дейност" на ДАБ при МС, административният орган е приел, че за гражданина
на Р. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут
съобразно тълкуването на чл.15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО,
дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г.
по дело №С-465/07, които се
преценяват във връзка с прилагане нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Правилно
е прието, че дори да се завърне в държавата си чужденецът би могъл да води
нормален начин на живот и не би могъл да бъде изложен на тежки посегателства, поради
което за него не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Органът
правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово
и безогледно насилие в държавата му по произход. На територията на Руската
Федерация няма широко мащабен въоръжен конфликт и не съществува реален риск
чужденецът да понесе тежки посегателства, при пребиваването си в държавата на
произход. От представената справка за положението в Руската Федерация е видно,
че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно
лице поради самият факт на пребиваването си в страната е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Чужденецът няма
членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България,
затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ. Посочените
от лицето пред административния орган мотиви не могат да бъдат оценени като
хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е обсъдил всички относими към случая факти и обстоятелства, включително
вземайки предвид актуалната обстановка в Руската Федерация и съобразявайки
степента, в която жалбоподателят е конкретно засегнат от нея, като оспореният
акт не противоречи на материалноправните разпоредби и не е засегнато от порок,
налагащ неговата отмяна. Решението съответства и с целта на закона.
По изложените съображения, оспореното решение,
като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е
законосъобразно, а жалбата на В.В.В. като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.В., ЛНЧ **********, с адрес: ***, ***
против Решение № 1/03.01.2023 год. на зам. председателя на Държавна агенция за
бежанците /ДАБ/ при Министерския
съвет/МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е отказано
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: