Определение по дело №534/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 145/11.11.2010 година, постановено по гр.дело № 263/2010 година, Момчилградският районен съд е признал уволнението на С. И. М. от с. Р., общ. Д. за незаконно и е отменил заповед № 24/20.05.2010 година на директора на ЦСМП-К., с която на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ, считано от 23.05.2010 година, е прекратено трудовото му правоотношение и ищецът е възстановен на предишната му работа- шофьор във ФСМП- гр. К. към ЦСМП-Г.. С решението е отхвърлен предявеният иск по чл. 328, ал.1, т.3 КТ за заплащане на сумата от 2 291.76 лева, представляваща обезщетение за времето, през което С. И. М. е останал без работа поради уволнението за периода от 23.05.2010г. до 23.11.2010г., обезщетение за забавено изпълнение от 8.81 лв. за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 291.76 лв., считано от предявяване на иска 20.07.2010 година до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от С. И. М. чрез представител по пълномощие, който обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният пред първоинстанционния съд иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за шестмесечeн период, през който ищецът е останал без работа поради уволнението, за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение от 8.81 лв. за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 291.76 лв., считано от предявяване на иска 20.07.2010 година до окончателното изплащане на сумата. Жалбодателят прави оплакване за неправилен извод на първоинстанционния съд, а именно, че не е сочил доказателства, установяващи оставането му без работа през претендирания период, като последното се установявало от представената и приета от първоинстанционния съд като доказателство декларация, която представлявала допустимо и относимо писмено доказателство, прието от съда като такова, и неоспорено от ответника. На следващо място жалбодателят счита, че приемайки, че декларацията не представлява писмено доказателство, съдът не изпълнил задължението си по чл.146, ал. 2 от ГПК да укаже на ищеца, че не сочи доказателства относно горното обстоятелство, с което допуснал съществено процесуално нарушение. С оглед на тези доводи е и искането на жалбодателя да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат уважени отхвърлените искове. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения и направените искания. Представя нови писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от С. И. М. срещу Ц. за С. М. П. – К. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 КТ, - за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 24/20.05.2010 година на директора на ЦСМП-Кърджали за прекратяване на трудовия договор; за възстановяване на предишната му работа - шофьор; за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа от 23.05.2010г. до 23.11.2010г. поради уволнението в размер на 2 291.76 лева, обезщетение за забавено изпълнение от 8.81 лв. за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 291.76 лв., считано от предявяване на иска 20.07.2010 година до окончателното й изплащане.

Установява се по делото, че С. И. М. се намирал в трудово правоотношение с ЦСМП- гр. К., филиал гр. Д., където работел като шофьор, като със Заповед 24/20.05.2010 година на директора на ЦСМП-К. на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, след изтичане на едномесечно предизвестие, е прекратен трудовият договор с въззивника.

С посоченото първоинстанционно решение 145/11.11.2010 година, постановено по гр.дело № 263/2010 година, Момчилградският районен съд е признал уволнението на С. И. М. от с. Р., общ. Д. за незаконно и е отменил заповед № 24/20.05.2010 година на директора на ЦСМП-К., с която на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ, считано от 23.05.2010 година, е прекратено трудовото му правоотношение и е възстановен на предишната му работа- шофьор във ФСМП- гр. К. към ЦСМП-Г.. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивната жалба касае решението в отхвърлителната му част така, както е описано по-горе.

За да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за шестмесечния период от време, през което въззивникът останал без работа поради уволнението, районният съд приел за недоказано това обстоятелството, като приел, че писменото доказателство - декларация, изходяща от уволнения, представлявала частен документ изцяло позитивен за него, поради което не следвало да бъде кредитиран.

Представена и приета като доказателство във въззивното производство е служебна бележка изх. № 01/03.01.2011 г.1 изд. от Бюрото по труда-Момчилград, от която е видно, че въззивникът е регистриран като безработен на 03.01.2011 година с посочена последна месторабота ЦСМП-Кърджали. Последното обстоятелство е констатирано и при извършената от съда справка по трудовата книжка на въззивника.

От назначената и приета от първоинстанционния съд като доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на въззивника за м.април 2010 г. е в размер на 381.96 лева. Размерът на обезщетението за времето от 23.05.2010 г. до 23.11.2010 година е в размер на 2 291.76 лв., а мораторната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010 г. до 20.07.2010 г. е в размер на 8.81 лв.

При тези доказателства по делото искът по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение за времето от 23.05.2010 г. до 23.11.2010 година, през което е останал без работа поради уволнението, признато за незаконно в размер на 2 291.76 лв.; искът за присъждане на мораторната лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010 г. до 20.07.2010 г. в размер на 8.81 лв., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, са основателни и доказани. Неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал представената от въззивника декларация относно обстоятелството, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника останал без работа, че не е сключвал друг договор и не е получавал възнаграждение по трудово, гражданско правоотношение или такова за личен труд. Независимо, че въззивникът е декларирал изгодни за себе си факти, същите не са оспорени от ответника, поради което е нямало пречка да бъдат приети така, както са твърдяни. С експертиза са установени размерът на брутното трудово обезщетение, съответно това за шестмесечния период съобразно чл. 225 КТ. В настоящото производство декларираните от въззивника обстоятелства се подкрепят и от представената и приета като доказателство служебна бележка от Бюрото по труда - Момчилград относно датата на първоначална регистрация на въззивника – 03.01.2011 г. и посочена последна месторабота - ФСМП-Д., както и отбелязването по трудовата книжка на въззивника в този смисъл.

По изложените съображения, въззивната жалба е основателна. Решението в обжалвана му част е неправилно, поради което следва да бъде отменено, вместо което предявените искове по чл. 344, ал.1,т.3 КТ и чл. 86 ЗЗД да бъдат изцяло уважени.

При този изход на делото ответникът Ц. за С. М. П. – К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху уважения иск в размер на 92.00 лв.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение 145/11.11.2010 година, постановено по гр.дело № 263/2010 година по описа на Момчилградският районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. И. М. от с. Р., общ. Д., ЕГН * иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на сумата от 2 291.76 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 23.05.2010г. до 23.11.2010г.; за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 8.81 лв. за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 291.76 лв., считано от предявяване на иска 20.07.2010 година до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Ц. за С. М. П. – К. да заплати на С. И. М. от с. Р., общ. Д., ЕГН * сумата в размер на 2 291.76 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението от 23.05.2010г. до 23.11.2010г.; сумата в размер на 8.81 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2010г. до 20.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2 291.76 лв., считано от предявяване на иска 20.07.2010 година до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ц. за С. М. П. – К. да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху уважения иск в размер на 92.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.