№ 1882
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110210397 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-
4332-011693 от 20.06.2023г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление противоречи на европейското
законодателство и се иска неговата отмяна.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. П. С. се явява лично и с адв. СТ.. В
съдебното заседание на 18.10.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 16.01.2024г. адв. СТ. пледира за уважаване на жалбата и за
отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че Наказателното
постановление се базира на Акт от 11.04.2023г., като към този момент автомобилът, който е
управлявал жалбоподателят, е имал сключена валидна „Гражданска отговорност“.
Претендира се, че С. е предявил полицата на актосъставителя преди връчване на Акта, т.е.
след 00:00 часа на 10.04.2023г., но полицаите на 11.04.2023г. не са се съобразили с тази
полица и са съставили Акт. Според адв. СТ. Актът е съставен при допуснати процесуални
нарушения, тъй като няма свидетели при съставянето на този Акт освен Т. М., който е
подчинен на актосъставителя. Освен това в чл.40 от ЗАНН било посочено, че Актът се
1
подписва от свидетели, което означава поне двама. Въз основа на длъжностната
характеристика на И. А. А. – инспектор при 09 РУ-СДВР защитата приема, че това лице
изобщо не е имало правомощие да съставя Актове по ЗДвП, което означава, че издаденото
Наказателно постановление е незаконосъобразно на процесуално основание и съдът няма
нужда да изследва спора по същество. Иска се и присъждане на сторените по делото
разноски по реда на чл.63 от ЗАНН. По време на съдебните прения пред СРС на 16.01.2024г.
жалбоподателят С. П. С. заявява, че поддържа казаното от адвоката му и няма какво да
допълни.
Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител пред СРС, НО, 10 състав.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
На 10.04.2023г. около 23:30 часа в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на
движение от ул. „Анри Нестле” към бул. „Добринова скала” жалбоподателят С. П. С.
управлявал товарен автомобил „**** ” с рег. № ****. На бул. „Сливница“ № 138 И. А. А. и
Т. И. М. - полицаи от 09 РУ-СДВР спрели за проверка автомобила, управляван от С.. В хода
на проверката и след справка с данните от работна станция за отдалечен достъп /таблет/
полицаите установили, че моторното превозно средство (МПС) с рег. № **** няма сключена
и валидна към датата и часа на проверката задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поради това св. И. А. (в присъствието на своя колега Т.
М.) съставил срещу С. П. С. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 758754 от 11.04.2023г. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, фактически
изразяващо се в това, че водачът управлява превозното средство без същото да има
сключена и валидна към датата и часа на проверката задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. С. получил екземпляр от АУАН и го подписал на
11.04.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
Д.Д.Д. - Началник Сектор в ОПП-СДВР издала атакуваното Наказателно постановление №
23-4332-011693 от 20.06.2023г., с което на С. П. С. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е наложила „глоба” в размер на 400 лева.
Наказателното постановление е връчено на С. П. С. срещу подпис на 04.07.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 17.07.2023г.
Заедно с жалбата срещу това Наказателно постановление С. представя пред съда и
препис от застрахователна полица № BG/07/123001098787, сключена в 00:14 часа на
11.04.2023г. Според тази полица за товарен автомобил „**** ” с рег. № **** има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
покритие от 00:24 часа на 11.04.2023г. до 23:59 часа на 10.04.2024г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. И. А. и приобщените по делото писмени доказателства - АУАН Серия
GA № 758754 от 11.04.2023г.; застрахователна полица № BG/07/123001098787; справка –
проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** към
10.04.2023г.; справка в Гаранционен фонд за активна застраховка „Гражданска отговорност“
на МПС с рег. № **** към 11.04.2023г.; справка картон на водача; Заповед на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г.; Заповед на Директора на СДВР с № 4332з-143 от 15.02.2016г.; Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-4922 от 13.06.2022г.; формуляр за изготвяне на длъжностни
характеристики; протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика и
специфична длъжностна характеристика на длъжността „полицейски инспектор“ VI-IV
степен в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ при
СДВР и протокол за запознаване от И. А..
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото справка картон на водача, както и
Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР. Като обективни,
достоверни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на
Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., формуляра за изготвяне на длъжностни
характеристики, протокола за запознаване на служителите с длъжностна характеристика и
специфична длъжностна характеристика на длъжността „полицейски инспектор“ VI-IV
степен в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ при
СДВР и протокола за запознаване от И. А..
От приложената на лист 11-13 от делото справка картон на водача се установява, че
С. П. С. има и други предишни нарушения по ЗДвП.
От приложените на лист 22-23 и лист 45-48 от делото Заповед на Директора на СДВР
с № 513з-4922 от 13.06.2022г., формуляр за изготвяне на длъжностни характеристики,
протокол за запознаване на служителите с длъжностна характеристика и специфична
длъжностна характеристика на длъжността „полицейски инспектор“ VI-IV степен в Група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ при СДВР и
протокол за запознаване от И. А. в съвкупност се установява, че св. А. е заемал длъжността
„полицейски инспектор“ в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна
полиция“ към 09 РУ-СДВР. Като такъв, вкл. и по силата на Заповед на Директора на СДВР с
№ 513з-4922 от 13.06.2022г., той се явява длъжностно лице на службите за контрол по ЗДвП
и на основание чл.647, ал.1, вр. чл.638, ал.3 от КЗ има право да съставя АУАН за нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ. Неоснователно е твърдението на адв. СТ., че И. А. е нямал
правомощие да съставя Актове, тъй като освен с оглед на Заповед на Директора на СДВР с
№ 513з-4922 от 13.06.2022г., връзка чл.647, ал.1 от КЗ, правомощията на А. да съставя
Актове следват и от длъжностната му характеристика, според която той има право да
осъществява административно – наказателна дейност в предвидените от закона случаи при
установяване на административно нарушение.
3
От Акта за встъпване в длъжност и от Заповед на Министъра на вътрешните работи с
№ 8121К-13318 от 28.10.2019г. (на лист 14 от делото) се доказва, че Д.Д.Д. е заемала
длъжността Началник Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по
силата на чл.647, ал.2, вр. чл.638, ал.3 от КЗ и Заповед на Директора на СДВР с № 4332з-143
от 15.02.2016г. е имала право да издава Наказателни постановления.
Гореизложеното означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от
компетентни за това лице.
Приложените на лист 4, лист 5, лист 8, лист 9 и лист 33 от делото писмени
доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира. От
застрахователна полица № BG/07/123001098787, справка – проверка за валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** към 10.04.2023г. и справка в Гаранционен
фонд за активна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** към
11.04.2023г. се установява по безспорен начин, че към 23:30 часа на 10.04.2023г. за товарен
автомобил „**** ” с рег. № **** не е имало сключена и валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като застрахователна полица №
BG/07/123001098787 е била сключена в 00:14 часа на 11.04.2023г. и застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е важала за след това - от 00:24 часа на
11.04.2023г. до 23:59 часа на 10.04.2024г.
Неоснователни са доводите на защитата, че към момента на съставяне и връчване на
АУАН автомобилът вече е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като релевантен е не моментът на съставяне на Акта, а моментът на
извършване на нарушението, който съвпада с момента на управление на автомобила. В
случая се твърди нарушението да е извършено на 10.04.2023г. в 23.30 часа и именно към
този момент следва да се провери дали МПС-то е имало сключена и валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Всяко последващо сключване
на този вид застраховка се явява ирелевантно за спора. Поради това и в случая сключената в
00:14 часа на 11.04.2023г. застрахователна полица № BG/07/123001098787 не е в състояние
да обоснове несъставомерност на деянието по чл.638, ал.3 от КЗ към 23.30 часа на
10.04.2023г. Поради това и аргументите на адв. СТ., че е имало сключена застрахователна
полица при връчването на Акта на 11.04.2023г. са неоснователни.
Показанията на св. А. са вътрешно логични и житейски достоверни. Те намират
опора в АУАН и в справката – проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на МПС с рег. № **** към 10.04.2023г., като същевременно не се опровергават и от
застрахователна полица № BG/07/123001098787, и от справката в Гаранционен фонд за
активна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** към 11.04.2023г.
Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Правилно св. А. посочва по време на разпита си пред СРС, че е необходимо
техническо време за извършване на проверката и за съставяне и връчване на АУАН, като в
случая е важно дали МПС е имало сключена и валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента, в който автомобилът е бил
4
приведен в движение и управляван. В случая управлението на МПС-то е било констатирано
към 23.30 часа на 10.04.2024г. и това е моментът на извършване на твърдяното нарушение.
Поради това към този момент е релевантно да се установи дали товарен автомобил „**** ” с
рег. № **** е имал сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Гореизложеното означава, че доводите на адв. СТ. по
съществото на спора се явяват неоснователни не само заради кредитираните писмени
доказателства (приложени на лист 4, лист 5, лист 8, лист 9 и лист 33 от делото), а и заради
самото естество на административно – наказателната процедура и в частност -
необходимото време за съставяне и връчване на АУАН.
Констатациите от АУАН намират опора в кредитираните по-горе писмени и гласни
доказателства. Същевременно не са налице други доказателства, които да оборят фактите,
въведени в Акта. Поради това СРС дава вяра и на АУАН Серия GA № 758754 от
11.04.2023г.
Приложеното на лист 6 от делото възражение съдържа становище на жалбоподателя
по съществото на спора. Поради това този документ няма характеристиката на писмено или
гласно доказателство и не следва да се приобщава към доказателствената маса и съответно
да се подлага на анализ.
На лист 10 и лист 51 от делото има приложени Докладни записки. Първата от тях
касае процесния казус, а втората – неявяването на св. М. пред СРС. Принципното становище
на този съдебен състав е, че Докладната записка не следва да бъде приемана като писмено
или гласно доказателство по смисъла на ЗАНН и НПК, респ. не следва да бъде подлагана на
анализ, тъй като в нея се съдържат свидетелски показания, които са дадени не устно и
непосредствено пред съда, а в писмена форма. Поради това Докладната записка се явява
негодно доказателство средство. В този смисъл е и съдебната практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други),
според която Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи
на анализ наличните по делото Докладни записки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения :
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно направения по-горе анализ на
приложените по делото писмени доказателства).
Нарушението, вменено на С. П. С., се твърди да е извършено на 10.04.2023г.
Доколкото АУАН е съставен на 11.04.2023г., а НП – на 20.06.2023г., съдът приема, че са
5
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна
на НП на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен.
Едномесечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на
държавните органи за срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването
на този срок не води до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Доколкото чл.43, ал.1 от ЗАНН позволява АУАН да се подпише от актосъставителя и
от поне един от свидетелите, посочени в Акта, съдът не счита, че липсата на втори свидетел
в АУАН е съществено процесуално нарушение. В случая нарушението е било извършено
пред и констатирано от двамата полицаи – И. А. и Т. М.. В случая А. е съставил Акта, а М. е
свидетел по Акта. Не е процесуално нарушение, че АУАН е съставен в присъствието на
само един свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на нарушението.
В случая нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН е неприложима, тъй като АУАН се съставя в
присъствието на „двама други свидетели“ само, ако липсват свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, или когато съществува невъзможност АУАН
да се състави в тяхно присъствие. В случая Т. М. е свидетел при извършване и установяване
на нарушението и доколкото Актът е съставен в негово присъствие и е подписан от този
свидетел, съдът не счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение, за каквото
пледира адв. СТ. по време на съдебните прения пред СРС. Множественото число,
използвано в чл.40, ал.1 от ЗАНН, касае възможните видове свидетели – било такива, които
са присъствали при извършване на нарушението, било такива, които са присъствали при
установяване на нарушението, без да означава, че Актът страда от порок, ако е съставен в
присъствието на само един свидетел и довод за това съдът черпи от разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, която изисква Актът да е подписан „поне от един от свидетелите, посочени в
него“.
Доколкото АУАН е съставен пред и връчен на нарушителя срещу подпис – съдът
приема, че са спазени и изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно –
наказателното производство или до ограничаване правото на защита на нарушителя. Налице
са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението
е ясно и разбираемо посочено в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. В тях са
вписани времето, мястото, посоката на движение, автора на деянието и това, че С. е
управлявал товарен автомобил /индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и
собственик/ без МПС-то да има сключена и валидна към датата и часа на проверката
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поради това СРС счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
6
които да рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и доколкото няма
основания за отмяна на НП на формално основание - спорът следва да се разгледа по
същество.
Според чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
За да се приеме, че това нарушение е извършено е необходимо от обективна страна да се
докаже, че нарушителят не е собственик на МПС-то, че го е управлявал, както и че за
автомобила няма сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От показанията на св. А. и от АУАН се доказва, че на
10.04.2023г. около 23:30 часа жалбоподателят С. е управлявал товарен автомобил „****” с
рег. № **** в гр. София, по бул. „Сливница“ пред № 138, с посока на движение от ул.
„Анри Нестле” към бул. „Добринова скала”. По делото не се спори, а и цитираните
доказателства сочат, че този автомобил не е собственост на С., но е бил управляван от него.
От показанията на св. А., както и от застрахователна полица № BG/07/123001098787,
справка – проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ****
към 10.04.2023г., справка в Гаранционен фонд за активна застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС с рег. № **** към 11.04.2023г. и АУАН се установява по безспорен
начин, че към 23:30 часа на 10.04.2023г. товарен автомобил „****” с рег. № **** не е имал
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Такава е била сключена в 00:14 часа на 11.04.2023г. и е действала от 00:24
часа на 11.04.2023г. до 23:59 часа на 10.04.2024г. Поради това СРС приема, че нарушението
по чл.638, ал.3 от КЗ е доказано от обективна страна.
Нарушението е реализирано и от субективна страна. Този съдебен състав счита, че С.
е съзнавал, че управлява превозно средство, което не е негово, тъй като това са безспорни
обективни факти, за които жалбоподателят няма как да не е имал знание. Относно липсата
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 23:30 часа на
10.04.2023г. съдът счита, че С. П. С. е бил длъжен и е могъл да узнае, че автомобилът няма
такава сключена застраховка, тъй като преди да приведе в движение автомобила е следвало
да се увери, че за МПС-то има сключена и действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От тук СРС достига до извода, че в случая
С. е действал по непредпазливост.
Доколкото непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи /съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН/, а този не е такъв, съдът прие, че следва да бъде
санкциониран деецът за извършеното от обективна и субективна страна нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ нарушител е лицето, което управлява МПС-то. В случая
това е жалбоподателят С.. За деянието законодателят е предвидил наказание „глоба“ в
размер на 400 лева. Точно фиксираният размер на наказанието в чл.638, ал.3 от КЗ не
позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
7
обстоятелства. Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя С. П. С.
на основание чл.638, ал.3 от КЗ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ следва да му бъде
наложена „глоба” в размер на 400 лева, т.е. толкова, колкото му е наложена с обжалваното
Наказателно постановление.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.638, ал.3
от КЗ. То е формално и е довършено в момента, в който С. П. С. е управлявал МПС без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Липсата на настъпили
вредни последици не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Освен
това по делото са налице данни за предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Същевременно няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради всичко това случаят не следва да се приема за маловажен и съответно
не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Такива не са били поискани от въззиваемата страна, нито има доказателства
да са били реално направени, поради което не следва да се присъждат разноски и в полза на
въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-011693 от 20.06.2023г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на С. П. С. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8