Р Е Ш Е Н И Е
09.01.2020 год.
Номер 1 Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВеликоП.ският районен съд четвърти
състав
На 19 (деветнадесети) ноември Година
2019
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 227 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.П.П. с ЕГН **********
с адрес *** срещу Наказателно постановление №19-03-23-000462/14.06.2019 г., издадено
от Началник Група към ОД МВР-Ш.на РУ гр. В.П..
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени
процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Отрича се извършване на нарушенията.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят
се явява лично в съдебно заседание и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 05.06.2019 г., жалбоподателят управлявал л.а.”Пежо 307
СВ 2.0 Д” с рег.№**** в гр.С., обл.Ш.по ул.“Р.П.“ в посока изход на гр.С.. По
същата улица до административен адрес №* бил спрян за проверка от полицейските
служители М.Й. и М.С.. При проверката служителите на реда, установили че жалбоподателя
и пътника в автомобила не са поставили обезопасителни колани, освен това
автомобила не бил представен на годишен технически преглед. За констатираните нарушения на жалбоподателя му
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от 05.06.2019г. бланков № 526515. Въз основа на така
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление №19-03-23-000462/14.06.2019 г.,
издадено от Началник Група към ОД МВР-Ш.на РУ гр. В.П., с което за административни нарушения по чл.137а, ал.1
от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53
от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7, пр.1-во и пр.2-ро и чл.181, т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в общ размер на 150.00
лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и 4 от ЗДвП
съгласно Заповед №81213-515/14.05.2018 г. Министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира показанията на св. М.Й. и М.С.
изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Разпитани в хода на съдебното производство в
качеството им на свидетели по делото, актосъставителят Й. и свидетелят при извършване на
проверката и съставянето на акта С., двамата служители в РУ гр.В.П., потвърдиха констатациите в акта за установяване на
административно нарушение и атакуваното с жалбата наказателно постановление,
издадено за санкциониране на извършителя на твърдените нарушения, като посочиха
освен това, че след като водачът е пресякъл неправомерно
платното на движение на полицейския автомобил, поради което му е бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, след като
същия е преустановил движението на
управлявания от него автомобил, полицейските служители
са извършили проверката.
От правна страна, съдът не споделя инвокираните от жалбоподателя възражения
и релевираните от него доводи. В хода на съдебното производство безспорно се
установи, че констатираните в АУАН нарушения са консумирани виновно от лицето,
посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на
разпитаните свидетели по делото.
От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на
административни нарушения на транспортното законодателство в частта му за
спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Извършените деяния
съставляват нарушения на горецитираните разпоредби от Закона за движение по
пътищата от страна на водача и са основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, като по делото е установи
безспорно личността на административно-наказателно отговорното лице -
жалбоподателя.
От кредитираните
показания на свидетелите се установи по безспорен начин, че жалбоподателя
на посочените в акта време и място е управлявал моторно превозно средство без поставен
обезопасителен колан, както и че е превозвал пътник без поставен обезопасителен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, задължава водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Изключение законът прави за: бременните жени; лица, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лица с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачи на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място
и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. В настоящият
случай жалбоподателя не попада в никоя от посочените групи. Следователно след
като автомобила, който е управлявал се е движел за него възниква задължението
да използва обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван. Жалбоподателят
освен това превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан, с който автомобила бил
оборудван, каквото задължение предвижда чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
От разпита на
свидетелите се установи, че автомобила, собственост и управляван от
жалбоподателя на инкриминираната дата не е бил представен на годишен технически
преглед.
Деянията са извършени при пряк умисъл.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че при управлението на МПС той и спътника му са били с поставени
обезопасителни колани. От събраните по
делото доказателства не се подкрепи тезата на нарушителя. Противоречи на
формалната и житейска логика свидетелите, които са и полицейски служители,
които не познават жалбоподателя да го уличават неоснователно в извършване на
административни нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени
по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В
съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени
действителни факти и обстоятелства, относно нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП и
чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса не се
доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
съставения акт. Съдът намира, че нарушенията са извършени както от обективна, така и от
субективна страна. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка и е наложил съответните наказания по чл.183, ал.4, т.7 и чл.181, т.1 от ЗДвП,
чийто размер е строго фиксиран от закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установено
мястото на извършване на нарушението, като твърди, че нарушението е извършено
на различно от посоченото в АУАН и НП такова. Установено е по безспорен начин,
че нарушението е извършено в гр.С. на ул.“Р.П.“. Дори да е бил посочен погрешен
номер на адмистративния адрес, достатъчно е конкретизирано мястото на нарушението,
което се потвърждава от писмо с приложена карта от О.С. и от разпита на
свидетелите.
Мястото на
извършване на нарушението
е от значение относно компетентността на административните органи да
констатират и налагат наказания, а също така и компетентния районния съд, пред
който може да се обжалва наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. Според чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението, а
когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението,
компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто
район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който
най-напред е било образувано производството. В конкретният случай няма съмнение къде е извършено
нарушението, както и кой е
компетентен да се произнесе по преписката, съответно в компетенциите на Районен
съд гр.В.П. обл.Ш.е
да се произнесе по постъпилата жалба.
С оглед на
гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените нарушения.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление №19-03-23-000462/14.06.2019 г., издадено от Началник Група към ОД
МВР-Ш.на РУ гр. В.П. е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №19-03-23-000462/14.06.2019 г., издадено
от Началник Група към ОД МВР-Ш.на РУ гр. В.П., с
което на Д.П.П. с ЕГН ********** с адрес ***, за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4
т.7, пр.1-во и пр.2-ро и чл.181, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания “глоба” в общ размер на 150.00 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Ш.по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: