Р Е Ш Е
Н И Е
№ 49
град Велико Търново, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
15/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, предявена от С.В.С., с адрес
***К., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.
Велико Търново. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
се претендира заплащане на обезщетение в размер на 400,00 лв. за претърпени
имуществени вреди от Електронен фиш серия К, № 2464842 на ОДМВР – В. Търново,
отменен с влязло сила решение по АНД № 226/2019 г. на Горнооряховския районен
съд. В исковата молба се излагат
обстоятелства, че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за претърпените от С. имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по посоченото
дело. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата, Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново чрез процесуалния си представител ***Р.Б.в
писмен отговор на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Излага
доводи, че разходите за адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно –
следствена връзка с отменения ЕФ, а са в изпълнение на сключения договор. Счита,
че размерът на поисканото обезщетение е неоснователно завишен. Моли при евентуално
уважаване на исковата претенция, претендираното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за доказаност на
предявения иск по основание, но завишен по размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези, съдържащи се във вложеното НАХД № 226/2019
г. на Районен съд Горна Оряховица, вкл. постановеното по това дело решение се
установява, че срещу С.В.С. е бил
издаден Електронен фиш Серия К № 2464842 от ОД на МВР Велико Търново, с който
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на последния е наложена глоба в размер на 300 лв.
Електронният фиш е бил обжалван и съответно отменен от Горнооряховския районен
съд с Решение № 203/14.06.2019 г., като в производството по НАХД № 226/2019 г.
жалбоподателят С. е бил представляван от ***С.К. по силата на пълномощно от 07.05.2019
г. /л. 32 от делото/. На гърба на пълномощното е налице договор за правна защита
и съдействие № 0214179/07.05.2019 г., в който е отразено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платено в брой при подписването
на договора. Последният е подписан от С. и от *** К.. Отменителното решение на
районния съд не е оспорено пред Административен съд Велико Търново и е влязло в
сила на 04.07.2019 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в
резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен
фиш /ЕФ/. Процедурата по обжалването на ЕФ и
правните му последици са като на наказателно постановление, поради което съдът
намира, че и по отношение на електронния фиш следва да намерят приложение
дадените от върховните съдилища разрешения на въпроса относно подсъдността с т.
1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Административнонаказателното производство е
приключило преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.,
при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Ищец е адресатът на
отменения ЕФ. Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново е
юридическото лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен
съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането, което е в гр. Велико Търново.
С оглед на това искът е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен, предвид следното:
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2
от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
От данните по присъединеното НАХД № 226/2019 г. по описа на ГОРС се доказва
първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен акт
на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Съгласно
мотивите на т. 1 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. издаването на
наказателни постановления /а както бе посочено, ЕФ е приравнен от закона на
наказателно постановление по отношение на правното му действие/ е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателните постановления представляват властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че пораждат наказателноправни последици, са
резултат от санкционираща административна дейност.
При
това положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Както се каза, в настоящия случай претенциите
касаят репарирането на имуществени вреди.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича
пряко от отменения електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен
договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство. На първо
място, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. Както вече се посочи, тези съображения в пълнота засягат и случаи като
процесния – по отношение на вреди, причинени от незаконосъобразни електронни
фишове, отменени по съдебен ред.
Нещо
повече, провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния
електронен фиш. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш, за обжалването
на който е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита
в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Поради това
не може да се възприеме тезата на ответника, че застрашеното от административна
санкция лице безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издадения срещу него електронен фиш. Всъщност единственият логичен мотив за
ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от
адресата на електронния фиш цел - той да бъде отменен по предвидения от закона
ред, изискващ познания в областта на правото, каквито притежават адвокатите.
Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу
заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от
съставения електронен фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано именно по тази причина – съставен е електронен фиш, който
впоследствие е отменен от съда.
Предвид
горните съображения и тези, изложени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 400 лв.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 226/2019
г. по описа на Районен съд Горна Оряховица за доказан по основание. Не се спори между страните, че ***К. е
осъществила договореното процесуално представителство и защита на С.С. в
производството пред районния съд. Съгласно изричните отбелязвания в представения
договор, имащи значението на разписка за получаване на определена сума, сумата
от 400 лв. е платена от ищеца на *** К. изцяло и в брой при подписване на
пълномощното – на 07.05.2019 г.
Въпреки че плащането е доказано
извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на
ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.), действала към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая определеното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. надхвърля нормативно установения
минимален размер, което само по себе си не е основание за неговото намаляване.
В конкретния случай съдът обаче намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е еквивалентно на незначителната фактическа и правна сложност
на делото, като същото надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото пред
ГОРС настоящият състав намира, че обоснования и справедлив размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на минималния такъв по наредбата – 300 лв.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на С. за репариране на имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за съдебното обжалване на отменения
като незаконосъобразен електронен фиш Серия К № 2464842 на ОД на МВР Велико
Търново, с влязло в сила решение Решение № 203/14.06.2019 г. по НАХД № 226/2019
г. по описа на РС Горна Оряховица. В останалата част искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира заплатената държавна
такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С
отговора на исковата молба ответникът счита за прекомерна последната сума и
моли същата да бъде намалена. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако заплатеното от страната
възнаграждение за ***е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300
лева. Такова е и възнаграждението по граждански дела с аналогичен материален
интерес съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и наличието на
горепосочените тълкувателни решения, съдът намира за основателно възражението
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение по настоящото дело в
размер на 400 лв., поради което същото следва да бъде намалено до минималния
размер от 300 лв., предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съобразно чл. 10,
ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 225
лв., както и внесената държавна такса от 10 лв., или в общ размер на 235 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати
на С.В.С., с адрес ***, ЕГН **********,
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди, произтекли от отменения като незаконосъобразен електронен
фиш Серия К № 2464842 на ОД на МВР Велико Търново. ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.С., с адрес ***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи - гр. Велико Търново в останалата му
част до размера на претендираното обезщетение от 400 лв. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново да заплати на С.В.С.,
с адрес ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 235 лв. /двеста
тридесет и пет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: