РЕШЕНИЕ
№ 1608
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213563 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „Д.К.Ф“ ЕООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление гр.С, Район „В“, ж.к.“М л“, ул.“Р и“ №,
представлявано от управителя СТ. АНГ. К., чрез адв.С.Г. от САК, срещу
наказателно постановление №23-004077/02.09.2021 г., издадено от директор
на ДИТ-Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР
на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение
на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят твърди, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено. Навежда доводи, че наказващият орган е
възприел изцяло неправилните и неверни констатации в АУАН, относно
правните отношения между дружеството и лицето ЯС. АЛ. Д., без да вземе
предвид приложените документи и изложените правни доводи в
представеното писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Позовава
се на сключен граждански договор на 17.08.2021 г., между дружеството-
1
жалбоподател и Я.Д., съгласно който лицето Д. е следвало да извършва
проверка на всички стоки и тяхното ценообразуване, находящи се в
проверения обект, и тяхното съответствие с търговската политика на
възложителя, изразяваща се в слагане на минимални надценки на стоките, да
разпределя, подрежда, етикира и ценообразува получената в периода
16.08.221 г. – 18.08.2021 г. стока в търговския обект, да се запознае с
програмата за ценообразуване, складиране и обслужване на клиенти в обекта,
като е налична и уговорка, че след приключване изпълнението на
гражданския договор, ще сключат трудов договор в посочените в т.3
параметри, т.е. страните правят планове за сключване на трудов договор, а не
започват фактическото му изпълнение, така както е констатирано в
процесното НП. Твърди, че на 20.08.2021 г., страните по гражданския договор
подписват протокол за неговото успешно приключване, което е осъществено
на 18.08.2021 г. и частично на 19.08.2021 г. Навежда доводи, че изпълнението
на задълженията по гражданския договор от Явор Д. не представлява
престиране на работна сила и трудово правоотношение по смисъла на КТ,
както и че липсват характерните за трудовото правоотношение периодичност,
ежедневност и последователност на изпълнение на трудовите функции,
доколкото констатациите са само за 18.08.2021 г. и не констатират никакви
по-конкретни дейности. Сочи, че лицето Д. не е бил продавач-консултант,
както е посочено в АУАН, а е изпълнявал задълженията си по гражданския
договор, насочен към постигане на определен резултат, което не може да се
третира като трудово правоотношение.
Навежда доводи, че лицето Д. е декларирал планираното, между
страните бъдещо и евентуално сключване на трудов договор, при изложените
параметри, а не текущото към 18.08.2021 г. трудово споразумение. Твърди, че
върху лицето Д. е упражнен психически натиск при попълване на
декларацията от проверяващите длъжностни лица, свидетел на който става и
управителят на дружеството-жалбоподател, в резултат на който лицето Д. е
декларирало данни, които не отговарят на действителността.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното
НП, като незаконосъобразно, поради липса на трудово правоотношение, за
което не е сключен писмен договор между дружеството и лицето Д., липса на
виновно поведение, съответно – липса на извършено нарушение от
2
жалбоподателя.
При условията на евентуалност, моли съда да намали наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 1500 лева, поради
маловажност и първо извършване на нарушение от страна на дружеството.
Жалбоподателят, чрез законният си представител и надлежно
упълномощения си процесуален представител – адв.С.Г. от САК, след
приключване на съдебното следствие, моли съда да вземе предвид
изложените основания в жалбата за отмяна или изменение на обжалваното
НП. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, съгласно който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.
Ответната страна по жалбата: ДИТ-Софийска област, чрез надлежно
упълномощения си представител–юрк.Й.Петров, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП. Навежда
доводи, че извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя се
установява от събраните по делото доказателства, а представеният
граждански договор следва да се приеме единствено като последващо
поведение, доколкото същият не е бил представен до момента на съставяне на
АУАН, поради което представеният документ се явява частен по своя
характер. Позовава се на противоречия в дадените показания от свидетеля Д.,
както и на несъответствия, между декларираните данни от същия в писмената
декларация, вменените му задължения с представения граждански договор и
дейността, която е заварен да извършва в обекта към момента на проверката.
Относно размера на наложената санкция счита, че обществената
опасност на нарушението не обосновава налагане на такава в минималния
предвиден в закона размер, доколкото в случай на реализиран риск от трудова
злополука, лицето няма да получи защитата, която му дава трудовото
законодателство, като освен това счита, че следва да се вземе предвид
времето на полагане на труд от лицето, без да е уредено трудовото
правоотношение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
3
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП,
видно от ангажираните от страните писмени доказателства, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 18.08.2021 г., длъжностни лица при ДИТ-Софийска област, сред
които и старши инспектор Ал. Ив. З., извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Д.К.Ф“ ЕООД, като посетили на място обект
на контрол: супермаркет „Ф“, находящ се гр.С, ул.“Р и“ №, стопанисван от
дружеството. В хода на проверката на посочената дата, около 15:08 часа,
контролните органи заварили в обекта лицето ЯС. АЛ. Д. да работи като
продавач-консултант, доколкото същото било зад касата и е обслужвало
клиент.
В предоставена декларация на лицето, последното собственоръчно
вписало, че работи в търговския обект, стопанисван от „Д.К.Ф“ ЕООД, на
длъжност „продавач-консултант“ от 18.08.2021 г., с работно време от 09:00
часа до 18:00 часа, с почивка в работния ден от 1 час, с почивни дни – събота
и неделя, както и че получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
По време на проверката в обекта присъствал и управителя на дружеството –
СТ. АНГ. К., която заявила на контролните органи, че изпробват лицето дали
ще се справи с работата.
Въз основа на така направените констатации в хода на проверката,
компетентно длъжностно лице: старши инспектор Ал. Ив. З., съставил на
26.08.2021 г. АУАН №23-004077, в присъствието на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта – И Р И,
против дружеството-жалбоподател, за това, че „Д.К.Ф“ ЕООД, в качеството
си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил
отношенията по предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения,
като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето ЯС. АЛ. Д., ЕГН
**********, преди постъпването му на работа, с което е нарушил чл.61, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
4
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на
дружеството на датата на неговото съставяне – 26.08.2021 г., със саморъчно
вписани обяснения, че в момента на проверката лицето е било запознавано с
условията н труд, но впоследствие се е отказало от работата и е напуснало
обекта.
Жалбоподателят представил писмени възражения пред наказващия
орган, ведно с граждански договор от 17.08.2021 г. и протокол за извършена
работа от 20.08.2021 г., на 31.08.2021 г., вместо на 30.08.2021 г. – първият
работен, присъствен ден, считано от датата на връчване на АУАН на
26.08.2021 г., видно от поставената дата на входящия номер върху писмените
възражения, т.е. извън законоустановения 3-дневен срок в разпоредбата на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: директор на ДИТ-Софийска област, издал НП №23-004077
на 02.09.2021 г., в което възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка
и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на
жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1
от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на
чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите З. и
Д.; както и от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
Протокол за извършена проверка №ПР-2127671/26.08.2021 г.;
идентификационна карта на „Д.К.Ф“ ЕООД; призовка по чл.45, ал.1 от АПК;
саморъчно попълнена и подписана декларация от ЯС. АЛ. Д.; декларация от
ЯС. АЛ. Д. от 25.08.2021 г.; фискален бон от 18.08.2021 г., 15:07 часа, издаден
от ФУ в проверения обект; писмено възражение срещу АУАН, ведно с
приложените към него граждански договор и протокол за извършена работа;
Заповед №3-0058/11.02.2014 г. и Заповед №3-0025/08.01.2019 г., и двете
издадени от изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
5
представените два броя заповеди, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Правилно е приложен материалния закон.
Изложената в акта и наказателното постановление фактическа
обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, поради което съдът приема, че
отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл.414,
ал.3 от КТ за извършено от него нарушение на трудовото законодателство,
осъществяващо признаците от състава на административно нарушение по
чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят е приел на работа в стопанисвания от него търговски
обект като работник лицето ЯС. АЛ. Д., без да е сключил с него трудов
договор, преди постъпването му на работа. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от
КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с
работника или служителя трудов договор, преди постъпването му на работа.
В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било
изпълнено от жалбоподателя. В този смисъл са показанията на свидетеля З.,
които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви,
изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него
по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни
за възможна заинтересованост от изхода на делото. От показанията му се
установяват по безспорен начин направените констатации в съставения
АУАН против жалбоподателя, а именно, че „Д.К.Ф“ ЕООД, в качеството си
на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила
от ЯС. АЛ. Д. като трудови правоотношения, като не е сключил с лицето
трудов договор, преди постъпването му на работа.
Саморъчно отразените данни в приложената към преписката декларация
от ЯС. АЛ. Д., съответстват изцяло на събраните доказателства по делото.
Вписаните данни от Д., че работи в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя от 18.08.2021 г. на длъжността: „продавач-консултант“, с
6
работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, с почивни дни – събота и неделя, с
почивки в работния ден – 1 час, срещу трудово възнаграждение в размер на
650 лева, без да има сключен договор с работодателя, навеждат съда на
безспорен извод, че се касае за отношения, които съдържат всички елементи
на трудово правоотношение, което обаче не е било уредено като такова със
сключване на трудов договор, преди постъпването на лицето на работа.
Отношенията, между жалбоподателя и работника се явяват трудови
правоотношения, съгласно чл.1, ал.2 от КТ, които следва да бъдат уредени
със сключване на трудов договор. Показанията на свидетеля Д. не внасят
съмнения относно съставомерността на нарушението, доколкото контролните
органи са заварили лицето да работи в обекта, стопанисван от жалбоподателя,
лично са възприели и естеството на осъществяваната трудова дейност – да
работи на каса и да обслужва клиент, в уверение на което към преписката е
приложен фискален бон от фискалното устройство в обекта. Лицето е
заварено да престира работна сила в търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, а фактът, че последното саморъчно е декларирало, че работи
за „Д.К.Фемили“ ЕООД от 18.08.2021 г., при упражняване на конкретна
трудова функция – „продавач-консултант“, с работно време, почивни дни и
уговорено трудово възнаграждение, навежда на извод за наличие на
съществени елементи на трудовото правоотношение: работно място, работно
време, характер на извършваната работа, които правилно са установени от
контролния орган. Лицето Д. изрично е отбелязало, че няма сключен трудов
договор, същото не е заявило на проверяващите, че работи по граждански
договор. Такъв не е бил представен от жалбоподателя в хода на извършената
проверка в обекта, поради което направената констатация в АУАН и НП, че
работодателят не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като
трудови, като не е сключил трудов договор с лицето Д.а, преди постъпването
му на работа, отговаря на обективната истина.
Възникналите трудови отношения, между дружеството-жалбоподател и
работника на датата на проверката, но преди часа на нейното извършване,
обуславят наличието на елемент от фактическия състав на чл.61, ал.1 от КТ, а
именно: времевият момент – преди постъпване на работа. Именно така
установените в хода на проверката трудови отношения не са били оформени
съобразно изискванията на КТ, от което се налага категоричен извод, че
7
дружеството е осъществило съставомерните признаци на вмененото
нарушение.
Правилно наказващият орган не е обсъдил представените писмените
възражения на жалбоподателя, ведно с приложените писмени доказателства
към тях, тъй като същите са подадени, извън установения 3-дневен срок в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано от връчване на АУАН. Въпреки
това, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно клаузите на
приложения граждански договор, на лицето Д. е било възложено да изпълнява
дейност, свързана с етикиране, подреждане на стоки и ценообразуване, която
дейност не съответства, нито на осъществяваната дейност от същото това
лицето по време на извършената проверка, не съответства и на декларираната
от него като заемана длъжност в саморъчно попълнената декларация, а
именно: продавач-консултант. Приложеният към преписката граждански
договор от 17.08.2021 г. сключен, между дружеството-жалбоподател и ЯС.
АЛ. Д., и протокол за извършена работа по него, не навеждат на друг извод.
Това е така, тъй като лицето Д. е заварен да полага труд в обекта, стопанисван
от дружеството, с определено работно време и почивни дни, срещу
получаване на възнаграждение, като за извършване на дейността „продавач-
консултант“, дружеството е осигурило на лицето съответното техническо
оборудване за работа, работно място, работно време, почивни дни, трудово
възнаграждение, т.е. налице са всички елементи на трудовото
правоотношение.
Принципно е безспорно, че съществува обективна разлика между
трудов и граждански договор за изработка. В случаите, когато бъде наето
едно лице за свършване на определена работа, става въпрос за сключване на
договор между лицето, което поръчва работата /възложител/ и лицето, което
ще я извърши /изпълнител/. Този договор се нарича договор за изработка,
чиято правна уредба се съдържа в ЗЗД. При този договор, изпълнителят се
задължава да постигне определен резултат – да завърши работата, а
възложителят да му плати. Плащането става само когато има действително
свършена работа. Писмената форма е само за доказване, но не и за
действителност. Постигането на резултата по принцип е на риск на
изработващия. Изпълнителят по този договор е независим, не се подчинява на
възложителя, няма определено работно време и почивни дни.
8
При трудовия договор, работникът и служителят е подчинен на
работодателя, длъжен е да спазва трудова дисциплина, има работно място,
работно време и не е задължително да постигне определен резултат от
работата, тъй като дължи само работната си сила. Работодателят е длъжен да
му плати, дори да не е изработил нищо. Длъжен е също така да му осигури
здравословна и безопасна среда на работа. Най-съществената разлика между
договора за изработка и трудовия договор е това, че възложителят по
договора въпреки, че възлага работа на изпълнителя, не е негов работодател.
Последният няма задължение да осигурява на изпълнителя безопасни условия
на труд и не отговора за настъпили вреди /злополуки/ на изработващия в
случай, че същият използва необезопасена техника или машини.
Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на
трудовото правоотношение е характерът на работата. Това е трудовата
функция на работника или служителя, което се определя от предмета на
дейността, което същият извършва, обема на работата и условията, при които
я изпълнява. В случая от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин каква точно функция е изпълнявало лицето Д. - извършвало
е дейност по обслужване на клиенти на каса, а това е ставало в обекта на
контрол – супермаркет „Фемили“, стопанисван от дружеството, където
лицето Д. е имал определено работно място, работно време, почивни дни в
рамките на работния ден и на работната седмица, а работният процес в обекта
се е ръководил и организирал от работодателя. Завареното в обекта лице е
извършвало възложената работа с техническо оборудване - фискално
устройство, осигурено в мястото на работа от работодателя, а за
извършването на работата е уговорено и дължимото трудово възнаграждение.
Така установените фактически обстоятелства по делото навеждат на извод за
обвързаност на завареното в обекта на контрол лице с дружеството-
жалбоподател, доколкото последното му е осигурило техническите и
материалните условия за осъществяване на трудовата функция, т.е. налице е
йерархичната зависимост на завареното да полага труд лице от дружеството,
във връзка с осъществяваната дейност, без наличие на каквато и да е
самостоятелност в отношенията между тях, каквато самостоятелност
предполагат гражданските правоотношения по повод сключен договор за
изработка. Ето защо, наведените възражения в жалбата, се явяват
неоснователни. Предвид гореизложеното, съдът намира, че сключеният
9
граждански договор от 17.08.2021 г. цели да прикрие наличието на трудови
правоотношения между страните по него, без работодателят да ги е оформил
като такива, въз основа на сключен трудов договор в писмена форма.
Наказващият орган е санкционирал работодателя, като му е наложил
имуществена санкция, тъй като последният попада в кръга на субектите по
чл.414, ал.3 от КТ /работодател-юридическо лице/, които могат да носят
обективна, безвиновна отговорност, без да се изследва въпросът за вината. В
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15 000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и
чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. Наказващият орган е наложил санкция на
жалбоподателя в размер на 2500 лева, който размер съдът намира за
прекомерно завишен. Санкцията е определена над предвидения минимум в
санкционната разпоредба, очевдно при съобразяване от наказващият орган на
неприложимостта на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, поради изричното
изключване на приложението на този привилигирован състав за този вид
нарушения на трудовото законодателство, но при неправилно отчитане на
относимите обстоятелства, подлежащи на проверка по смисъла на чл.27 от
ЗАНН при индивидуализация на наказанието. Действително засегнатите
обществени отношения са особено значими, доколкото нарушението засяга
основни трудови и осигурителни права на работника, които му се предоставят
от трудовото законодателство само при наличие на трудов договор. Горното е
мотивирало законодателя да ги изключи от приложното поле на чл.415в от
КТ. Тъй като липсва като констатация в НП, очевидно не е било взето
предвид от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, че
нарушението е извършено за първи път от дружеството, доколкото по делото
не са ангажирани доказателства от ответната страна за наличие на влезли в
законна сила наказателни постановления по отношение на жалбоподателя за
извършени нарушения на трудовото законодателство. Не без значение е и
факта, че нарушението касае само едно лице, чиито права и интереси са
засегнати. Горното дава основание на съда да приеме, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като бъде намалена наложената
имуществена санкция към предвидения в закона минимален размер, а именно
от 2500 лева на 1500 лева, в какъвто смисъл алтернативно направеното
възражение в жалбата се явява основателно. Определена в минимален размер
10
от 1500 лева, санкцията на дружеството се явява справедлива, необходима и
достатъчна за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН
- работодателят да спазва законовите разпоредби при осъществяване
дейността на предприятието за в бъдеще.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление е правилно и законосъобразно издадено, но същото следва да
бъде изменено, чрез намаляване размера на наложената санкция от 2500 лева
на 1500 лева.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. В случая и двете страни претендират разноски, но
право на такива има ответната страна, с оглед изхода на делото.
В процесния случай обжалваното НП е изменено, като е намален
размера на наложеното административно наказание. В частта на установеното
административно нарушение, обаче, санкционният акт е потвърден като
правилен и законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК,
подателят на жалбата има право на разноски по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, само в хипотезите, в
които съдът отменя изцяло обжалвания административен акт или откаже да
бъде издаден такъв. Настоящият случай не е такъв, поради което направените
искане от жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, въззивната инстанция разглежда
спора по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило,
което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в
административно-наказателния процес, съдът следва да се произнесе по
спора, като събере всички относими и допустими доказателства, направи им
задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически
обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по
наведените в жалбата възражения, срещу НП. По аргумент от разпоредбите
на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния
административно-наказателен процес по силата на препращащата норма
на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на
НП, независимо от основанията, посочени от страните. Предвид изричното
посочване в разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК на случаите, в които
11
жалбоподателят има право на присъждане на разноски, разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, е неприложима.
Предвид гореизложеното, претенцията на ответната страна по жалбата
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, се
явява основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до
150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Делото е разгледано в две съдебни заседания,
разпитани са двама свидетели и същото не представлява фактическа и правна
сложност. При това положение, справедливият размер на възнаграждението
за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния
предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските
следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
административно-наказващият орган – в случая това е Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.4, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-
004077/02.09.2021 г., издадено от директор на ДИТ-Софийска област, с което
на „Д.К.Ф“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Р „В“,
ж.к.“М л“, ул.“Р и“ №, представлявано от управителя СТ. АНГ. К., на
12
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.61, ал.1, във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществената санкция от 2500 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4, във вр. ал.5 от ЗАНН, „Д.К.Ф“
ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Район „В“, ж.к.“М
л“, ул.“Р и“ №, представлявано от управителя СТ. АНГ. К., да заплати на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“,
със седалище гр.София, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13