Р Е
Ш Е Н И Е № 2040
гр. Пловдив, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание
на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13910 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу О.А.М. ***, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 142,61 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,52 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1140/05.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1756 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XV гр. състав. Претендира се присъждане на сторените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно
предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като
съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът бил собственик на топлоснабден
имот, находящ се в *********** и като такъв бил клиент на топлинна енергия с
клиентски № **********. Поддържа, че за процесния период от 01.05.2016 г. –
30.04.2017 г. била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение
„Нелбо” ЕАД, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща
стойност 157,13 лв., включваща главница за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017
г. в размер на 142,61 лв., както и обезщетение за забава в размер на 14,52 лв.
за периода 02.07.2016 г. – 01.02.2018 г.
Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1756 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XV гр. състав, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК,
поради което и бил предявен настоящият иск. Моли за уважаване на претенциите и
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна О.А.М., чрез назначения особен представител адв. В.Х. - П.
със становище за неоснователност на заявените искови претенции. Твърди, че
между страните не било налице облигационно правоотношение, оспорва
представените от ищеца препис – извлечение от сметка за задълженията за
консумирана топлоенергия. Посочва, че по делото липсвали доказателства
ответникът да е собственик на процесния имот, както и че ответникът не ползвал
същия. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1756 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XV граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1140/
05.02.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 01.08.2018 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ***********, както
и че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона
процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на топлинна
енергия. Освен това, по делото е налице изрично заявление от ответната страна,
обективирано в заявление-декларация от 20.11.2012 г. (л.57 от делото), с което
потребителят заявява желание да му бъде доставяна топлинна енергия за обект,
находящ се на адреса в ***********.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е носител на правото на собственост на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **********на нотариус *****, рег. № *** на НК. Предметът на
възникналото между страните облигационно правоотношение е доставката на
топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответника, като съобразно доставената
в жилищния блок абонатна станция и разпределеното количество топлинна енергия
за имота на ответника се определя и дължимата от последния цена на извършената
доставка.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. АС, обслужваща жилищния блок в ***********
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 131,23387
MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер
на 8,54935 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния
период в процесния апартамент всички 4 отоплителни тела са били присъединени
към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен
отчет. Отопляемият обем на имота бил 223 м3. През процесния период в имота има
монтирани 4 броя индивидуални разпределителни устройства (ИРУ). Налице е
монтиран един водомер за топла вода, и начисленията за изразходваното
количество ТЕ за БГВ били се правили ежемесечно от отчетните им показания.
Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 1,17199
MWh, в това число 1,17199 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за
отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответствал на специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и Закона за енергетиката.
В
откритото съдебно заседание, проведено на 12.02.2019 г., вещото лице Ш.
заявява, че имотът на ответника е отчитан дистанционно, като количеството
топлинна енергия е за сградна инсталация.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Д.С.,
при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на ответника –
съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от партидата, както и
въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на
топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща процесния недвижим имот
в ***********, за процесния период е формирана както следва: топлоенергия
сградна инсталация в размер на 142,61 лв. с ДДС. Лихвата за забава за периода
от 02.07.2016 г. до 01.02.2018 г., възлиза на общо 14,47 лв.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
имот, за който ответникът притежава право на собственост. Затова и именно
ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената
топлинна енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание.
Определеният размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения
с исковата молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Съдът не
споделя доводите на ответната страна по отношение на заявеното оспорване на
експертизата, доколкото счита, че не е необходимо връчване на процесните
фактури на страната. Освен това счетоводството на ищеца е редовно водено.
Като законна последица от
уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 02.02.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 14,52
лв. - обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до 01.02.2018 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 725
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса /л. 11 от делото/, 300 лв. – депозит за
особен представител /л. 30 от делото/, 150 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза /л. 43 от делото/, 100 лева – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза /л. 47 от делото/, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да
се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като
на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на
800 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О.А.М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от сумата от 142,61 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за сградна инсталация за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за
обект, находящ се в ***********, ведно
със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 14,52 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
02.07.2016 г. – 01.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 1140/05.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1756 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XV гр. състав.
ОСЪЖДА О.А.М., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 800 лева (осемстотин лева), представляващи
съдебно деловодни разноски, от които – 725
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 1756 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XV гр. състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.