Р Е Ш Е Н И Е № 56
гр.Стара Загора, 23.02.2023
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Пенка Маринова
и
в присъствието на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 842
по описа за 2022 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от К.И.Ш. чрез адвокат И.М. против Решение № 405/27.10.2022г., постановено
по адм. дело № 267/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което
е отхвърлен искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на сумата в размер на
10 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на
наложеното му наказание "лишаване от свобода" за периода 01.04.2021г.
до 06.04.2022 г., следствие на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията
при затвора в град Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено при съществени нарушения на материалния закон и необоснованост
- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда,
че издадените многобройни заповеди, предписания и други с оглед световната
пандемия Ковид 19 обосновават наличието на предприети адекватни мерки от
затворническата администрация. Намира за неправилен и мотивът за отхвърляне на
иска, че затворническият контингент е неглижирал и се е противопоставял на
правилата и мерките за ограничаване на заразата. Счита, че управата на затвора
е следвало да въведе допълнителни конкретни мерки за спазването им и поради
несправянето й с тази ситуация е бил поставен в изключително неблагоприятни
условия на изтърпяване на наказанието. Приетата от съда липса на доказателства
за претърпени неимуществени вреди намира за противоречаща на презумпцията по
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. По подробно изложени
съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ гр.София чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита,
че първоинстанционният съд е основал изводите си на вярно и обективно събиране
на доказателства, верен анализ на събраните такива и е постановил решението си
св съответствие с приложимия материален закон.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде потвърдено
изцяло като правилно, мотивирано и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на К.Ш. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно изложеното
в исковата молба, незаконосъобразната административна дейност, на която К.Ш. основава
исковата си претенция, се изразява в липса на реално
прилагани противоепидемични мерки в коридора на четвърта група в килия №12,
където бил преразпределен да изтърпява наказанието си с оглед препоръка на РЗИ Стара
Загора за създаване на Ковид отделение в затвора. Този коридор бил без прозорци,
т.е. без приток на свеж въздух и слънчева светлина, прекарвал по 24 часа на денонощие,
на изкуствена светлина от луминисцентни лампи и постоянно бил засипван от боклуци
от втория и третия етаж. Претендира вредите от това, че имало несъответствие на
издадените вътрешни актове и реалното ми прилагане относно въведените в затвора
противоепидемични мерки, а именно липсата на проветряване и пряка слънчева светлина
в коридорите, силно занижена хигиена в килията и коридорите предвид конструкцията
на тавана и подовете, която позволявала да бъдел засипван с боклуци и течности,
изхвърляни от затворниците от горните етажи. Пред първоинстанционния съд е
поддържано, че затворническата администрация не е осигурила мерките и процедурите,
предписани и създадени във връзка с пандемията от Ковид. Не оспорва, че такива правила
съществували, но били грубо нарушавани, както от самите затворници, така и от затворническата
администрация. Нямало воля дезинфекцията да се провежда и било налице бездействие
от страна на затворническата администрация, което го поставило в неблагоприятни
условия.
С обжалваното Решение
№ 405/27.10.2022г. по адм. дело № 267/2022г. по описа на Административен съд Стара
Загора предявеният от К.Ш. иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в размер на 10 000 лева е отхвърлен изцяло като неоснователен.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема, че след преразпределението на
ищеца в четвърта група за периода 01.04.2021г. – 06.04.2022г. е спазено законовото
изискване за осигуряване на минимална жилищна площ от поне 4 кв.м. за всеки настанен
лишен от свобода, включително при отчитане на наличните мебели, т.е. липсва пренаселеност
по смисъла на практиката на ЕСПЧ. Не е доказано да е бил в контакт със затворник/затворници,
разпределен/и в четвърта група, което да е било в нарушение на установените правила
и поради това да е бил подлаган на изтезания, унижения и/или неблагоприятни условия.
Установено е, че спално помещение №12, където е пребивавал през процесния период
Ш., разполага с отваряем прозорец и има обособен отделно от него санитарен
възел от 1,96 кв. м., с оглед на което не е бил лишен от достъп до пряка
слънчева светлина и свеж въздух. Оплакването за липса на проветрение в коридора
е прието за неоснователно, тъй като технически
е невъзможно в това конкретно помещение да има прозорци, а то е
осветявано с изкуствена луминисцентна светлина, загасяна в периода от 22,00 часа
до 06.00 часа. Твърдението, че намиращите се на горните етажи над коридора други
лишени от свобода постоянно хвърляли отпадъци и мръсотии, с което създавали опасност
от зарази, както и за липса на хигиена, съдът намира за несъмнено дължащо се изцяло
на волята на самите настанени в затвора лица. Не се доказало то да е резултат от
поведение на служителите на ответника, още по-малко вследствие на това поведение
да е била налице реална опасност от зарази. Доводът за грубо нарушение и неизпълнение
на дадените от здравните власти указания не само от самите затворници, но и от служителите
на затвора, е отхвърлен като неоснователен, обосновано с представените
неоспорени писмени доказателства. Направено е заключение, че поведението на
лишените от свобода, с което неглижират или
директно се противопоставят на установените правила, мерки и действия, предприети
от затворническа администрация и насочени към предотвратяване разпространението
на заразата в затвора, не може да бъде вменено
в отговорност на ответника. По отношение на Ш. не се събрали каквито и да са
доказателства, че действително е търпял някакви емоционални вреди и че техният интензитет
е надхвърлил този, свързан с мерките на необходимата за случая принуда върху неговата
личност и права, както и такива вреди да са следствие от преместването му в коридора
на четвърта група.
Констатирана е липса
на елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразна административна дейност на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, а именно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Поради това претенцията е
отхвърлена изцяло.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от К.Ш.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения
от Ш. иск за претърпени неимуществени вреди от поставянето му в неблагоприятни
условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора, произтичащи от липса на реално прилагани противоепидемични мерки в коридора
на четвърта група в килия №12 за исковия период
периода 01.04.2021г. – 06.04.2022г. В мотивите на съдебното решение са изложени
подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени и следващия
от тях извод за липса на каквото и да е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС по отношение
на ищеца в исковия период. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК в тази
насока препраща към мотивите на това решение.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел наличието на предприети
адекватни мерки от затворническата администрация, обосновано само с представените
по делото заповеди, предписания и други актове, свързани с условията на
епидемична обстановка. Изводът на съда не е базиран само на документите, а през
призмата на свидетелските показания е направен анализ на поведението на
останалите лишени от свобода. Отчетена е липсата на достатъчно съдействие от
тяхна страна за изпълнение на предприетите противоепидемични мерки, което е
довело до субективното усещане на ищеца, че е затворническата администрация не
се справя със ситуацията и това го поставя в опасност от зарази. Изцяло
неоправдано е очакването му, че тя е била длъжна да въведе допълнителни конкретни
мерки за спазване на дадените от здравните власти предписания. Обективно е
невъзможно да бъде контролирано поведението на всеки един лишен от свобода по
всяко време на денонощието с цел неразпространение на заразата, а предпазването
от нея е и лична отговорност на всяко едно лице, за което са били осигурени
необходимите предпоставки – снабдяване с дезинфектанти, маски, почистващи
препарати, оповестяване на правила и заповеди, ограничаване на движението, но
без лишаване от престой на открито, отделяне на болни и контактни.
Не намира опора в
доказателствата по делото оплакването, че съдът неправилно е приел за
недоказано оплакването за поставяне на ищеца в по-неблагоприятни условия при
преместването му в четвърта група. Преценени са претендираните като лоши
аспекти от конкретните битови условия на спалното помещение - населеност,
проветряемост и съжителство с други лица, както и на хигиената в коридора и
обосновано са приети за ненадвишаващи неизбежното ниво на страданието, свързано
със задържането, особено в условия на пандемия.
След като не са
установени отклонения в жилищните /битови/ и санитарно-хигиенни условия от обичайните правила
за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да
не накърнява човешкото достойнство, презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не
намира приложение, защото само в случай на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Извън тези предели
в тежест на ищеца е възложено да докаже настъпване на вреди, техния характер, времетраене
и интензитет, както и връзката им с незаконосъобразни действия и/или
бездействия на ответника.
Обосновано със
събраните доказателства и правилно от гледна точка на материалния закон първоинстанционният
съд е приел, че не е установено и доказано наличието на кумулативно изискуемите
елементи от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС - допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушения, изразяващи се в действия или бездействия, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, респективно
липсват настъпили вреди в причинно-следствена връзка с тях.
С оглед на така изложените съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна. Не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.285, ал.1 изр.2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 221, ал.2, предл. първо
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 405/27.10.2022г., постановено по адм. дело № 267/2022г. по описа на Административен
съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.