№ 754
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 392 от 07.02.2022 г., подадена от „С.Г.
Г.“ ЕАД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление за разноските
от 01.12.2020 г. по изп.дело № 20227850400043 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№
785, район на действие СГС.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че неправилно ЧСИ не бил
уважил възражението им с вх.№ 193 от 19.01.2022 г. срещу приемането на
следните разноски: 5,91 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, тъй като тази сума не била посочена в изпълнителния лист по който
било образувано изп.дело; 3.00 лв.- банкови комисионни на същото
основание; 72 лв. такси по т.5 за три броя съобщения за прекратяване на
изп.дело; вземане по т.26 за горницата над 10.00 лв ., тъй като същата се
начислявала само върху вземането по изп.лист; начислено ДДС върху
таксите по т.1,т.5,т.6 и т.9, съответно 4 лв., 4 лв., 1лв., 3 лв. като се основава
на чл.67, ал.2 ЗДДС; начислена такса за изпращане на ПДИ за горницата
над 10 лв., тъй като вече било изпратено съобщение; такса по т.3 за
удостоверение от НАП – 6 лв., тъй като изискването на такова било
задължение на ЧСИ по закон.
1
Иска се обжалваното постановление за разноските да бъде отменено по
отношение на визираните в жалбата, суми.
С жалбата не се претендират разноски.
От взискателя „Е.С.П.“ ЕООД е постъпил отговор по жалбата, в
който се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като възражението било
преклудирано. В случая разноските били посочени в ПДИ, която била
връчена на длъжника. Жалбата била подадена след изтичане на 14-дневния
срок. По същество се излага становище за нейната неоснователност като се
позовава на съдебна практика. Претендират се разноски.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество
излага доводи за нейната неоснователност. Сочи, че таксите са фиксирани в
ТТР към ЗЧСИ и начислените по изп.дело по т.1,3,5,9 и 26 са в съответствие с
Тарифата. Относно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се сочи, че същата се
определя не само върху главницата по изп.лист, а се включвали и разноските
по изпълнението; сумата в размер 72 лв., представляваща авансови такси не
се включвала във формирането на т.26. Таксите по т.5 – 72 лв. за три броя
съобщения при прекратяване на делото се усвоявали след постановлението и
вдигането на наложения запор, но се съобщавали с ПДИ, за да се избегне
повторно налагане на запор за събирането им. Начислените такси били
съобразени с чл.73 а ГПК. Сочи, че в случая държавата била присъединен
взискател за което длъжника бил изрично уведомен. Съгласно съдебната
практика на ВКС разноските за издаване на изп.лист се включвали в
разноските по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваният акт на ЧСИ жалбоподателя е бил уведомен на 07.02.2022
г.
Жалбата е подадена на 07.02.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
13.01. 2022 г. за събиране на суми по изп.лист от 13.04.2021 г., издаден по
гр.д.№ 23008по описа за 2016 г. на СРС,178 състав за събиране на сумата в
размер на 65 лв.-разноски за държавни такси. Изпълнителният лист е
2
издаден в полза на В.К.К., който е цедирал вземането си на „Е.С.П.“ ЕООД на
15.12.2021 г.
Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на длъжника
на 19.01.2022 г. В същата са посочени разноските по изп.дело, предмет на
жалбата с която сме сезирани с изключение на начисления ДДС.
Определената такса по т.26 от ТТЗЧСИ възлиза на 32,87 лв.
На същата дата – 19.01.2022 г. е подадена молба от
длъжника/жалбоподател в настоящето производство с която е направено
възражение по определените разноски, което е аналогично с настоящата
жалба.
С постановление от 01.12.2020 г. ЧСИ е оставил без уважение
възражението като е приел, че разноските са правилно определени.
По доводите в жалбата:
Относно държавната такса в размер на 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист:
Същата подлежи на събиране по изп.дело, тъй като представлява
разноски по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК, в този смисъл е
определение №617/16.12.2013 г. по гр. дело №6154/13 г. на ВКС. Независимо,
че таксата за издаване на изпълнителен лист не е включена в издадения по
гражданското дело изпълнителен лист, то нейното събиране е възложено на
съдебния изпълнител.
Следователно в тази й част жалбата е неоснователна.
Относно сумата в размер на 3.00 лв.- банкови комисионни:
Платената в полза на банката комисионна не попада в обхвата на чл. 79
ГПК, поради което не следва да се възлага в тежест на длъжника по
изпълнението.
Освен това банковите комисионни са разходи, сторени по волята на
взискателя, доколкото същият има възможност да извърши плащания на
посочените суми в брой, тъй като не попадат в обхвата на чл. 3 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой или чрез превод без такса или вноска на
каса
Следва да посочим и, че в случая изобщо липсват данни такъв разход да
3
е сторен. В този смисъл са и мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
изискващи реално извършване на разходите.
Следователно в тази й част жалбата е основателна.
Относно таксата в размер на 72 лв. :
Систематичното тълкуване на нормите на чл. 70, ал. 1 и на, ал. 2 ГПК
обуславя извода, че когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, те се събират от длъжника, т.е няма значение дали тези такси са
платени авансово от взискателя или не са платени. Отговорността на
длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси
обаче възниква, когато изпълнителното действие, за което е начислена
таксата, реално е извършено. Този извод на съда се подкрепя от нормата на
чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за
разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са
отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за
незаконосъобразно извършени. В този смисъл са и мотивите по т. 5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че отговорността на длъжника за
разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер
и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски,
които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за
принудителното реализиране на вземането.
Тъй като от съдебния изпълнител не са извършени действия по
изпращане на съобщения за прекратяване на изпълнителното дело и за
вдигане на запори, няма основание в тежест на длъжника да се възлагат
разноски по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 72 лв.
За пълнота на изложеното следва да се спомене, че уведомяването на
страните за прекратяването на производството е служебно задължение на
съдебния изпълнител, което няма пряка връзка с поведението на длъжника,
нито с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание
подобни разноски изобщо да се начисляват, а съответно и да бъдат заплащани
от длъжника. Освен това е възможно изпълнението да се прекрати поради
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който случай е изключено
тези разноски да се поемат от длъжника.
4
Следователно в тази част жалбата е основателна.
По искането за намаляване размера на пропорционалната такса по
т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от вземането.
Следва да отбележим и, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е
"пропорционална", а според нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на
размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма
основание таксата по т. 26 да се изчислява и върху възложените в тежест на
длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
В т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван
изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, която е
по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА
намира, че таксата по т. 26 от Тарифата следва да се начислява само върху
материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на
принудително събиране вземане по изпълнителния лист, което в случая
възлиза на 65 лв.
Или таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде определена в
размер на 10 лв.Тази сума представлява данъчна основа без ДДС или с ДДС
се получава сумата в размер на 12 лв.
ЧСИ е определил такса по т.26 от ТТЗЧСИ в размер на 32,87 лв.
При това положение довода на жалбоподателя за неправилно
изчисление на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е основателен.
Относно начисляването на ДДС върху таксите по т.1,5,6 и 9 от
Тарифата:
Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС предвижда, че дейността на частните
съдебни изпълнители се облага с ДДС - в този смисъл е и Решение № 1 на
5
Конституционния съд от 2008 г. В решение на Съда на Европейския съюз по
дело С-214 от 2018 г. е прието, че правото на Европейския съюз допуска
административна практика на компетентните национални органи като
обсъжданата в главното производство, съгласно която ДДС за предоставените
от съдебния изпълнител услуги в рамките на изпълнителното производство се
смята за включен в събираните от съдебния изпълнител такси. Относимата
към дело С-214 от 2018 г. национална правна уредба (§ 11 - 24 от решението
по цитираното дело) обаче не съдържа правило, което да съответства на чл.
67, ал. 2 от българския ЗДДС. При това положение е налице съществена
разлика с главното спрямо дело С-214 от 2018 г. производство. Според
нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено друго, приема се, че
ДДС е включен в договорената цена. По аргумент за противното следва
да се приеме, че ДДС не се приема за включен в "цената", когато облагаемата
услуга не се предоставя вследствие на договор. Частният съдебен изпълнител
е физическо лице, на което държавата при определени условия и по
надлежния ред е отстъпила упражняването на властнически правомощия.
Отношенията между частния съдебен изпълнител, от една страна, и страните
в изпълнителното производство, от друга страна, не са договорни. Нито
взискателят, нито длъжникът сключва договор с частния съдебен изпълнител.
Следователно и съобразно гореизложения аргумент за противното от
българското законодателство трябва да се приеме, че ДДС не е включен в
таксите, начислявани от частния съдебен изпълнител по ТТРЗЧСИ.
Следователно в тази част жалбата е неоснователна.
По отношение таксата за изпращане на ПДИ:
Настоящият съдебен състав счита, че същата се дължи от длъжника,
доколкото във връзка с изпълнението съдебният изпълнител има задължение
да покани длъжника да изпълни задължението си доброволно. Изпращането
на съобщения за извършени изп.действия не отменя задължението на ЧСИ да
отправи покана за доброволно изпълнение.
Таксата за изпращане на ПДИ следва да се понесе от длъжника по
аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК, в който е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи, в които процесният не попада.
6
Следователно в тази част жалбата е неоснователна.
По отношение таксата от 6 лева, начислена за издаване на
удостоверение по т. 3:
Настоящият съдебен състав счита, че същата се дължи от длъжника,
доколкото във връзка с изпълнението съдебният изпълнител има задължение
да уведомява НАП за всяко изпълнително производство, като таксата за
извършената справка следва да се понесе от длъжника по аргумент от чл. 79,
ал. 1 ГПК, в който е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи, в които
процесният не попада.
Видно от данните по изп.дело такова е издадено от НАП и представлява
л.41 от изп.дело.
Следователно в тази част жалбата е неоснователна.
Или като краен извод се налага, че жалбата е основателна и
обжалваното постановление за разноските от 01.12.2020 г. следва да бъде
отменено в частта в която са определени разноски в тежест на длъжника,
както следва: 3 лв.-банкови комисионни; 72 лв.- такси по т.5 за три броя
съобщения за прекратяване на делото; такса по т.26 лв. за сумата над 12 лв.
В останалата част жалбата е неоснователна и като такава ще бъде
оставена без уважение.
Съдът не се произнася по жалба, вх.№ 698 от 14.03.2022 г.,
постъпила по делото въз основа на съпроводително писмо на ЧСИ от
24.03.2022 г., тъй като настоящето производство е образувано на
25.02.2022 г. по жалба, вх.№ 392 от 07.02.2022 г. Жалба, вх.№ 698 от
14.03.2022 г. следва да бъде разгледана в самостоятелно образувано
съдебно производство, разпределено по реда на чл.9 ЗСВ /на случаен
принцип/.
По разноските:
С оглед константната съдебна практика в производство по разноски,
разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 01.12.2020 г. по изп.дело №
20227850400043 по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, район на действие СГС, в
частта в която са определени разноски в тежест на длъжника, както
следва: 3 лв.-банкови комисионни; 72 лв.- такси по т.5 за три броя
съобщения за прекратяване на делото; такса по т.26 лв. за сумата над 12
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх.№ 392 от 07.02.2022 г.,
подадена от „С.Г. Г.“ ЕАД /длъжник по изп.производство/ срещу
постановление за разноските от 01.12.2020 г. по изп.дело № 20227850400043
по описа на ЧСИ Л.М., рег.№ 785, район на действие СГС, в останалата част,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8