Присъда по дело №329/2021 на Районен съд - Димитровград

Против подсъдимия Д. ИВ. Д. от с.Целина, община Чирпан, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение от Районна Прокуратура-Хасково, ТО-Д.град, за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК- за това, че на 16.05.2021г. в гр.Меричлери, област
Хасково управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 1,29 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“.
Прокурора поддържа повдигнатото обвинение, счита обвинението за доказано по несъмнен
начин. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и счита, че следва предвиденото
наказание „Лишаване от свобода” да бъде за срок от 1 година и 4 месеца, но без приложение
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимия е многократно осъждан и не са
налице предпоставките за прилагане на института на осъждане с отложен срок на
изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият Д.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава
кратки обяснения, с които потвърждава, че е употребил алкохол, изразява свои житейски
съждения за извършената му проверка от полицейските служители. Съжалява за случилото
се, иска от съда налагане на наказание- различно от ефективно „Лишаване от свобода“.
Упълномощеният защитник на подсъдимия счита, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, обуславящи оправдателна присъда. Акцентира върху
неуведомяването от страна на полицейските служители за евентуалните последствия от
даването на положителна проба при тестването за употреба на алкохол с техническо
средство. Пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за приемане на настъпила
реабилитация по предходни осъждания и налагане на минималното по размер предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, при анализа на същите по
отделно и в тяхната съвкупност, прие за установени следните факти и обстоятелства:
На 16.05.2021г. вечерта, в дома на подсъдимия Д.Д. в с.Целина, община Чирпан, се събрали
негови роднини и познати по случай рожден ден на приятелката на сина му- св.А. Д.. В дома
си подс.Д. употребил алкохол- бира и уиски. Въпреки, че употребил алкохол, подс.Д. решил
да отиде със собствения си лек автомобил “Опел Зафира" с рег.№ *******, и с компанията
си в гр.Меричлери, където да продължат да празнуват. Качил се в автомобила си, като с него
били и синовете му- св.М. Д. и св.А. Д., както и св.К.К. – негов съсед. Подсъдимия Д.Д.
управлявал автомобила, като около 22:30ч. навлизали в гр.Меричлери. Движейки се по ул.
„Иван Катьров" подс.Д. бил спрян за рутинна проверка от полицейските служители при РУ-
МВР-Д.град-св.Н.К. и св.Р.И.. Същите били на установъчен пункт на посочената улица, на
осветено от уличното осветление място. При извършване на проверката полицейските
служители проверили документите на автомобила и на водача, като при общуване с него
усетили миризма на алкохол. Така извършили проверка за евентуална употреба на алкохол с
техническо средство алкотест „Дрегер 7410"№0065, скалата на който отчела концентрация
на алкохол в кръвта на подс.Д. от 1,29 промила. Показанията били показани на водача и на
същия бил съставен АУАН, като подс.Д. подписал акта без възражения. Бил му издаден
талон за медицинско изследване, като в ЦСМП-Д.град подс.Д. отказал да даде кръв за
изследване, а в Протокола за медицинско изследване било отразено, че е употребил алкохол-
2 уиски и 2 бири. С АУАН било иззето представеното от него СУМПС, издадено от
РГърция.
С Протокол за доброволно предаване подс.Д. предал на разследващите органи л.а. „Опел
Зафира" с рег.№ *******- негова собственост.
След искане на прокурора, РС-Д.град е издал обезпечителна заповед №1/11.06.2021г. по
ч.гр.д.№315/2021г., с която е допуснато обезпечение на наказанието „Глоба“, предвидено за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чрез налагане на запор върху описания лек
1

автомобил.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
свидетели Р.И., Н.К., К.К., М. Д. и А. Д., включително и от прочетените по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания от досъдебното производство на свидетелите Н.К., К.К.
и А. Д., от обясненията на подс.Д., както и събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени като такива в с.з. по реда на чл.283 от НПК.
В случая са налице няколко безспорно установени и доказани обстоятелства: - на
16.05.2021г. подс.Д.Д. е управлявал по ул.“Иван Катъров“ в гр.Меричлери лек автомобил
“Опел Зафира" с рег.№ *******; - същият е бил спрян за проверка от полицейските
служители Иса и Колев и е бил тестван за евентуална употреба на алкохол с техническо
средство алкотест „Дрегер 7410“; - техническото средство е отчело наличие на алкохол в
кръвта на водача Д.- 1,29 промила.
На практика липсва оспорване на установената фактическа обстановка, като възраженията
от страна на защитата са, че са били нарушени правилата и процедурата по тестване на
водача за употреба за алкохол и липсата на предупреждение за евентуалните последици.
Следва да се отбележи, че реда за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС е
регламентиран с Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /съвместно издадена от
Министерство на правосъдието, на здравеопазването и на вътрешните работи, ДВ,
бр.61/28.07.2017г./. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на проверка на място
от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози- с тест.". Според ал.2
„Установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози- с химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т.1.
- лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; т.2 - лицето не
приема показанията на техническото средство или теста;...". Т.е. в случая се приемат
показанията от техническото средство за употреба на алкохол, след като е налице отказ да
бъде дадена кръвна проба- който отказ е удостоверен от медицинско лице в протокола за
медицинско изследване.
Както в посочената Наредба, така и в Наказателния кодекс, липсва описание на задължение
на контролните органи да указват, разясняват, предупреждават за евентуалните последици
водач, когото ще тестват за употреба на алкохол. Действително, една от възможните
последици е образуването на наказателно производство, но следва да се отбележи също
така, че това образуване става в по-късен етап, при който вече се дава възможност на
обвиняемия да се консултира и представлява от адвокат. А още повече, няма как при липса
на описани задължения към контролните органи за разяснения за последиците, знанието или
незнанието на закона от страна на един водач на МПС, да дерогира резултатите от надлежно
извършена проверка за употреба на алкохол.
В случая е налице приемане на резултата от показанията на използваното техническо
средство „Дрегер 7410“№0065, което е удостоверено в издадения талон за изследване
№0058150 (л.20 от досъдебното производство), в който водачът Д. е описал, че приема
показанията на техническото средство- отчело наличие на алкохол в кръвта му с
концентрация 1,29 промила. Дори и да е имал нужда от правна консултация, за подсъдимия
не са съществували пречки да телефонира и да се консултира, а освен това с талона за
изследване са му били дадени 60 минути за придвижване до медицинско заведение, където
при желание би могъл да даде кръвна проба, а междувременно да се и консултира по
интересуващите го правни въпроси. В ЦСМП-Д.град подсъдимият е отказал даването на
2

кръвна проба и правилно съобразно горецитираната наредба са били приети показанията на
техническото средство.
При съпоставяне на показанията на техническото средство с останалите събрани
доказателства по делото, се установява, че на практика е налице пълно съответствие, без да
са налице изненадващи данни или такива, които да са в противоречие с останалите.
Показанията на разпитаните полицейски служители Р.И. и Н.К. са еднопосочни и взаимно
подкрепени. Видно от същите, подс.Д. е бил спрян за рутинна проверка докато управлявал
автомобил по ул.“Иван Катъров“ в гр.Меричлери. Категорични са, че именно подс.Д. е
управлявал автомобила, доколкото са го видели при спирането на осветено място. В тази
връзка липсват и някакви съмнения и оспорване кой е управлявал автомобила. Поради
долавяне на миризма на алкохол от водача, същият е бил тестван с техническо средство за
употреба на алкохол, което е дало резултат 1,29 промила. Свидетелстват и за това, че
подс.Д. е потвърдил пред тях, че е употребил алкохол, без да реагира при показване на
резултатите от техническото средство. Прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от
НПК показания на св.Н.К. също потвърждават заявеното в с.з. за това- кой е управлявал
автомобила, кои са били пътниците в него, усетената миризма на алкохол от страна на
водача, показанията на техническото средство.
Показанията на свидетелите- полицейски служители, Съдът възприе и кредитира като
достоверни- като показания, дадени от длъжностни лица, в рамките на техните служебни
задължения и правомощия, чието внимание е било насочено именно в тази насока. Не
съществуват съмнения в заинтересованост или преиначаване на видяното и установеното.
Тези показания са подкрепени и от останалите събрани по делото писмени доказателства,
т.е. налице е една взаимна подкрепеност на тези свидетелски показания, включително и от
голяма част от показанията на останалите свидетели. Поради което същите бяха възприети и
кредитирани от Съда като достоверни.
Показанията на свидетеля К.К. на практика потвърждават изцяло заявеното от полицейските
служители. Същият заявява в с.з. и в показанията от досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, че са празнували в дома на подс.Д. в с.Целина и
че същият е употребил алкохол. Количеството алкохол, употребено от подсъдимия според
св.Кънев, е „само 50 грама уиски“ – според показанията в с.з., и „две-три чашки малки
уиски“, „Димир консумира алкохол, но не беше много пиян“- от прочетените показания от
досъдебното производство. Не съществуват съмнения и относно това кой е управлявал
автомобила, тъй като изброява кой от пътниците къде е седял, а самият автомобил е бил
управляван от подс.Д..
Тези констатации се потвърждават и от другите разпитани свидетели- пътници в същия
автомобил- св.Мирослав Д. и св.А. Д.. Въпреки родствената връзка с подсъдимия, същите не
прикриват факта на употреба на алкохол от страна на баща им, преди същият да се качи на
автомобила и да ги превози от с.Целина до гр.Меричлери. Според св.Мирослав Д., баща му
бил тестван за алкохол от полицаите и уреда показал наличие на такъв, а според св.А. Д.,
баща му е изпил „две бири и 100-150 грама уиски“ преди да се качи на автомобила си.
На практика всички свидетели потвърждават релевантните за настоящото производство
факти- а именно употребата на алкохол от страна на подс.Д. и на управление от негова
страна на автомобила, преди да бъде спрян и тестван от полицейските служители.
Показанията на техническото средство за концентрацията на алкохол в кръвта на водача са
категорични и тези показания са в съответствие с проведената по Надердата процедура.
Изявлението на св.К.К.- съсед на подсъдимия, че след като полицаите са ги спрели за
проверка, освен водачът Д., тествали и него със същия уред, будят както недоумение, така и
са далече от правната и житейска логика, според която трудно би се обяснило кое е
наложило тестването не на водача на МПС, а на пътника в него за евентуална употреба на
алкохол. Тези показания в тази им част съдът възприе като необективни, в противоречие с
3

останалите свидетелски показания. Но дори и при приемането им за действителни, същите
не допринасят и не променят с нищо релевантните факти, обуславящи елементите от
състава на конкретното престъпление. На практика разминаването в свидетелските
показания е само в заявеното количество употребен алкохол от страна на подсъдимия, но не
и категоричност за неупотреба на алкохол от негова страна. Тук се достига до обясненията
на самия подсъдим, според които той употребил алкохол, но пренебрежително малко, тъй
като употребявал и медикаменти поради заболяванията си. Не се чувствал повлиян от
алкохола, като отдава значително внимание на отказа според него на медицинското лице да
му вземе кръвна проба. Не обяснява обаче, защо в протокола за медицинско изследване той,
а не медицинското лице е отказало вземането на кръвна проба. Изтъкването на други
обстоятелства като твърдяното тестване и на пътник от автомобила, неуведомяването му от
полицейските служители да откаже тест, заставането на полицейските служители на
неосветено място, не променят установените елементи от състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК. Тези обяснения като цяло потвърждават обвинителната теза, доколкото
подсъдимият заявява, че е употребил алкохол, но минимално количество. Следва да се
отбележи обаче, че субективното усещане на един водач на МПС какво количество алкохол
е употребил и как се чувства след употребата на едно или друго количество алкохол, не
може да заличи показанията на сертифицирано техническо средство. Поради което и съдът
възприе обясненията на подсъдимия в тази им част единствено като защитна теза, която
обаче не е подкрепена от нито едно от останалите доказателства.
Или проследявайки хронологията на действията и обстоятелствата по делото, се установява,
че липсват каквито и да било съмнения за това, че подс.Д. е управлявал посочения лек
автомобил на процесната дата, след като е употребил алкохол, в концентрация 1,29 промила.
На практика липсват каквито и да било доказателства, които да внасят основателни и
обективни съмнения в описаната по-горе фактическа обстановка. Напротив- всички събрани
гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен начин факта, че подс.Д. на
процесната дата е управлявал лек автомобил, след като е употребил алкохол над
законоустановените норми от 1,2 промила. А сторвайки това, същия осъществява състава на
престъпление от общ характер- това по чл.343б, ал.1 от НК.
Наред с това, не може евентуалното неизпълнение на твърдени, но не и описани задължения
от страна на полицейските служители, да заличат престъпния характер на деянието или да
доведат до приемане на неосъществени каквито и да било укорими действия от страна на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства за същата, съдът
намира за безспорно установено, че подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК – а именно, на
16.05.2021г. в гр.Меричлери, област Хасково управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно- 1,29 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението умишлено - с пряк
умисъл. Въпреки, че съзнавал, че е употребил алкохол, е искал и е управлявал моторното
превозно средство. Т.е. подсъдимият е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия Д. ИВ. Д. е роден на 04.10.1963г. в гр.Чирпан, живущ в с.Целина, община
Чирпан, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, осъждан, ЕГН
**********. Характеристичните му данни са нормални.
Видно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост, Д.Д. е осъждан
16 пъти, като по НОХД №712/2011г. по описа на Окръжен Съд-Стара Загора му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10 месеца, чието
4

изтърпяване не е било отложено по реда на чл.66 от НК. След изтърпяването на това
наказание е започнал да тече срокът за реабилитация, като в случая предвид множеството
извършени престъпления, датите на извършването им и датите на влизане в сила на
съдебните актове по тях, единственият вариант за настъпване на реабилитация е по чл.88а от
НК. Съобразно разпоредбата на чл.88а, ал.2 от НК обаче, когато наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ е за повече от 1 година, срокът за реабилитация не може да бъде по-
малък от 10 години. При влизане на съдебният акт от гореописаното дело, в законна сила на
15.11.2011г., към датата на извършване на настоящото престъпление- 16.05.2021г., подс.Д.
не е бил реабилитиран.
Доколкото разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“
с предвиден долен минимум, и наказание „Глоба“, то в случая не са налице други
възможности за налагане на наказание, освен предвиденото „Лишаване от свобода“, което
подсъдимия следва да изтърпи ефективно, доколкото за прилагане на разпоредбата на чл.66
от НК се изисква подсъдимият да не е осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ за
извършено престъпление от общ характер, а в случая подс.Д. е осъждан.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало, множество нарушения по
ЗДвП, като видно от приложената справка, само в периода 2020г.-2021г. подсъдимият е
наказван 12 пъти за различни нарушения на ЗДвП.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха добрите характеристични данни,
съдействието на органите на полицията, здравословното състояние. С оглед описаното до
тук, съдът прие, че присъдата следва да бъде постановена при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, който превес може да се определи като водещ до
приложението на чл.55 от НК.
Така съдът намери, че следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”- тъй като
това е единственият възможен вид на наказанието, за срок- под минималния предвиден от 1
година, а именно 10(десет) месеца, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Към
това наказание Съдът намери, че следва да бъде наложено и по-лекото предвидено- а именно
„Глоба“ чийто размер да е 600(шестстотин) лева. Именно този размер на наказанието
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“, Съдът намери за съотносим към тежестта на обществена
опасност на извършеното престъпление и към обществената опасност на дееца, достатъчен
за постигане целите на наказанието и най-вече поправянето на подсъдимия.
Доколкото подсъдимият Д. е правоспособен като водач на МПС - притежава СУМПС
издадено от РГърция, то в случая Съдът му наложи предвиденото в разпоредбата на чл.343г,
вр. чл.37, т.7 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС”- за срок от 1(една)
година и 2(два) месеца, считано от датата на изземването на СУМПС- 17.05.2021г.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, Съдът приспадна от така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ времето, през което подс.Д. е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от
НПК – от 20.05. до 21.05.2021г., като зачете това му задържане за изтърпян 1(един) ден от
наказанието „Лишаване от свобода“.
По отношение на вещественото доказателство – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№
******* – запориран с Обезпечителна заповед №1/11.06.2021г. на Районен съд- Д.град по
ч.гр.д.№315/2021г., Съдът постанови същият да остане на съхранение в РУ на МВР-Д.град-
до влизане на присъдата в сила и вдигане на запора.
Съдът счете, че с така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

5

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	15
Дата:	29 март 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия:	Иван Статев Маринов

Дело:	20215610200329
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Присъда по дело №329/2021 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите