ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Троян, 06.10.2020 год.

 

 

Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря ………………, като разгледа докладваното от съдията Ютерова гражданско дело № 810 от 2020 година по описа на ТРС, за да се произнесе- съобрази:

Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

Настоящето гр. дело е образувано по подадена искова молба на „Йаф България” ЕООД – с. Мусачево, общ. Елин Пелин, представители А.К.и Г.М.против „Си ай експорт импорт” ЕООД – гр. Троян, представител А.П.. Предмет на спора са 2 бр. фактури от 19.11.2019 г. и приемо – предавателни протоколи за доставка на стоки на ответното дружество на обща стойност 4 685,85 лева. Твърди се, че дружеството – ответник е получило съответните стоки, но не е заплатило на ищеца процесната сума. Като особено искане „Йаф България” ЕООД е сезирало съда да допусне обезпечение, като наложи запор по сметки на ответника до размера на претендираната сума.

В исковата молба е изложено, че двете дружества са сключили  неформални договори за доставка на стоки, както следва:

- Стоки описани подробно по вид количества и размери във фактура № ********** от 19.11.2019 г., със срок за плащане 03.12.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 6029,03 лева с ДДС, с дължим остатък към датата на изготвяне на исковата молба 4000 лева с ДДС. Остатъкът по тази фактура е формиран след отправена покана до "Си ай експорт импорт" ЕООД с изх. № 35 от 07.05.2020 г., получена на 20.05.2020 г. и извършено плащане в размер на 2029,03 лева.

- Стоки описани подробно по вид количества и размери във фактура № ********** от 19.11.2019 г., със срок за плащане 03.12.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 685,85 лева с ДДС.

 

 

Твърди се, че стоките са приети без възражение от дружеството- ответник, но сумите по издадените фактури не са платени, вследствие на което дружеството – ищец търпи загуби.

          В подкрепа на тези твърдения, ищцовата страна е ангажирала доказателства, обективирани в приложени по делото фактури и приемо-предавателни протоколи.

 Изводи: На първо място, молбата за обезпечение на иска е допустима. Правото да се поиска обезпечение по предявен иск е надлежно упражнено. Съгласно чл. 389 ал. 1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.  Предявеният иск е процесуално допустим и намира правното си основание в чл. 327 ал. 1 от ТЗ – търговска продажба на стоки.

 Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 391 ал. 1 от  ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки, поставени в отношение на кумулативност помежду им, а именно: наличие на допустим и вероятно основателен иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер. Освен това, по силата на разпоредбата на чл. 395 ал. 1 от ГПК в молбата за обезпечение се посочва обезпечителната мярка, която следва да е подходяща, както и цената на иска.

Вероятната основателност на предявен иск означава, че към исковата молба трябва да са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извода, че претендираното с иска право “вероятно съществува” или отричаното с иска право “вероятно не съществува“.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че молителят /ищец/ и ответника са страни по сключени между тях търговски сделки. Общата стойност на претендираната незаплатена цена на доставеното количество стока е в размер на 4 685,85 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че приложените към исковата молба писмени документи налагат извода за вероятна основателност на предявените искове, чието обезпечение се иска.

Налице е втората предпоставка, обуславяща основателност на молбата, а именно: наличие на “правен интерес” от поисканото обезпечение /обезпечителна нужда/. Наличието на обезпечителна нужда следва да осъществява хипотезата на чл. 391 ал. 1 от ГПК - ако не се допусне обезпечението, за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяване на правата по решението. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника и неговите възможности. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение.

Настоящия съдебен състав, съобразявайки съдебната практика според която, „при липса на данни и доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда следва да се предполага“, счита, че в конкретния случай липсват данни, които я опровергават, поради което приема, че обезпечителната нужда е установена.

Съобразно чл. 395 ал. 1 от ГПК в молбата за допускане на обезпечение задължително трябва да се посочи и обезпечителната мярка. Молителят в настоящия казус сочи като такава – запор върху банкови сметки, като е изброил всички съществуващи и регистрирани банки на територията на страната.

При осъдителни искове за парични вземания съдът, извършвайки преценка за съответствието между обезпечителната нужда и адекватността на мярката следва да изхожда от размера на иска, и доколкото предмет на делото е претендирана сума в посочения размер, то следва да се гарантират по някакъв начин и вредите на ответната страна, в зависимост от изхода на процеса. Ето защо, съда намира, че следва поисканото обезпечение да се наложи при условията на гаранция, която гаранция ще обезпечи евентуални вреди на ответника, свързани с ограничението в правата му по отношение на опериране със сметките си.

Критерият за размера на гаранцията, въведен с тази норма е свързан с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако обезпечението е неоснователно. С оглед цената на иска 4 685,85 лева и съобразно съдебната практика,  настоящия състав счита че една парична гаранция в размер на 500 лева ще изпълни целите на института.

Определената от съда парична гаранция следва да бъде внесена от молителя /ищец/ по сметка на ТРС в едноседмичен срок от съобщението, като след представяне на доказателства за внасянето й следва се издаде исканата обезпечителна заповед.

 Водим от горното и на основание чл.390 и сл.от ГПК съдът:

 

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

     ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявените от „Йаф България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „София” № 11, представители А.К.и Г.М.против „Си ай експорт импорт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Ген. Карцов” № 122, представител А.П. обективно съединени искове по чл. 327 ал. 1 от ТЗ за сумите, както следва:

- Стоки описани подробно по вид количества и размери във фактура № ********** от 19.11.2019 г., със срок за плащане 03.12.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 6029,03 лева с ДДС, с дължим остатък към датата на изготвяне на исковата молба 4000 лева с ДДС. Остатъкът по тази фактура е формиран след отправена покана до "Си ай експорт импорт" ЕООД с изх. № 35 от 07.05.2020 г., получена на 20.05.2020 г. и извършено плащане в размер на 2029,03 лева.

- Стоки описани подробно по вид количества и размери във фактура № ********** от 19.11.2019 г., със срок за плащане 03.12.2019 г., и приемо-предавателен протокол към нея на обща стойност 685,85 лева с ДДС.

НАЛАГА ЗАПОР по сметки на „Си ай експорт импорт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Ген. Карцов” № 122, представител А.П., находящи се във всички банки, регистрирани на територията на РБ до размера на 4 685,85 лева.

ЗАДЪЛЖАВА „Йаф България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: с. Мусачево, общ. Елин Пелин, ул. „София” № 11, представители А.К.и Г.М.ДА ВНЕСЕ  в едноседмичен срок  от връчване на препис от определението сумата 500 – петстотин лева по сметка на Районен съд - гр. Троян, като гаранция за евентуални вреди от допускане на обезпечението.

ОБЕЗПЕЧИТЕЛНАТА ЗАПОВЕД следва да се издаде след  представяне на банков документ за внасяне на гаранцията по горепосочената сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия Окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението за ищеца, а за ответника от деня, в който му е връчено съобщение за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител.

 

                                                 Районен съдия: