№ 22956
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110115118 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. Н. Г. срещу „*******т“ – гр. София
искове с правно основание както следва:
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволненията, извършени със Заповед №
67/13.02.2024 г. на ректора на МУ – гр. София и със Заповед № 73 на декана на
Факултет по обществено здраве „Проф. д.р Цекомир Воденичаров, ДМ“ за
незаконни и тяхната отмяна;
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманите преди уволнението
длъжности „главен юрисконсулт“ по основното трудово правоотношение и
„юрисконсулт“ по допълнителното трудово правоотношение;
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетения за оставане без работа в резултат на двете, твърдени като незаконни
уволнения и за периода 14.02.2024 г. – 14.07.2024 г. в размер на 34 061,16 лева по
основното трудово правоотношение и 9486 лева по допълнителното трудово
правоотношение, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното
плащане, както и да заплати сумата 1 365 лева като обезщетение за оставане без
работа в периода 14.02.2024 г. – 01.07.2024 г. с оглед Допълнително
споразумение от 30.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2009 г. ищцата е сключила трудов
договор с „*******т“ (МУ) – гр. София, по силата на който е заемала длъжността
„юрисконсулт“ с място на работа – гр. София при пълно работно време. С
Допълнително споразумение № 290/01.11.2014 г. ищцата е преназначена на длъжност
„Главен юрисконсулт” в ректорат на МУ- София. Излага твърдения, че на 20.05.2019 г.
е сключила трудов договор за допълнителен труд № 98 със същия работодател за
1
изпълнение на 0,5 щатна бройка на длъжност „юрисконсулт“ в администрация на
факултет Обществено здраве „************в, дмн” при МУ - София. Със Заповед №
67/13.02.2024 г. на ректора на МУ – гр. София, считано от 14.02.2024 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а
трудовото правоотношение по допълнителния трудов договор № 98/20.05.2019 г. е
прекратено със Заповед № 73, считано от 16.02.2024 г. на основание чл. 334, ал. 1 КТ. С
Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. на ищцата е определено допълнително
възнаграждение в размер на 300 лева за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г.
Ищцата твърди, че последно полученото трудово възнаграждение за пълен отработен
месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е това за месец януари 2024 г.
в общ размер на 5 676,86 лева, от които 4 317,00 лева основно трудово възнаграждение
и 1 359,86 лева допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, а последното получено брутно трудово възнаграждение по
допълнителното трудовото правоотношение е за месец януари 2024 г. и е в размер на 1
581,00 лева. Ищцата поддържа, че издадената Заповед № 67/13.02.2024 г. за
прекратяване на основното трудово правоотношение е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ не е
приложимо по отношение на нейното трудовото правоотношение. В тази връзка излага
доводи, че МУ не е стопанска организация, няма за цел постигане на финансови
резултати, а обучение на студенти, вследствие на което не е сключван договор за
управление, не е приета бизнес задача с конкретни икономически и стопански
параметри. Същевременно, ищцата твърди, че заеманата от нея длъжност не е
ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Поддържа, че процесната заповед
е издадена при злоупотреба с право и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като след
назначаването на проф. д-р Бойчо Ладжов, дм за ректор на МУ-София, същият е
прекратил трудовите правоотношения с петима служители, назначени от предходния
ректор на длъжностите главен секретар, началник отдел „Финансово-счетоводен“,
ръководител отдел „Финансово счетоводен отдел“, началник отдел
„Административен“, началник отдел „Човешки ресурси“ и служителят, изпълняваш
трудови функции на шофьор. В тази връзка се поддържа, че прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата е извършено не със законна цел, а единствено,
за да се прекрати трудовоправната връзка между нея и МУ - София, както и между
университета и останалите служителите на посочените длъжности, назначени от
предходния ректор. По отношение на Заповед № 73 ищцата поддържа, че същата е
незаконосъобразна поради злоупотреба с право. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове, касаещи основното трудово
правоотношение като неоснователни, а тези, касаещи допълнителното трудово
правоотношение – и като недопустими. По отношение на предявените искове, касаещи
допълнителното съществувалото между страните трудово правоотношение излага
съображения, че работодател по същото е бил Факултетът по обществено здраве
/ФОЗ/, трудовото възнаграждение на ищцата по това правоотношение е изплащано от
делегирания съгласно Заповед РК 36-419 от 22.02.2024 г. бюджет на ФОЗ, и
последният разполага със собствен БУЛСТАТ, поради което този факултет е
самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Оспорва предявените
2
искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищцата, че по отношение на
нейното трудово правоотношение не е било приложимо основанието за уволнение по
чл. 328, ал. 2 КТ. В тази връзка излага твърдения, че университетът е пълноправен
стопански субект и поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗВО, предмет
на дейност на висшето училище е подготовка на специалисти, способни да развиват и
прилагат научни знания в различните области на човешката дейност, повишаване
квалификацията на специалисти и развитие на науката, културата и иновационната
дейност, поради което дейността на МУ – гр. София не може да бъде сведена
единствено до обучение на студенти, специализанти и докторанти, а включва и
извършването на стопанска дейност, свързана е основната му дейност по 6, ал. 1 ЗВО
и реализацията на създадените от него научноизследователски резултати и други
обекти на интелектуална собственост, по смисъла на чл. 90, ал. 3, т. 4, б. „а“ ЗВО.
Освен това, съгласно чл. 90, ал. 3, т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 3 и чл. 13, ал. 2 ЗВО, МУ –
гр. София отдава под наем части от предоставените му за управление и собствени
недвижими имоти, извършва информационни търсения в научната медицинска
периодика, извършва научни изследвания, закупува медицинска техника и
консумативи за целите на обучението, прави капиталови разходи, свързани с базите за
обучение и университетските болници, привлича чуждестранни студенти платено
обучение и други, които по своя характер, представляват стопанска дейност.
Поддържа, че по смисъла на § 1 от ЗСч „бюджетни предприятия“ са всички лица,
притежаващи бюджети, сметки за средства от Европейския съюз и сметки за чужди
средства съгласно ЗПФ, включително Националния осигурителен институт,
Националната здравноосигурителна каса, държавни висши училища, Българска
академия на науките и т.н., както и всички други лица, които са бюджетни организации
по смисъла на§ 1, т. 5 от Закона за публичните финанси. Излага доводи, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 10 ЗВО министърът на образованието и
науката е сключил договор за управление на МУ- гр. София № Д01 -2/05.01.2024 г. с
избрания от общото събрание ректор проф. д-р Бойчо Ланджовдм и от тази дата
ректорът е започнал да изпълнява своите функции, включително и по отношение
изпълнението на параметрите, заложени в договора и Политиката за развитие на
университета, а поетите ангажименти пред академичната общност следва да се
извършат от екип, на когото ректорът може да разчита. Ответникът излага и
твърдения, че ищцата е заемала ръководна длъжност по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР на
КТ, тъй като, от една страна, същата е била пряко подчинен на ректора на висшето
училище и няма свързващо звено между тях, а от друга е изпълнявала ръководна
длъжност, видно от длъжностната характеристика. Поддържа, че не е налице
злоупотреба с право по смисъла и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, а освобождаването
на ищцата е с цел е да бъде дадена възможност за сформиране на нов екип, с помощта
на който ректорът да изпълни поставените му цели и задачи от министъра на
образованието и науката в пълен обем. По отношение на иска за заплащане на
обезщетение за оставане без работа ответникът поддържа, че сумата от 1365 лева,
получавана от ищцата на основание Допълнително споразумение № 5/30.06.2023 г. е
по проект и няма постоянен характер, а възнаграждението се дължи на база конкретно
извършена дейност, поради което тази сума не следва да бъде взета предвид при
определяне размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата. Поддържа, че
издадената заповед за прекратяване на допълнителното трудово правоотношения е
законосъобразна.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените трудов договор №
77/01.04.2009 г. (л.11) и допълнително споразумение № 290/01.11.2014 г. (л.12) се
установява, че между тях е било налице трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „главен юрисконсулт“, което трудово правоотношение е
прекратено със Заповед № 67/13.02.2024 г. на ректора на МУ –гр. София на основание
чл. 328, ал. 2 КТ. Безспорно между страните е също, че по силата на трудов договор за
допълнителен труд № 98/20.05.2019 г. ищцата е изпълнявала длъжността
„юрисконсулт“ на 0,50 длъжност в администрацията на факултета по обществено
здраве към МУ – гр. София, като допълнителното трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ, считано от 16.02.2024 г. със Заповед № 73
на декана на ФОЗ.
Разликата в твърденията на страните се състои в това, че според ищцата
университетът не е предприятие и тя не е заемала ръководна длъжност, а трудите й
правоотношения са прекратени поради желанието на новия ректор да премахне
съществуващите правоотношенията между университета и служители на определени
длъжности, назначени от предходния ректор, поради което е налице и злоупотреба с
право, и нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални
права от страна на работодателя. Ответникът от своя страна твърди, че университетът
е самостоятелен стопански субект и ищцата е изпълнявала ръководна длъжност, а
трудовото правоотношение е прекратено с цел да бъде сформиран нов екип, с помощта
на който новият ректор да изпълни поставените му цели и задачи от министъра на
образованието и науката в пълен обем. Поради това, ищцата твърди, че издадените
заповеди за прекратяване на основното и допълнителното трудови правоотношения са
незаконосъобразни, а ответникът твърди, че същите са законосъобразни, а по
отношение на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
допълнителен труд – и че не е легитимиран да отговаря по предявените искове.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ по
отношение на основното трудово правоотношение:
Проверката на съда за законосъобразност на уволнението е ограничена от
заявените от ищеца с исковата молба оплаквания за незаконосъобразност на
уволнението. Така съгласно разясненията, дадени от ВКС (Решение № 158 от
01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ІVто ГО; Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр.
д. № 44/2011 г. на ІV-то ГО; Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на
ІV-то ГО; , постановени по реда на ч. 290 ГПК), ищецът по иск по чл. 344, ал. 1 КТ за
признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя,
като съдът не може да основе решението си по иск за признаване на незакононност и
отмяна на уволнение на факти, които опорочават уволнението (опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя), но не са посочени в
исковата молба.
4
Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете
по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за
управление, но не по-късно от 9 месеца.
Съгласно установената съдебна практика основанието за уволнение по чл.328 ал.
2 КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на
управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за
изпълнение на определената с него бизнес програма. Затова под „предприятие“ се
разбира организация, която развива стопанска дейност. Целта е да бъде дадена
възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария
ръководен персонал и да подбере екип кадри, включително и да назначи нови, с които
най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели. При
преценката - дали един договор, който при сключването му е определен като „договор
за управление на предприятие” – има характера на такъв по смисъла на чл. 328 ал. 2 от
КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството
на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са
възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна
бизнес цел (в този смисъл Решение № 718/21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г. на ВКС,
III г.о.; Решение № 101/08.03.2012 г. по гр.д. № 728/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
В настоящия случай е бил сключен Договор за управление на *******т – гр.
София № Д01-2/05.01.2024 г. (л.74-76) между проф. Галин Цоков, министър на
образованието и науката, и проф. д-р Бойчо Василев Ланджов, дм на основание чл. 10,
ал. 2, т. 10 ЗВО, съгласно която разпоредба министърът на образованието и науката
сключва договор за управление с ректора на държавно висше учебно заведение при
условията и реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол и
приема ежегоден отчет за изпълнението му.
Съгласно клаузата на т. 1.2 от Договора за управление на *******т – гр. София
№ Д01-2/05.01.2024 г. (л.74), ректорът се задължава да изпълни в срока на мандата си,
в съответствие с действащата нормативна уредба и този договор, стратегическите цели
и задачи, и да постигне съответните целеви стойности, определени в Политиката за
развитие на *******т – гр. София, утвърдена със Заповед № РД09-1399/01.07.2020 г. на
министъра на образованието и науката, неразделна част от този договор – приложение
1. Съгласно чл. 3.2.1 от договора ректорът отговаря за изпълнението на
стратегическите цели и задачи от политиката за развитие на висшето училище.
Съгласно Политика за развитие на Медицинския университет – гр. София (л.78-
80), утвърдена със Заповед № РД09-1399/01.07.2020 г., в нея са поставени цели като
постигане на актуалност, съответствие, интегралност на придобитите знания и умения,
повишаване качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни
форуми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваната генерация
студенти, свързаност и партньорство, развитие на научната дейност, привличане и
задържане на млади преподаватели.
Видно от текста на договора за управление, същият е сключен с ректор на
държавно висше учебно заведение, което не е търговско дружество и в него не е
уговорено постигането на определен стопански резултат и не се цели постигането на
5
конкретна стопанска или производствена програма. Освен това, поставените цели с
програмата за развитие, за чието изпълнение се е задължил ректора с договора за
управление, не са нови за университета, тъй като самата програма е утвърдена през
2020 г. и касае период, в по-голямата си част предхождащ избирането на този ректор.
Предвид изложеното, съдът намира, че сключеният договор за управление
между министъра на образованието и науката и ректора на МУ – гр. София не може да
бъде дефиниран като договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, и
съответно не е било налице основание за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата на това основание.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че според настоящия
съдебен състав длъжността „главен юрисконсулт“, която е заемала ищцата във висшето
учебно заведение, не е ръководна. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КТ ръководство на
предприятието е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица,
на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително в поделение на
предприятието, както и колективни изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
В настоящия случай, съгласно представената длъжностна характеристика (л.16-
18), основните задачи на изпълняващия длъжността „главен юрисконсулт“ са да 1.
ръководи, организира и осигурява правилното прилагане на законите и подзаконовите
нормативни актове, съобразно специфичната дейност на МУ – гр. София като висше
училище; оказва правна помощ на ръководството при осъществяване на неговите
функции като предоставя консултации, мнения, правни съвети и справки по правни
въпроси и 2. ръководи и организира представителството на МУ – гр. София и неговите
органи пред държавни органи, съдилища, други юрисдикции и трети лица. В тази
връзка, съдът намира, че посредством така определените основни задачи, на ищцата не
са били възложени дейности, свързани с ръководството на трудовия процес, тъй като
във висше учебно заведение същият се осъществява чрез провеждане обучение на
студенти, а на ищцата е било възложено да следи за законосъобразното провеждане на
разнородните дейности на университета, която дейност няма пряко отношение към
трудовия процес в учебното заведение.
Поради изложеното съдът намира за незаконосъобразно и че следва да бъде
отменено уволнението, извършено със Заповед № 67/13.02.2024 г.
Предвид основателността на главния иск и обстоятелството, че трудовият
договор е бил за неопределен срок /след изтичане на първоначално определения
изпитателен срок/, основателен се явява и искът за възстановяване на заеманата преди
това длъжност „главен юрисконсулт“.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за
не повече от 06 месеца.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е получаваното от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
6
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.135-139)
последният пълен отработен от ищцата месец преди уволнението е месец януари 2024
г., за който начисленото брутно трудово възнаграждение възлиза на 5676,86 лева, от
които 4317 лева основна заплата и 1359,86 възнаграждение за клас. Базата, върху която
следва да се изчисли обезщетението по основния трудов договор е 5676,86 лева.
Вещото лице посочва, че начислената сума от 270 лева по Допълнително споразумение
към трудов договор от 30.06.2023 г. по проект НУКБПИ – BBMRIbg, няма постоянен
характер. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 14.02.2024 г. до
14.08.2024 г., изчислени без възнаграждението по допълнителното споразумение от
30.06.2023 г., възлиза на 34 061,16 лева, а с включено възнаграждение – 35 681,16 лева.
В настоящия случай, предвид това, че възнаграждението по проект се
претендира с отделен иск, а размерът на изчисленото от вещото лице обезщетение без
включване на това възнаграждение, съвпада с претендирания размер, предявеният
осъдителен иск за сумата от 34 061,16 лева следва да бъде уважен.
Относно иска за обезщетение в размер на 1 365 лева за оставане без работа в
периода 14.02.2024 г. – 01.07.2024 г. с оглед Допълнително споразумение от 30.06.2023
г.:
В настоящия случай, от Допълнително споразумение от 30.06.2023 г. (л.20) се
установява, че страните са уговорили за периода 01.07.2023 г. – 01.07.2024 г. ищцата да
извършва допълнителна трудова функция по проект НУКБПИ-BBMRIbg, изразяваща
се в правни консултации, изготвяне на становища, договори и необходимото правно
обслужване за изпълнението на проекта, за която е уговорено ищцата да получава
месечно възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът намира, че въпреки
наименованието си, допълнителното споразумение представлява договор за полагане
на допълнителен труд при същия работодател по смисъла на чл. 110 КТ, тъй като с
него се уговаря извършване на работа от ищцата, която работа не е в кръга на нейните
трудови задължения и би следвало да се изпълнява извън установеното за нея работно
време. По делото няма данни този трудов договор да е бил прекратен от работодателя,
поради което искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа въз основа на
него следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ по отношение на
допълнителното трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 73, издадена от
декана на Факултет по обществено здраве „Проф. д.р Цекомир Воденичаров, ДМ“:
По отношение на материалноправната легитимация на ответника „*******т“ –
гр. София по предявените искове във връзка със съществувалото правоотношение за
допълнителен труд:
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато съответното
учреждение притежава качеството юридическа личност, то е правосубектно и е
надлежен ответник по предявените срещу него искове. Когато правоспособното
учреждение е поделение на по-висшестоящо учреждение, предявеният срещу по-
висшестоящото учреждение иск е недопустим, тъй като надлежен ответник е друг
правен субект. Когато искът е предявен срещу неправоспособно държавно
учреждение, последното е надлежен ответник, ако учреждението е процесуално
правоспособно – неговият ръководител е разпоредител с бюджет (чл. 27, ал. 2 ГПК). И
в този случай, ако искът е предявен срещу по-висшестоящото учреждение – също
7
разпоредител с бюджет, но от по-висока степен, искът е недопустим. В § 1, т. 2 от ДР
на КТ е уредено изключение от посочените общи правила относно трудовите
правоотношения. В тези отношения надлежен ответник може да бъде и поделение на
учреждение, което не е правоспособно, нито е процесуално правоспособно съгласно
чл. 27, ал. 2 ГПК, но е поделение или друга подобна неперсонифицирана структура,
където се полага наемен труд. В такъв случай искът на работника или служителя може
да бъде предявен срещу работодателя по § 1, т. 2 от ДР на КТ, но същият иск би бил
допустим и ако бъде предявен и срещу правосубектния или процесуално
правоспособния съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК работодател (в този смисъл Решение №
99/03.07.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1876/2018 г., IV г.о.).
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства е несъмнено, че по
допълнителното трудово правоотношение работодател на ищцата е бил Факултетът по
обществено здраве /ФОЗ/ към Медицинския университет. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗВО
факултетът е основно звено на висшето училища. Съгласно чл. 21, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на МУ – гр. София, Факултетът по
обществено здраве „************в, дмн“ е основно звено към университета, а
съгласно чл. 154, ал. 3, Академичният съвет на МУ – гр. София може в рамките на
общия самостоятелен бюджет на университета да утвърждава бюджет на основните
звена на университета.
От така уредения статут на ФОЗ „************в, дмн“ следва, че същия не е
самостоятелно юридическо лице, а звено към държавен университет, и не е
разпоредител с бюджет, а неговият бюджет се утвърждава от Академичния съвет на
университета. Обстоятелството, че ФОЗ притежава собствен БУЛСТАТ не го прави
самостоятелен правен субект, тъй като видно от чл. 3, ал. 1 от Закона за регистър
БУЛСТАТ в него се вписват и лица, които не са юридически такива и не са
персонифицирани. Поради това, макар ФОЗ да е правоспособен работодател по
смисъла на § 1, т. 2 КТ и съответно надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1
КТ, такъв иск е допустимо да бъде предявен и срещу правосубектния работодател
„*******т – гр. София“.
Съгласно чл. 334, ал. 1 КТ, освен в предвидените в този закон случаи трудовото
правоотношение по трудов договор за допълнителен труд (чл. 110, чл. 111 и чл. 114
КТ) и трудовият договор по чл. 233б, ал. 1 КТ може да бъде прекратен от работника
или служителя, или от работодателя с предизвестие от 15 дни. Съгласно чл. 334, ал. 2
КТ при уволнение по ал. 1 не се прилага чл. 333 КТ.
Съгласно константната практика на съдилищата с разпоредбата на чл. 334, ал. 1
КТ се въвежда специфично и допълнително прекратяване на трудовите договори за
допълнителен труд с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва
във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването
в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от
работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към
работодателя. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото
се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде
изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15-дневен
срок. В този смисъл са Решение № 17997/04.11.2014 г. по гр.д. № 12431/2014 г. на
Софийски градски съд, Решение № 7843/16.11.2015 г. по гр.д. № 2179/2015 г. и
Решение № 169/06.07.2015 г. по гр.д. № 427/2015 г. на ВКС, III г.о.
8
В настоящия случай, обжалваната заповед е издадена на основание чл. 334, ал. 1
КТ и ищцата е въвела като довод за незаконосъобразността й единствено твърдения за
злоупотреба с права от страна на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите
права и задължения се предполага до установяване на противното. Следователно, за да
бъде оборена посочената презумпция за добросъвестност, е необходимо посредством
съвкупността от всички установени по делото факти и обстоятелства да може по
безспорен начин да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на
работодателя.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване обстоятелството,
че единствената цел на работодателя е била чрез законни средства да прекрати
допълнителното трудово правоотношение на ищцата. Само по себе си
обстоятелството, че уволнението по основното трудово правоотношение е обявено за
незаконно не води до извода за злоупотреба с право от работодателя при прекратяване
на допълнителното трудово правоотношение.
Поради това предявеният иск за признаване на уволнението по допълнителното
трудово правоотношение за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете по възстановяване на заеманата длъжност по това
правоотношение и заплащане на обезщетение за оставане без работа.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същата има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете – за 4184,37 лв. /от
сторени общо в размер на 6 176 лв., разпределени по отделните искове, съгласно
посоченото в представения от ищеца Списък по чл. 80 ГПК/.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което обаче е неоснователно. Надвишаването на
минималния допустим съгласно Наредба № 2 размер адвокатско възнаграждение (в
случая 2 650 лв.) не е достатъчно, за да се приеме, че е налице прекомерност. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, прекомерността на адвокатското възнаграждение се преценява
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не спрямо
следващия се по наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение.
Поради това дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по
договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-
висок от минималния съгласно наредбата, като обичайното двукратно или трикратно
надвишение на минималния размер не предопределя адвокатското възнаграждение
като прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сума в общ размер на 1 825,81 лева, от които: държавна такса за
производството в размер на 1552,45 лева /80+80+1 362,45 лв./, както и сумата от 303,36
лева възнаграждение за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, определени
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на М. Н. Г. с ЕГН: **********, извършено със Заповед № 67/13.02.2024 г.
на Ректора на „*******т“ – гр. София.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. Н. Г. с ЕГН:
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Главен юрисконсулт“ в
„*******т“ – гр. София, Ректорат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ,
„*******т“ – гр. София с ЕИК: ********* да заплати на М. Н. Г. с ЕГН: **********
сумата от 34 061,16 лева (тридесет и четири хиляди шестдесет и един лева и
шестнадесет стотинки) – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение за периода 14.02.2024 г. – 14.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ иска за сумата от 1365 лева,
претендирани като обезщетение за оставане без работа в периода 14.02.2024 г. –
01.07.2024 г. с оглед Допълнително споразумение от 30.06.2023 г.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото обезщетение за работа – за сумата 34 061,16 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Г., ЕГН: ********** срещу „*******т“ – гр.
София, ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за
признаване на уволнението, извършено със Заповед № 73 на Декана на Факултет
по обществено здраве „************в, дм“ за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Юрисконсулт“ на
0,50 длъжност, и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9486 лева –
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода
14.02.2024 г. – 14.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*******т“ – гр. София с ЕИК:
********* да заплати на М. Н. Г. с ЕГН: ********** сумата от 4184,37 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „*******т“ – гр. София с ЕИК:
********* да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата 1 825,81
лв. - държавна такса и разноски за експертиза по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10